Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02 12:00 - Пролетарски интернационализъм. Слова и думи на съвременните компартии
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 901 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
През ноември 2018 година в Атина се състоя XX Международна среща на комунистическите и работнически партии (МВКРП). Инициатор на срещата била КПГ. РП вече публикува https://work-way.com/blog/2018/11/18/k-20-j-mezhdunarodnoj-vstreche-kommunisticheskih-i-rabochih-partij/ съобщение за това събитие с препратка към сайта на МВКРП. Доколко тези партии в действителност са комунистически и работнически, може да се съди по много признаци. Но един от ключовете се явява отношението към принципа на пролетарския интернационализъм. Рабочий класс интересует не пустая декларация о намерении представлять его коренные интересы, а её наполнение реальными делами, исходя из имеющихся возможностей.

A сега да анализираме, как стоят днес нещата в съответствие с декларацията и действието по отношение на означения по горе принцип.

За какво се организира тази международна среща? Отговорът е очевиден: за «сверяване на часовника», за координация на съвместни действия. Вот цитата из программного обращения МВКРП https://www.solidnet.org/article/20-IMCWP-Appeal-of-the-20th-International-Meeting-of-Communist-and-Workers-Parties (подчеркивание – тов. Олег):

«В защита историята на комунистическото движение и ценностите на пролетарския интернационализъм.

Разнообразни мероприятия ще се проведат за 100 годишнината на Комунистическия Интернационал на 2 март, акция на протест против антикомунизма, преследване и забрана на комунистическите и работнически партий. Използване на 102 годишнина от Октомврийската социалистическа революция за демонстрация на достиженията на социализма, а така също за задълбочаване на теоретичните дискусии и практическа дейност против капитализма и неговия експлоататорски, угнетяващ, агресивен, грабителски и безчовечен характер».

Един от основните проблеми, стоящи пред световната работническа класа се явява неистовата политическа безграмотност, преодоляването на която е невъзможно без системно изучаване на марксизма. Самото слово «системно» подразбира планомерност и наличие на съответстващи пособия. Марксистских пособий. Рабочий класс многих стран не просто созрел до того, чтобы приступить к марксистской учёбе, а давно уже «перезрел»: его составе полно представителей-активистов, которых не надо мотивировать к этому. Разумеется, буржуазия не может оставить это стремление незамеченным – она регулярно подсовывает рабочему классу литературу, маскируя буржуазные теории под прессом околомарксистской терминологии. Передаточным звеном в этой схеме служат предатели рабочего класса и буржуазная агентура в рабочем движении – оппортунисты.

Забелязваме, че в много обращения и заявления на МВКРП звучали гневни комуникета по адрес на опортюнизма, клетвенни заверения да се следва марксизма-ленинизма, предупреждения за подлите търсения на империалистите, внедрили своите агенти в редиците на комунистическите и работнически партии. Всичко това в купом с озвучаване на по-горе обращение на МВКРП намерение да се използва опита и достиженията на Великата Октомврийска Социалистическа Революция за нещо като да няма съмнение, че участниците в Срещата първо трябва широко и дълбоко да изучат марксическите източници, авторите на които се явяват непосредственни участници във Великия Октомври- творци на неговото достижение.

А какви решения е приела МВКРП в направление разпространението на марксическата литература, тази която вдъхновила на победоносна социалистическа революция най-авангардната в света работническа класа в РИ и зафиксирала уникалния опит на съветския социализъм? Никакви. Никакой работы над вооружением мирового пролетариата научным коммунизмом не предполагается. Вот она, цена беспредметным завываниям «Proletarians of all lands, unite!», которых неслись непрерывным потоком с трибун МВКРП, в том числе и с уст представителя КПРФ Афонина. http://www.solidnet.org/article/20-IMCWP-Written-Contribution-of-CP-of-the-Russian-Federation/

А годишния бюджет на тази партия е 2 млрд. рубли! С тези пари може да се вземе армия от преводачи и да се преведе цялата рускоезична марксическа литература на други езици и така практически да се способства обединението на пролетариите от всички страни. Вместо этого, Афонин на весь мир втирал на полном серьёзе о «народных предприятиях» типа вотчины Грудинина как об «островках социальной справедливости», где все тот же буржуй «социально справедлив» к рабочему классу, своим наемным работникам, из которых он тщательно и до последнего выжимает прибавочную стоимость, не желая упустить ни крошки.

Преводът на други езиции на съветската марксическа литература, преди всичко, дохрушчовския период, където присъства дълбок научен анализ на опита и достиженията на социализма в СССР, «комунистите» от КПРФ отдали на изплащане от масите. Това касае и препечатването на съветските учебници и прочия литература. И цифровизация на първоизточниците, в това число и в аудио, видеоформат. Работническата класа и съзнателните другари от трудещите се маси от всички краища на страните ще съберат по копейки, но ще направят тази работа, която ни е много важна днес. «Комунистите» от КПРФ даже не виждат зад гърба си масите. Не виждат те и в страни, дори можем да кажем — движението «Сталинский букварь», възникнало в отговор на заинтересованите руски трудещи се сблъскали се с очевидния провал на политиката на руското Министерство на Образованието и Науката и упадъка на образователните стандарти в страната. Работническата класа и трудещите се в цялото постсъветско пространство са принудени просто да разпечатват отсканирват копия на съветски училищни учебници, разположени в интернет неравнодушни към съдбата на своите деца и внуци доброволци.

А на другия полюс — спонсорираните от крупната буржоазия т. н. «комунисти». И вече съвсем като подигравка звучи:https://www.rbc.ru/politics/03/06/2017/593204389a7947d1b511edb3 «около 1/3 от депутатите от КПРФ пожертвали за нуждите на партията по 4 млн. рубли». Каждый!!! При това в 2016 година «значителна сума била похарчена на пропагандна дейност — 625 млн руб. (в 2015 година — 222 млн. руб.)».

Такава крупна световна парламентарна партия, наричаща себе си комунистическа, но не явяваща се официално партия на власт и разиграваща на публиката ролята на опозиция.

А какво да кажем за «защита ценностите на пролетарския интернационализъм» от представителите на компартий на страни, които много леви идеолози считат за социалистически? Представителите на компартиите, които в своите страни се явяват партии на власт? Речь идёт о Трудовой партии КНДР (ТПК) и Компартии Китая (КПК).

Трудовата партия на Корея

Представителите на ТПК макар и упоменали за необходимост от обединение на цялото прогресивно човечество против империализма и даже говорели за необходимостта от борба за окончателна победа на социализма в целия свят, но не направили за тази победа нищо!

Всъщност ако само за минутка допуснем, че всичко в речта на представителя на ТПК е вярно: то в КНДР е построен социализъм, страната е достигнала небивали успехи в икономиката, в социалната сфера и т.н. под ръководството на безсмъртните идеи на чучхе, които те наричат ни много, ни малко — «научно развитие на марксизма-ленинизма», то защо другаря не вземе сериозно международната арена и не понесе идеите на чучхе сред масите на световния пролетариат?

Разбира се всеки желаещ може да прочете лесно достъпните в интернет «10 принципа на идеологията на Северна Корея», имаща форма на заповеди. Но те са съставени крайно тясно и зловещо религиозно. В них ни слова не говорится о классовых интересах пролетариата. Даже северокорейского. И ни слова нет о некорейцах. С какой стати рабочий Мозамбика, Эквадора, России или США должен уважать Ким Ир Сена, его сына и внука? И не просто уважать, а делать это уважение постоянной рутиной, краегольным камнем своего бытия, слепо, безоглядно и бесконтрольно делегируя какому-то 35-летнему парню всю полноту принятия решения по поводу настоящего и будущего человечества? Без серьёзных и очевидных доказательств заслуг перед своим национальным пролетариатом, не говоря уже о мировом, этого делать никто не будет. И даже с доказательствами не будет. Чувства меры ещё никто не отменял. Тем более что нет никакой особой принципиальной разницы между любым апостолом любой религии и указанной тройкой Кимов Северной Кореи, из которых идеология чучхе явно лепит таковых же.

Общо взето привлекателна форма на подаване на своята идеология на международната арена е трудно да се измисли! Такава идеология трудно се възприема.

По-нататък, всичко, което хората знаят за КНДР е от буржоазните източници. Защо тогава пропагандния отдел на ТПК не разобличава гнусните буржоазни митова макар и разпространявани, например от южнокорейските информационни агенции? Та нали страната е социалистическа — всички нейни ресурси са в нейни ръце! Защо не преведе своя партийна литература, документи, прочие пропагандни материали, подтвърждаващи техните успехи, на различни езици и да ги разпространи сред всички участници в Срещата — та нали всички се стремят да построят в своите страни социализъм? Не рекламни кницки с първия в Северна Корея планински курорт, съответстващ на «световните стандарти», не аерофотоснимка, не панорами, а сериозна литература — книги; не рекламни кадри, а сериозно аналитично видео и аудиоматериали. В реальности даже с рекламными буклетами и роликами негусто. Защо не споделят с другарите своя опит за построяване на социализма, трудностите, които те са преодолели, трудности, които предстоят да преодолеят? А само четат, мотаят се, гордеят се и най-главното — вемат на въоръжение полезния опит! Ето това е големия принос за «окончателната победа на социализма в световен мащаб», за което твърдят делегатите от ТПК.

Но представителите на ТПК не мислят да претворяват своите намерения в по- осезаеми, даже декларации, форми.

А защо идеите на ръководството на ТПК, изцяло и напълно съвпада с ръководството на КНДР? Защото там са увлечени в реинтеграционни процеси с «южняците»! Днес върви неприкрит търг за «денуклеаризация на» полуострова, т.е. за едностранно разоръжаване на пролетариата на КНДР пред световния капитал. В замяна от южно-корейска страна вървят мъгливи обещания «изискват се резерви», «повдига се въпрос», «мисли се над възможности за перспективи при разглеждане на целесъобразност на наложените на КНДР санкции». Не се уточняват, нито кога, нито с кого, нито в каква мярка, нито в какви именно санкции, всички ли заедно или избирателно. Но, това е всичко в бъдещето, а сега буржоазните СМИ горещо обсъждат «подобряването на отношенията» между двете Кореи. «Активизират се дипломатически усилия от двете страни, насочени на хуманитарно сътрудничество»[1].

През април 2018 годинана «историческата» среща между ръководителите на двете Кореи другаря Ким Чен Ун заедно с президента Мун Чже Ин подписали «Пханмунчжомска декларация за мир на Корейския полуостров и неговото процветание и обединение» и обменили текстовте на декларациите. Ето няколко пункта от тази декларация[2]:

«1.  Северът и Юга подтвърдили принципите на национална самостоятелност, за да решат съдбата на нашите нации и сили, последователно да реализират по-рано приетите декларации и всички съглашения между Севера и Юга и така да открият преломна фаза за подобряване и развитие на отношенията.

…3. Северът и Юга са се договорили да учредят в района на Кесон съвместно бюро за междукорейски връзки, където постоянно ще се намират представители и от двете страни, които да устройват тесни съвещания между двете власти и благополучно да осигуряват граждански обмен и сътрудничество.

4. Северът и Юга решили да активизират многостранно сътрудничество и обмен, предвижване и общуване на различни слоеве за подем на атмосфера на национално примирение и сплотяване.

Решили вътре в страните активно да се прокарват национални съвместни мероприятия с участие на различни слоеве, включвайки власт, парламент, политически партии, организации за местно самоуправление и граждански организации, по случай знаменития ден за Севера и Юга, в това число на 15 август (Празнува се ежегодно и от двете Кореи, като денят на освобождение на Корея от японските окупатори. — прим. тов. Олег), като се вдига атмосфера на примирение и сътрудничество.

А извън страните да се отиде на съвместна команда на международни съревнования, включително Азиатските игри – 2018, и да се продемонстрира на целия свят мъдростта, таланта и облика на сплотяване на нацията».

В речите представителя на ТПК на МВКРП няколко пъти упоменал намеренията и действията по реинтеграция с Южна Корея. Ще приведем откъси[3] (превод — тов. Олег):

«Извърши се изменение в отношенията между Кореите и между КНДР и США, за което ние даже не мечтаехме преди, реанимирани са отношенията на дружба и сътрудничество с нашите съеди, което създава благоприятни условия за реинтеграция на Корея и пускане на процеса на ликвидация от заплаха от въоръжен конфликт и ядрена война на Корейския полуостров… Междукорейските отношения отидоха в нова ера на мир и процветание, откривайки пред корейския народ перспективите да реализират неговата отдавнашна мечта за реинтеграция и национално освобождение и да направят пробив в построяването на независим свят, където да са осигурени суверенитет и равенство между всички страни и нации, където няма доминиране и подчинение».

За реинтеграцията на двете Кореи се говори и в писмото за солидарност, пуснато от МВКРП: участниците в Срещата единодушно приветстват и поддържат усилията на севернокорейските другари (!). Но никъде не се говори под егидатана коя страна, т.е. под ръководството и в интересите на коя класа, става тази т. н. «реинтеграция», а всички политически и икономически мероприятия се извършват под флага на декларации за абсолютно равенство на всички партии, движения, предприятия, като става дума по-скоро за сдаване «под ключ» на световния капитал на северните части от Корейския полуостров. Заедно с нищо не подозиращото, дори и политически парализирано трудещо се население. В недавнем прошлом мир уже проходил буржуазную контрреволюцию в Германии, где завершающий этап уничтожения социализма в ГДР произошёл под эгидой «объединения немецкой нации»…

Някои наши читатели от тези редове могат да си помислят, че инициативата за сдаване на Северна Корея под соса «надкласова» реинтеграция, а всъщност е пряко предателство към своя пролетариат от страна на ръководството на ТПК и разгръщане идеите на внука на Ким Ир Сен, който така «развил» теоретичните грешки на своя баща и дядо, не знаейки какво творят. Это не так. Сдаването на КНДР се готви отдавна, всичко това почти 40 години беше само търг за тези условия. Об этой сдаче и именно в формате «надклассового» объединения «корейской нации» говорил ещё Ким Ир Сен. Вот та часть http://juche-songun.ru/joomla/index.php?option=com_content&view=article&id=605:----------vi---&catid=40:2010-03-15-22-32-39&Itemid=66 его доклада ЦК ТПК к VI съезду партии (1980 г.), которая посвящена далеко идущим планам реинтеграции. Приведём отрывок (жирный шрифт — тов. Олег):

«С времето на освобождение на страната и до днес на Север и Юг дълго време съществуват различни общественни системи, господстват различни идеологиии. За да достигнем в тези условия национално сплотяване на Родината, не следва да се добиваме с абсолютното признание на идеологията и общественната система в една от страните. Ако Севера и Юга всеки по-своему се опитва да добие абсолютно признание на своята идеология и да я наложи на другата страна, то това неизбежно ще повлечч след себе си на противоборство и стълкновение, което от своя страна ще доведе до  по-нататъшен задълбочен разкол. Тъкй като цялата нация единодушно счита обединението на Родината за велика задача, различието в идеологиите и обществените системи не се явява предпоставка, изключваща възможноста за обединение на страните. И в пределите на една страна могат заедно да живеят хора с различни мнения, а в единната държава могат да съществуват едновременно различни едни от други общественни системи. Ние в никакъв случай няма да налагаме на Южна Корея своята идеология и система, ще подчиним всичко само на интересите на делата за национално сплотяване и обединение на Родината».

Незабавно възникват въпроси, а какво Ким Ир Сен е имал в предвид под нация, държава, обществена система? На тези и много други теоретични въпроси нито Ким Ир Сен, нито неговия син, нито внук разбираем научен отговор не дават. Классовое и политикоэкономическое содержание понятий полностью игнорируется. И непонятно, чем социалистическое государство отличается от буржуазного и отличается ли вообще.

Ето например, определение за социалистическа държава, дадено от Ким Чен Ир, в която той отъждествява държавата и страната:

«Страната, в която е силна държавната мощ, всичко процветава и всички живеят добре, не завиждат на никого на света — това е могъщата и процветяваща социалистиче­ска държава».

А ето, как «развил» http://juche-songun.ru/joomla/index.php?option=com_content&view=article&id=1231:2012-10-16-12-01-45&catid=52:2011-05-13-20-04-18&Itemid=90 това определение днешния «вожд на нацията»:

«Единодушие и сплотеност, непобедима военна сила плюс индустриална революция на новия век и могъща и процветаваща социалистическа държава».

Всеки, прочитащ това определение, ще си каже, че той не го е разбрал, защото не е ясно нито от самото определение, нито от контекста, в който е казано, за какво «единодушие» става въпрос, кога и с кого се «сплотяваме», на кого ще се противопостави «непобедимата военна сила», и какво се подразбира под «индустриална революция». И накрая, защо се отхвърля вече съществуващото в марксизма-ленинизма разбиране за държавата?

По-нататък се дава определение за нация, сформулирана в 2002 година от Ким Чен Ир в своя програмен труд «За правилното разбиране на национализма»:

«нацията представлява социален колектив, исторически сформирал се и утвърдил на основа общности от кръвни родства и език, територия и културен живот».

В тази вулгарна перефразировка на сталинското определение, дадена в своята работа «Марксизмът и националния въпрос», отсъства още един важен признак на нацията, а именно икономическа общност на хората. Но за разлика от Сталин, убедително доказващ неотменимо внесените в определение на признаците на нацията, Ким Чен Ир просто постулира свое определение, не се притеснява от доказателства. В свете программной «реинтеграции», совершенно ясно, зачем из определения выкинута экономическая общность: она мешает подогнать запланированное предательство северокорейского пролетариата под научную базу.

Критикувайки буржоазния национализъм, Ким Чен Ир, му противопоставява някакъв «истински» национализъм, надкласов. При това той критикува и марксизма, защото не дава «правилно разбиране на национализма», оплаква се че «…главното внимание е било обърнато на основния въпрос на социалистическото движение от това време: укрепване на международната сплотеност и солидарност на работническата класа в целия свят»:

«Разценявайки комунизма и национализма, като несъвместими е грешен възглед. Комунистическата идеология представлява не само едни интереси на работническата класа. Комунизмът е идеология за защита, както интересите на работническата класа, така и националните; това е дух на истинска любов към страната и нацията. Национализмът е също патриотична идеология, идеология за защита интересите на страната и нацията. В любoв към страната и нацията комунизма и национализма виждат общност от мисли и чувства, в които се заключава идеологическата основа на тяхната коалиция. От тук става ясно: няма никакви причини и основания да се биполяризира комунизма и национализма и да се отхвърля последниянационализмът не противоречи на интернационализма. Взаимната помощ, поддръжка и солидарност между страни, нации — ето какво е интернационализма… интернационализмът се свежда до отношения между страните, нациите и предполага национализъм». (выдел. – тов. Олег)

Това не е ревизия на идеите на бащата, Ким Ир Сен, който, формулирайки идеите чучхе, така дълбоко заявил: «Искаш да бъдеш комунист — бъди истински националист» — и провъзгласява, игнорирайки при това класовото съдържание на понятиято, непротиворечивостта на национализма и интернационализма, макар че именно първия, а не втория, лежи в основата на идеологията чучхе.

Сега е понятно, защо единствената мисъл, във вече упоменатите по-горе основополагащи «10 принципа на чучхе» — е «сляпо да се вярва на вожда, да бъдеш беззаветно предан и да защитаваш вожда до последна капка кръв». Таа «теоретиците»-вождове излизат от скобките и не допускат въобще никаква критика на явните противоречия на своите «безсмъртни идеи», в които класовите интереси на пролетариата или въобще се игнорират, или са строго подчинени на националните.

Как в идеологията на ТПК е модифициран лозунга «Пролетарии от всички страни, съединявайте се!»?

Ето как:

«Народи на света, встъпващи в защита на самостоятелността, съединявайте се!» (Ким Чен Ир «За основните въпроси на строителство на революционни партии», 1992 г.).

Почакайте, а каква е декларацията на пролетарския интернационализъм на МВКРП, под която са се подписали представителите на ТПК? Никак. Пролетарский интернационализм не совместим с «надклассовым» национализмом, а значит, и подпись полномочных северокорейских делегатов под обращением — лицемерная, фальшивая. И их призывы к победе социализма в мировом масштабе — лицемерные. Социализмът те го разбират вулгарно, строго научното определение на социализма те го избягват, за свя социализъм те се отзовават не иначе, както за «нашия (северокорейски) социализъм». По-долу ние ще видим, че точно така вулгарно се отнасят към определението на социализма и Комунистическата партия на Китай (КПК). И разбира се представителите на КПРФ, за които ние говорихме по-горе, в програмата на своята партия също декларира за своя цел построяването не на обикновен социализъм, а някакво «обновяване»…

Да обобщим: всичко, което световния пролетариат знае за събитията в КНДР, той го знае от буржоазните източници и от редки и често, уви, голословни или противоречиви заявления на представителите на Северна Корея от различни международни платформи и трибуни… Привържеността на принципа на пролетарския интернационализъм пряко противоречи на програмата и идеологията на ТПК. На сегодняшний день мы имеем разоружение пролетариата КНДР в рамках процесса объединения Корей, перспективу открытия практически неограниченного доступа пропаганды южной стороны и ликвидацию пропагандистских пунктов КНДР на линии разграничения, т. е. отказ от распространения коммунистических пропагандистских материалов.

Всъщност опасни ли са тези пропагандни материали на ТПК, например, тези идеи чучхе за международния империализъм? С каква статия, например, тези буржоа от Южна Корея не се боят от разпространение на тези «убийственни» за тях идеи в случай на обединение със северяните? И наконец, самый главный вопрос, касающийся КНДР: а социализм ли там?

Разгърнатите отговори на тези въпроси излизат от рамките на тази статия. За това се изисква по-сериозен анализ на опортюнистическата идеология чучхе, историята на начало на социалистическо строителство в КНДР, неговото развитие и разпространение назад в най-ранните стадии, до колосалното заблуждаване на северокорейската и световна работническа класа, държавния терор към инакомислието и маскировка на демагогията на истинските намерения на ръководството на ТПК по повод бъдещето на северокорейския пролетариат, а така също текущата обстановка на Корейския полуостров.

Комунистическата партия на Китай (КПК)

Китай — една от богатите в света страни с колосален човешки ресурс. Много в МВКРП наричат Китай социалистически. С такава оценка на обществения строй на Китай са съгласни и много руски леви, макар че някои внимателно говорят, че Китай е «социализъм в стадии на установяване», и това «установяване» може за Китай да завърши повтаряне съдбата на СССР; други утвърждават, че там социализма, но не е «прост», а някакъв «китайски социализъм». Последните впрочем не са оригинални: те повтарят думи в думите от терминологията на самата КПК, водена от «марксиста» Си Цзинпин, получил степен на доктор на юридическите науки на факултета за хуманитарни науки по специалност — «марксическа теория и идейно-политическо възпитание».

Действително, в Конституцията на КПК обществения строй в Китай се нарича «социализъм с китайска особеност». Понякога, наистина пред словото «социализъм» се поставя думи «строящ се», «развиващ се» и т.н. Так или иначе, но что мешает КПК, правящей в Китае и насчитывающей в своих рядах почти 90 млн. человек, использовать ресурсы своей страны или хотя бы свой собственный партийный человеческий потенциал, для распространения своей идеологии, своего опыта и т.д. на весь мир? Ведь они уже достигли, по их же словам, чего-то, что позволяет им строить, развивать «социализм»!

Въпросът е риторичен. Но този път КПК решила просто да доведе на МВКРП свои представители-статисти и да не изнася пред участниците на Срещата свои доклади и заявления.

Оказва се нищо удивително тук няма. Странно е че представителите на КПК въобще са се появили на МВКРП и се подписали под нейното програмно обръщение. Работат е в това, че следването на принципа на пролетарския интернационализъм просто противоречи на основополагащите принципи на КПК http://www.idcpc.org.cn/english/inlrelations/principles/index.html по отношение към другите комунистически партии, автор на които се явява Дън Сяопин.

Сега да ги разгледаме по-подробно (превод и надебеляване на текста — тов. Олег):

«През септември 1982 г. на XII Национален Конгрес КПК издигнал 4 принципа на развитие отношенията между КПК и компартиите в другите държави: независимост, равенство, взаимоуважение и ненамеса във вътрешните дела на другите партии. Тези принципи са били вписани в новата конституция на КПК. По-късно през октомври 1987 година на XIII Национален Конгрес КПК развил тези принципи за да обхване отношенията с любимите партии от другите държави.

Четирите принципа, всеки независим и целенасочен, са съединени в органично цяло с широк спектър на съдържателност.

  1. «Независимостта» е основен фундамент на новите междупартийни отношения. КПК напълно уважава независимия статус на другите партии, зачита тяхното право на избор на своя собствена социална система и пътища за развитие, изхода от тяхната собствена ситуация; КПК признава тяхното право да осъществява своята собствена дейност в независима и самостоятелно избрана форма и тяхното право да определя своя линия, принципи и политика на основа своето собствено виждане и анализ на международната ситуация.
  2. «Равенството» се явява ключово в установяването на междупартийните отношения от нов тип. КПК счита, че всички партии, големи или малки, силни или слаби, притежаващи власт или не, са равни и с тях е нужно да се обръщат на равноправна основа, не поставяйки в лидираща или водеща позиция. Нито една партия няма права да заповядва на други партии, да им налага свои идеи, пълното равноправие се явява гаранция за независим статус.
  3. «Взаимоуважението» е условие на новите междупартийни отношения. За КПК, поради разликата в опита и ситуацията, различните партии могат да имат различна идеология и да постъпват различно и това е естественно и нормално. Идеологическата разлика е неизбежна и не трябва да се отстранява по заповед. Кооперацията трябва да доминира над идеологическите недoмислици, всяка партия има свои силни и слаби страни, успешен опит и неудачи, достижения и грешки, нито една партия по отношение към другите не се явява доминираща или подчинена, и всички партии трябва да се уважават една с друга; единствената възможност за междупартийна кооперация е взаимоуважение, изучаване по между им, търсене на общи точки на пресичане, при съхранение, а в същото време, пространства за различията, права да се управляват своите вътрешни дела, както партийни, така и сържавни самостоятелно; и направения от партията избор на социална система и пътя на развитие на своята национална ситуация трябва да се уважава.
  4. «Невмешателство във вътрешните дела на другите партии», което да осигури гаранция на развитие на новите междупартийни отношений. КПК предполага, че вътрешните дела на всяка партия не трябва да се разрешават с никой, освен със самата партия, и нито една партия нито една страна в тях не трябва да се намесва; нито една партия няма права да налага своите идеи на други; нито една партия не трябва по междупартийни връзки да се меси във вътрешните дела на друга държава, и междупартийните отношения трябва да помагат за установяване и прогрес на междудържавните отношения; нито една партия няма права по двустранни междупартийни отношения да действа против трета партия и да поставя под заплаха нейните интереси; нито една партия не трябва по свои междупартийни връзки да експортира своята идеология, ценности, социална система и методи на развитие. Принципите и стратегиите на партиите се намират напълно и изключително в техните компетенции.

…През септември 2004 година на III Международна Конференция на политическите партии в Азия Ху Цзинтао заявил, че КПК и занапред ще продължи да следва тези четири принципа…».

С други думи с тези принципи КПК се ръководи и до днес.

Или как се издевателства над интересите на работническата класа, както своя, китайския, така и световния. Тази «безсмъртна теория на Дън Сяопин» е толкова далеч от комунистическите идеи, че даже националните опортюнисти не искат да я доведат до пролетариите на своите страни. Совершенно не случайно российский рабочий класс никак не может дождаться от «коммунистов» из КПРФ перевода на русский язык этих «теорий», полностью дезавуирующих оппортунистическую сущность КПК. В края на краищата: какво е това в Китай за комунистите, което да поставя междудържавните отношения над отношенията между компартиите извън зависимост от същността да държавите! Ведь межгосударственные отношения — это отношения между господствующими классами соответствующих стран, а это значит, отношения между авангардами этих классов, т. е. соответствующими партиями власти. Така например в отношения с фашистските държави КПК, следвайки своите принципи, ще извършва кооперация и междупартийни връзки с фашистските партии в ущърб на връзки с комунистите, а значи и пролетариата във фашистските страни!

За илюстрация ще приведем миналогодишната жалба на представителя на «компартията» на Азърбайджан (КПА), същата, опортюнистическа, както и КПРФ, на политиката на КПК по отношение към КПА:

«Тук е уместно да отбележим, че КПСС и СССР бяха опора на комунистическите и работнически партии във всички страни. Но след разпада на СССР такава опора в международното комдвижение почти отсъства. За съжаление, такива социалистически страни, като Китай, Виетнам и други не винаги поддържат комунистическите и работнически партии в капиталистическите държави. Например, когато партийно-държавна делегация пристига с официална визита в една или друга страна, те не считат за нужно да се срещат с представителите на Компартиите на тези страни… Но това е много опасна игра… За да не се допусне по-нататъшна раздробеност, трябва задължително да се обединин. Защото  “Пролетарии от всички страни, оъединявайте се!” — е лозунг, който ни езавещан от класиците на марксизма и не е просто слово!».

Не приенайте това възмущение на КПА за сериозно. Компартията на Азърбайджан, също като КПРФ, просто имитира активност на международно ниво — ние за това вече говорихме в началото на статията.

Заключение

И така, на примера на декларараната имитация на следване принципа на пролетарския интернационализъм, а на дело груба помяна от  трите големи «комунистически» и «работнически» партии, две от които се явяват партии на власт, ние наблюдаваме общосветовна криза на комунистическото движение, свързано с това, че начело са застанали опортюнистически партии и партийки. Налице е разиграване от опортюнистите в целия свят «карти» подчинени на класовите интереси на националните, което е типично и характерно не за комунистическата, а за буржоазната идеология. 20-я Международная встреча коммунистических и рабочих партий это продемонстрировала более чем ярко. За её единодушными решениями прослеживается попытка растащить пролетариат по «национальным квартирам», разобщить его. В этом состоит сейчас самая важная задача оппортунистов. За выполнением этой задачи в преддверье очередного передела мира зорко следит международный капитал. Масштаб мировой бойни, которую он уготовил человечеству, и её накал зависят в том числе и от успеха оппортунистов в дискредитации и извращении принципа пролетарского интернационализма.

А задачата на пролетариата е пряко противоположна — системно да се изучава опита и теоретичните трудове на болшевиките от Руската Империя и Съветския Съюз от ленинско-сталинския период, осъществили победоносната социалистическа революция и строителството на социализма в СССР, всемерно да се съдейства на това системно изучаване, както в своята страна, така и зад граница, да се използват получените знания с отчитане на спецификите и обективните условия на своите страни, да се налагат международни пролетарски връзки, да се определи съюзника и врага, да се отхвърли последния в това число и сред тези, които на слова декларират следване принципите на пролетарския интернационализъм, а на дело го отхвърлят.

Тов. Олег

[1] https://russian.rt.com/world/news/581603-yuzhnaya-koreya-sankcii-kndr

[2] https://vk.com/@jucheru-2018

[3] http://www.solidnet.org/article/20-IMCWP-Contribution-of-WP-of-Korea/




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 406379
Постинги: 969
Коментари: 125
Гласове: 189
Календар
«  Март, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031