За да изпълнява определена работа, човек трябва да притежава физически и духовни способности. Работната сила представлява съ­вкупност от физически и духовни способности на чо­века, които се използват от него в процеса на производ­ство на материални блага.

Богатството на всяко общество се създава с труда на хората, благодарение на функционирането на работната сила. Но едва в условията на капитализма способността към труда става стока, предмет на покупкопродажба.

Защо така се получава? Ще се обърнем към историята.

Робът не можел да се разпорежда сам със себе си, защото е бил собственост на робовладелеца. Такова по същество е и положението на крепостния селянин. Он был зависим от владельца земли — феодала и не имел пра­ва полностью распоряжаться своей рабочей силой.

Може ли човек да продаде това, което не му принадлежи?

Ясно, че не. Този, който иска да продаде своята рабо­тна сила, трябва да бъде юридически свободен чо­век.

Но достатъчно ли е това условие, за да стане работната сила стока?

Не. И ето защо. Дребният селянин или занаятчия работи сам за себе си — произвеждайки зърно, месо, дрехи, обувки и т. н. Продават те не работната сила, а продуктите от своя труд.

В какъв случай селянина или занятчията ще продава не продуктите от своя труд, а своята работна сила?

Само в този случай, когато той няма възмож­ност да работи у дома, с помоща на своите средства за производство. Селянинът или занаятчията се превръщат в работници, пролетарии тогава, когато се лишават от собст­вени средства за производство. Рабочая сила в этих условиях может быть применена лишь в том случае, когда она продана владельцу средств производства — капиталисту.

Работникът продава своята работна сила по своя соб­ствена воля, защото той е пълноправен собствени на нея. В капиталистическият свят няма закони, задължаващи работниците да се наемат от фабрикантите. Но в същото това време пролетария не може да не продаде своята работна сила, защото у него няма други възможности за съществуване — у него няма средства за производства, които да му позволят да произведе необходимото му за живеене.

Значи, за  да стане работната сила стока са необходими две условия:

Първо- лична свобода на пролетария;

Второ- отсъствие на средства за производство у дребния стокопроизводител, превръщайки се в пролетарии.

Така се създава необходимост от продажба на работната сила. Превръщането на ра­ботната сила в стока ознаменува началото на възник­ването на нова историческа епоха — епохата на капита­лизма.

Но ако работната сила е стока, то тя, както и вся­ка стока, трябва да има и стойност и потребителска стойност.

Как се определя стойността на работната сила?

Известно е че стойността на всяка стока се опреде­ля от количеството обществено необходимо рабо­тно време за производство и възпроизводство. Но работната сила не е обикновена стока. Она, как мы уже говорили, есть совокупность физических и духовных способностей человека. Если обычные товары (обувь, ткань и т. п.) создаются на заводах и фабриках, то производство рабочей силы неразрывно связано с вос­производством человека — живого носителя рабочей силы. И физические и духовные способности, без кото­рых невозможен труд, неотделимы от человека. Чо­век в процеса на труда изразходва своята работна сила, и за да има възможност ежедневно да рабо­ти, той трябва всекидневно да възстаноявава своите физически и духовни способности.

Потребявайки различни необходими за живота ма­териални блага, удовлетворявайки своите духовни по­требности, работникът възстановява своята работна сила, изразходвана в процеса на труда и така получава възможност отново да работи. Ето защо можем да кажем, че стойността на стоката работна сила е по същество стойността на тези средства за съществува­не, които са нужни за жизнедеятелността на носителя  на работната сила — човека, в дадения случай работника, който продава на капиталиста своята способност към труда.

Какви средства за съществуване са необходими за поддържане, възстановяване и постоянно възпро­изводство на работната сила? С други думи, какво се вклю­чва в стойността на работната сила?

Първо- стойността на средствата, необходими за удовлетворяване на физическите потребности на работника. Тук става въпрос за храна, дрехи, жилище и т. н.

Второ- стойност на средствата, нужни за да се удовлетворят духовните по­требности на работника. Както се казва, не за един хляб живее човек. Рабочие читают газеты, книги, посещают кино, спортивные состязания и т. д.

Трето- стойност на средствата за обучение на работника. За да управлява машините и механизмите се изисква някакъв минимум от технически знания. Вот почему стои­мость общеобразовательного и производственного обучения включается в стои­мость рабочей силы.

Четвърто- стойност на средствата, необходими за издръжка на семейство. Капиталистиче­ското производство не може да се осъществява безпроблемно, ако редиците на работническата класа не се попълват постоянно. Затова в стойността на работната сила неиз­бежно се включват и разходи за издръжка на семейство, възпитание и обучение на децата — бъдещата работна сила.

На обема и състава от потребности на работниците голямо влияние оказват историческите и национални осо­бености на развитие на една или друга страна. Голямо е разли­чието между стойността на работната сила в Англия, която­ дълго време се е занимавала с монополно положе­ние в капиталистическия свят и стойността на работната сила в икономически изостаналите страни, където е крайно ни­ско жизненото ниво на народа. Различията в стойността на работната сила могат да бъдат обусловени също така от климати­чни условия. Например, на севере, в условиях сурового, холодного климата человеку требуется более теплая одежда, более калорийное питание, лучше ота­пливаемое жилище и т. д.

Следва да се знае, че потребностите на човека зави­сят и от много други условия. Към тях се отнасят на­ционалните обичаи, традиции, съществуващи в една или друга страна, у едни или други народи.

С развитието на човешкото общество потребностите на човека се расширяват, изменят. Например, по­требностите на английския немски или руски ра­ботник в наше време далеч не са такива, каквто са били да кажем през XIX в. Круг потребностей человека значи­тельно расширился. Взять хотя бы такие предметы домашнего обихода, как телевизоры, холодильники, компьютеры, мобильные телефоны и т. п., о которых чело­век не имел представления не только в XIX в., но о некоторых и в XX в.

Но каквито и разнообразни да са условията, опреде­лящи необходимите средства за съществуване на чо­века, и както и бързо те да се изменят, все пак за определена страна и за конкретен пе­риод стойността на работната сила е — величина повече или по-малко постоянна.

Работната сила в условията на капи­тализма е стока и неговата цена винаги е подложена на коле­бания. По принцип, капиталистите купуват работната сила по цена значително по-ниска, отколкото изходната за достойно ниво на живот на съвременния човек. При этом рабочая сила — особый товар. Его нельзя положить на хранение и дожидать­ся, пока цены поднимутся. Рабочий, не имеющий ни­каких других средств для существования, кроме про­дажи рабочей силы, часто вынужден соглашаться и на такую цену, которая не покрывает расходы, необхо­димые для нормального удовлетворения его потреб­ностей.

Съществува и ниска граница на стойността на работната сила, а тази стойност е физически необходима за жизнените средства, без потреблението на които човек не може да съществува и да се труди. Капиталистът, купуващ от работника неговата работна сила, винаги се стреми да се приближи до тази граница, защото именно в този случай той ще получи най-голяма печалба. Как именно, об этом мы и поговорим.

Работната сила, както и всяка друга стока, притежава освен стойност и потребителска стойност. В какво се изразява тя?

Потребителската стойност на много стоки се вижда веднага. Например, ботишите нужни за да се удовлетворят потребностите на човека да защити своите нозе при движение. Потре­бителската стойност на обувките се реализира в процеса на новенето им.

В какво се изразява потреблението на работната сила?

В труда. Трудът  и е процес на изразходване на работната сила. Но тут обнаруживается особенность товара рабочая сила. Хлябът, тъканите, обувките и прочие стоки в процеса на потребление изчезват, унищожават­ се, а работната сила в процеса на труда не само се съхра­нява, но и създава нови стоки. В том заключается особенность товара рабочая сила. Най-важното качество на тази стока се състои в това, че в процеса на потребление тя създава по-висока стойност, отколкото самата струва.

Стойността на работната сила, както изяснихме е равна на стойността на средствата за съществуване на работника — стойността на храни, дрехи, жилища и т. н. Да предположим, че стойността на средства за дневно съществуване на работника може да се създават за 4 часа труд. Капиталист купил ра­бочую силу. Тем самым он получил право распоря­жаться ее потребительной стоимостью. Поэтому капи­талист может заставить рабочего работать не 4 часа, а больше, например 6, 7, 8, 10 или даже 12 часов. Но работникът за първите 4 часа работа вече е създал стойност, равна по стойност на неговата работна сила, или фактически е върнал на капиталиста това, което той е дал за неговата покупка. Но рабочий не прекращает работы, он работает дальше столько, сколько скажет капиталист, за каждый следующий час своей работы тоже создавая стоимость. Ето тази добав­ка, този излишък на стойност, създаван от труда на ра­ботника свръх стойността на неговата работна сила и е добавената стойност.

Способността да се създава добавена стойност се явява потребителската стойност на стоката работна сила. Това и интересува капитали­ста. Если бы рабочая сила не имела этой способности, капиталист не стал бы ее покупать.

Откривайки различието между стойността на работната сила и тази на стойността, която се създава с труда на работника, Маркс разгадал тайната на възникването на добавената стойност, научно, неопровержимо доказал, за сметка на какво живе и се обогатява капиталистическата класата. Източ­ник на добавена стойност се явява труда на работниците, резултатът от който безвъзмездно се присвоява от ка­питалистите.

Сега става понятно, как в условията на капита­листическия способ на производство се разрешават про­тиворечията на всеобщата формула на капитала. Добавената стойност не може да възникне без обращение, тъй като не къде да е, а на пазара се извършва покупка от ка­питалистите на работна сила, извършва се акт на покупкопродажба: Д — Т.

Но, от друга страна, добавената стойност се създава не в процеса на обращение, а в сферата на производ­ство, защото пролетарията със своя труд създава свръхстойност на своята работна сила още и добавена стойност. Капиталистът, продава стоките, произведени от работниците в неговата фабрика, реализира тази добавена стойност и така получава голяма сума пари: Д + д или Д’.

Сега ние стигнахме до въпроса за това, как се създава добавената стойност.