Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08 12:00 - Какво представляват парите и как са се образували
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове:
0



9. Какво представляват парите и как са се образували

Преди да отговорим на този въпрос, да си спомним Ро­бинзона Крузо. Всички вещи, спасени след  кора­бокрушението използвал, освен… парите. А сколько он раньше тратил усилий, чтобы добыть их. И вдруг, когда он очутился в одиночестве, деньги по­теряли всякую ценность. «Ненужный хлам! — говорил Робинзон о монете.— Зачем ты мне теперь? Ты и того не стоишь, чтобы нагнуться и поднять тебя с полу».

Да, действително, където няма обмен, там няма и по­требност от пари. В историятата на човешкото общество е имало време, когато хората са живели, не знаейки, какво е това пари и не са се нуждаели от тях.

Въпросът за това, как са възникнали парите, дълги години занимавал умовете на много учени. Какви ли не догадки са се изказвали! Одни утверждали, что деньги выду­маны… Адамом. Има и такива, които доказ­вали, че парите са дар от  природата.

Широко разпространена е т. н. номина­листическа (държавна) теория на парите. Тя твърди, че парите са резултат от съзнателната воля на държавата, че всяка форма на парите, даже златната мо­нета, притежава сила до толкова, доколкото е отбелязана с държавен знак, определящ но­минала.

Такова разбиране на въпроса е грешно.  Ще се опрем на известен в историята факт. Тя е от Рим при им­ператор Гай Калигула (37—41 г.). Ще си кажете, че всичко му е било позволено и подвластно. Он приводил своего коня на заседания сената. Он требовал, чтобы поддан­ные целовали его ноги. Никто не смел прекословить ему. В то время в качестве денег в Индии, на Цейлоне, в некоторых районах Африки обращались особые раковины под названием «каури». Они встречались довольно редко, добыча их требовала значительного труда, поэтому и ценились они дорого. И вот, когда римская казна была совсем разорена, всесильный Калигула издал приказ: объявить деньгами ракушки, собранные по его повелению на морском побережье. Затея всемогущего императора не могла не кончиться полным крахом: никто не брал эти ракушки, так как они не были деньгами.

Карл Маркс за първи път в историята на икономическата мисъ­и дал единствено правилно научно обяснение за същността на парите и причините за възникването им. Парите са плод на дълго историческо развитие. Тяхната поява е неразривно свързано с обмяната на стоките. В разви­тии товарного производства, в смене одних форм стои­мости товара другими — вот где скрыта тайна проис­хождения денег.

Първоначално стоките се обменяли без помоща на пари. А и обмяната била случайно, епизодично яв­ление. Продукты производились не для обмена. Но у некоторых первобытных общин появлялись излишки, скорее всего как результат благоприятных естествен­ных условий. Излишки обменивались, и обменивались, конечно, случайно. Защо случайно? Първо- об­мяната е могла да се извърши при случайни срещи на общините или племената. Во-вторых, сам обмен носил весьма при­митивный характер: продукты могли быть обменены или не обменены, но это не имело экономического зна­чения для их владельцев.

Подобен вид обмени отношения носи случае­н характер и се нарича проста, отделна или случайна форма на стойност. В този случай един предмет се обменя на друг. Например, у ново­гвинейците гривна за коса се обменяла за камен­на брадва, у редица негърски племена в обмен на коза давали мотика и т. н.

Случайният характер на обмяната вече свидетелства за превръщането на продукта от труда в стока. Продуктите по­степенно започнали да се обменят,я като еквивалентни, рав­ноценни вещи. В меновом отношении каждый из пе­речисленных товаров выполняет различную роль. Во­лосяной браслет выражает свою стоимость в каменном топоре. Тъй като тя изразява своята стойност, чрез  от­ношение едно към друго, то това означава, че тя се намира в относителна форма на стойност. Камен­ната брадва служи, като материал за изразяване на стойност на друга стока, сякаш го оценява, служи за еквивалент на неговата стойност. Излиза че каменната брадва се  намира в еквивалентна форма на стойност.

Може ли да съществува всяка от тези форми на стойност една без друга? Не, между тях съществува тясна взаимовръзка. Волосяной браслет не может находиться в относительной форме, если он не обмени­вается на каменный топор или что-то другое, а каменный топор не может быть эквивалентом, если ему не противостоит волосяной браслет или другой товар. В то же время оба эти товара противостоят друг другу. Това трябва да се разбира по следния начин: стоката може да изрази своята стойност чрез друга стока, ако тя притежава различна потребителска стойност. С други думи, гривната закоса не може да изрази своята стойност чрез гривната за коса.

Така една или друга стока се намира в относителна или еквивалентна форма на стойност не в силата на своите природни качества. Каменната брадва слу­жи за еквивалент не защото тя е именно каменна брадва с определени естествени свойства. Он может выполнять и роль относительной формы стоимо­сти, если его обменивают на волосяной браслет. Этот вывод имеет принципиальное значение для понимания происхождения и природы денег.

С възникването на първото крупно общественно разделение на труда, с отделянето на скотовъдните и зем­еделските племена обмяната на стоки станала повече или по-малко регулярна. За този стадии от развитието на стоковото производство съответства пълната, или разгърната, форма на стойността. Теперь в процессе обмена уча­ствует много товаров, причем один и тот же товар об­менивается на множество других товаров. Например у суданските негри се срещали такива обмени отно­шения на стоки:

                               = 10—15 овце

10 кошници сол     = 20—30 кози

                              = 2 бика

При случайна форма на обмяна на всяка стока се про­тивостояла само една стока. А при разгърната фор­ма една стока, намираща се в относителна форма на стойност (в нашия пример 10 кошници сол) се полу­чава изразяване на своята стойност в цял ред стоки — еквиваленти.

Но и такава форма на стойност не могла да удовлетво­ри разширяващите се потребности от обмяна на стоките. Защо? Потому, что обмен мог иметь место только в том случае, если, скажем, владельцу соли нужны были овцы, а владельцу овец — соль. Но обмен не мог со­стояться, если владелец овец не нуждался в соли, хотя владельцу соли нужны были овцы. Такие затруд­нения между двумя товаровладельцами стали возникать все чаще и чаще. С увеличением их числа положение еще больше осложнялось.

С развитието на производството количеството продукти за обмяна все повече нараствало. Но сред множеството стоки постепенно се отделяли такива, които се обменяли по-често от другите и ставали мерило за стоийност на всички други стоки. В различно време такива стоки у едни племена се оказвали черупки, у други — кожи, у трети — добитък и т. н. С превръщането на една стока във всеобщ еквивалент на пълна, разгърната форма, стойността отстъпила своето място на друга, по-развита форма на стойност, която но­си име всеобща форма на стойност. Теперь уже множество товаров выражают свою стоимость в од­ном товаре — всеобщем эквиваленте.

1 палто                      =
10 фунта чай            =
40 фунта кафе         =         20 аршина плат
1/2 тон желязо       =
2 унции злато           =

Това е само примерна схема. Нужен бил дълъг опит на обмяна, докато дадена стока е могла да се отдели и да стане главен предмет на покупкопродажба. Та­ким всеобщим эквивалентом мог стать товар, который наиболее наглядно выражает стоимость других това­ров, чаще других обменивается. И ето когато всеобщия еквивалент станнала само една стока и само тя и никоя друга, то на смяната на всеобщата фор­ма на стойността последната, най-висша степен на развитие на формите на стойността — паричната. Она имеет следующий вид:

1 палто                     =
20 аршина плат        =
10 фунта чай            =        2 унции злато
40 фунта кафе         =
1/2 тон желязо       =

Паричната форма на стойността се отличава от всеоб­щата с това, че първо- ролята на всеобщия еквивалент на монопола принадлежи на една стока, второ- стоката изпълнява ролята на всеобщ еквивалент не в тесните рамки на местния пазар, а на значително по-широка територия.

Така в резултат на продължително развитие на стоковото производство и обмяната възникнали парите.

Какво представляват парите? Парите — това е стока, която с развитието на стоковото производство и обмяната се отделия, като всеобщ еквивалент. Как и все това­ры, деньги имеют стоимость и потребительную стои­мость. В этом смысле они ничем не отличаются от обычных товаров.

Но най-главното, характерно за парите се заклю­чава в това, че те са особенна стока. Парите стават такива в силата на това, че обменят всички стоки, служат, като средство за удовлетворяване на всички потребности, придобиват всеобща потребителска стойност.

Парите, като и стойността на стоката, изразават обществените отношения между хората в процеса напроизводство и обмяна.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 452711
Постинги: 1014
Коментари: 128
Гласове: 211
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031