Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2019 12:00 - Стоково производство
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 279 Коментари: 0 Гласове:
0



 4. Стоково производство.

На първите стъпки от развитието на човешкото общество натуралното стопанство се явило господстващо. Всяка от първобитните общини съществувала изоли­рана от другите и потребностите на членовете на общината се удов­летворявали с продукти собствено производство. Натуральными были и патриархальные крестьянские хозяйства, рабовладельческие латифундии, а также средневековые феодальные поместья.

Какви условия за направили възможни превръща­нето на продуктите от труда в стока? Как е станало това?

Най-вече това е свързано с възникването на разделението на труда между производителите на материал­ни блага. Когато всички произвеждат един и същ продук­т, обмен не е нужен. Необходимостта от обмяна възниква тогава, когато едни обработват земя, отглеждат пшеница и прочие селскостопански продукти, други правят земеделски оръдия, трети са заети с производството на тъкани, четвърто добиват руда и т. н.

Но достатъчно ли е общественото разделение на труда за появата на обмяна на стоки? Не, не е достатъчно. В Древней Индии существовали общины, членами ко­торых кроме земледельцев были кузнецы, плотники, горшечники и др. Все, что ими производилось, делилось между всеми членами общины, т. е. каждый обменивал продукты своего труда. Но это не был обмен товаров. Все делилось бесплатно, без купли-продажи. Почему? Защото, произведената продукция принадлежала на общината като цяло, а не на всеки от работниците.

Значи, второто непременно условие за превръща­нето на продуктите от труда в стока се явява възникването на частна собственост на средствата за производство. Ако кажем, че плата не принадлежи на тъкача, то последния не може да се разпореди с него.Така е и със селянина, който не мо­же да продаде хляб, не явяващ се негова собственост. Само в този случай, когато е налице условия: обще­ствено разделение на труда между производителите на материални блага и наличието на частна собствено­ст — се появява икономическа необходимост от обмя­на на продукти, покупкопродажба.

От една страна, частната собственост на средст­вата за производство разединява, изолира хората едни от други. Всеки селянин, занаятчия, в бъдеще часте­н собственик на средства за производство и продуктите от своя труд е независим: той може да произвежда това, което иска, което му е изгодно. С другой стороны, развивающееся общественное разделение труда делает необходимыми экономические связи между отраслями производства, между людьми, производящими разные продукты труда.

В тези условия единствено възможна форма на икономически връзки между отделните, обособени производители става обмяната на резултатите от труда чрез покупкопродажба. Затова продуктите от труда стават стоки, т. е. такива продукти, които сае произведени специално за обмяна, продажба. «Под товарным производством, — пишет В. И. Ленин, — разумеется та­кая организация общественного хозяйства, когда про­дукты производятся отдельными, обособленными про­изводителями, причем каждый специализируется на выработке одного какого-либо продукта, так что для удовлетворения общественных потребностей необходи­ма купля-продажа продуктов (становящихся в силу этого товарами) на рынке».

На стоковото стопанство основано на частната собственост е присъщ стихиен характер на развитие. Всеки се стреми да произведе такива продукти, които му се струват изгодни. Но никто заранее не может предусмотреть, какие товары нужны и какое количество их можно продать с выгодой. Каждый отдель­ный, обособленный производитель становится факти­чески конкурентом других. Стихийността и анархията на производство неизбежно водят до ожесточена борба за пазари, за изгодни цени на стоките.

Зачатъци на стоково производство са съществували още в периода на разлагане на първобитнообщинния строй. Фр. Енгелс казва, че началото на обмена на стоки « се отнася към времената, които предшестват каквато и да е от писана история и отиват далеч назад във вековете в Египет поне  две и половина, а може би и пет хиляди години, във Вавилон за четири-шест хиляди години до нашето летосчисление». За робовладелския и феодален строй са характерни гос­подството на натуралното стопанство, макар простото стоково производство тогава да се получили вече определено развитие. Висша форма на стоковото производство се явява капиталистическото стопанство. Стоково-паричните отношения имат място и в социалистическото общество, макар те принципно да се отличават от отно­шенията, съществуващи в другите формации.

Що се отнася до обикновеното стоково и капиталистиче­ско производство, то те са еднотипни, имат общи черти, които се заключават в следното:

1) и двата вида стоково производство са основани на частна собст­веност на средствата за производство;

2) както в капитали­стическото, така и в обикновеното стоково стопанство обмяната на стоки се осъществява стихийно, неорганизирано.

Заедно с това между обикновеното стоково и капита­листическото производство има и същественни различия. В дребното селско или занаятчийско стопанство собственика на средствата за производство сам със своя личен труд създава продукти, докато при капи­тализма създадения продукт е резултат от чужд, наеме­ труд. В простом товарном производстве продукт труда принадлежит самому труженику, а в условиях капитализма — владельцу средств производства. Капи­талистическото производство се основава на експлоа­тация на наемния труд. Крестьяне или ремесленники создают товары для удовлетворения своих личных потребностей, тогда как капиталистическое товарное производство преследует цель извлечения прибыли.

Отличителната особеннст на капитализма е в това, че стоковото производство придобива всеобщ харак­тер, защото стоката става и работна сила.

Обикновеното стоково производство в условията на робо­владелското и феодално общество е съществувало само като начин на живот на стопанството. Голяма част от произвежданите в обществото продукти не са предназначени за обмен, не се превръщат в стоки.

В капиталистическото общество всички продукти (и средствата за производство и предметите за лично потреб­ление) се произвеждат за обмен. Тук всичко се продава и купува: фабрики, заводи, железници земя. Товарный характер носят и отношения между владельцами средств производства и наемными рабочими, продающими свою рабочую силу.

От различията на обикновеното стоково и стоково-капиталистическо стопанство следва много важен съще­стве извод: малките стокопроизводители, стопанствата на които са основани на личния труд и отсъствие на експлоатация се явяват съюзници на ра­ботническата класа в тяхната обща борба против експлоататор­ските класи.

Първата глава на «Капиталът» Маркс започва с думите: «Богатството на обществото, в което господства капитали­стическия способ на производство, встъпва като «огром­но натрупване на стоки», а отделната стока — като еле­ментарна форма на това богатство. Нашето изследване започва затова с анализ на стоката».

Това е напълно разбираемо. За да се изучи организма на расте­ние или животно, трябва да се започне с изясняване на при­родата на клетката. Анализ товара — экономической клеточ­ки буржуазного общества — дает ключ к пониманию закономерностей развития капитализма.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1661180
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031