12. Закон за стойността.

Законът за стойността се явява икономически закон на стоковото производство. Както и всеки икономиче­ски закон, той носи обективен характер и не зависи от волята и съзнанието на хората. Съглас­но изисквания на закона за стойността, производството и об­мяната на стоки се осъществява в съответствие с общест­вено необходимите разходи на труд.

Действието на закона за стойността се проявява чрез ме­ханизма на цените. Стойността управлява движението на цените. С повишаването на стойността на стоката се повишава и неговата цена. Если же стоимость товара уменьшается, то снижается и его цена.

Цената на всяка стока се определя от стойността на неговото производство и стойността на златото. Ако 30 м тъкан съдържа такова количество обществено необходим труд, както и 1 г злато, то това количество злато ще бъде с цена 30 м тъкан. Если же производительность труда в текстильной промышленности повысится в 3 раза, то при неизменной цене золота цена ткани пони­зится в 3 раза и за 1 г золота можно будет купить 90 м ткани.

Следва да се отчита, че на величината на цената на стоката ог­ромно влияние оказва търсенето и предлагането на стоки. Ако потребността от стока е голяма, а се произвежда в малки количества, то стоката ще се продава по цена, превишаваща стойността и. И обратно- при недоста­тъчно търсене на стоката цената може да падне под стойността и.

Но значи ли това, че отклонението от цената на стоката от неговата стойност нарушава закона за стойността? Не, В условиях, когда продукты производятся частными товаропроизводителями, закон стоимости не может проявляться иначе, как через колебания цен. Стойността на стоките и се явява тази ос, около която се ко­лебаят цените на стоките. За продолжительный период производства какого-либо товара цена его в среднем совпадает со стоимостью.

Какви са функциите на закона за стойността?

Първо- законът за стойността в стоковото производство встъпва, като регулатор на производството и обмяната на стоки.

Известно е че във всяко общество е необходимо да отчита и разпределя об­ществения труд по различни отрасли от производ­ството в съответствие с обществените потребности. В условията на стоково стопанство, основана на частната собственост, стокопроизводителя, по принцип, предварително не знае, къде, колко и каква стока ще му е необходима, къде в кой отрасъл от производството ще има излишък и къде няма да достига. Все это становится извест­ным только после того, как товары уже произведены и представлены на рынок для продажи.

Как се удовлетворяват обществените интереси в развитието на един или друг отрасъл от производството? Ка­ква сила заставя стокопроизводителите, произвеждащи стоки в своите особени частни интереси да удов­летворяват обществените интереси?

Такава сила, действаща стихийно, зад гърба на стокопроизводителите и се явява закона за стойността.

Ще покажем това с пример. Да предположим, че в об­ществото е произведено много обувки и недоста­тъчно тъкани. Поскольку в этом случае цены на обувь окажутся ниже стоимости, сапожники не смогут воз­местить затраты своего труда. Производство же тка­ней станет выгодным, так как цены на них превысят стоимость. Но такое положение не может продолжать­ся бесконечно. Постепенно нерентабилния обувен отрасъл на произ­водство ще се съкращава и съответно на това це­ните на обувките ще започнат да се повишават, а производството в изгодния отрасъл — производството на тъкани ще се расширява.  Така на основа действието на закона за стойността ще се осъществи преразпределение на обществения труд. Так будет продолжаться до тех пор, пока тканей не произведут больше, чем нужно — ведь никому из товаропроизводителей не известно, сколько точно требуется. Это неизбежно приведет к постепенному падению цен на ткани. Далее, выяснив, что теперь стало убыточным производство тканей, товаропроиз­водители кинутся производить обувь, которой не хватает, и теперь уже станет сокращаться производство тканей и расти производство обуви. Процесс перераспределения труда пойдет в обратном направлении.

Такова е положението във всеки отрасъл при стоковото производ­ство.

Както виждаме, в условията на анархия на производството и ожесточената конкурентна борба в производството об­мяната на стоките се определя не със случайни, а със закономерни процеси. Макар че стокопроизводителите се стремят да получат изгода само за себе си, косвенно техните действия водят до удовлетворение на обществени потребно­сти. Происходит так потому, что и производство и обмен товаров осуществляются на основе общественно необходимых затрат труда. В этом находит объектив­ное выражение действие закона стоимости. Именно в сила на това стокопроизводителите произвеждат тези стоки, от които се нуждае обществото.

Второ- законът за стойността се явява двигател на стихийното развитие на производителните сили в стоковото стопанство. Известно е че индивидуалните разходи на тру­д у различните стокопроизводители са нееднакви. Вы­игрывают те, у кого более совершенная техника, более высокий уровень организации производства, обеспечи­вающие меньшую индивидуальную стоимость товара.

Ще покажем това с пример. Да допуснем, че в обществото има три групи производители на обувки.

Индивидуалната стойност на чифт обувки у първата група използваща усъвършенствана техника е 6 долара, у втората — 8 долара, а у третата — 10 долара. Общественнята стойност е да допуснем, равна на 8 долара. Първата група  ще получи добавен доход — 2 долара на всеки чифт обуви, а третата толкова, колкот ще загуби. Първата група, има голямо преимущество пред другите, ще може да увеличи размера на производ­ството. Значи, обществената стойност на чифт обувки мо­же да се намали до 6 долара. В таком случае товаропроиз­водители второй и третьей групп или полностью разорятся, или вынуждены будут вводить усовершен­ствованную технику. Подобен процес извършващ се в условията на стоковото производство е непре­къснат. Така действието на закона за стойността води до стихийно развитие на производителните сили в стоковото производство, усъвършенствайки го.

Означава ли това, че закона за стойността, като регулатор на стоковто производство, като двигател на производи­телните сили внася стопанския живот на обществото, основан на частната собственост, порядък, пла­номерност?

Не, не означава. В условията на господство на частната собственост, анархията на производство и конкурентната борба въздействието на закона за стойността се проявява в друго: колебанията на цените свидетелства за това, че едни стоки се произвеждат в големи количества, отколкото изискват инте­ресите на обществото, а други — по-малко. Это заставляет то­варопроизводителей сокращать или расширять произ­водство, чтобы восстановить нарушенное равновесие.

Но това равновесие се достига само за непродължи­телно време и неизбежно се нарушава.

Трето- законът за стойността оказва решаващо влияние на развитието на капиталистическите производ­ственни отношения. В конкурентната борба печелят стокопроизводители, у които е по-ниска индивидуалната стоийност на стоката, и губят тези, у които индивидуалните разходи са се оказали по-високи от обществената стойност. Они разоряются, лишаются средств производства. Таким образом, под влиянием закона стоимости рождаются и развиваются капита­листические производственные отношения.

Въздействието на закона за стойността се проявява от ед­на страна, в това че стихийния ръст на стоковопаричните отношения води до постепенно разрушаване на натуралното стопанство, превръщайки го в стоковопарично; от друга страна, се извършва дълбок социален процес на разслоение на стокопроизводителите и простото стоково стопанство започва да се превръща в капиталистическо.

В. И. Ленин в своя труд «Развитие на капитализма в Русия», «По повод на т. н. въпрос за пазара», «Преброяване на занаятите 1894/95 година в Перм­ска губерния и общи въпроси за «занаятчийската» промиш­леност» и др. с огромен фактически материал показал, как под въздействието на закона за стойността на­туралното селско стопанство в царска Русия постепенно се разлагало, превръщайки се в стоково-парично, как от силно проспериращи селяни израсвали прекупвачи, мал­ки и големи фабриканти и заводчици, а болшинството селяни беднеело, разорявало се и било принудено да търси работа у тези богатите селяни или на фабриките и заводите в градовете.

Опирайки се на учението на Маркс за стоковото производ­ство и закона за стойността, В. И. Ленин, основайки се на многочислени данни за развитието на селското стопанство и различните занаяти, обосновал важно тео­ретично положение, че «дребното про­изводство ражда капитализма и буржоазията постоян­но, ежедневно, ежечасно, стихийно и в масов мащаб».

Социалният процес на разслоение на дребните стокопроизводители е характерен за всяка страна, където е широко развито стоковото производство, основано на частната собственост на средствата за производство