11. Функции на парите в стоковото стопанство.
Главното предназначение на парите — да бъдат всеобщ еквивалент, мярка за стойност на всички останали стоки. Тази функция парите изпълняват само защото те самите имат стойност. По аналогии можно сказать: вес того или иного предмета измеряют с помощью гирь потому, что гири сами обладают весом. В деньгах воплощен общественный труд, именно поэтому они могут измерять общественный труд, овеществленный в тех или иных товарах.
Парите изпълняват функцията мярка за стойност идеално. За да се оцени стоката, не е задължително да имаш в ръка съответното количество злато. За това е достатъчно мислено да приравниш стойността на златото към стойността на дадената стока. С други думи, на производството на дадена стока и съответстващото количество златао се изисква еднакво обществено необходимо работно време.
Може ли да се каже, че цената на стоката зависи само от неговата стойност? Не, не съвсем. Конечно, чем выше стоимость товара, тем выше его цена, и наоборот. Но цена товара находятся в обратной зависимости от стоимости золота. С повышением стоимости золота цена товара понижается, падает.
Цените на стоките трябва да бъдат изразени в еднакви единици, т. е. трябва да бъдат сведени до един мащаб, иначе е невъзможно да се сравнят. За единица на измерване се приема определено количество паричен метал. Тежестта на метала, например златото прието в дадена страна за парична единица се нарича мащаб на цените. Этой денежной единицей можно измерять цены товаров.
Така например в САЩ за парична единица служи долара, който съдържал до декември 1971 г. 0,888671 г чисто злато. Златното съдържание на съветската рубла е била равна на 0,987412 г чисто злато.
И така, парите изразявали своята важна функция, а изразяването наи стойността на стоката, която се изразява в пари се явява цена. А цените — това са «влюбените погледи, хвърлени от стоките на парите», както образно говорил К. Маркс.
За стокопроизводителя е много важно да знае цената на своите стоки. А това му е нужно не заради самото познаване, а за да извърши покупкопродажба на стоки.
С появата на парите обмяната на стоките съществено се изменила. Преди една стока непосредственно се обменя ла с друга стока. Теперь же сначала происходит продажа товара (обмен его на деньги), а затем на вырученные деньги покупается другой товар. Такъв обмен, в който за посредстващо звено служат парите се нарича обръщение на стоки, а парите при това изпълняват функция на средства за обръщение.
Има същественни различия между парите, изпълняващи функция на мярка за стойност и средствата за обръщене.
Първо- може мислено да се определи цената на стоката и даже неограничено количество стоки, нямайки нито грош в джоба, не можеш да купиш. Разбира се пари може да се вземат в дълг. Но рано или поздно этот долг придется отдать реальными, а не воображаемыми деньгами.
Второ- да се определи стойността на стоката може само с пълноценни пари, т. е. такива, които сами имат стойност. А за да са посредник в обръщението на стоки, парите съвършенно незадължително е да имат такава стойност, както и обмените стоки. Почему? Защото, при покупкопродажба, когато парите играят ролята на посредник, нито купувача, нито продавача не се интересуват от парите сами по себе си. В обръщението на стоките парите трябва да засвидетелстват съответващата ценя на стоката, и толкова. За това говори и практиката на стоковото обръщение. Так, в результате длительного использования монеты стираются и теряют в весе. Стало быть, их стоимость уменьшается. Несмотря на это, они успешно выполняют роль посредника в обращении товаров. Кроме того, многие неполноценные деньги (серебряные и медные монеты) также вполне успешно справляются с функцией средства обращения. Тази особеност на парите създава възможност да се използват в процеса на обръщение хартиени пари.
Хартиените пари нямат стойност, затова не могат да изпълняват функция на мярка на стойност на стоките. Те представляват само знак за стойност и заменят пълноценните пари в ролята на средства за обръщение. Те имат принудителен курс, който се установява от всяка държава в пределите на своите граници.
Знаци за стойност с принудителен курс се пускали още в XII в. в Китай. Кожите са служили в Древна Рус за пари, заменяйки се с малки късчета щампована кожа. В капиталистических странах бумажные деньги появились в XVII—XVIII вв. В Европе первые бумажные деньги были выпущены во Франции в 1716 г., а в России они появились при Екатерине II в 1769 г.
С развитието на стоковото производство възниква функция на парите, като средство за натрупване.
Извяестен резерв от пари е необходим за да може изготвянето на стоките да не спре. У стокопроизводителя нерядко възникват трудности с пласирането на стоките. А производството на нови стоки изисква суровини и други материали. От къде да се вземат? Разбира се трябва да се купят от други стокопроизводители. Но если изготовленные изделия не проданы и денег в наличии нет, неизбежны перерывы в производстве. Какво остава да се направи в този случай? Да се вземе дълг, а в най-лошия случай да се продаде работилницата и дасе намери работа при друг, по- богат собственик.
Така може да се случи с всеки обикновен стокопроизводител. За да се избегне това е необходимо да продавате без да купувате, а след това да купувате без да продавате. Освен това за да разширите производството, също така е необходимо част от парите да спестявате. В този случай парите встъпват във функция на средства за натрупване. При этом деньги должны быть полноценными и, разумеется, не в воображении, а в наличии.
Парите способстват за развитието на стоковото производство, изпълнявайки функция на средства за платеж. Технологията при производство на стоки е различна: едни изискват дълго време, други се създават бързо. Кроме того, производство многих товаров, например сельскохозяйственных, носит сезонный характер. Поэтому возможны случаи несовпадения времени изготовления и продажи товаров. Например, крестьянину нужны некоторые товары производственного назначения весной или летом, а зерно еще не созрело, и продавать нечего. Налага се да се купуват стоки на кредит, т. е. с отсрочен платеж. Продавачът на стоката е кредитор, купувача — длъжник. Для перехода товара от продавца к покупателю денег не требуется. Те се заменят с менителница, т. е. с дългово задължение. Деньги выполняют функцию средства платежа также при выдаче заработной платы, уплате налогов и т. д.
За капитализма е свойствена широко развита световна търговия. Затова парите обслужват и различни форми на външнотърговски връзки на световния пазар и в международния платежен оборот между страните. Функция на световни пари може да изпълнява само златото. При этом оно принимается по весу, с учетом содержания (пробы) металла.
Световните пари се използват като: 1) всеобщо средство за платеж, когато се погасяват дългови задължения; 2) всеобщо покупателно средство, когато се налага да се плати със злато за купувани стоки. Световните пари се явяват също така и всеобщо въплъщение на общественото богатство.
Такива са накратко основните функции на парите в стоковто производство.