1. Общественно производство.

Ние знаем, че съществуват много различни науки. Едни изучават природата — физика, биология, зоология, бота­ника и т.д. А другие — человеческое общество, это история, литература, и др.

Всяка от тези науки изучава една или друга страна от живота на обществото. Такива страни са много. Но водеща роля в живота на обществото играят отношенията, които възникват ме­жду хората в процеса на производство на материални блага.

Защо? Защото чоовек може да живее и за­нимава с какво да е дело, само ако у него има храна, дреха, жилище и други материални блага, които са му нужни за да преживее на този свят. Тези блага не падат от само себе си — те се произвждат от самите хора. Дело в том, что если все животные все необходимое им для жизни просто находят в природе, то человек «просто найденным» удовлетвориться никак не может — он так не выживет. За да преживее в природния свят, човек а трябва да произвежда сам за себе си тези предмети, които му трябват за живота — да добива зърно, развъда животни, да призвежда грънчарска посуда, да тъче тъкани и пр.

Но хората произвеждат материални блага не единично, а общо. Даже най- примитивната форма на производство на първобитните хора — ловът бил въз­можен само при условие на обединение усилията на много членове на първобитното общество. Ето защо производството винаги има обществен ха­рактер.

За да може производството на материални блага да стане възможно е необходимо да се разходва труд от чо­века. Трудът е целесъобразна дейност на чо­века по производството на нужните му вещи.

Понякога гово­рят за «труда» на пчели, мравки, бобри. Но това не е вярно. Трудът е характерен само за човека. У животных не может быть никакой целесообразной деятельности, т.е. деятельности с заранее заданной целью. Са­мое большее, на что они способны,— это инстинктивно приспособиться к существующим природным условиям.

За да произведеш нещо ти трябва от какво и с какво да го производеш. Или това са предметите и оръдията на труда.

Това, на което е насочена дейността на човека се нарича предмет на труда. Предметите на труда могат да бъдат дадени от самата природа или създадени от човека. Но даже тогава, когато те се създават от човека, в основата им все пак първоначално лежи природния продукт.

Предметите на труда, които дава самата природа в готов вид са например дърво, въглищни пластове, нефт, руда, газ, добивани от недрата на зем­ята и пр.

Предметите на труда, които се създават от човека — това са такива предмети, които се подлагат на предварителна обработка, например бензин, керосин и други вещества, получавани от нефт в нефтени рафинерии. Такива предмети на труда се наричат суровинни или суровинен материал.

Развитието на науката и техниката създават и продължават да създават нови предмети на труда- например т.н. син­тетични материали. Те имат редица преимущества пред естественните (природните) предмети на труда: те са здрави и в същото това време притежават редица нови, нужни на човека свойства, позволяващи му да произведе от тях такава продукция, която по-добре да удовлетвори едни или други потребности на хората.

Човек, въздействайки на предметите на труда с помоща на средства на труда произвежда от тях това, което е нужно на обществото. Към средствата на труда се отнасят преди всичко оръдията на производството — машини, станове, оборудване и т. н., а така също производственни здания, складове, канали, пътища, транспорт. Туда же включаются и трубопроводы, сосуды, баки и другие пред­меты, которые Маркс называл «сосудистой системой производства».

Главна роля в средствата на труда принадлежи на оръдията на производство, посредством които хората актив­но въздействат на предметите на труда, преработвайки ги за удовлетворяване на своите потребности. Тези оръдия Маркс нарекъл «костната и мускулна система на про­изводството». Они служат показателем технического прогресса, мерилом власти человека над природой.

По оръдията на производството може да се съди и за характера на социално-икономическите отношения на един или друг период от историята на човечеството. «Икономическите епо­хи— писал Маркс— се различават не с това, какво се произ­вежа, а с това, как се произвежда, какви са средствата на труда».

И така в процеса на труда човек използва сред­ства на труда и предмети на труда. Заедно взети те обра­зуват средствата за производство.

Никакво производство без средства за производство е невъзможно. Но средствата за производство сами по себе си не могат да създават материални блага. Только человек способен привести в движение станки, машины, комбайны и пр., и  их помощью воздействовать на предмеры труда.

Средствата за производства и хората, притежаващи зна­ния, производствен опит, трудови навици и привеждащи в движение средствата за производство се на­ричат производителни сили на обществото. Колкот по-високо е нивто на производителните сили, толкова по-голяма е сте­пента на господство на човека над природата. Хората, създаващи материални блага се явяват решаваща производителна сила на обществото.

Тъй като производството винаги носи обществен характер — хората работят в съобщество, създавайки какви да е материални блага, то в про­цеса на производство те трябва да встъпват по между си в определени отношения. Такива отношения, които се натрупват между хората в процеса на производство се наричат производственни отношения.

Да вземем например производството на автомобили. За да произвде автомобил трябва да се построи завод. Допустим, что этот завод принадле­жит капиталисту. Он, чтобы произвести автомобили, нанимает рабочих. Между вла­дельцем завода, а значит и всего заводского оборудования, и рабочими в процессе производства автомобилей устанавливаются опреде­ленные отношения — отношения капиталистической эксплуатации. Рабочие трудятся на капиталиста, ибо вся продукция, производимая на заводе, принадлежит собственнику предприятия и прибыль, получаемая от продажи автомобилей, также идет ему в карман.

Получаева се че производствените отношения зависят от формата на собственост на средствата за производство.

Установяването на производственни отношения не си извършва произ­волно. Може да кажете — ето работниците се наемат от капиталиста по своя собствена воля! Формално това е така. Но в условията на буржоазно общество фаб­риките, заводите, железните пътища и пр. се  намират в ръцете на ча­стни собственици, а работниците са лишени от всички тези средства за про­изводство и за да съществуват, са принудени да работят в капиталистическите предприятия. Получается, что никакой собственной воли (или, как сейчас говорят, «свободы выбора») у рабочих и нет! Они не могут не наниматься к капиталистам на работу, ибо таковы объективные условия их существования.

Производствените отношения отразяват целия живот на обществото. В частност те определят от­ношенията между хората, възникващи във връзка с расзпределението на произведените продукти. Характер распределения зависит от общественной формы производ­ства. Если производство капиталистическое, то распределение мате­риальных благ осуществляется в интересах господствующего в обществе класса буржуазии, а если социалистическое, как это было в СССР, то в интересах народа, ко­торому в Советском Союзе принадлежали все средства производства!

Получава се така, че за да се узнае, какъв е характера на производствените отношения в една или друга страна, следва преди всичко да изясним, в чия собственост се намират там средствата за производство. От формата на собствен­остта на средствата за производство зависи положението на класите в обществото, обмяната и разпределението на матери­ални блага, създавани в процеса на производство.

Производствените отношения и производителните сили съвокупно образуват способа за производство.

Тъй като всяко най-съвършенно оръдие само по себе си нищо не произвежда и едновременно човек не може нищо да произведе без средства и пред­мети на труда, получава се така че за да се извърши процеса на производство на материални блага трябва да се съедини работната сила със средствата за производство. А това неизбежно води до възникване на отношения между хората — производствени отношения. Выходит, что производительные силы и производ­ственные отношения не могут существовать отдельно друг от друга и только в единстве и взаимодействии их существует тот или иной способ производства матери­альных благ.

При това ролята им в развитието на способа за производство не е еднакъв. Водещо място тук принадлежи на производи­телните сили. Они гибки и пластичны, способны очень быстро развиваться, а развитие и изменение их, и в первую очередь появление новых орудий труда, неизбежно отражается на производственных отношениях — они тоже меняются. В результате происходит переворот во всем способе производства, изменение всего общественного строя.

Но производствените отношения развиващи се след изменение на производителните сили, далеч не са пасив­ни. В бъдеще прогресивни, те ускоряват развитието на производителните сили. Если же они устаревают, то превращаются из форм развития производительных сил в их оковы.

Отношенията между хората, възникващи в процес­а на производство, обмяна и разпределение на материални блага (икономически обществен­и отношения), съставляват базиса на обществото, нейна опора. На тази основа възниква и се развива политическата и юридическа надстройка, различните форми на общест­веното съзнание. Като цяло базиса и надстройката харак­теризират една или друга обществено-икономическа формация.

В историята на човешкото общество са изве­стни пет последователно сменящи се една сдруга обществено-икономически формации:

• първобитнооб­щинна,
• робовладелска,
• феодална,
• капиталисти­ческа
• и комунистическа.

Комунистическата формация в своето развитие преминава през две фази: низша — социализъм и висша — собствено и комунизма.

Смяната на една обществено-икономическа форма­ция с друга става не по някое желание, а в сила на действие на обективните икономически закони.