«За спорта — много категорично. Вие можете да твърдите че в СССР спортистите-любители, встъпващи в първите и висши лиги, действително са работели в какви да е предприя, а тренировките били изключително в свободното време? Вземете, например, хокеен тим, например ЦСКА, «Спартак», «Динамо» или друг. Аз предполагам че няма необходимост да се обяснява, че играта на хокей (както и много други видове спорт) са слабо съвместими с постоянната работа.
Първо- това са регулярни тренировки, изискващи присъствие на цялата команда. Второ- това е пълноценна работа на треньор, лекар, администратор и др. хора, осигуряващи на тима всичко необходимо. Трето- това са регулярни мачове, които могат да се играят и в работно време. Четвърто- това са регулярни маршрути/полети за участие в мачове в други градове, изваждащи играча от производствения процес за няколко дни и което е немаловажно, търсенето на пари за полети, хотели, хранене и пр. Как тези хокеисти, футболисти, баскетболисти и др. играчи от отборни видове спорт ще са любители, т.е. да съвместяват игра и производствена дейност? Аз повтарям, говоря за играчите от първата и висша лига, или върхушката на спорта.
Aз си мисля, че това е завой. Аз мисля, че е нужно да се признае, че социалистическото общество напълно може да осигури съществуване на определено количество «непроизводителни»/»професионални» спортсмени, които да играят в обществото важна роля — от пропаганда на здравословния начин на живот сред населението до представяне на страната на международно ниво. Разбира се, количеството на такива «професионални» спортисти и отбори трябва да съответства на възможностите на обществото. А по- надолу в тази «професионална» върхушка действително се намира голяма «любителска» пирамида, в основата на която лежи физическата култура и любителския спорт.»
Oтчитайки сериозния интерес към темата спорт сред читателите на РП, един от разширените отговори на коментара на Михаил ние решихме да разположим отделно и да го предложи на нашите читатели във вид на бележка.
И така, отговор на другаря Михаил:
«Другарю Михаил, в социалистическото общество при регулярни тренировки и повишаване на спортното майсторство при необходима постановка на целите не се изисква откъсване от производството.
С приближаването на комунизма работното време намалява, изчезва границата между физическия и умствен труд, между града и селото. Съответно, освобождава се време за самоосъвършенстване, например, на тези тренировки, увеличава се степента на всеобща достъпност на спортните съоръжения и инвентар, все повече хора доброволно се въвличат в спортно-тренировъчен процес, а този процес върви към все по-висока научна основа. Расте масовата физическа култура, което означава и подобрено здраве на хората и повишено ниво на разбиране на масовите класови цели и смисъла от физическо съвършенство, а така също научните методи за достигането му; как правилно да тренираме своето тяло, какви натоварвания се предполагат, а значи и резултатите ни карат да очакваме масов мащаб. Изчезва необходимостта от постоянен отбор. Какъв е смисъла от издръжката на постоянен отбор от майстори, когато във всеки район на голям град може да се намерят десетки, стотици, хиляди и милиони добре подготвени в спортно отношение хора? И на выступление любой из них будет приятно посмотреть. Задача-то не выделение из масс одарённых «от природы» и воспитание «олимпийских надежд», а поднятие масс до уровня «одарённых»!
Като пример може да дадем факта, че поколението от 30-те г. имаше нередки случаи, когато съветските хора, съвършенно не професионални спортсисти, изпълняваха нормативи на високи спортни категории до майстори на спорта на СССР по няколко вида едновременно, което станало крайна рядкост вече за поколението от 60-те г. и съвършенно нереално днес. (Днес на младежта да се гледа без сълзи е невъзможно, тотална физическа неразвитост и даже отпусналост! Спортните резултати на момчета и момичета са далеч от тези от преди 40-50-60 години в СССР, а те тогава са били норма за съветската младеж (тези същите норми ГТО), днес те са предмет на гордост и завист на съвременните момчета и момичета, даже не мечтаещи за тях.) И дело здесь не в более высоких нормативах! Отнюдь не в них.
Що се отнася до най-добрите (както вие говорите, «първата и висша лига»), то за тяхния талант и упорство по неговото развитие ще се намери в соцстраните използване, много по-достойна от шутовското-гладиаторската мисия. За това прекрасно е казано в статията, под която Вие сте оставили своя коментар.
Възможно е Вие Михаил да апелирате към опита на следсъветското времене, но това всъщност беше убийство на съветския спорт, пълзящо поставяне на професионални релси, отдаляне (умишлено и методично) на съветския спорт от любителския, или това беше резултата от контрареволюционните дясно-троцкистски реформи https://work-way.com/blog/2016/06/24/o-prichinah-gibeli-sssr-otvety-rp-nekotorym-zabluzhdayushhimsya-tovarishham/, насочени на разрушаване на съветския социализъм и СССР, проявяващ се във всички области от живота, в това число и по отношение към физкултурата и спорта. Цитирането на победите на съветските спортисти е много разпространена грешка, добре подготвена в това число и от държавната пропаганда на съвременната контра. Тем более, что в качестве примеров приводятся далеко не самые замечательные, а то и весьма сомнительные достижения, например, результаты игр наших хоккеистов с канадскими в 1970-х, ажиотажно раздутые тогдашней ревизионистской пропагандистской машиной, вовсю ориентировавшей советских людей на буржуазное отношение к спорту, и воспетые в недавнем позорном фильме «Легенда №17», который не уступает по уровню искажения действительности современным российским фильмам о Великой Отечественной войне. Это в реальности было не просто «лебединой песней» советского хоккея, а одним из важнейших актов банальной сдачи «под ключ» советского спорта, серьёзным шагом в сторону открытого принятия позднесоветской контрой правил буржуазного (профессионального) спорта, его целей и методов.
Спортните федерации на СССР бяха истински ковачници на антисъветски елементи, на които ревизионистската пропаганда ориентирала съветските хора. (Това всъщност, касае не само съветския спорт, вървящ тогава към висшия професионализъм, но и прогресивната съветска космонавтика и много друго.) Многие бывшие советские спортсмены, тренера, ветераны спорта, сотрудники федераций различных видов спорта в СССР активно влились в ряды контрреволюции, многим из них за особо изощрённое предательство интересов вскормившего их советского рабочего класса, за сверхверную службу контрреволюции капиталисты доверили ответственные государственные посты, держат их в качестве своих советников, щедро оплачивая их услуги. Примеров здесь не счесть – возьмите хотя бы выдающихся позднесоветских спортсменов: биатлониста А. Тихонова, хокеистов В. Третьяка и В. Фетисова, фигуристку И. Роднину, и др. Все они успешно «вписались в рынок», послав подальше советский социализм и вырастивший их советский народ.
Не трябва да се «лъжем» от буржоазния спорт, неговите правила, да насаждаме неговия смисъл; това би било подкопаване на много по напредналия съветски спорт. В СССР е имало и база и възможност (и практика) за развитие на масов спорт, в който победата на всесъюзните съревнования обективно се ценили значително по-високо и от буржоазното олимпийско «злато», което се достига в предварително нечестна борба, с предварително неспортсменско съдийство и по правила, далеч от фалшивите декларации (за буржоазния спорт) «по-бързо, по-високо, по-силно», с абсолютно буржоазната мотивация купи-продай и т.н. Още повече, че СССР беше не единствена соцстрана. Позднесоветская контра передовую социалистическую, если хотите – сталинскую, практику отбросила, затормозив в результате развитие спорта в СССР и странах социализма, всё равно, в общем и целом, выигрывавшего, поскольку социалистический разгон был взят гигантский, и его так просто было не притормозить, но не с таким ошеломляющим отрывом, какой бы ожидался в противном случае.
Въобще, правилното развитие на социалистическия спорт в съответствие с интересите на работническата класа и развитието на буржоазния спорт трябваше още в 50-60-те г. да доведат до това, че правилата на конкретните видове спорт, и условията на съревнователна практика са толкова различни, че е загубен смисъла на съревнование между буржоазните и социалистически спортисти. Първите представляват не трудещо се болшинство в своите страни, а паразитиращо малцинство на своите стопани-капиталисти и не се явяват гордост за трудещото се болшинство, а едно от най-реакционните прослойки от капиталистическото общество, частично преминали в класата на капиталистите и, в сила на спецификата на своето място в общественното производство, активно въвлечени в пропагандата на «ценностите на капитализма», воюващи на фронта на идеологическото насилие против работническата класа; вторите представляват свободната работническа класа на своите социалистически страни. Между первыми и вторыми нет места тому, что можно назвать честным спортивным состязанием, если первые не принимают состязательные условия социалистического спорта. Поэтому нет никакого смысла в соцстране внедрять и практиковать нововведения буржуазного МОК, призванные удовлетворять интересы класса капиталистов и увеличивать их прибыли, которые те связывают с профессиональным спортом.
От друга страна, има сериозен резон да се развива свой социалистически спорт, свои правила, които няма да са приети от буржоазния МОК, защото те преследват интересите на работническата класа и преди всичко – грижата за физическото здраве и усъвършенстване на организма на работници и трудещи се. Тук може да отбележим и увеличаването на различните комбинирани събития, позволяващи да се избегне едностранното физическо развитие на човека, и развитието на различните видове спорт, свързани със стопанската дейност на трудещите се в социалистическите страни и изменение в правилата и съдийството, насочени на намаляване на ненужния риск за живота и здравето на спортистите, бруталността по отношение към партньори, съперници и прочие.
Интересите на работниците в капиталистическите страни към спорта в социалистическите, резултатите на спортистите в соцстраните са немислими и недостижими в условията на капиталистическия строй, а това подкопава устоите на буржоазния спорт, ще служи за допълнителен и неоспорим пример за преимуществата на социализма. Това ще създава допълнителни стимули за работническата класа и трудещите се в тези страни за борба за социалистическа революция в своите страни. Социалистическият спорт трябва да способства за предвижване на победата на социализма в световен мащаб, а намигайки на буржоазния спорт, той сам се превръща в буржоазен, става оръдие за отвличане на пролетариата от класова борба, оръдие за разединяване на пролетариата, а не на обединение, спира приближаването на световната революция. Именно това и късносъветската контра направи.
Но работническата класа получи много добър урок, който ще бъде отчетен в бъдеще, приемайки направените изводи на практика след победата на новата социалистическа революция.
Тов. Олег»
