За тази книга на автора в 1947 г. дали Сталинска премия. След контрареволюционния XX конгрес книгата повече никога не издавали. Про автора — выдающегося советского писателя Петра Андреевича Павленко — забыли напрочь, к 70-80-м года даже имя его советским гражданам было неизвестно. А ведь он был четырежды (!) лауреат Сталинских премий.
Ще го кажем направо, книгата ни потресе и това е меко казано. В нея почти няма батални сцени. Время действия – апрель-май 1945 г. Но война показана так ясно и так ярко — война живая, реальная, невыносимо тяжелая, катком прокатившаяся по всем советским людям, что просто уму непостижимо, как все это можно было вынести! Вот где был истинный героизм наших дедов и прадедов — не только в атаках на врага в открытом бою «За Родину! За Сталина!», но и в том, что измученные, израненные, с бесконечным горем в душе от потери своих близких, наши деды и прадеды смогли восстановить страну буквально из пепла.
Има в книгата и друго, крайно важно днес. Авторът и тези, за които той пише, видяли германския фашизъм със своите очи, видели го не само отвън, но и отвътре.
Ето малък отрязък от книгата – писмо на един от главните герои, воения доктор:
«Мили приятелю!
Колко ми липсвате! Както всички нас, Вас знаещия, ми е необходима сега Вашата, сурова логика и Вашето умение да се обобщят най- малките происшествия. У нас, Вие сами разбирате, мозъците ни са объркани.
Ние навлизаме дълбоко в Европа със скороста на метеор.
Вчера аз превързвах потомък на румънския адмирал Муржеско, извършил първия и единствен, повече или по-малко морски подвиг в историята на Румънския флот, този самия Муржеско, който в 1878 году участвал съвместно с нашите моряци Шестаков и Дубасов в потапянето при Дунав на турския монитор «Хаджи-Рахман».
Днес беседвах с унгарски магнат, родът на който идва от XIV век. Той ме покани в замъка си на Дунав, обещавайки да ми покаже портрет на Павел Първи с личен надпис от царя, адресиран до прадядото на този генерал, и бил твърдо уверен, че това ще доведе при него нашето командване.
Аз срещах стари социал-демократи, познавали Ленин, анархисти, комунисти, руски белогвардейци, грузински меншевики и арменски дашнаци, но аз за голямо мое удивление, не стрещнах само фашисти. Може да си помислиш, че те никога ги е нямало.
Няколко дена аз живях в дома на селски шивач.
В едно от чекмеджетата на скрина, който можех да ползвам, лежеше купчина от незавършени знамена с черна свастика. Те даже и не са мислели да ги скрият.
— Какво е това? — попитах хозяйката. А тя ми отговори: «А кой знае! Заявяваха ми по 300-400 за бройка, само помислете, а аз самата никога не се интересувах, какво е това».
Цяла Европа ми напомня тази шивачка. За фашизма никой нищо не снае. Аз видях един от сътрудниците на словашкия куислинг Тисо, той с въсторг говореше за словашкитех партизани и за нашите руски другари, борещи се ръка за ръка със словаците. «А вие фашист ли сте» — говоря му. А той обиден ми каза. «Аз — фашист? Словаците са играчка в ръцете на Хитлер» и си замина, замина си така че да не започна пред него да се извинявам.
Впечатленията ми са като вълна в буря!
След 35 ръце аз получих Вашето сухо новогодищно поздравление. То, честно да си каже ме обиди, но независимо ото това птрипаднах от възторг.
Господи, напишете ми как живеете или нещо делово.
Аз много бързам и затова този път пиша кратко.
А.Г.»
Ние нищо не знаем за Великата Отечественна война, победата в която сме се събрали за пореден път да празнуваме. За нас тя е далечна, карикатура. Символы ее для нас пустые, сути их мы не понимаем, сколько бы рассказиков и картинок о войне не постили на своих страницах, сколько бы георгиевских ленточек на себя не цепляли.
Ние не знаем историята на своята страна.
И ако ние говорим за борбата срещу капитализма сериозно, а не просто да се покажем един на друг, ако ние говорим за пролетарското класово съзнание и съзнателност, то ето с товао и трябва да започнем – с изучаването на това, което вече е било в човешката история, и преди всичко, в историята на нашата страна! Нужно е да започнем с разбиране на причините за случилото се за да не допуснем подобно днес и в бъдеще.
Защо го казваме всичко това?
А защото от приведеното в книгата ясно се вижда главното, какво е това фашизъм — това е ограничен човек, неговата психология, неговото съзнание! Ето кой се явява истинския фашист, кой се явяваь плодородна почва за възникването и разцвета на фашизма, кой му позволява да се появи на света и да се развие!
Изводите си ги направете сами.
Ред. РП
П. А. Павленко, «Счастье»
Скачать электронный вариант книги — https://yadi.sk/i/bW4NIBkMhuhmdg
Сваляне на аудиокнигата в 2 части (общо — около 250 мб, продължителност — 12.5 часа). https://yadi.sk/d/-MKZ2Mth9YVykw
КАК НИ СТРИЖЕХА ЕДНО ВРЕМЕ – СПОМЕНИ НА ...
Нов уред отчита алкохол и наркотици при ...
