Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08 12:00 - Може ли обмяната на стоки да служи източник на доходите на капиталистите
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 55 Коментари: 0 Гласове:
0



14. Може ли обмяната на стоки да служи източник на доходите на капиталистите

На пръв поглед може да си кажете, че самомонарастването на стойността става в процеса на обмяната на стоки, които и се явяват източник на доходи, печалба за капиталиста. Купил стоката за една цена, а продал по-скъпо: ето и получило се увеличаването на стойността!

Такова предположение, може на пръв поглед да ни се вижда правилно, но е дълбоко грешно.

Ако се изходи от факта, че се обменят равни по величина стойности-еквиваленти (а в това, как нам известно, се заключава в изискването на закона за стойността), то никакъв прираст на стоийност не може да се получи. Защото при обмяната на една и съща стойност, или с други думи, едно и също количество овеществен обществено необходим труд във формата на стока (на­пример, чифт ботуши), се обменят първо на пари ( да предположим, на 5 долара.), а след това с тези 5 дол.  същия стокопроизводител — собственик на ботушите — ­купува съответното количество зърно, да кажем 50 кг. Поскольку пара туфель, 50 кг зерна и 5 долл. эквивалентны, равны по стоимости, постольку в самом акте обмена, купли-продажи не может возникнуть но­вой стоимости. Обмен эквивалентов исключает воз­можность образования прибавочной стоимости в обра­щении.

Може би,  добавената стоийност възниква поради факта, че на пазара се извършва нееквивалентен обмен? Да допуснем, че капиталистите продават всички стоки над стойност примерно на 10—15%. Может ли это быть источником прибавочной стоимости? Конеч­но, нет. Дело в том, что капиталисты не могут только продавать. Едни стоки те купуват, например ма­шини,  гориво, суровина и т. н., а други продават — тъка­ни, дрехи, обувки, оборудване, строителни мате­риали, машини и т. н.

Следователно, един и същи капиталист, прода­вава стоката си над стойността, печели 10—15%, а купувача купуващ над стойността, губи 10—15%. Та­къв резултат се получава, ако предположим, че капиталистите купуват стоките под стойността им. В этом случае, покупая, они выигрывают, а продавая, про­игрывают.

Както виждаме, във всички случаи, когато стоките се продават над или под стойност, актът на обмяната не може да увеличи стойността, не може да се създаде добавена стойност. «Може и да не ни се вярва— пише К. Маркс— но факта си е факт: ако се обменят еквивален­ти, то не възниква никаква добавена стойност и ако се обмеят нееквиваленти, то не възни­ква никаква добавена стойност. Обмяната или стокоооборота, не създават никаква стойност».

Известно е че обмяната на парите на стока и  стоката на пари се извършва на основа на закона на стойността. Но прирастът в стойността в обръщение Д— Т — Д’ създава впечатление, че тази формула противоречи на закона на стойността, изискваща обмяна на еквиваленти. В това се изразява първото противоречие на всеобщата формула на капитала.

Ние вече изяснихме, че самия процес на обръщение не може да служи за източник за прираст на стойността. Мо­же би,  добавената стойност възниква без акта на покупкопродажба? Но достаточно проанализировать со­ставные части формулы Д — Т — Д’ чтобы убедиться в       ошибочности такого предположения. Без сферы об­ращения невозможно найти источник прибавочной стоимости.

Така ние стигаме до два пряко противо­положни извода: добавена стойност не може да се създава в процеса на обмяна, но не може да въз­никне и извън акта на покупкопродажба.  Един извод изклю­чва друг: ако добавената стойност не може да се създава в процеса на обръщение, значи тя възни­ква извън нея; ако стойността не може да нарасне извън обмяната, значи тя се прибавя в самия акт на обмя­ната. В това се изразява второто противоречие на всеобщата формула на капитала Д — Т — Д’.

Същността на възникналия проблем Маркс формулирт така: «…капиталът не може да възникне от обръщение и също така не може да възникне извън обръщение. Той трябва да възникне в обръщение и в същото време не в обръщение».

Налага се да обясним, как собственика на парите, купувайки и продавайки стока по тяхната стойност, получава по-висока стойност, отколкото е разходвал първона­чално. Източникът на добавената стойност тярбва да се намери, опирайки се на законите на стоковия свят, предпола­гайки, че акта на покупкопродажба е обмяна на еквиваленти, т. е. на равни стойности. Маркс теоретично доказал, че образуването на добавена стойност не нарушава закона за стойността и че само правилното разбиране на закона за стоковото обръщение дава възможност да се изясни източника на добавената стойност.

Във всеобщата формула на капитала Д — Т — Д’  ние имаме работа с пари и стоки. Добавената стойност може да възникне само благодарение на свойст­вата или парите, или стоката. Могат ли  парите да се увелича­ват, самовъзвръщат сами по себе си? Не. Ние знаем, че парите като средство за обръщение и пла­теж могат само да реализират една или друга стойност, която има в стоките.

Може би, източникът на добавена стойност се кроие в стоката? Известно е че стоката има стойност и потребителска стойност. При продаже или покупке товара его стоимость равна стоимости, выраженной в деньгах. Величина стоимости при этом остается неиз­менной. Поэтому стоимость товара не может служить разгадкой тайны происхождения прибавочной стои­мости.

Остава да предположим, че добавената стойност на стоката и еь причина, източник за нарастване на стойността, съдаване на добавена стойност. Наистина, не всяка стока е стока с особен род.

Всички буржоазни икономисти безуспешно се опитвали да разгадаят тайната на произхода на добавената стойност. И само Маркс за първи път успя научно да реши този проблем. Той открил съществуването на такава стока на капиталистическия пазар, потреблението на която е и процес на създаване на нова стойност. Нарича се тази стока «работна сила».




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 509048
Постинги: 1094
Коментари: 134
Гласове: 243
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031