Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08 12:00 - Двойственият характер на труда
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове:
1



 7. Двойственият характер на труда.

В основата на двете свойства на стоката лежи двойствения характер на труда от неговия създател. Трудът на всеки стокопроизводител може да се разглежда от две страни.

Преди всичко този определен вид труд, има за цел да създаде един или друг продукт. Различните видове труд се отличават един от друг от използвания в процеса на труда  мате­риали (кожа, дърво, глина и т. н.), оръдия (шило и игла, чук, пила и т. н.), а така също характера на самия трудов процес. Всяка форма целенасочено изразходване на човешка енергия образува определен вид труд (трудът на обущаря, дърводелеца, фурнаджията, леяра и т. н.), който се нарича конкретен труд. Резултатът от труда, например на обущаря се явяват ботушите, на шивача— готовата рокля и т. н. Излиза, че конкретния труд е труд, създаващ потребителска стойност.

Ние знаем, че на пазара се обменят стоки с различна потребителска стойност. И об­мяната в този случай се извършва именно защото във всички стоки е въплътено нещо общо — трудът.

Всеки работник, към каквато и  професия да при­надлежи, в процеса натруда изразходва енергия — ум­ствена и физическа. Разходите на човешка работна сила във физиологически смисъл прави възможно съ­измерението на всички видове конкретен труд.

Ако се разсеем, абстрахираме от целите и резул­татите от труда на работника, от материалите, с които тойработи и от инструментите, които той ползва, то труда на всеки ще бъде просто изразходване на човешка работна сила във физио­логически смисъл, безотносително към неговата конкретна форма. Такъв отвлечен от конкретните разли­чия, еднороден труд се нарича абстрактен тру­д. Слово «абстракция» в переводе на русский язык означает отвлечение. Поэтому когда говорят: «аб­страктный труд», то имеют в виду затрату человеком умственной и физической энергии, независимо от того, какую работу он выполняет — шьет сапоги, добывает руду, плавит металл и т. п.

Но това не означава, че отвличането става само в нашето съзнание. Отвлеченото от особеностите на един или друг конкрете­ вид труд и сведението за какви да е работи към еднород­ния, абстрактен труд стават обективно, независимо от съзнанието на човека. Стокопроизводи­телят, обменя своята стока на друга, отвличайки се от конкретните особености на своя и чуждия труд и сравнявайки стоките в зависимост от разходите на труд въ­обще.

Говорейки за абстрактния труд и противопоставяйки го на конкретния труд, ние подчертаваме, че абст­рактния труд е разход на умствена и физическа енергия на човека извън зависимостите от особеностите на различните видове работи.

Сега да поставим следния въпрос: всяки ли разход на умствена и физическа енергия образува абстракте­й труд? Трудът на хората винаги носи обществен ха­рактер. Но формы проявления его в разных социально-экономических условиях различны. Взять, к примеру, труд крепостного крестьянина в феодальном обществе. Общественият характер на неговия труд се проявява пряко и непосредствено, защото той обработвал земята на помешчика и определен дял от добива му отдавал без­възмездно. В тези условия не се изисква по някакъв начин да се отчитат разходите на физическа и умствена енергия, защото продукта на труда на селянина не постъ­пвал в обмяна. Крестьянский труд в его непосредствен­ной, конкретной форме служил формой проявления об­щественного труда. Когда нет товарного хозяйства, не может быть и абстрактного труда.

Друга работа е когато се появи стоково производ­ство. Селянинът, както и другите частни собственци, трябва да продаде зърното, което е получил в резултат от обработката на своята земя. Иначе той няма да може да купи нужните му стоки. Такова е положението и у тъкача, обущаря и всеки друг стокопроизводител. Затова възниква необходимост от отчитане на разходите за физиче­ска и умствена енергия, за да имаме възможност да приравним различните видове конкретен труд, а значи и възможността да обменяме стоките.

Тъканта, изготвена от тъкачае полезна вещ, но нужна ли е на обществото ще стане известно, когато тя бъде изнесена на пазара. Само тогава, когато тъканта буъде продадена, може да се каже, че труда на тъкача е нужен н другите хора, т. е. явява се част от обществения труд.

Ето защо в общество, където стокопроизводителите от една страна са обособени, а от друга, неразривно свързани с общественото разделение на труда, неизбеж­но възниква абстрактен труд, без което е невъз­можно да се изясни обществения характер на труда и съиз­мери с разходите. Разходите за умствената и физическа енергия, въплътени в стоката, образуват неговата стойност. Если бы не было этой общей основы — однородности затрат рабочей силы, то невозможно было бы прирав­нивать товары — продукты труда людей разных про­фессий — и, следовательно, обменивать их друг на друга.

Трудът на всеки стокопроизводител се явява едно­временно и конкретен и абстрактен. Двойственият характер на труда на стокопроизводителя за първи път е открит от К. Маркс. Това научно откритие има голямо значение. Маркс указвал, че «подчертания още в първата глава двойствен характер на труда» се отнася към най-добрите страници от «Капитала». Правильное понимание двойственного характера труда дает воз­можность раскрыть сущность экономических законов капитализма, его возникновения, развития и гибели. Маркс считал, что на учении о двойственном характере труда «основывается все понимание фактов».

И така, ние изяснихме, че абстрактния труд е особена форма на обществения труд, свойствена само на стоковото производству, отразява отно­шенията на хората в процеса на производство и обмяна на стоки.

Заедно с това труда на стокопроизводителя в стопанството основано на частната собственост е лично, частно дело. Той може да прави каквото си иска: да шие ботуши, дрехи, да произвежда столове, маси и т. н. Кажется, что он обладает полной свобо­дой. Но това е само видимото. Каквото и да произвежда стокопроизводителя в условията на стоково стопанство, той не може сам, със своя личен труд напълно да удовлетвори всички свои потребности. Сапожнику, ска­жем, кроме сапог необходимы десятки, сотни предме­тов, которые он сам изготовить не может. Сапожник зависит от всех окружающих его товаропроизводителей, таких же частных собственников, как он. Трудът на всеки стокопроизводител се явява непосредствен­о труд частен, в същото време представлява и частица на обществения труд.

Когато стокопроизводителя създава вещ, той се инте­ресува не от потребителската стойност на произведената стока, а от стойността, като възможност да възмести понесен­ите разходи. Но да направи това той може само като създаде потребителска стойност. Но може да се случи, че стоката не може да бъде продадена, потребителската стойност остава нереализирана. Значи, разходите за конкрет­ния труд се оказват напразни. Это противоре­чие между потребительной стоимостью и стоимостью, между конкретным и абстрактным трудом суть вы­ражение основного противоречия простого товарно­го производства — между частным и общественным трудом.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 509030
Постинги: 1094
Коментари: 134
Гласове: 243
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031