8. Какво определя величината на стойността.

Стойността на стоката се определя от труда. Трудът мо­же да бъде измерен от работно време. Чем больше затрачено рабочего времени, тем больше стоимость то­вара.

Но значи може да се каже, че, колкото е по-ленив човек, толкова повече работно време ще изразходва за производ­ство то на какъвто и да било предмет, толкова по-голяма стойност той създава? Не.

Как се определя величината на стойността? За да изясним това, трябва да знаем, какво различава индивидуалното и обществено необходи­мото работно време.

Времето, което се разходва на производството на стока от отделни стокопроизводители се нарича индивидуално работно време. Известно е че едни или други работници разходват на производството на един и същ вид стока различно работно време. Многое здесь зависит от опыта, квалификации, знаний работ­ника, от орудий, которые он использует.

Условно да разделим всички предприятия, произвеждащи определен продукт, да кажем стол, на три групи: най-добри, средни и лоши. На средните се про­извеждат примерно 70% от общо то количество столове, и на всеки стол се разходва 4 часа; на най-добрите — 20% от столовете, и на всеки от тях отиват 2 часа. Худ­шие предприятия выпускают всего 10% стульев, затра­чивая на каждый из них 6 часов.

Разходите за труд от кое предприятие ще опреде­ля стойността на стоката?

Средното!

Защо? Защото то произвежда основната маса от стоката. Индивидуаль­ное рабочее время на этих предприятиях ближе всего к среднему уровню затрат труда в обществе.

Излиза, че не индивидуалното, а общественонеобходимото работно време определя величината на стойността на стоката. Обществено необходимото време харак­теризира такива разходи на труд, които са типич­ни за дадени общественни условия на производство. Практически это означает, что общественно необходи­мое время — это время, которое затрачивают на изго­товление товаров предприятия, выпускающие большин­ство товаров, имеющие более или менее одинаковый уровень техники, использующие наиболее распрост­раненные методы организации труда. На данных пред­приятиях трудятся работники, обладающие средней степенью сноровки и умения, при среднем уровне ин­тенсивности труда.

В стоковото производство, основано на частната собственост на средствата за производство, величинатана стойността се установява стихийно. Само в резултат на дълго приравняване на едни стоки с дру­ги се установява обменната пропорция, съответстваща на количеството обществено не­обходимо работно време.

Величината на стойността не е постоянна. Тя се изменя с изменението на производителността на труда, се увеличаването или намаляването на количеството труд, необходимо за производството на стока. Производителността на труда може да се повиши в зависимост от много фактори: ниво на развитие на техниката, усъвършенстване на технологията на производство, методите на организация при производство и труд, квалификацията на работниците, а така също от естест­вени условия.

Такa величината на стойността е обратно про­порционална от производителната сила на труда, т. е., колкото е по-висока производителността на труда, толкова по-малка е стойността на единица стока.

При обмяната на стоките се отчита и степента на слож­ност на труда. Различават се прост и сложен труд. Не­которые виды работ может выполнять без предвари­тельной подготовки любой физически здоровый чело­век. Това е простия труд. Но для того, чтобы стать токарем, наладчиком и тем более инженером, требу­ются знания, умение. Стоките, произведени със сложен труд, притежават по-голяма стойност, в сравнение със стоките произвеждани със същия разходван труд за същото количество прост труд.

Защо? Защото тук се отчитат, разходите на труда на обучение. Вот почему сложный, квалифицированный труд есть не что иное, как помно­женный простой труд, и продукт одного часа сложного труда обменивается на рынке на продукт большего числа часов простого труда. Конечно, никто в капита­листическом обществе не вычисляет соотношение за­трат сложного и простого труда. Сведение сложного труда к простому происходит стихийно, на рынке, в процессе многократных приравниваний одних товаров к другим.

Далее