Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05 12:00 - Към годишнината от излизането на съветските войски от Афганистан (6)
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 87 Коментари: 0 Гласове:
0



Кой кой е?

С идването на Мохамед състава на кабинета на министрите политическата линия на правителството известно време останала без изменение. В това време се ускорил процеса на концентрация и централизация на националния капитал, особенно на търговския. Дейността на Националната банка и крупните ширкети, акционерите които били само граждани на Афганистан, силно усложнявали работата на чуждестрания търговски капитал в страната. Към средата на 1934 г. правителството се сдобило с такова положение, когато цялата външна търговия фактически преминала към Националната банка и министерството на икономиката, а индийските, ирански и британски комерсанти се лишавали даже от роля на младши посредници при сключване на външноикономически сделки.

С втората половина на 30-те г. крупни ширкети се създали не само в Кабул, но и в други градове. В частност, на север и северозапад, в Херат и Мазари-Шариф Националната банка и местните търговски капиталисти учредили няколко специализирани ширкети, ориентирани на търговия със  СССР. Уравите на тези ширкети, в които влизали търговските и селскостопански капиталисти и част от бейовете-помешчици от Севера, получили от центъра определени отстъпки и привилегии в търговията, данъците и събиранията. Така правителството навреме «погасило» растящата опозиционност на буржоазията на Север и и дало възможност да се обогатят на стабилна и обемна търговия със Съветския Съюз.

Интересите на нашата страна при това също не страдали: освен очевидни комерчески изгоди СССР получал още и спокойна граница с Афганистан, защото селяни, занаятчии, мелката и средна буржоазия в приграничните райони била заинтересована от мир и разгърната търговия с нашата страна. Такова явление, като малки банди, извършващи набези на територията на СССР било ликвидирано не само от нашите граничари, но и от отрядите на афганската селска «милиция», защото тези банди грабили селяните, пречили на тяхното транспортиране до пазарите и нарушавали установилото се повече или по-малко постоянно търсене на тези продукти, които селяните и занаятчиите до пазарите за последваща продажба на съветските търговски учреждения.

Към края на 30-те г. ролята на Националната банка, като регулатор на всички външнотърговски операци нараснала. Банката концентрирала огромни за Афганистан капитали, а политическото влияние на върхушката на търговския капитал, главните акционери на Националната банка се усилило. Это привело к изменениям в правительстве. Так, в 1938 г. министром экономики страны был назначен президент Нацбанка и крупнейший акционер нескольких ширкетов А. Маджид. Примерно с этого времени банк отходит от непосредственного ведения торговых операций и переключается на скупку и кредитование ширкетов. Приобретя более 20-ти крупных ширкетов, которые стали дочерними предприятиями Нацбанка, банк монополизировал более 70% всей внутренней торговли в Афганистане и около 95% внешней торговли, став, таким образом, настоящей финансово-торговой монополией страны. Главные «акционеры» Нацбанка, в том числе и брат убитого шаха Надира, он же премьер-министр правительства М. Хашим-хан, становятся, по сути, буржуазно-олигархической группой, которая начинает теснить и оттирать от государства афганскую феодальную верхушку.  Започнала скрита борба между най-силните групи от експлоататорската класа.

Както бе казано, афганистанския частен капитал не влагал в сферата на промишленото производство.  Трябва да уточним, че говорим за този крупен и среден търговски капитал, стопаните на които били комерсанти, влезли в ширкетите, но при това имащи свои отделни, «диви» търговски предприятия, не влизащи в ширкетите. Печалбите от тези «диви» предприятия при тяхното акциониране позволявали на група от 10–15 такива капиталисти да построят по-малка или голяма фабрика, електростанция или  път. От друга страна, Нацбанк, притежаваща колосални средства, могла да пристъпи към мащабно строителство на промишленни предприятия, но нейното ръководство предпочитало по-печелившите вложения в търговски предприятия. Что касается казны, то собственно государственные финансы Афганистана были невелики (и это при том, что средства государственного Нацбанка и 20-ти крупнейших ширектов с преимущественным государственным участием в уставном капитале в совокупности своей в 10–12 раз превышали весь государственный бюджет, т.е. 80–90% госбюджета фактически и на постоянной основе входили в фонды Нацбанка и в уставные капиталы богатейших ширкетов). Средства бюджета поглощались большими расходами на госаппарат, армию, «пенсии» многочисленным привилегированным феодалам, муллам, чиновникам, бекам племён и т.п. Наибольшая часть скромных промышленных ассигнований из бюджета направлялась на дорожное строительство, так как этого требовали интересы торговли, а также на мелкие промышленные объекты вроде государственных мастерских по обработке каракуля, весовых станций и т.д. В этом строительстве финансовая доля государства колебалась от 90 до 100%.

Но независимо от това в този период се построили редица малки напоителни канали, памукотекстилна фабрика в Джабал ус-Серажд, вълненотекстилна фабрика в Кандахар, която, трябва да кажем била оборудваня с техника, купена още от правителството на Аманула в 1928 г. Така също се построил и пуснат в ход текстилен комбинат в Пули-Хумри. Строительство этих объектов финансирует правительство на паях с торгово-промышленными ширкетами, в частности, с ширкетом «Насаджи». Торгово-промышленные ширкеты — это новое афганское явление того периода. Хозяева этих ширкетов приходят к выводу о необходимости и выгодности вложения части своих торговых капиталов в предприятия лёгкой и пищевой промышленности, а также в электростанции, которые обслуживали бы эти предприятия. Они обращаются в правительство с предложением, чтобы казна взяла на себя от 20 до 50% всех капиталовложений с последующим пропорциональным участием в акционерном капитале построенных предприятий. Правительство на такое предложение соглашается, но оговаривает, что может взять на себя до 30% начальных затрат, хотя в случае со строительством особо важных предприятий, вроде комбината в Пули-Хумри, казна уже в ходе строительства берёт на себя 50% всех расходов. Вместе со строительством и запуском индустриальных объектов в Афганистане начинает складываться новый общественный класс — строительный и фабричный пролетариат.

Докато феодално-помешчическата върхушка мислела, как да се отнася към това, че в страната, особенно на север, с помоща на правителството победила линията на младоафганистанците и докато Нацбанк решавал, следва ли да влага свои капитали в търговско-промишленните ширкети, тези ширкети започнали да се обединяват и концентрират в капитали. В случае дальнейшего развития промышленного строительства и коммерческого успеха предприятий у помещичьей и торгово-капиталистической олигархии Афганистана вырастал опасный соперник, которому со временем было бы по силам обойтись без капиталов Нацбанка, так как дело явно шло к созданию своего финансово-промышленного банка, а также к тому, что в правительстве и госаппарате формировалась новая «младоафганская» группа, которая становилась всё более влиятельной и всё сильнее тяготилась большой ролью феодалов (т.е. отсталыми производственными и общественными отношениями) во всей внутренней политике страны.

Излязло така, че успеха на линията на новите младоафганитанци на ускорено капиталистическо развитие способствала икономическата помощ от Съветския Съюз към Афганистан в рамките на «големия» Договор за дружб и сътрудничество. Загрижена за това, че стабилността и световното икономическо развитие на Афганистан, преди всичко неговата северна част била на първо място на интересите на СССР, съветското правителство приело решение за помощ в строителството на памукопочистващи предприятия в Кундуз, Мазари-Шариф, Имам-Саиб и редица други градове в северната и северозападна част на страната[4]. После начала этого строительства позиции младоафганцев в правительстве ещё более укрепляются.

В този период много бързо расте стокооборота между двете държави, което довело до постепенен отход на крупния търговски капитал от феодалната върхушка и сближаването на стопаните на редица крупни ширкети с търговско-промишленните ширкети на север и запад. Тъй като икономическата помощ от страна на СССР се оказвала на облегчени условия («удължени» кредити с ниски % или въобще без %%, твърди цени на машини и оборудване, безплатно предаване на технологии и т.н.), и тъй като предприятията се строят и пускат в ход доволно бързо, това дало значителна печалба на своите стопанства и хазна. Это обстоятельство вызывает некоторый переток торговых капиталов в промышленность и параллельно с этим поворот части торгово-капиталистической верхушки в сторону политики новых младоафганцев, а заодно с этим — и в сторону самой дружественной политики по отношению к СССР.

Отношенията на Афганистан и Съветския Съюз допълнително се закрепва от това, че в 1938–1939 г. нашата страна оказала на афганистанците голяма помощ  зърнени семена, селскостопански оръдия и трактори, участие в строителствотона напоителни канали и главно за защита на посевите от плевели, скакалци и други насекоми-вредители. Съветската селскостопанска авиация два сезона обработвала полята в района на Херат, Мазари-Шариф, Меймене и Баглана, което позволило не само да се съхрани от вредители голяма част от добива, който преди в такива случаи е загивал, но и да научи самите афганистанци на нови приоми в агрономството. Стоимость всех услуг СССР по развитию сельского хозяйства северных и западных районов Афганистана была оплачена не деньгами, а включена зачётом в экспортные поставки каракуля, шерсти, ценных фруктов и сухофруктов, рубинов и изумрудов. Такой вид оплаты вполне устраивал наше государство, так как в итоге закупочные цены по всем этим товарам были ниже средних цен мирового рынка, но при этом качество товаров было высокое. Големи обеми стоки съветското правителство купувало- вълна, сушени плодове и рубини (афганистанските сухи плодове дълго време почти напълно отивали за нуждите на продоволствието на Червената Армия, Севморпът и заводското общественно хранене, а рубините — в съветското приборостроене) позволили допълнително да се намалят цените на тях, при това афганския търговски капитал, който се стремил към най-големи обеми търговия, т.е. към най-големи печалби, също бил напълно удовлетворен, защото ниските вътрешни закупващи цени позволявали на ширкетите да получат прилична печалба даже с отчитане на отстъпките на едро на съветските търговски представителства.

И независимо, че ниските вътрешни цени получили се от силната феодално-капиталистическа експлоатация на селяни и занаятчии в Афганистан, все пак икономическото положение на трудещите се маси в страната към края на 30-те г. до известна степен се подобрило, особенно в северните райони. Постоянното и голямо търсене от СССР на селскостопанска продукция, помоща на нашата страна в строителството на преработващи предприятия, канали, защитата на поля и градини — всичко това обективно способствало за ръст на симпатия към СССР от страна на обикновените афганистанци. Селяни- сблъскали се със съветските хора, нашата техника, голямата и често безплатна помощ (не само производственна, но медицинска и културна), стигнали до извода, че «шуравите» — това не са англичаните, които «помагат на едни афганистанци, а грабят хиляди». Антисъветски вълнения и отделни изблици, които често се организирали от феодалите, белоемигранти и английското разузнаване, успех сред трудовата маса нямали и предизвиквали възмущение от самите селяни, занаятчии, малка и средна буржоазия, а така също от голяма част от интелигенцията. Няколко години правилна болшевишка политика в СССР по отношение към Афганистан разгърнали народните маси в северните и западните афганистански провинции към дружба и уважение към нашата страна и така преди войната успяла надеждно да укрепи голям участък от нашия южен рубеж и да получи на този сложен и опасен участък доброжелателни съседи. Освен това, сред значителна част от трудещите се особенно в крайграничните райони, започнали да се разпространяват стихийни социалистически настроения, които били поддържани от демократичната част от градската интеллигенция и офицерство, встъпващи за социализъм, като единственно възможно и правилен път на развитие на Афганистан в сложните и специфични условия на тази страна. Такие настроения прямо способствовали развитию дружбы и добрососедства с СССР и оказали своё влияние, в общем, на всю историю советско-афганских отношений в XX веке.

Но разбира се не всичко е гладко. Да, народните маси поддържали курс на мирни и близки отношения със Съветския Съюз, но в края на 30-те г. обстановката в света значително се усложнила, а външната политика на Афганистан не се определяла от нейния трудов народ. Положение в Центральной Азии обострялось. Учитывая территориальную близость к СССР и исключительно выгодное стратегическое положение Афганистана, гитлеровская Германия и Италия разворачивают в стране большую агентурную работу по вовлечению Афганистана в будущую войну против СССР и Великобритании. Афганское государство, правящие слои феодалов и буржуазии идут на сближение с гитлеровцами. При этом германский империализм действует под прикрытием ряда экономических договоров, которые правительство Афганистана (читай, узкая богатейшая верхушка обоих эксплуататорских классов с правлением Нацбанка во главе) заключило с гитлеровцами в 1935–1936 гг. Так, в 1936 г. Афганистан получает от Рейхсбанка кредит в 27 миллионов марок на закупку товаров германского производства, в том числе и вооружений. Независимо от закупок по этому кредиту между министерством экономики Афганистана и концернами «Крупп», «Демаг» и «АГ Фарбениндустри» заключаются отдельные договоры на льготную поставку Афганистану пушек, снарядов, взрывчатки, пороха, стального листа и другого имущества. Щедро раздавая взятки, «премии», «бонусы» и небольшие пакеты акций ведущих немецких фирм, подписывая контракты на поставки в Германию сельскохозяйственного сырья и готовой продукции, гитлеровская агентура проникает во многие афганские государственные учреждения, в том числе и в Национальный банк. Разведчики из абвера (военная разведка), МИДа, агенты министерства промышленности Германии, канцелярии НСДАП, 4-го (гестапо) и 6-го (аусланд СД, внешняя политическая разведка) управлений Главного управления имперской безопасности (РСХА) официально работают в афганском государственном аппарате, министерствах, Нацбанке и ведущих ширкетах[5] в качестве «советников», «консультантов», «экспертов» и т.д.

Икономическата и политическа основа на предвоенното сближаване на Афганистан с фашистска Германия били:

— необходимостта в Германия на някои видове евтини суровини и полуфабрикати, които можел да предостави Афганистан;

— удобно стратегическо положение на Афганистан за водене от Германия на война против СССР и особенно против Великобритания — с цел завладяване на Закавказиетом, Източно Прикаспие, Индия, Пакистан, богатия на нефт район на Персийския залив и по-нататък до старите германски колонии в Югоизточна Азия, Нова Гвинея и някои острови в Тихия океан, т.е. примерно до тази черта, до които се простирали империалистическите интереси на Япония или по-точно казано, до тогава, докато между съюзницие от «Оста» не избухне война за преразпределение на завладените пазари и територии;

— за афганистанския крупен капитал се откривал приличния вътрешен пазар на Германия и Италия, а така също вратите на Райсхбанк, т.е. големи кредити под нисък % и с гаранциите на хитлеристкото правителство. Тези кредити и свързаните с тях кредитни договори на закупуване от Германия на машини по цени немного по-ниски от пазарните, обещанията на германските фирми да построят в Афганистан «под ключ» цели отрасли от промишлеността на изгодни за афганците условия (с пълна проддръжка, без права на немците на по-нататъшно владение или участие в тези предприятия), 33% печалба от бъдещите германски концесии в Афганистан, които трябвало да отидат в афганската хазна — всички тези обстоятелства склонявали към тясно сътрудничество с Германия на държавната върхушка, стопаните на търговско-промишлените ширкети, крупната градска буржоазия, вече готова към онова време да вложи своите капитали в нови съвременни отрасли от производството.

— надеждата на висшия слой от афганската търговска буржоазия и селски капиталисти, че европейския пазар за тях ще се разширява пропорционално с военните завладявания на Германия. Освен това, тъй като немците открито заявявали за своите намерение да изгонят от Централна Азия и Индия англичаните, то от това следвало, че афганската управляваща класа си мислела, че техните стоки ще намерят място не само в Европа, но и в Азия.

Идеологически афганистанската експанзия на германския финансов капитал се прикривала с «уважение и любов от райха и фюрера към исляма и всички мюсюлмани». Хитлер на всички афганистански възли и с всички минарета се рекламира, като «най-добрия приятел на правоверните и враг на проклетите англичани», целта на която се явява «освобождението на Изтока от английските империалисти» и «връщане на Афганистан на пълна свобода». Ясно, что такая агитация и пропаганда, поддержанная практически всеми слоями феодалов и национальной буржуазии, оказала своё влияние на афганский народ, которому внушалось, что отныне у него есть «настоящий, сильный и надёжный друг и защитник — Германия».

Независимо от това, идята на разширение и укрепване на връзките с хитлеристите и немския финансов капитал, правителството на Афганистан не приело на себе си ясни военно-политически задължения. Така през септември 1939 г. Кабул официално заявил своя неутралитет по отношение на запчналата война между Полша и Германия. В отговор на това германското Външно извикало афганистанския посланик в Берлин, на когото секретаря на Министерството на Външните работи Вайцзекер поискал разяснение за «недружественното заявление на афганистанското правителство». Но тъй като Кабул вече получил немските кредити, подписал договори на доставка на машини и оборудване, получил в дълг въоръжение и военни запаси (т.е., привидно «заседнали» отношения с Берлин), то хитлеристкото ръководство решило просто да игнорира заявлението на афганистанците за неутралитета и с удвоена сила продължило да въоръжава тази страна. Агенты абвера, СД и канцелярии НСДАП проникают в зону пуштунских племён на юге Афганистана, в пограничную полосу с английским Белуджистаном, а также в северо-западные штаты Индии, в частности, в Джамму и Кашмир, с целью поднятия в этих районах восстаний против англичан. Пуштунские племена щедро снабжаются немецким оружием и деньгами. Бекам, муллам, крестьянам и кочевникам немцы обещают отдать большие и богатые индийские и белуджистанские земли, а переодетые абверовцы и гестаповцы тщательно обучают пуштунские боевые отряды методам боевой и диверсионно-подрывной работы.

Към края на 1940 г. граничните племена на изток били сериозно разпропагандирани от хитлеристите и готови на бой. Към февруари 1941 г. германския генерален щаб завършил разработката на плана, според който части от вермахта трябвало да навлязат в Индия от афганистанска територия. По этому плану формировалась оперативная группа «Афганистан» в составе 17 дивизий. Эти дивизии включались в группу армий «Юг», и по плану генштаба после взятия Сталинграда, Закавказья и выхода вермахта к Баку, в Куринскую низменность и далее — к Ленкорани оперативная группа должна быть переброшена на афганскую территорию, откуда танки и моторизованная пехота быстрым и решительным броском выходила бы на границы Индии. Дорогу германским дивизиям должны были «расчищать» те самые подготовленные и вооружённые пуштунские племена, которых немецкие инструкторы готовили к действиям в тылу у английских колониальных войск.

Но това са планове, а през пролетта — лятото на 1940 г. основна задача в Европа зая германския империализъм била Франция, нейния военен разгром, окупация и грабеж. Затова подготовката на похода в Индия се делил в Цосен на два етапа. В рамках первого этапа плана Германия официально обращается к афганскому правительству с предложением срочно организовать большое восстание племён Северо-Западной Индии против британских властей. Военной целью этой операции было отвлечь часть английских войск из Франции, Бельгии и Голландии. Взамен Кабулу было обещано расширение территории Афганистана за счёт нескольких районов Белуджистана и Индии, в частности, за счёт «прирезки» части Синда, Западного Пенджаба и Кашмира[6]. Однако правительство Мухаммада отклонило это предложение.

Умереността на афганистанската управляваща върхушка, проявена през пролетта на 1940 г., в известна степен способствала ситуацията в северните провинции на страната. Селските маси, занаятчии, малката и средна буржоазия в градовете не желаели война със северния съсед, т.е. да се прекрати производство и активна търговия, разорение на земите, предприятията и превръщането на цели райони в прифронтова полоса. В этой связи и с учётом популярности Советского Союза среди трудящихся крестьяне и ремесленники не раз заявляли местным властям, что в том случае, если Кабул развяжет войну против СССР, они целыми деревнями и улусами будут обращаться ко всем советским властям с просьбой о принятии в гражданство СССР. Во всяком случае, воевать с шурави они точно не будут, так как нет к этому никаких причин. Буржуазия севера была более сдержана и заявляла, что в случае войны против СССР она будет вынуждена свернуть свои предприятия, вывезти капиталы в Индию или Иран и, как минимум, не будет поддерживать центральное правительство в такой войне.

И в същото това време политиката на лавиране на Кабул между германския и британски империализъм създавала благоприятни условия за работа на хитлеристите в Афганистан. Немците, работейки като експерти, съветници и комерсанти, разгърнали на територията на страната крупна шпионска резидентура. На немецкие деньги велась активная антисоветская деятельность, абвер и гестапо сколачивали и забрасывали на территорию СССР разведгруппы и целые банды из белоэмигрантов, проживавших в Афганистане.

След нападението на фашистска Германия над  Съветския Съюз дейността на хитлеровата агентура в Афганистан рязко се  усилила, особенно в центъра и на изток. Зачестили нападенията на  банди и диверсионни отряди на съветските гранични застави и  граничните села и поселища. Такава ситуация юридически и по същество лишавала Афганистан от положение на неутрална страна във войната и грубо противоречила на условията на съветско-афганистанския Договор от 1931 г. за неутралитет и взаимно ненападение. В октябре 1941 г. Государственный Комитет обороны СССР направляет правительству Афганистана ноту с предложением немедленно пресечь всю антисоветскую деятельность фашистской агентуры на своей территории. Едновременно с подобно предложение встъпило и правителството на Великобритания. Кабул, разбирайки,  какво го заплашва такова предупреждение в условия на военно време, приело решение да изгони от страната всички германски и италиански поданници, освен акредитираните дипломатически работници. Всех германских и итальянских «экспертов» и «советников» срочно увольняют из всех органов власти, Нацбанка, ширкетов и других предприятий и выдворяют из страны. Ясно, че при това германските пари, придобитото оборудване, машини и други капиталовложения в Афганистан не се загубили, а на освободените места от «експерти» и «съветници» тихо били назначени представители на крупната национална буржоазия, а така също агенти на британската «Интеллиджънс сървис» и лондонските банки. Тогава в Кабул,  Херат и Мазари-Шариф се появяват първите представители на Управлението на стратегическите служби на САЩ — американските разузнавачи от това учреждение, от което скоро «ще поникне» ЦРУ.

С края на есента на 1941 г. афганистанските власти заради хитлеристите започнали да действат по-вниматело и сдържано: пред очите на правителството на тази страна вече бил пример на влизането на съветски и британски войски в Иран във връзка с това, че Тегеран, т.е. правителството на Реза-шах, водил по отношение на СССР и Британия открита прогерманска политика. За СССР тогава се създала заплаха от нападение на съветското Закавказие, Каспийско море и западните райони на Туркменска ССР от към иранска територия и затова били приети срочни мерки за да не се допусне удар по важни райони от Съветския Съюз и война с Германия и нейните съюзници на два фронта.

През декември 1941 г., след успешното контранастъпление на Червената Армия под Москва, в Кабул се състояло извънредно заседание на Лоя Джирги по изработка на външнополитическа линия в условията на световната война. Джиргата била принудена да вземе решение и  да се придържа към твърд неутралитет, докато общата линия на управляващата върхушка на страната на тесен съюз с хитлеристите си останал както преди и добре се маскирал.

При това, спекулирайки пред англичаните с Договора със СССР, а така също с това че Афганистан все повече прикрива Индия от запад и да не допуска война на страната на Германия, Италия и Япония, правителството на Мухамед желаело да получи от Британия заплащане на такива услуги, като евтини кредити и заеми с дълъг срок.

Що се отнася до плана по настъпление на вермахта към Индия през Афганистан, то до края на 1942 г. немците успели да изпълнят само подготвителни мероприятия със силите на своите спецслужби. Упоритата отбрана на съветските войски в Кавказ спряла групировката на Клейст и я разгромила, принуждавайки да отстъпи към Ростов-на-Дон и Новочеркаск. Под Сталинградом Красная Армия окружает и уничтожает 6-ю немецкую армию Паулюса, а также отражает удар с юго-запада, которым группировка под командованием Э. Манштейна пытается прорвать кольцо окружения 6-й армии. В общем итоге к началу 1943 г. у гитлеровцев не остаётся никакой возможности для оперативных действий своих дивизий в Афганистане: для этого нет ни территориального доступа, ни свободных сил, ни ресурсов.

След разгрома на хитлеристките войски под Сталинград и на Кавказ феодално-буржоазната управляваща върхушка в Афганистан разбрала, че трябва да сменя външнеполитическите приоритети. От февруари 1943 г. Кабул явно започнал да се ориантира към тесни контакти с англо-американските съюзници. С этого времени офицеры афганской армии начинают массово обучаться в британских военных школах в Индии. Правительство Мухаммада заключает ряд договоров с фирмами Англии и США на поставку в Афганистан промышленных товаров. По условиям этих договоров западный финансовый капитал вновь получал ряд льгот и привилегий во внутренней и внешней торговле, а также в плане получения концессий на строительство транспортных и промышленных объектов в стране, особенно горнодобывающих предприятий по добыче драгоценных камней, газа и нефти.

Към средата на 1943 г. ситуацията в страната се задълбочила. Войната нанесла сериозни вреди на стопанството на Афганистан. Выросли мировые цены на все товары, сократился объём внешней торговли страны. Собственная промышленность Афганистана была очень слабой и не могла обеспечить страну всем необходимым для производства и жизни людей, и потому одним из результатов мировой войны был острый недостаток промышленных товаров в Афганистане, прежде всего, тканей, металлов, топлива, сахара. Правительство было вынуждено втрое увеличить закупки хлопчатобумажных изделий за границей по сравнению с 1939 г., что в значительной мере опустошает казну. За этот же период вдвое падает импорт сахара, нефти и керосина.

В такива условия монополист в афганистанския импорт се оказала Британска Индия (т.е. английския империализъм), откъдето в Афганистан влизали основните доставки на пшеница и много други стоки с широко търсене. А географията нa афганистанския експорт се стеснил, търсенето паднало, а разпределението на стоките (превоз, претоварване, продажбата на едро и т.н.) силно се усложнили. Правда, на внутреннем рынка США спрос на афганский каракуль был относительно высоким и в годы войны, однако денег за поставленные шкурки афганцы не получали, так как все положенные суммы (около 30 миллионов долларов) оседали на счетах ряда крупнейших американских банков и «замораживались» до окончания войны, т.е. фактически становились частной собственностью хозяев этих банков.

Ползвайки се от усложнената обстановка, крупния афганистански търговски капитал прехвърлил всички свои загуби на производителите на експортни стоки и потребителите на импортни стоки, т.е. на широките маси трудещи се и дребната буржоазия. Започнал усилен грабеж на малките и средни производители, чрез намаляване на закупните цени на тяхната продукция и повишаване на вттрешните цени на едро и дребно на стоки с широко търсене, преди всичко импортните[7]. Так, к началу 1944 г. цены на промышленные товары в Афганистане выросли в 4,6 раза по сравнению с 1939 г., а к весне 1945 г. повысились ещё и составили уже 750% от цен 1939 г.[8]

При това Нацбанк, най-крупните ширкети, тясно свързани с ния, а така също целия ред «привилегировани» английски търговски фирми и банки (с участието в тях на американски капитал) фактически напълно (на 95%) монополизирали цялата външна търговия на Афганистан, разорявайки или поглъщайки при това множество малки и средни ширкети и отделни «диви» прекупвачи, които водели собственни търговски операции с други страни. Валутният капитал на Нацбанка рязко нараснал. При това изкуственното съкращаване на обема на импорта, извънредно необходим на страната, предизвикало допълнителен  ръст на цените, поредна инфлационна спирала, по-нататъшно обезценяване на националната афганска валута и съответно ръст на курса към британския фунт и щатския долар.

Народните маси обеднявали, много малки производители — селяни, занаятчии, животновъди се разорявали, губейки средства за производства и превръщайки се в скитници или бежанци. На село с пълен ход вървяло изкупуването на безценица на селски държавни на  земи от помешчици, търговски капиталисти, капиталисти-лихвари, а така също от държавни чиновници, които също се явявали капиталисти или феодали. Очередное обезземеливание афганского крестьянства набирало обороты

Такова стопанско положение спряло всички планове на афганското правителство по осъществяването на първия петгодишен план на икономическо развитие на страната, който бил приет в 1940 г. Забавило се а някъде напълно спряло промишленото строителство, съкратила се работата по иригация и обводняване на земите.

Влшеното икономическо положение на експлоатираните класи, селяни, занаятчии и дребна буржоазия, предизвикало ръст на недоволство от политиката на правителството. В 1944–1945 г. в зоните на пущунските племена нееднократно избухвали изолирани възстания на селяни и бедни скотовъди, които жестоко се потушавали от армията.

Независимо от репресиите, политическата обстановка в Афганистан постепенно се нажежавала. Към средата на 1945 г. станали видни първите признаци на нова гражданска война, в основата на която лежало растящото противоречие между интересите на управляващата върхушка — крупните търговски капиталисти и срасналите се с тях богати феодали и интересите на всички останали класи и слоеве в афганистанското общество, преди всичко селяни, бедни животновъди, дребната производителна буржоазия, интелигенцията, низшия слой чиновничество. В тяжёлые военные годы правящая верхушка сказочно обогатилась, тогда как народные массы, трудящиеся страны попали в положение крайней нужды и нищеты.

Задълбочаването на политическата обстановка и ръста на активност на масите в Афганистан обективно способствала победата на СССР във войната с германския и световния империализъм и образуването в Европа на страни с народна демокрация. Стихийните революционни настроения все повече обхващали не само демократичната интелигенция и младото прогресивно офицерство, но и широки селски маси, които били готови с оръжие в ръце да пристъпят против правителството.

Подготовил М. Иванов

Продолжение следует

 

[1] Гуревич Н.М. Очерки истории торгового капитала в Афганистане. М.: Наука, 1967 г., стр. 37.

[2] «Сальнамаи Кабул». Экономический сборник. 1936 г., стр. 501.

[3] Теплинский Л. Б. 50 лет афгано-советских отношений, стр. 97.

[4] Теплинский Л.Б. 50 лет афгано-советских отношений, стр. 100.

[5] Теплинский Л.Б. 50 лет афгано-советских отношений, стр. 103.

[6] Теплинский Л.Б. 50 лет афгано-советских отношений, стр. 104.

[7] Гуревич Н.М. Очерки истории торгового капитала в Афганистане, стр. 68.

[8] Краткая история НДПА. Кабул, 1988 г., стр. 38-42.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 452580
Постинги: 1012
Коментари: 128
Гласове: 210
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031