20. С какви способи капиталистите повишават степента на експлоатация на работниците.

Капиталистите се стараят да повишат степента на екс­плоатация на наемните работници, а значи и масата на добавената стойност с различни методи.

Добавената стойност се създава с добавен тру­д. Затова всеки способ за повишаване степента на екс­плоатация на работниците непосредствено е свързано с увеличаване на добавеното работно времеи. Но как можно увеличить это время?

Да предположим, че продължителността на работния ден е 8 часа, от които 4 часа е не­обходимото работно време и 4 часа — добавеното работно време. Да допуснем, че работник за 1 час създава стойност, равна на 2 дол. Поэтому дневная стоимость рабочей силы составит 8 долл., прибавочная стои­мость — тоже 8 долл. Применяя известную нам фор­мулу т/v х 100, мы выясняем, что норма приба­вочной стоимости равна 100% (8/ 8 х 100).

Сега да предположим, че работния ден е удължен на 2 часа, а величината на необходимото работно време остава предишна — 4 часа. Как ще се измени нормата и масата на добавената стойност?

С увеличаване на прибавеното работно време рсте и масата и нормата на добавената стойност. За 6 часа добавено време работника е създал добавена стойност за 12 дол., но дневната стойност на работната сила е останала без изменение (8 дол.) Масата добавена стойност е нараснала на 4 дол., т. е. на 50%, с толкова се е изменила и нормата на добавената стойност:

(6 час (прибавено раб. време) / 4 час (необходимо раб. време) ) х 100  = 150%

Добавената стойност, създадена по пътя на удължаване на работния ден се нарича абсолютна добавена стойност

Или когато говорим за производство с абсолютна добавена стойност, то имаме предвид само удължаване на работния ден.

По какви пътища се достига това от капиталистите?

Преди всичко, те открито удължават работния ден. Например, вместо 8 часа заставят работниците да се трудят 10 часа. Освен това, те прибягват до всякакъв род замаскиран приом. Так, рабочий день удлиняется за счет сокращения обеденных перерывов, введения сверхурочных работ, отмены или сокращения выходных и праздничных дней. Очень часто применяют и такую форму: исключают из рабо­чего дня время, которое требуется для подготовки ра­бочего места, а также для сдачи готового продукта. Одним словом, идут на любые хитрости и изыскивают все новые методы, чтобы увеличить производство абсолютной прибавочной стои­мости.

Може ли безгранично да се удължава работния ден?

Разбира се не. Работният ден има не само минимална (той не може да бъде под необходимото работно време), но и максимална граница.

Първо-съществува физически предел на използване на работната сила. Работникът не може да работи през всичките 24 часа в денонощието. Ему нужно время для удовлетворения самых необхо­димых физических потребностей (еда, сон, отдых и т. п.).

Второ- има социални граници на работния ден. Работникът, както и всеки член на обществото, има опреде­лени интеллектуални и социални нужди. Ха­рактер, объем, а также способ их удовлетворения зависят от уровня социально-экономического и поли­тического развития страны, исторических особенно­стей формирования рабочего класса и его политической активности — насколько упорно он борется против своих угнетателей — капиталистов.

Фабрикантът се стреми да удължи работния ден до максимално възможни предели, а работника се бори за ограничение на работния ден. Изходът на тази борба се ре­шава в ожесточени класови схватки между работници и капиталисти. Вот почему продолжитель­ность рабочего дня в капиталистическом обществе зависит  от соотноше­ния классовых сил, уровня организованности пролета­риата. Капиталисты в своем стремлении присваивать мак­симальное количество прибавочной стоимости иногда превышают не только моральные, но и физические пределы рабочего дня. Ако работника не издържи непосилния гнет и гине, то на негово място се намират десетки други, готови да работят на всякакви усло­вия. На пролетариата му трябваха десетилетия упорита класова борба, за да постигне ограничаване на работния ден. Но успя да извърши това не във всички страни, а само там, където работническата класа успя да се организира и да встъпи в единен фронт против капитала.

Фактическата продолжи­телност на работната седмица в развитите страни по данни на Международната организация на труда (МОТ) за 2014 г. средно е :  Великобритания — 43,7 часа (46,9 часа), САЩ — 34,5 часа (40,7 часа), Франция — 35 часа (45,6 часа), Германия — 38 часа (44,1 часа), Япония — 50 часа (45 часа). В скоби са приведени данни за 1964 г., т.е. преди половин век. Как видим, сокращение рабочего дня ощутимое (кроме Японии). В некоторых европейских странах продолжительность рабочей недели еще меньше, например, в Нидерландах она составляет всего — 30,5 часа, а Финляндия — 33 часа. В большинстве современных развитых капиталистических стран, в том числе в России, бывших социалистических странах и бывших республиках СССР, законодательством установ­лен 8-часовой рабочий день (40 часов в неделю).

А в други страни, най-вече в страните от третия свят, работния ден «се преобръща», превишавайки всякакви разумни предели. В Гърция, Австрия, Израел продължителността на работната седмица е 43 часа, в Аржентина — 44 часа, в Мексико, Перу, Индия, Колумбия, Непал, Тайланд — 48 часа, в Китай — 60 часа! Не удивительно, что туда стремится капитал — ведь при такой продолжительности рабочей недели можно легко получать громаднейшие сверхприбыли! Здесь же лежит и ответ на «странность» с Японий — за полвека там произошло не сокращение рабочего времени, а значительное его увеличение. Связано это с тем, что Япония, бывшая в 80-х гг. XX века в числе самых передовых капиталистических стран мира и конкурировавшая практически на равных с европейскими странами, к концу XX века проиграла в конкурентной борьбе американскому и европейскому капиталу, и теперь стремится вновь выбить в передовые страны капитала, нещадно эксплуатируя ради это свое трудящееся население.

Приведените цифри неопровержимо доказват, че съкращаването на работния ден е пря­к резултат от упорита класова борба на пролета­риата. И там, където тази борба е недостатъчна, буржоазните правителства в угода на капиталистите винаги увеличават работния ден.

За продължителността на работния ден работническата клас води борба постоянно, защото предприемачите нерядко заобикалят законите  — те с всички способи удължават реалния работен ден, например съкращавайки обедената почивка, увеличавайки обема на извънредните работи, усиливайки интензивността, т. е. напрежението, труда. Не се отказват те и от абсолютното увеличаване на работния ден, пряко нарушавайки закона. По данным МОТ, около 15% наемных работников всех отраслей хозяйства рабо­тали в неделю от 55 до 70 часов и более при официально установленных 40 часах.

Но удължаването на работния ден не може да бъде безгранично.

Ненаситната жажда за присвояване на все по-голяма мас­а добавена стойност подтиква капиталистите на търсене на други пътища за увеличаване нормата на експлоата­ция. Съществува и втори способ за увеличение на добавената стойност, без изменение на рабо­тния ден.

Ето как. Да допуснем, че работника се труди 8 часа на ден. 4 часа он работает на себя, а остальные 4 ча­са — на хозяина. Можно ли, не удлиняя рабочий день увеличить прибавочное рабочее время? Да, можно. Для этого следует сократить необходимое рабочее время. Представим себе, что рабочий трудится теперь на себя не 4, а 2 часа. Ако работния ден про­дължава тези 8 часа, то добавеното време се уве­личава до 6 часа.

Така нормата на експлоатация нараства със 100% (4:4 X 100) до 300% (6/2 X 100) при неизмен­а дължина на работния ден.

Добавената стойност, създавана по пътя на увели­чаване на добавеното време за сметка на съкращаване на не­обходимото време се нарича относителна добавена стойност.

Необходимото работно време, както е известно се опреде­ля от стойността на работната сила. Следователно, тя може да се съкрати при условие, когато поевтинее производството на продукти за хранене, дрехи, обувки и други средства за съществуване. А за това е необходимо да се повиши производителността на труда в отраслите, произвеждащи средства за съществуване на работниците, или да се произвеждат тези средства за съществуване от нискокачествена, а значи и по евтина суровина.

Поевтиняването на средствата за съществуване капиталистите използват за користни цели. Един път понижавайки стойността на работната сила, то и се намалява заплащането на работниците. А так как длина рабочего дня остается без изменения, то неизбежно увеличивается прибавочное время. Вот поэтому норма прибавочной стоимости по­вышается. Такова суть второго способа повышения степени эксплуатации.

Производителността на труда в условията на капитализ­ма не може да се повишава по предварително разработен план. Всеки промишленик се стреми по-рано и по-бързо от другите да приложи усъвършенствана тех­ника и технология в производството. Към това го подбужда, не интересите на купувача. Пазарните цени се установяват на основа обществената стойност на стоката. И если фабриканту удастся на своих пред­приятиях повысить производительность труда и сни­зить стоимость товара, то, продавая его по обществен­ной стоимости, он может получить больше прибавоч­ной стоимости, чем его конкуренты.

Да вземем следния пример. Да допуснем, собственик на обувна фабрика се е сдобил с това, че в неговото предприятие индивидуалната стойност на един чифт ботуши е паднала до до 5 дол. а пазарната стойност е рав­на на 8 дол. Продавать же он будет по рыночной стои­мости. Значи, той ще получи излишна, добавена стойност.

И така, излишната добавена стойност е разликата между обществената и индивидуалната стойност. Присвоява се тя от собственика на това пред­приятие, на което е достигната по-висока произ­водителност на труда. Избыточная прибавочная стоимость — это разновидность относительной прибавоч­ной стоимости. Она создается не за счет абсолютного удлинения рабочего дня, а в результате повышения производительности труда, на основе сокращения не­обходимого времени и соответственного увеличения прибавочного времени.

Но излишната добавена стойност се отличава от относителната добавена стойност с това, че първо- тя се създава не на всички предприятия и се полу­чава само от отделни капиталисти, а не от цялата класа капиталисти, второ- с това, че този вид добавена стойност е явление временно. Това се обяснява  факта, че с времето усъвършенстваната техника става достояние на всички останали фаб­риканти, конкуриращи се по между си за получаване на възможно по-голяма добавена стойност. В резуль­тате общественная стоимость товара снижается и раз­ница между ней и индивидуальной стоимостью исче­зает. А это лишает отдельных промышленников возможности получать избыточную прибавочную стои­мость. Заедно с това излишната добавена стойност, изчезвайки на едни предприятия, възниква на други.

Какви последствия има конкурентната борба между капиталистите за излишната добавена стойност? Преследването и води до развитие на тех­никата, усъвършенстване на производството и така до по нататъшен ръст на производителността на труда.

Но всеки пред­приемач се стреми към максимум добавена стойност за себе си и никой друг. Затова той се старае с всички усилия, тех­ническото усъвършенстване да остане тайна за другите. За­секречивание открытий, сознательное противодействие распространению более совершенных машин, механиз­мов, новой технологии неизбежно задерживают разви­тие производительных сил при капитализме.

Така капиталистическия способ за произ­водство, тъй като се осъществява в името на добавената стойност, от една страна, способства за тех­ническия прогрес а от друга страна, спира развитието на производителните сили.

Можне да се отбележат и други социални противоречия, характерни за капитализма. Машината, тъй като изпълнява за човека редица сложни и физически трудни операции, безусловно облегчава неговия труд. Но в същото време ка­питалистическото използване на машините влошава поло­жението на работниците. И не только потому, что за ворота предприятий выбрасываются миллионы трудящихся, пополняющие ряды безработных. Фабрикант вводит машину только тогда, когда применение ее обеспечи­вает получение большей прибавочной стоимости по сравнению с ручным трудом рабочих, вытесненных этой машиной. Но самое главное в том, что капитали­стическое применение машин неизбежно усиливает интенсивность труда, превращает рабочего в придаток машины, выматывает физическую и умственную энер­гию рабочего, расшатывает здоровье, преждевремен­но превращая его в инвалида. Противоречията в използването на машините в условията на капитализма са неотстраними, защото са обусловени от самия характер на обществото, неговите обективни закони.