10. Какви стоки изразявали ролята на пари.
У отделните народи ролята на пари изпълнявали различни стоки. Така в Древна Гърция и в Древен Рим, у арабските и индийски племена за пари служил добитъка. В поэмах Гомера (2700—2800 лет тому назад) упоминается, что оружие Диомеда стоило 10 быков, а медный треножник — награда воину — 12 быков.
В Древна Рус за пари също служил добитъка. А думата «скот» даже станало синоним на пари. Казна именовалась «скотницей», а казначей «скотником». «Скотолюбцем» называли человека, одержимого страстью к наживе.
У някои народи в Африка даже в началото на XX в. за пари е служил добитъка. Известният английски пътешественик Ливингстън разказвал, че зулусите, желаейки да си съставят представа за богатството на английската кралица, питали колко крави има.
На латински парите се наричат «pecunia», от латинската дума «pecus» — добитък. Възникването на думата «капитал» също е свързано със значение за добитъка, като пари. Броенето на добитъка се водило по главите и думата «капитал» излязла от латинската дума «caput» — глава (множественно число — capita).
В ролята на пари встъпвали и разкошните предмети. У първобитните племена на островите в Тихия океан и у народите на Африка, като пари широко разпространени били ценни раковини. На западном берегу Африки существовала детально разработанная раковинная денежная система. Единицей меры служила нитка в 40 каури. Посредствующим звеном при обмене выступали у племен Центральной Африки слоновая кость, в Древнем Египте — зерно, в Абиссинии и Китае — соль, в Монголии — чай. У многих народов деньгами служили меха и шкуры (у скандинавских народов, у индейцев Северной Америки и др.) На Руси меха куницы, соболя, белки вплоть до XIV в. употреблялись в качестве денег.
Скъпоцените метали изпълнявали ролята на пари от древни времена. Още в древноегипетското законодателство, както и в свещените книги на Древна Индия и в Библията се съдържа упоменаване на златни и сребърни пари. В рабовладельческом государстве Шумер в третьем тысячелетии до нашей эры деньгами были медь и серебро. Свыше 3 тыс. лет назад у финикиян деньгами служило золото. А серебряные деньги были широко распространены во втором тысячелетии до нашей эры во многих странах Азии (Китай, Иран, Месопотамия и др.).
В средата на 60-те г. на миналия век при разкопки в селището Стар Рязан били намерени сребърни изделия от XII—XIII в., сред които имало сребърен прът — гривна, използвани тогава, като пари. Серебърни слитъци във вид на пръчици или шестоъгълници за малки плащания рубили (кълцали) на части. Отсюда, видимо, и пошло название нашей денежной единицы — рубль.
Потребностите от развитието на дребната търговия породили необходимостта от вмалки пари. Родината на монетите се считала древната държава Лидия, където за първи път предположително в VII в. пр. н. е. започнали да ги секат. По-късно монети се секли и в гръцкия град Егина. Первый монетный двор в Древнем Риме был учрежден при храме Юноны-Монеты. Отсюда и термин «монета» (латинское «moneta»). В Киевской Руси уже с X в. нашей эры обращалась собственная монета.
Златото като пари започнало безразделно да господства в Западна Европа едва в началото на XIX в. В Русия златни монети се секли още при Петър I, но едва в 1897 г. била установена т. н. монометална система на парично обръщение, т. е. всеобщ еквивалент бил признат само един метал — златото.
Защото златото отменило всички останали стоки?
Обяснява се с това, че златото има свойства, благодарение на коитоото е най-приспособено към изпълняването на ролята на пари. Първо- притежава голяма стойност в малък обем; второ- качественна еднородност или всяка част от парчето с нищо не се отличава от цялото; трето- делимост — слитък с голяма стойност леко може да се превърне в разменна монета за много малки търговски операции; четвърто- добра съхраняемост; пето- удобство при превоз.
Във всяка страна в обръщение има своя парична единица. В Индия — рупия, във Франция — франк, в Германия — марка, в Швеция — крона и т. н.
От къде са дошли тези названия? Няма ли връзка между наименованията на паричните знаци и историческите условия при възникването на парите? Оказва се че има.
Парите, както ние изяснихме, представляват особена стока, отделила се в процеса на обмените отношения. Но за да играят ролята на еквивалент, те самите трябва да имат стойност. Поэтому определенное количество золота или серебра могло соответствовать стоимости товара, на который обменивалось это золото или серебро. Видимо, поэтому названия многих монет происходят от названия весов и гирь.
Английският фунт стерлинг означавал фунт сребро (libra), затова се обозначава с буквата «L». Името на италианската лира също идва от думата «либра» — единица за тегло у римляните. У римлян была и серебряная монета денарий, равноценная 10 фунтам меди («денарий» от латинского «по десять»). Динар — золотая монета на средневековом арабском Востоке — получил свое название от видоизмененного римского денария. Драхма — греческая монета — в переводе означает пучок (весовая единица времен Древней Греции).
Словото «рубла» (известно от XIII в.), възможно е да произлиза от словото «обрубок», тъй като рублата, като парична единица бил част от слитък сребро с тегло 1/2 фунт. Половината се наричала полтина, а четвъртината — четвъртак. Медта е по-евтина от среброто. Затова медната монета с номинал 1 руб., пусната в периода на Екатерина I, тежала 1 кг 640 г.
Името «долар» идва от талер — голяма сребърна монета, имал обръщение на пазарите в Холандия, Унгария, Германия. А самата дума «талер» — съкращено название на рудник в Чехия — loachimsthaler, където в XVI в. се добивал паричния материал.