Ние установихме, че обмената стойност на стоката е способността определена количествена пропорция да се обменя с други стоки. Да вземем същия пример. Да предположим, че известно количест­во стока — 20 кг зърно се обменя на опреде­лено количество друга стока — на 10 м плат. Естествено възниква въпроса: защо именно на 10, а не на 15 или на 5 м? На какво се одновават пропорциите на обмяната?

Някои буржоазни икономисти твърдят, че обмяната на стоки се извършва на основа търсене и пред­лагане. Например английския икономист Г. Д. Маклеод твърдял, че «отношението между търсенето и предлагането е единствения регулатор на стойността. С какво се аргументират? Те казват: ако на пазара бъде предложено за обмяна повече зърно, отколкото е търсенето му, то обмената стойност на зърното ще падне. За обмяната на 20 кг зърно ще трябва по-малко плат, например не 10, а 7 или още по-малко метри. И обратно, когато на зърното се появява по-голямо търсене, а се предлага значително по-малко, то обмената стойност на зърното се повишава и тогава 20 кг зърно може да се обменя вече не на 10, а на 13—15 и даже повече метри плат.

Никой не спори с това, че търсенето и предлагането в една или друга степен влияят на обмените пропорции. Влияят, но не я определят— те не създават обмена стойност на стоката.

Да си представим, че е възникнало такова положение - търсенето и предлагането на стоки са равни, т. е. зърното се предлага, колкото е неговото търсене. В та­къв случай влиянието на търсенето и предлагането взаимно се изключват. Но один товар обменивается на другой все равно в какой-то определенной пропорции! На основании чего же она устанавливается? Почему 20 кг зерна обмениваются именно на 10 м холста, а не на другое его количество? На это теория спроса и предложения ответить не в состоянии.

Има и друга гледна точка, съгласно която обмените операции определят степента на полезност на вещите, потребителската стойност на стоката. Така, австрийския икономист Е. Бем-Баверк писал, че «цеността на вещите се измерва с величината на пределната полза от тези вещи». На первый взгляд такое толкование может показаться тоже правильным и достаточно убедительным: чем полезнее предмет, тем больше он нужен покупателям, тем выше цена на него.

Всъщност самата полезностна вещите не може да слу­жи за основа при пропорцията в обмяната на стоките. Ако това беше така, то най-необходимите за живота на чо­века продукти: хляб, мляко и т. н. — трябваше да са най-скъпи, в обмяната на тях трябваше да има повече стоки. Однако это совсем не так — существует множество това­ров, которые менее полезны и менее нужны людям, чем вода и хлеб, но тем не менее стоят они очень дорого.

Тук е необходимо да направим корекция: това положение не трябва да се разбира в този смисъл, че най-полезните вещи са най-евтини. Детелината, като фураж е по- полезна от сламата, но тя е значително по-скъпа. Таких при­меров можно привести много. Всички те доказват, че няма и не може да има еднозначна пряка, причинно-следствена връзка между полезността на вещите и нейната обменна стойност: едни вещи са полезни и скъпи, други — полезни, макар и евтини.

Но какво се явява основата за пропорцията в обмяната на стоките? Защо 20 кг зърно са равни на 10 м плат? Чем и как они уравниваются? Ведь без ра­венства нет обмена. Ткач потому и берет 20 кг зерна, что они равны 10 м сотканного им холста.

Основа за равенството не може да служи потребителската стойност: защото зърното и плата по своето предназначе­ние са нееднородни, те удовлетворяват различни по­изискване потребности на човека. По количество са също несиеизмерими: зърното се измерва в килограми, а плата — по площ (колко метра дължина, колко метра ширина). За да се състои обмяната на двете стоки е необходимо, във всяка от тях да има нещо общо.

Има ли нещо в тях общо? Да, има. И това общото е труда, разходван на производството на стоката. Зърно, плат, кутия либрит, трактор, иглка, самолет — всичко това са продукти от труда на човека. Равенството на двете стоки, тяхната обмяна, са възможни само защото, тези стоки въплъщават в себе си, изразяват еднаквото количество труд, разходван на тяхното производство.

Въпплътеният в стоката труд образува неговата стойност. Става въпрос за целия труд, разходван на всички стадии от производството. Например, в стоимости зерна, выращенного крестьянином, воплощен труд ма­шиностроителей (тракторы, комбайны и т. п.), хими­ков (удобрения), горняков (топливо) и многих других работников.

Следва да се отчита тази особеност на стойността. По­требителската стойност на всяка стока е напълно осезае­ма. Но в стоимости товара нет и не может быть ни одного атома вещества природы. «Вы можете ощупывать и разглядывать каждый отдельный то­вар,— пишет Маркс,— делать с ним что вам угодно, он как стоимость остается неуловимым». Потребителската стойност въпплъщава в себе си многооб­разните естествени свойства на стоките, а стойността се яв­ява изразяване на наговите общественни, социално-иконо­мически свойства.

Стойността и обмената стойност са взаимосвързани. Стойността, създадена от труда, е вътрешно свойст­во на стоката, а обмената стойност служи за външна фор­ма на проява на стойността. Таким образом, товар есть единство потребительной стоимости и стоимости, кото­рая может найти свое выражение только в форме ме­новой стоимости.

Източник на стойността на стоката, както вече изяснихме се явява труда. Величината на стойността непосредст­вено зависи от величината на трудовите разходи. Рань­ше, например, на производство алюминия затрачива­лось огромное количество труда и он стоил дороже золота. В дальнейшем, когда научились получать алю­миний с меньшей затратой труда, он стал несравненно дешевле золота. Аналогично положение с железом. В давние времена, когда обработка железа была чрез­вычайно трудна, вооружение воина стоило дороже 100 быков. Позже, когда освоили производство и обра­ботку железа, на каждое изделие из него стали тратить в несколько раз меньше труда, и железо намного по­дешевело. Таким образом, чем меньше трудовые за­траты, тем меньше стоимость товара, и наоборот.

Но ще е грешка да отъждествяваме разходите на тру­да и стойността. Не всеки разход на труда образува стойността. В условиях натурального хозяйства продук­ты создаются тоже трудом, но потребляют их сами производители. Затова и няма необходимост да се съизме­ряват продуктите, които няма да обменяте: продуктите от натуралното стопанство не се превръщат в стоки и нямат стойност, докато труда на тях не е разходван.

В стоковото стопанство, основано на частната соб­ственост на средствата за производство, стокопроизво­дителите работят обособено, разпокъсано, но труда на всеки от тях, като хиляди гайки е свързан с труда на дру­гите.

Обущарят, например купува кожа от говедара, ножове, шила, чукове и други инструменти, необ­ходими за шиенето на обувките— от производитела на инстру­менти, нишки и тъкани — от трети стокопроизводи­тел и т. н. Освен тези преки връзки съществуват множество косвенни: със селянина, с производителя на селскостопански оръдия и представители на други професии.

Както виждаме от нашия пример, труда на всеки стокопроизводител представлява едновременно и ин­дивидуален труд и част от обществения труд. Трудътна обущаря, макар и обособен, не е по-малко нужен на обществото, и с тази гледна точка той се явява част от обществения труд. Но связь данного вида труда с трудом других товаропроизводителей обнаруживается только на рынке. А до того, как сапожник принесет на рынок свой товар, он шьет его на свой страх и риск, не зная, нужен ли он кому-нибудь.

Связь между производителями, существующая уже в процессе производства товаров, проявляется не сра­зу, не прямо, а окольным путем, через обмен. На рынке в процессе купли-продажи происходит приравнивание сапог к другим товарам и тем самым выявляется об­щественный характер труда сапожника.

Какви изводи може да направим от казаното?

Първо- стойността е не просто разход на труд, а въплъщението в стоката на обществения труд на стокопроизводителя.

Второ-отношенията между хората в процеса на производството, обмяната и потреблението на стоките, производствените отношения на стокопроизводите­лите, намират изразение в стойността на стоката.

Затова ние можем да кажем, че стойността това не е отношението между вещи, стоки, а общественно отношение между стокопроизводителите по повод на вещите-стоки. Кратко, стойността — това е обществено отношение.

В стойността са отразени определени отношения на хората в процеса на производството. Те са характеризират с това, че производителите на продукти са обособени едни от други и връзката между тях се установява непряко, а по околен път, чрез пазара, чрез покупкопродажба. С други думи, стойността е изразяване на общест­вените отношения на стокопроизводителите.

Стойността не е естествено, а обществено свойст­во на продукта. Ботуши, произведени в натуралното стопанство не се отличаватс по своите естествени качест­ва от ботуши, произведени в условията на стоково стопанство, но в първия случай те нямат стойност, а във втория се явяват стока, те изпълняват, както изяснихме, друга обществена роля. Стоимость — яв­ление историческое, связанное с возникновением и раз­витием товарного производства. Когда в обществен­ном производстве будут изготовляться просто продук­ты, товарное производство исчезнет и продукты труда не будут иметь стоимости.