Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2019 12:00 - Испанската революция от 1931г. и Гражданската война в Испания (1936-1939г.)
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 1117 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Икономическо и политическо положение в Испания. Работническата класа на Испания и нейната организация.

В навечерието на първата световна война Испания била полуфеодална страна със слаборазвита промишленост. Властта в страната се намирала в ръцете на земеделската аристокрация, църковните князе и финансовата олигархия. Опиравшаяся на армию, католическую церковь и чиновную бюрократию монархия во главе с королем Альфонсом XIII Бурбоном вызывала всеобщую ненависть в стране.

Испанската буржоазия била недоволна от икономическата политика на монархията, защитаваща преди всичко интересите на помешчиците. Значителните останки от феодализма в селското стопанство сковавали развитието на производителните сили на страната. Шепа помешчици имала 2,5 шъти повече земя, в сравнение с 3,5 млн. селяни.

Испанската монархия широко открила вратите на страната за чуждестрания капитал, установявайки контрол над важните отрасли от промишлеността. По време на първата световна война испанската буржозия се възползвала от неутралитета за укрепване на своите позиции, но остатъците от феодализма и засиления чуждестранен капитал продължавали да създават сериозни препятствия за развитиетона националната промишленост. Буржуазия стремилась к уничтожению этих препятствий и была заинтересована в ликвидации монархии или значительном ограничении власти короля.

Дребната буржоазия бурно изразявала своето недоволство от политическия гнет и господството на дворянството и била обхваната от републикански настроения.

Но още по-голяма ненавист към монархията изпитвали работническата класа и селячеството. В 1917 година числото н промишлените работници в Испания превишил 1 милион. Главную массу среди них составляли рабочие текстильной и швейной промышленности, а также строители (около 500 тыс. человек). В тяжелой промышленности и на транспорте было занято около 250 тыс. человек. Кроме того, насчитывалось почти 2,5 млн. сельскохозяйственных рабочих.

Жизненото ниво на работническата класа в Испания било едно от най-ниските в Европа. В страната липсвало работническо законодателство. Годините на войната донесли на работническата класа усилена експлоатация, падане на реалната заплата и ръст на данъците.

Не по-малко тежко било и положението на селячеството, политически съвършено безправно. То се задъхвало под бремето на данъците, собствениците на земя и наемодателите.

Испанският пролетариат се отличавал с голяма революционна активност и бил в първите редици на борците за република и демократични свободи. Но борбата на анархистическото и социалистическо течение в работническото движение му причинявала голяма вреда и способствала за това, че не работническата класа, а дребнобуржоазните радикали занимавали водещо място в борбата за република и демократизация на страната.

Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП), възникнала в 1879 година, никога не била масова. B началото на XX век тя застанала на реформистски позиции, застанала на пътя на безпринципни блокове с буржоазните републикански партии. Такава политика на ръководството на ИСРП довела до това, че революционно настроените работници нерядко давали своята енергия в анархизма. «Анархизмът — указвал В. И. Ленин — нерядко се явявал своего рода наказание за опортюнистическите грехове на работническото движение»[1].

Силното влияние на анархизма и анархо-синдикализма в Испания се обяснявало също така с наличието на голяма дребнобуржоазна прослойка в работническата класа, декласирани и отчаени елементи, явяващи се социална база на анархизма. За разлика от опортюнистите анархистите приели активно участие в стачките, организирали даже въоръжени встъпления. Но при всей кажущейся радикальности анархизм был аполитичным, мелкобуржуазным течением, «левым» по своим лозунгам, но оппортунистическим по своей сущности. Основной базой анархизма была Каталония, отчасти Андалузия и Левант.

Борбата между социалисти и анархисти довела до разкол на работническата класа, особено в профсъюзното движение. Образуваният в 1888 година Всеобщ съюз на трудещите се (ВСТ) се намирал под влияние на социалистите. Анархо-синдикалисты в 1911 году создали свою профсоюзную организацию — Национальную конфедерацию труда (НКТ). Кроме этих профсоюзных центров, в Испании существовало множество автономных, католических и иных профсоюзных организаций.

Испания в началото на XX век била в навечерието на буржоазно-демократична революция. Войната ускорила назрялата революционна криза в страната, предизвикала бурен подем на работническото и селско движение против инфлацията, растящите данъци и полицейски репреси. Kъм движението скоро се присъединила дребната буржоазия, студенчество, интелигенция. Движение все более приобретало политический характер.

Революционен подем 1917—1920 година

Лятото на 1917 година революционно настроение обхванало голяма част от трудещите се. На събрания, митинг и демонстрации се издигали лозунги за сваляне на монархията и установяване на република. Рабочие требовали проведения всеобщей забастовки. Реформистките лидери на ИСРП и ръководителите на НКТ били принудени да се съгласят с исканията на работниците. На 13 август 1917 года в Испания започнала всеобща политическа стачка, продължила почти две седмици. В крупных промышленных центрах — Барселоне, Бильбао, Овьедо и других — забастовка переросла в ожесточенные уличные бои с полицией и войсками.

Правителството обявило обсадно положение и с помоща на армията смачкало стачката. Републиканската опозиция и работническата класа не се сдобили с осъществяването на своите изисквания. Но независимо от това августовската стачка била, по определението на Долорес Ибарури, «първо сражение с общонационален мащаб за демократична революция в Испания»[2].

Великата Октомврийска социалистическа революция оказала огромно влияние на работническото и демократично движение в Испания. Боево настроение, царяло сред работниците в Испания, все по-често изразявано в мощни демонстрации, стачки, въоръжени встъпления. В 1918 году в Испании произошли 463 забастовки, в 1919 году — около 900, а в 1920 году — 1060. Количество бастующих выросло со 109 тыс. в 1918 году до 245 тыс. в 1920 году.

Части явления станали всеобщи стачки в градове и провинциии. През март 1919 година се състояла всеобща стачка против полицейските репрессии в Барселона. За ръководене на стачката работниците създали съвет, в който влезли представители на анархисти и социалисти. През август 1919 года и март 1920 година в Барселона, Мадрид, Астурия отново се състояли стачки с искане за 8 часов работен ден. Едновременно се състояла национална стачка на железничарите. В Андалусия и Естремадура стихийната борба на селяни и наематели на земя се съпровождали със създаване на комитети за борба, завладяване на помешчически земи. Усилилось национально-освободительное движение в Каталонии, стране Басков и Галисии, требовавших национальной автономии.

В 1918—1920 година в Испания се създала революционна ситуация. В управляващите кръгове царила паника — за този период се сменили осем кабинета.

В годините на следвоения революционен подем  испанския пролетариат се сдобил с някои успехи. През март 1920 година правителството било принудено да въведе 8-часов работен ден, забранило детския труд, въвело застраховане по инвалидност и старост и др.

Трудещите се маси в Испания не само водели борба против собствените угнетатели, но и единодушно встъпили в защита на Съветска Русия. Те заставили управляващите кръгове в Испания да се откажат от участие в блокадата и въоръжената интервенция в Русия.

В условията на революционен подем работническите организации в Испания бързо растяли. В 1920 година анархо-синдикалистската НКТ наброявала 1 милн и 200 хил. члена против 100 хил. в 1914 година, числеността на ВСТ достигнала 211 хил. човека (112 хил. в 1915 година). В социалистической партии было около 15 тыс. членов.

Образуване на Комунистическата партия на Испания

С растежа на активността на пролетариата и селячеството, най-добрите представители на социалистическите партии започнали да отдават за себе си отчет в необходимостта от създаването в Испания на нова партия, която да оглави могъщия подем на работническото и селско движение.

Основаването на III Интернационал и подема на  революционното движение създали благоприятни условия за образуването на такава партия. След Октомвройската революция в ИСРП и във Федерацията на социалистическата (сред младежта започнало постепенно да се натрупва ляво крило, стремящо се да изведе партията от задънената улица, в която тя се оказаласа). Это крыло возглавили А. Кехидо, Д. Ангиано, И. Асеведо, В. Арройо, Д. Ибаррури и др.

На извънреден конгрес на ИСРП през декември 1919 година левите внесли резолюция за незабавно присъединяване на партията към Коминтерна. Тъй като конгреса не приел определени решения на 15 април 1920 года на конгрес на Федерацията на социалистическата младеж, състоял се в Мадрид се провъзгласило създаването на Комунистическа партия на Испания.

Но с това процеса на създаване на компартия не свършвал. Вътре в ИСРП все още продължавала борбата между привържениците на Коминтерна и опортюнистите. В апреле 1921 года сторонники III Интернационала, убедившись в том, что руководство партии не желает отказываться от реформистских принципов, вышли из ИСРП и образовали Коммунистическую рабочую партию. В Испании, таким образом, образовались две компартии.

Създаването на единна Компартия дълго време пречили сектантските настроения, особенно сред младежта. Едва през ноември 1921 година партиите се обединили в единна комунистическа партия на Испания (КПИ). С образованием КПИ рабочее движение сделало огромный шаг вперед, создав новую политическую организацию — «боевую, революционную марксистско-ленинскую партию нового типа, способную воспитывать и готовить пролетариат для борьбы за власть, способную правильно ориентироваться и умело руководить массами в сложных условиях, не теряя ни на минуту из виду основные цели и перспективы борьбы»[3].

Под влияние на Октомврийската революция възникнала лява опозиция и в профсъюзите. Но тя била слаба и не могла да окаже съществено влияние на дейността на ВСТ и HKT.

В началото на 1921 година в Испания започнала икономическа криза. Буржоазията я използвал за настъпление против пролетариата. Заработная плата снизилась в среднем на 20 проц., повсеместно нарушался закон о 8-часовом рабочем дне, десятки тысяч рабочих выбрасывались предпринимателями на улицу. В Бискайе и Каталонии свыше 40 проц. рабочих оказалось без работы. Повсюду бесчинствовали полиция и банды деклассированных элементов. Начались аресты и убийства профсоюзных активистов, рабочая печать была разгромлена. Но рабочие упорно сопротивлялись наступлению буржуазии.

През лятото на 1921 година във връзка с поражението на испанските войски в Мароко, населението на която се вдигнало на борба за национално освобождение, в страната започнал нов подем на работническо и демократическо движение. В 1921 година в страната станали около 200 стачки, а в 1922 година — 438 стачки, в които участвали около 120 хил. човека. В 1923 году забастовочная борьба приобрела еще более широкий размах.

Против войната в Мароко активно встъпила и дребната буржоазия, демократично настроените офицери. През лятото на 1923 година започнали възстания във воинските части. Республиканские мелкобуржуазные партии требовали прекращения войны и отзыва войск из Марокко.

Активно участие в борбата против колониалната политикя приела компартията, организирайки антимилитаристски стачки в Астурия и Бискайя.

Разтревожени от новия подем на работническо и демократическо движение, дворянско-монархическите кръгове и крупната буржоазия решили да спасят монархията, чрез установяване на военна диктатура. На 13 септември 1923 година командващия каталунския военен окръг генерал Примо де Ривера извършил държавен преврат. В Испании установился режим военно-монархической диктатуры.

Борба на работническата класа против диктатурата на Примо де Ривера

Военната диктатура стоварила на пролетариата жесток терор. Компартията била обявена извън закона, хиляди революционно настроени работници били хвърлени в затворите, фактически забранени стачките, отменен 8 часовия работен ден. В стране были ликвидированы все буржуазно-демократические свободы.

image

Примо де Ривера

В това настъпление на завоеванията на работническата класа активна поддръжка на реакцията оказали десните социалисти. В периода на военна диктатура социалистическата партия и ВСТ действали легално, под охраната на полицията. Анархистите разпуснали НКТ и дълго време не водили никаква борба против диктатурата.

Комунистическата партия се оказала в особено тежко положение. До в 1925 година ЦК КПИ ги арестували три пъти. Созданный в 1926 году новый ЦК пытался наладить работу в подполье, но массовые аресты и провалы настолько ослабили партию, что к 1929 году она превратилась в федерацию пропагандистских подпольных кружков, насчитывавшую 700—800 человек. Ей удалось сохранить свое влияние только в Астурии, стране Басков и отчасти в Мадриде.

Временната деморализация на работническата класа, предизвикана от правителственния терор, капитуланската политика на социалистите и анархистите и слабостта на компартията, позволили на реакцията да укрепи за известно време монархията.

Правителството на Примо де Ривера, опитвайки се да привлече на своя страна работниците, широко използвало методите на фашистите в Италия. В 1925 година в предприятията били създадени «паритетни комисии» от представители на работниците и предприемачите, които трябвало да решават въпросите по труда, заплатите, социалното застрахование и т. н. Деятельность этих комиссий усилила полицейский надзор за рабочим классом. Примо де Ривера пытался также придать государству корпоративный характер, что должно было еще больше усилить военную диктатуру.

Независимо от терора, работническата класа продължавала да води борба с военната диктатура. На 10 октомври 1927 година комунистите организирали в страната на Баските 24-часова всеобща стачка против закона за корпорациите и свикването на марионетно Учредително събрание, свикано от диктатора за преразглеждане на конституцията. В резултат от тези встъпления закона за корпорациите бил отменен. B 1928 году под давлением всеобщих забастовок в Барселоне и Севилье правительство отменило подоходный налог на заработную плату и восстановило 8-часовой рабочий день.

Световната икономическа криза, обхванала и Испания, още повече отслабили диктатурата. В обстановка на растяща политическа активност на работническата класа, селски вълнения и студенски бзспорядки, а така също антимонархически встъпления в армията, помешчическата олигархия решила да пожертва диктатора и да потърси други пътища за спасяване на монархията. 26 января 1930 года Примо де Ривера вышел в отставку и выехал во Францию. После падения диктатуры участь монархии в Испании была решена.

Буржуазно-демократичната революция от 1931 година в Испания

Падането на диктатурата на Примо де Ривера свидетелствовало за това, че в страната отново започнала да се натрупва революционна ситуация. Управляващите кръгове се опитвали да избегнат революцията, обещавайки да възстановят конституцията и демократичните свободи. Они разрешили деятельность политических партий (кроме коммунистической), провели амнистию политзаключенных, ослабили цензуру. Но след падането на диктатурата даже дворянството започнало да напуска монархията. С огромна популярност започнали да се ползват републиканските партии — социалистическата, радикалната, «републиканско действие», радикал-социалисти и др. Оживили своята дейност анархо-синдикалистите, възстановявайки НКТ.

Работническата класа, селячеството и дребната градска буржоазия все по-решително встъпвали против монархията. Стремително нараснало стачното движение. В течение 1930 года в Испании имело место 527 забастовок с 1 млн. участников, причем 119 забастовок были политическими; нередко забастовки сопровождались баррикадными боями. Участились поджоги помещичьих имений, захват земель, демонстрации и забастовки сельскохозяйственных рабочих.

В обстановка на назряване на революция буржоазните републиканци съвместно със социалистическата партия през август 1930 година провели в Сан-Себастиян конференция, на която заключили пакт за борба за републиката. На разгърналата се борба против монархията, републиканците разчитали да предотвратят в страната революция и да свалят монархията, не прибягвайки до помоща на народните маси. Лидерите на социалистите охотно отишли на съюз с буржоазните републиканци, считайки, че ръководната роля в ликвидацията на монархията трябва да принадлежи на либералната буржоазия. Те обричали работническата класа, както отбелязвала Д. Ибарури, «на роля на пешки на шахматната дъска на политическите комбинации на републиканските партии».

image

Тържества по случай Априлската революция. Барселона, 14 април 1931 г.

Създаденият на конференцията «революционен комитет» разработил план за преврат, който бил измислен, като серия от военни възстания в съчетание с всеобща стачка. Но на дело подготовка за възстание почти не се извършвала. Когда 12 декабря восстал гарнизон Хака, республиканцы не смогли обеспечить ему поддержку, и правительство разгромило восставших. Не удалась и всеобщая забастовка.

Декeмврийското встъпление на испанската демокрация било потушено, но това била последната победа на монархията. Правителството било принудено да обяви провеждането на 12 април 1931 година на общински избори, разчитайки, че монархистите ще удържат победа. Но на выборах в 45 провинциальных центрах из 49 победу одержали республиканцы. 12 апреля во всех крупных городах начались демонстрации рабочих, ремесленников, студентов. Демонстранты освобождали политзаключенных, захватывали правительственные учреждения. Муниципалитеты Овьедо, Сарагоссы, Севильи, Валенсии, Барселоны и ряда других городов провозгласили республику. 14 апреля Альфонс XIII бежал во Францию, Испания была провозглашена республикой. Свержение монархии в апреле 1931 года явилось началом буржуазно-демократической революции в Испании.

Борбата на трудещите се маси за демократични преобразования

Работническата класа изиграла решаваща роля в априлските събития, но властта в страната се оказала в ръцете на политически и социално разнородна коалиция, която не могла да осигури устойчивост на републиканския строй. В правителството наред с десни и леви буржоазни и дребнобуржоазни републиканци влезли и социалистите. Эта коалиция не желала дальнейшего углубления революции, не торопилась с осуществлением демократических преобразований. Поэтому уже в мае 1931 года рабочие Мадрида, возмущенные деятельностью монархистов и клерикалов, разгромили редакции монархических и клерикальных газет и некоторые монастыри. В июле 1931 года в Севилье состоялась всеобщая политическая забастовка против террора полиции. Забастовка переросла в баррикадные бои рабочих с войсками.

Майските събития и юлския бой в Севиля се явили начало на мощен подеем на стачечното движение в Испания. За периода от 14 април 1931 година до 14 април 1932 година в Испания се извършили 3693 стачки, от които 30 всеобщи и 20 политически. В 1932—1933 годах в забастовках участвовало более 2 млн. рабочих и батраков. Селски вълнения обхванали голяма част от страната.

Борбата на народните маси, заставила правителството на буржоазните републиканци да пристъпят към провеждане на някои демократични преобразования. Била провъзгласена свобода на словото, печата и събранията, църквата се отделила от държавата, имуществото на църковните конгрегации конфискувано, забранена била дейността на ордена на йезуитите. В сентябре 1932 года Учредительное собрание приняло закон об аграрной реформе и предоставило Каталонии статут национальной автономии. Но все эти реформы почти не затронули экономической базы реакции. Аграрная реформа не ликвидировала помещичьего землевладения, так как отчуждалась лишь небольшая часть земель помещиков. Църквата в основата си съхранила своите богатства и влияние. Не била очистена от реакционери и армията. Правителството търпимо се отнасяло към исканията на монархическата контрареволюция и сурово потушавало встъпленията на работници и селяни. Буржоазната република не оправдала стремежите на трудещите се маси.

Демократичните преобразования в Испания биха били несъмнено по-значителни, ако социалистическата партия, провеждаше не реформистска, а революционна политика в интерес на трудещите се маси.  Значителна вреда на  работническото  и селско движение нанесли анархистите и анархо-синдикалистите. След априлския преврат те призовали масите към незабавна «социална» революция. С тази цел те организирали редица въоръжени встъпления, но претърпели поражение.

Комунистическата партия в началото на революцията, поради своята малочисленост и сектантска политика на ръководството не могла да окаже същественно влияние на работническото и селско движение. Групата на Булехос, стояща начело на ЦК, не разбрала същността на априлския преврат. Она не выработала правильной тактики и своими путаными лозунгами дезориентировала коммунистов, мешала партии развернуть работу в массах. До апреля 1931 года эта группа, проникнутая сектантством, призывала партию к пассивному выжиданию, считая, что борьбу против монархии должна вести буржуазия. После апреля, не считаясь с обстановкой, она выдвинула лозунг социалистической революции, но затем вскоре сняла его. Ничего не делала группа Бульехоса для руководства забастовочным движением и установления связи с трудящимися, входившими в ВСТ и НКТ.

image

Хосе Диас, отбраната на Мадрид, 1936 г.

Във втората половина на 1931 година в компартията се усилила борбата против опортюнистическата политика на групата на Булехос. Особенно енергично встъпили X. Диас, Д. Ибарури, В. Урибе, А. Михе и др. Большую помощь испанским коммунистам оказал Исполком Коминтерна. Состоявшийся в марте 1932 года IV съезд партии подверг резкой критике политику группы Бульехоса. На съезде была выработана четкая программа борьбы за завершение буржуазно-демократической революции, за создание единого рабочего фронта, а также союза рабочего класса и крестьянства.

Tъй като групата на Булехос продължавала да отстоява старата тактика, през август 1932 година на пленум на ЦК го изключил от партията. Генерален секретар на КПИ бил избран севилския работник Хосе Диас, в състава на Политбюро влязла Д. Ибарури. Разгром сектантов укрепил идейное и организационное единство партии и положил начало ее большевизации.

Укрепването на компартията съвпаднало с началото на бясното настъпление на монархо-клерикалната реакция. На 10 август 1932 года в Севиля и Мадриде под ръководството на генерал Санхурхо избухнал монархо-фашистски метеж, който нямал успех благодарение на активното встъпление на работниците, вдигнали се по призива на компартията и социалистите. В феврале—марте 1933 года реакционные партии асоздали единый политический блок, получивший название Испанской конфедерации правых автономных организаций (СЕДА). Главную роль в СЕДА играла клерикально-помещичья партия «Аксьон популяр», лидером которой был Хиль Роблес; к ней примкнула также правореспубликанская партия Леруса. СЕДА использовала недовольство масс политикой республиканцев для завоевания на свою сторону крестьянства, отсталых слоев рабочих и мелкой буржуазии.

image

Долорес Ибарури, 1936 г.

Едновременно в Испания бързо растяла и фашистската опасност. Още в първите месеци на републиката фашистските организации — «Испанска фаланга» и хунтата на национал-синдикалистското настъпление — разгърнали активна дейност. Но испанский фашизм в отличие от германского и итальянского не имел массовой базы. Той представлявал първо интересите на най-реакционните монархо-феодални елементи, клерикали и военщина. Отсъствието на масова опора заставяло испанските фашисти активно да поддържат реакционните партии и най-вече СЕДА, където имало доволно влиятелно профашистско крило, а така също да се търски поддръжка от страна на германския и италиански фашизъм.

Борба на работническата класа за единство на действията, против фашизма

След идването на германските фашисти на власт силите на реакцията в Испания още повече се активизирали. На изборите за кортеса през ноември — декември 1933 година блока на десните партии, в това число и СЕДА, удържал внушителнуапобеда, получавайки 212 места, докато левите партии получили само 98 депутати.

Реакционното правителство начело с Лерус пристъпило към ликвидация на «наследството на републиката». То провело амнистия на участниците в монархическите метежи, отново разрешило дейността на ордена на йезуитите, приостановило осъществяването на аграрна реформа. Феодально-клерикальная реакция все более сближалась с фашизмом. В Испании создалась угроза установления фашистского режима легальным путем. На настъплението на реакцията било необходимо да се противопостави единство на действията на работническата класа и всички демократични сили. Борбата за единство на работническата класа възглавила компартията.

В началото на 1934 година в социалистическата партия и ВСТ се определили три течения: дясно начело с Бестейро, център възглавяван от И. Прието, и ляво крило начело с Л. Кабалеро. Лявото крило от социалистическата партия при известни обстоятелства било готово да отиде на съюз с комунистите, но не за завоюване на диктатура на пролетариата, а за вземане на властта.

По това време комунистическата партия, преодоляла в значителна степен своите грешки вече се ползвала със значително влияние в страната. Тя наброявала 23 хил. човека, на  изборите през 1933 година събрала 400 хил. гласа и дала в кортесата един депутат. Серьезным успехом компартии явилось создание в конце 1931 — начале 1932 года революционной профоппозиции в ВСТ и НКТ и установление тесных связей с рядом автономных профсоюзов. Когда правые лидеры ВСТ и НКТ встали на путь массового исключения членов профоппозиции, компартия в июне 1932 года создала Унитарную всеобщую конфедерацию трудящихся (УВКТ), сыгравшую большую роль в забастовочном движении.

Компартията все повече се превръщала в ръководител на масовото антифашистско движение. Приeмайки активно участие в политическaтa и икономическa борбa на пролетариата, компартията  постоянно прилагала всички усилия за да «убеди останалите течения на  работнческата класа в това, че единството се явява необходимо условие за победа» — писал Хосе Диас.

В течение на 1933—1934 година ЦК КПИ нееднократно се обръщала към социалисти и анархисти с предложение да се установи единство на действие за борба против фашизма и реакционната политика на правителството на Лерус. Трудещите се маси активно поддържали призивите на компартията. В начале 1934 года в городах и провинциях возникли из представителей различных рабочих партий и организаций так называемые «рабочие альянсы». Активное участие в их создании приняли левые социалисты и ВСТ. Компартия вначале не входила в альянсы, поскольку некоторые из них включали в себя и представителей троцкистской Объединенной рабочей партии марксистов (ПОУМ), созданной в 1930 году. Эта партия, действовавшая преимущественно в Каталонии, состояла в основном из лиц, изгнанных из КПИ за раскольническую деятельность. Ее лидеры, прикрываясь ультралевой фразой, вели ожесточенную борьбу против компартии с троцкистских позиций и пытались использовать в этих целях альянсы. Но, поскольку влияние альянсов росло и за ними шли массы, пленум ЦК КПИ в сентябре 1934 года принял решение о вступлении партии в рабочие альянсы для превращения этих организаций в органы борьбы трудящихся против реакции. Встъпването на компартията в алианса се явило важен момент в борбата за създаване на единен фронт. Само анархистите продължавали да се  отклоняват от предложението за единство на действията.

Бързото сплотяване на силите на пролетариата  предизвикало сред реакционните партии растящо безпокойство. Реакцията решила да  предотврати установяването на единство на действията на работническата класа и по циничното признание на вожда на СЕДА X. Роблес, «да се спровоцира революция, за да може по-лесно да се унищожи».

Октомврийския бой от 1934 година

На 4 октомври 1934 година в правителството на  Лерус влезли трима министъра, членове на СЕДА. В същия ден всички организации, влизащи в работническите алианси, призвали трудещите се към всеобща стачка. Руководство НКТ отказалось поддержать забастовку, ссылаясь на ее политический характер, но массы анархистских рабочих приняли в ней самое активное участие. Свыше 1 млн. рабочих прекратили работу. Но голяма част от протестиращите се държали пасивно, защото ръководството на ИСРП не призовал работниците към активна борба.

Само в Астурия, където основната маса работници се намирали под влияние на комунистите, стачката веднага прераснала във въоръжено възстание. В Овиедо, Трубия и други градове работническите алианси пристъпили към въоръжаване на работниците. К 10 октября вся Астурия была очищена от правительственных войск, власть перешла в руки альянсов.

Правителството мобилизирало всички сили за справяне със стачката и астурийското възстание. Испания обявила  извънредно положение, в Астурия били насочени крупни съединения войски. Забастовка и восстание астурийских рабочих были жестоко подавлены. Свыше 3 тыс. рабочих было убито в боях, более 7 тыс. ранено и свыше 30 тыс. арестовано. По всей стране свирепствовали военные суды. Компартия, сыгравшая решающую роль в восстании, была вынуждена уйти в подполье.

Основната причина за поражението на испанския пролетариат през октомври 1934 година се заключавало в това, че към онзи момент той не преодолял разкола в своите редици. Отсъствало единно ръководство на движението, единен план на борба, масите нямали ясна представа за целите на движението. Нищо не било направено за установяване на връзка със селячеството и армията.

Поражението, понесено от работническата класа на Испания през октомври 1934 година, било тежко. Но октомврийския бой помогнал на трудещите се маси на собствен опит да се убедят в необходимостта от единен фронт за борба с реакцията и фашизма. След октомври 1934 година процеса на създаване на единен работнически фронт в Испания се разгърнал с още  по-голяма сила. Опитът от октомврийския бой показал също така, че за успешна борба с фашизма, освен единство на работническата класа е необходимо и единство на  всички антифашистски сили в Испания. В огне октября зародилась новая форма сплочения антифашистских сил — народный фронт.

Създаване и победа на Народния фронт

Октомврийското поражение не сломило бойния дух на работническата класа. Не успели да затихне обстановката и по призива на компартията в цялата страна се разгърнала вълна от стачки демонстрации и митинги против зверствата на военщината в Астурия.

Всички опити на управляващите кръгове да стабилизират положението в страната се провалили. С всеки ден растяло  стачното движение, носещо ярко изразен антифашистски характер. Правительственные кризисы следовали один за другим. За период с октября 1934 года по февраль 1936 года в Испании сменилось семь правительств.

Компартията водила най-енергична борба за единство на действията на работническата класа. B края на 1934 година тя постигнала съглашение с ИСРП за съвместна борба против белия терор и за възстановяване на демократичните свободи.

През март 1935 година ЦК на компартията се обърнала към всички трудещи се в Испания с призив да създадат широк антифашистски Народен фронт. Призивът на компартията намерил поддръжка сред най-широките слоеве трудещи се, разтревожени от съдбата на републиката. Когда в июне 1935 года правительство сняло осадное положение, по всей стране начались грандиозные антифашистские митинги, созываемые компартией, социалистами и республиканцами. На этих митингах нередко присутствовало по 200—400 тыс. человек.

Компартията била душата на движението за създаване на народен фронт. Тя формулирала проекта на програмата, която разглеждала конфискация на помешчичешките земи и предаването им на бедното селячество, самоопределение на угнетените националности, подобряване условията на живот и труд на работническата класа и  селячество, всеобща амнистия на политзаключените. Социалистическите вождове и лидерите на републиканците доволно сдържано се отнасяли към тази програма,  защото те били склонни да разглеждат народния фронт, като обикновен избирателен блок, победата на която трябвало да върне Испания към  времената от априлската република. Но, независимо от някои противоречия сред антифашистските партии, движението за единство растяло с всеки ден. B октябре 1935 года после длительных переговоров ВСТ и УВКТ слились в единую профсоюзную организацию, объединившую свыше 650 тыс. человек.

В края на 1935 година СЕДА била принудена да напусне правителството. Новото правителство, съставено от независими републиканци и социалисти, разпуснало в началото на януари 1936 година кортесата и назначило на 16 февруари нови избори.

В навечерието на изборите завършило създаването на  Народния фронт. На 15 януари1936 година представителите на компартията, социалистическата партия, ВСТ, младежки организации, леворепубликански партии, работнически партии от Каталуния, републиканския съюз и «Ескера Каталана» подписали програмата на Народния фронт. Тя разглеждала амнистия на политзаключените, възстановяване на работа на тези, които били уволнени за политически убеждения, възстановяване на конституционната гаранция, намаляване на данъци и арендно заплащане, повишаване на  цените на селскостопанските продукти, оказване помощ на селячеството от  страна на държавта, отмяна на реакционните закони за арендата, поддръжка на малатай промишленост и търговия, провеждане на обществени работи и др. Независимо от умерения характер, тази програма позволила да се сплотят всички демократични сили в страната. В Испании возникла, говорил X. Диас, «самая многочисленная и широкая политическая организация, какую когда-либо имел испанский народ, — Народный фронт».

Изборите на 16 февруари донесли победа на Народния фронт. От 473 депутата 268 били избрани от партията на Народния фронт, при това 88 депутата представлявали социалистическата партия и 17 — комунистическата. Сразу же после выборов при поддержке левых партий было образовано левореспубликанское правительство Асанья, заявившее, что оно в своей практической деятельности будет опираться на Народный фронт.

Победата на Народния фронт нанесла сериозно поражение на фашизма, но не подкопала нейната материална база. Силата на  претърпелия поражение фашизъм се състояла в това, че той съхранил сериозни позиции в армията и държавния апарат, опирал се на финансовата поддръжка на крупната буржоазия, църква и чуждестранен капитал.

image

Фашистският генерал Франко, в последствие диктатор на Испания, 1937 г.

Губейки възможност да вземе властта по легален път, реакцията взела курс на установяване в Испания на фашистска диктатура, чрез военен метеж. Реакционерите организирали икономически саботаж: извели зад граница капиталите, закривали предприятия,  изхвърлили на улицата десетки хиляди работници, унищожавали посевите, изкуствено вдигали цените. Фашистские банды из-за угла убивали видных деятелей Народного фронта, рабочих, обстреливали митинги и демонстрации. Едновременно се водила активна подготовка за военен метеж. Начело на фашистския заговор застанали генералите Франко, Санхурхо, Кейпо де Ляно и др. Активную поддержку заговорщикам оказывали Германия и Италия, а также Англия.

Трудещите се маси дали решителен отпор на действията на реакцията. В края на февруари— началото на март из цяла Испания преминали грандиозни демонстрации на трудещите се с искане за незабавно осъществяване на програмата на Народния фронт. В ответ на саботаж предпринимателей рабочие захватывали предприятия, изгоняли администрацию и устанавливали рабочий контроль. Для борьбы с фашистскими террористами была создана рабочая милиция. Под давлением масс правительство стало осуществлять программу Народного фронта. Была проведена амнистия политзаключенных, восстановлены демократические свободы, вновь началось осуществление аграрной реформы, восстановлена национальная автономия Каталонии. Были установлены также дипломатические отношения с Советским Союзом.

В същото време левите републиканци нищо не направили за да обуздаят реакцията и либерално се отнасяли към  фашистските заговорници.

В борбата против фашистската опасност компартията много внимание отделила на по-нататъшното укрепване на единния работнически и Народен фронт и постигнала в това отношение нови успехи. През март 1936 година се извършило сливане на федерациите на комунистическата и социалистическа младежка организации в Обединена федерация на социалистическата младеж. В начале марта ЦК КПП поставил перед руководством социалистической партии вопрос о создании единой партии рабочего класса, но социалисты отклонили предложение КПИ под предлогом его «несвоевременности». Само в Каталуния в края на юли 1936 година работническите партии се слели в Обединена социалистическа партия на Каталуния(ОСПК). Комунистите търсели също така пътища за сътрудничество с НКТ, чиито ръководство заело сектантски позиции, отказвайки се от съвместни действия с другите работнически организации. Усилия компартии не пропали даром. Състоялият се в май 1936 година в Сарагоса IIизвънреден конгрес на НКТ под  натиска на работниците-анархисти приел решение за единство на действията с ВСТ.

Упоритата борба на компартията против фашизма, за единство на работническата класа усилила нейното влияние и авторитет, довела до ръст на нейните редици. Ако към момента на изборите партията наброявала 30 хил. човека, то през юни 1936 година числото на комунистите нараснало до 100 хил.

В средата на юли обстановката в страната се усложнила до предел. Компартията настойчиво искала от правителството най-решителни мерки против фашистските заговорници. Но правительство так ничего и не сделало для защиты республики.

Фашистският метеж и итало-германската интервенция

В ноща на 17 срещу 18 юли 1936 година фашистските заговорници вдигнали метеж в Испанско Мароко, на Канарските и Балеарски острови. На 19 юли метежа обхванал почти всички гарнизони в Испания. Поднимая восстание, фашистские реакционеры рассчитывали захватить власть в течение нескольких дней, но они не учли позицию народных масс, рабочего класса. Все рабочие партии и организации призвали трудящихся к беспощадной борьбе с фашизмом. ВСТ и НКТ объявили всеобщую забастовку. Десятки тысяч трудящихся явились в местные организации партий и профсоюзов, требуя оружия. Народные массы были готовы к борьбе с фашизмом, но среди республиканских партий, входивших в Народный фронт, царила паника. Лидер республиканского союза М. Баррио пытался сформировать правительство с участием мятежников.

Когато компартията разбрала целите формирани от правителството, тя призовала масите да и откажат доверие. Правителството на Барио било свалено, а новото правителство на  републиканците начело с X. Хиралем заявило за своето твърдо желание да се бори с метежа. Отряды народной милиции разгромили мятежников в Мадриде, Барселоне, Валенсии, стране Басков, Астурии (кроме Овьедо), Кастилии, Эстремадуре и части Андалузии. На стороне республики осталась большая часть военно-морского флота.

Метежниците успели да се закрепят само в някои изолирани райони — в Севиля, Галиция и в североизточна Кастилия. От пълен разгром на метежниците спасили фашистските държави,  които започнали интервенция в Испания. С конца июля 1936 года в Испанию непрерывным потоком стали прибывать из Германии и Италии самолеты, танки, боеприпасы, воинские соединения. За период с 1936 по 1939 год Германия послала в Испанию 50 тыс. солдат и офицеров, Италия — 150 тысяч.

Все пак на страната на метежниците в годините на войната се сражавали не по-малко от 300 хил. чуждестранни войници и офицери. Само една Италия изразходвала за интервенцията 14 млрд. лири.

Опирайки се на помоща на фашистските държави, метежниците успели да нанесат редица поражения на народната милиция и да завладеят югозападните провинции. В завладените райони те установили режим на кървав терор. Созданное в августе 1936 года в Бургосе фашистское правительство во главе с Франко распродавало испанские природные ресурсы в обмен на военную помощь со стороны Германии и Италии.

Фашистската интервенция в Испания създала  заплаха за мира в Европа, но западните държави и най-вече Англия, Франция и САЩ, независимо от това, че фашистския метеж и итало-германската интервенция заплашвали техните собствени интереси в западните части на  Средиземно море и Северна Африка, застанали на пътя на поощряване на фашистските агресори, провеждайки политика на «ненамеса в испанските дела». Политиката на «ненамеса» лишила републиканска Испания от възможността за закупува оръжие от чужбина. Тя била положена на блокада, а нейните граници затворени. Стремейки се да се разберат с фашистските агресори против Съветския Съюз, управляващите кръгове на западните държави отишли на отстъпки спрямо Германия и Италия и не желаели да се вслушат в предупрежденията на Съветския Съюз за това, че в Испания се разгръща началото на нова световна война.

Съветското правителство заявило своята готовност да сътрудничи с всички държави, за да помгне на законното испанско правителство да премахне фашистския метеж. Тъй като западните държави под претекст на «ненамеса» провеждали политика на поощряване на агресора, Съветското правителство разрешило на правителството на Испанската република да закупи от СССР оръжие и военна техника, предоставило му заем и разрешило на съветски граждани да се включат, като доброволци в Испания. А самия Съветски Съюз оказал неоценима помощ на героичния испански народ в неговата борба против фашизма. На 24 октомври 1936 година вестник «Мундо обреро» — орган на компартията на Испания — написал: «Испанският народ винаги ще бъде благодарен на братския народ на Съветския Съюз». В приветствии советскому народу 1 Мая 1937 года Хосе Диас отмечал: «Наш народ никогда не забудет Вашей помощи и навсегда сохранит глубокую любовь и благодарность к Советскому Союзу, стране социализма».

Огромна морална и материална поддръжка на испанския народ оказали демократичните сили от целия свят. В много страни антифашистите организирали събиране на средства, продоволствия, медикаменти за републиканска Испания. Хиляди антифашисти, преодолели всички препятствия, дошли в Испания и създали там интернационални бригади, сражавали се до септември 1938 година на  най-трудните участъци от фронта. В авангарда на това велико движение на солидарност с испанския народ влезли комунистическите партии и Комунистическия Интернационал. Видните деятели на компартията Л. Лонго, ди Виторио, Ф. Мюнних, К. Сверчевски, В. Кодовили, Г. Беймлер, Ф. Бийу, Р. Фокс, С. Нелсон и други се сражавали в редиците на интернационалните бригади.  Рамо до рамо с интернационалистите се сражавали и съветските доброволци А. Родимцев, К. Мерецков, А. Серов и много други (по-подробно тук https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA_%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%B2_%D0%A1%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%A1%D0%BE%D1%8E%D0%B7%D0%B0_(%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%B2_%D0%98%D1%81%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B8,_1936%E2%80%941939)).

Организирайки движение на солидарност с испанския народ, компартиите и Коминтерна нееднократно се обръщали към  ръководството на социалистическите партии и Социалистическия интернационал с призив да се установи единство на действията и със съвместни усилия да се свали фашистската агресия против Испанската република. Но десните социалисти отклонявали всички предложения на компартиите. Подобна позиция на ръководителите на социалистическите партии попречили на международния пролетариат да окаже по-сериозна помощ на испанския народ.

Национално-революционна война на испанския народ

Започналата в Испания през лятото на 1936 година въоръжена борба на народните маси против военно-фашистската реакция и чуждестранните интервенти веднага приела, както подчертава Д. Ибарури, «характер на национално-революционна война. Национална- защото, народа се борил против силите на чуждестранната интервенция, заплашваща да превърнат Испания в колония на итало-германските империалисти; революционна-защото испанския народ се борил за съхранение, укрепване и развитие на демократичните свободи, завоювани в хода на продължителна и жестока борба с испанската реакция».

image

Бомбардировка на Барселона от фашистите на Франко, 1938 г.

image

Републиканските опълченци разчистват отломки — всичко което е останало от техните казарми след авиональота от метежниците. 8 септември 1936 г.

image

Съветник от фашистска Германия оглежда войската на франкистите,

image

26 април 1937 година франкистите подложили на масирана бомбардировка испанския град Герника, Целта на фашистите са били — жилищните квартали с мирно население. Това е всичко, което е останало от Герника.

image

Испански бежанци на френската граница.

Работническата класа с първия ден на войната започнал да играе решаваща роля в антифашиската война. Той съставил ядрото на народната милиция, от неговите среди излезли такива талантливи военачалници, като Модесто, Листер и др. Работническата класа играла решаваща роля в осъществяването на демократичните преобразования в страната.

Неразбoриитe, царрящи в началото на метежа в много райони от републиката, се задълбочили и защото анархистите издигнали искания за незабавно осъществяване на «анархо-комунизъм». В Каталуния, Арагон, Леванте те провеждали насилствена «колективизация» на село, завладявали предприятията и отказвали да ги превеждат на военна продукция. Созданные ими «советы» не подчинялись распоряжениям правительства.

Сериезна опасност за републиката представлявала авантюристичната политика на групата на Л. Кабалеро- лидер на лявото крило на ИСРП. Възглавил през септември 1936 година първото правителство на Народния фронт, Кабалеро и неговите привърженици, опасявайки се от усилване на компартията и стремейки се да удържат властта в свои ръце, започнали да поддържат анархистите и троцкистските елементи от ПОУМ. Кабальеристы настаивали на немедленной коллективизации деревни, всячески стремились ограничить влияние КПИ на армию, препятствовали чистке армии и тыла от предателей и т. д. Подобная политика вела республику к катастрофе. Компартията трябвало да води енергична борба против кабалеристите.

Компартията била единствената партия в страната, която изработила ясна и конкретна програма в борбата за национална независимост и демокрация, против фашизма. Тя търсела създаването на регулярна народна армия с желязна дисциплина и единно командване, организация на резерв, укрепване на тила, развитие на военна промишленост, провеждане на аграрна реформа.

Преодолявайки съпротивата на анархисти и кабалеристи, компартията пристъпила към реализация на своята програма. В края на юли тя стздала в Мадрид знаменития Пети полк- станал ковачница на кадри за раждащата се в огъня на боя народна армия. Само за периода от юли до ноември 1936 година Петия полк подготвил и отправил на фронта около 70 хил. бойци и офицери, при това половината от тях били комунисти.

imageВлизайки в правителството на Л. Кабалеро и заемайки там постовете на министри на селското  стопансство и просвещението, компартията се добила със създаването на регулярна народна армия, което позволило да се отхвърли милиционната система и анархията в организацията на отбраната на републиката. По инициатива на компартията в армията бил създаден институт на политическите комисари, болшинството от които били комунисти. Эти меры позволили несколько укрепить мадридский фронт, но положение республики все еще оставалось крайне тяжелым. Фашистската войска продължавала настъплението към Мадрид.

По призива на компартията десетки хиляди мадридчани се захванали със строителството на укрепления. Цяла Испания повтаряла бойните лозунги, вдигани от компартията в тези невероятно тежки дни: «No pasaran!» («Те няма да преминат!»), «Мадрид трябва да стане червен Вердюн!», «По-добре да умра изправен, отколкото да живея на колене!». Хиляди доброволци встъпили  в армията. 90 % от членовете на мадридската организация на КПИ отишли на фронта. В то время как правительство Л. Кабальеро бежало в Валенсию, бросив столицу на произвол судьбы, компартия ценой невероятных усилий сумела сплотить защитников Мадрида и 7 ноября 1936 года остановила фашистские войска на его окраинах.

Създадената благодарение на усилията на компартията редоена армия през пролетта и лятото на 1937 година нанесла крупни поражения на  фашиската войска в района на Гуадалахара и провела редица други настъпателни операции. Но на останалите участъци от фронта, където не се отдало да се преодолее анархията, фашиската армия продължавала да води настъпление и през април — октомври 1937 година завладяла страната на Баските и Астурия. Кроме того, отсутствие резервов привело к крупному поражению республиканцев в марте — мае 1938 года в Арагоне и Леванте. Каталуния се оказала отрязана от Централна Испания. (Подробно за военните  действия — виж. в книгата на А. Яновски «На подступа към голямата война», 2018 г., https://zsbooks.ru/index.php?route=product/product&path=78&product_id=120 началните глави от книгата е тук https://work-way.com/blog/2018/05/07/na-podstupah-k-bolshoj-vojne/).

image

Републиканското опълчение, юли 1936 г.

Мобилизирайки масите на отпор от врага, компартията голямо внимание отделяла на укрепването на тила. В следствие  на помиряването на кабалеристите и анархистите в тила на републиката почти безпрепятственно действала фашиската агентура. В начале мая 1937 года анархисты и троцкисты из ПОУМ совместно с фашистской агентурой спровоцировали контрреволюционный путч в Барселоне, который был подавлен с большими жертвами. Този преврат предизвикал оставка на правителството на Л. Кабалеро и създаването на второ правителство на Народния фронт начело с X. Негрин. Компартията се стремяла да убеди ръководството на другите партии и профсъюзи в необходимост от безпощадна борба с фашиската агентура, но да  осигури пълен порядък в тила така и не успяла.

image

Войници-републиканци се движат в направление по линията на фронта. 9 септември 1936 г.

image

Отряд от републиканци удържа позицията недалеч от гр.Уеска, в Северна Испания. 30 декември 1936 година

Много усилия компартията дала за да се проведат в републиката такива демократични преобразования, без осъществяването на които ще е невъзможно да се осигури победа над фашизма. Преодолявайки съпротивата на кабалеристи, анархисти и ръководството на републиканските партии, компартия успяла през октомври 1936 година да приеме закона за аграрната реформа. В ходе осуществления реформы в республике было ликвидировано помещичье землевладение и земля безвозмездно передана крестьянам и батракам. Крестьяне и батраки получили 5 423 212 га помещичьих земель и лесов, большое количество семян, скота, инвентаря и более 150 млн. песет кредитов. Компартия добилась прекращения насильственной «коллективизации», проводимой анархистами. В то же время, учитывая широко распространившееся среди крестьян стремление к коллективным формам труда, компартия активно поддерживала кооперативное движение в деревне. Осуществление аграрной реформы укрепило союз рабочего класса с крестьянством и обеспечило участие в борьбе с фашизмом самых широких слоев испанского народа.

Компартията успяла донякъде да се оправи и с хаоса и в промишленосттта. В течение на 1936—1938 година всички изоставени от собствениците им предприятия и жп линиите преминали във владение на държавата. В руках государства сосредоточилось свыше 30 проц. промышленных предприятий, а на остальных был установлен рабочий контроль.

Независимо от войната, компартията водила голяма работа по ликвидация на неграмотността. Вратите на висшите училищя били открити за работници и селяни. Жените получили равни права с мъжете. В годините на войната получила автономия страната на Баските.

Благодарение на провеждането на демократични преобразования Испанската буржоазно-демократична република, каквато тя е била в началото на войната, започнала да се превръща в народно-демократична република, в многоочакван режим на народни демокрации на първия етап от нейното развитие в страните от Централна и Югоизточна Европа след втората световна война.

Една от важните задачи, стоящи пред испанската работническа класа и нейните партии, било по-нататъшно укрепване на единството на всички демократични сили, обединени в Народен фронт. Комунистите постоянно подчертавали необходимостта от единство на антифашистските партии и организации.  В  октябре 1936 года Народный фронт расширился, в него вошла НКТ. Но единство Народного фронта было возможно лишь при условии, если рабочий класс обеспечит свою гегемонию в нем. «Гегемония пролетариата внутри народного фронта, — подчеркивал X. Диас, — это возможность твердого руководства, возможность проведения последовательной и решительной политики, ведущей к победе»[4]. Обеспечить гегемонию пролетариата в Народном фронте можно было лишь при условии ликвидации раскола рабочего класса, создания единой партии и единых профорганизаций.

Още в края на 1936 година в Мадрид, Валенсия, Картахена, Алмерия и в други градове низовите организации на КПИ и ИСРП започнали да сключват съглашения за единство на действията, да се създават комитети за връзки. През пролетта на 1937 година ЦК КПИ отново е поставил пред социалистите въпроса за създаване на единна партия на работническата класа. В июне 1937 года состоялся пленум ЦК КПИ, специально посвященный этой проблеме. Призыв коммунистов к созданию единой партии пролетариата нашел горячую поддержку со стороны рядовых социалистов. Не дожидаясь соглашения между КПИ и ИСРП, в ряде провинций коммунисты и социалисты стали создавать комитеты слияния.

Но ръководството на ИСРП, крайно разтревожено от тези обединителни тенденции, заплашващи с разкол Народния фронт, успяло да ликвидира комитетите по сливане и спряло създаването на единна партия. Разколническата позиция, заета от лидерите на социалистите, предизвикала сред редовите членове на ИСРП голямо разочарование. Тысячи социалистов переходили в компартию, авторитет и влияние которой непрерывно росли. Компартия в годы войны превратилась в крупнейшую партию Испании: в марте 1937 года она насчитывала в своих рядах 249 тыс. человек, а к концу войны — свыше 300 тыс. человек.

Независимо от всички усилия, компартията не успяла да ликвидира разкола и в профсъюзното движение. ВСТ и НКТ, значително израснали по време на войната, обединявали към края на 1938 година 3,5 млн. човека. Но все предложения компартии о слиянии этих организаций встречали сопротивление среди кабальеристского руководства ВСТ и анархистов.

Едва след отстраняването в края на 1937 година на Кабалеро от поста на генерален секретар на ВСТ се създали условия за установяване на единство на действия между ВСТ и НКТ. На 8 март 1938 года след остра борба на компартията с ръководството на НКТ накрая бил подписан договор за единство на действията на ВСТ и НКТ. Но фактически оно так и не было выполнено.

Разколът в работническата класа довела до това, че тя не успяла да осигури своята безразделна хегемония в национално-революционната война. Това облегчило подривната дейност на капитуланските елементи в Народния фронт. Во второй половине 1938 года международное и внутреннее положение республики резко ухудшилось. После мюнхенского соглашения правящие круги Англии, Франции и США спешили покончить с Испанской республикой. От правительства X. Негрина требовали немедленной капитуляции. В феврале 1939 года Англия и Франция признали правительство Франко.

Не по-малко тежко било и вътрешното положение в републиката. Макар и предприето от републиканците през лятото на 1938 година настъпление на река Ебро и да се увенчало с успех, но то не могло да предотврати настъплението на фашиските войски на Каталуния. В декабре 1938 — феврале 1939 года она была захвачена фашистами. Отстъпвайки във Франция част от републиканската армия и стотици хиляди бежанци били затворени от френското правителство в концлагер.

Правителството на X. Негрин, отстъпвало заедно с армията във Франция и се върнало в Централна Испания на 10 февруари 1939 година, но заварило крайно напрегната обстановка. Капитулантите от десните социалисти и анархистите открито водели пораженческа пропаганда. Неудачи и поражения, блокада и капитуляция западных держав перед фашистскими агрессорами подрывали моральный дух армии и народа. Компартия предпринимала героические усилия, чтобы спасти республику от поражения. По ее предложению правительство X. Негрина начало всеобщую мобилизацию. В начале марта оно приняло решение о расформировании армий центра, не повиновавшихся правительству, и создании новых соединений, командирами которых были назначены коммунисты Модесто, Листер, Талан и др. Но правительство X. Негрина действовало крайне нерешительно, чем и воспользовались предатели.

На 3 март 1939 година те вдигнали фашиски метеж в Картахена, а на 6 март — в Мадрид, където била създадена «хунта по отбрана» начело с Касадо и Бестейро. Анархистичните части- главната опора на хунтата, завладели стратегическите пунктове в града. Хунтата дала заповед за ареста на правителството на X. Негрин и ЦК КПИ. Запопчнали масови арести и растрели на комунисти. Народният фронт се разпаднал, армия и народ били деморализирани.

Компартията се опита да организира съпротива на предателите. В Мадрид, Валенсия, Картахена имало ожесточени боеве.

Но факта, че партията, загрижена главно за фронта, не се обърнала към масите с призив да се разгърне решителена борба с предателството, и това и попречило да разгроми хунтата. Хунтата успяла да се справи със съпротивата на частите, ръководени от комунистите. 28 марта предатели открыли фронт врагу. 29—30 марта фашистские войска захватили всю территорию республики. В страната бил установен кървав фашиски режим. Генерал Франко се провъзгласил за «абсолютен диктатор на Испания». Все политические партии, кроме фашистской «фаланги», были запрещены;  все реформы и преобразования, проведенные правительством Народного фронта, отменены. Началась жестокая расправа с революционным народом. Военные фашисткие трибуналы осуждали в среднем до 400 человек в день, причем 70% осужденных приговаривались к расстрелу. Десятки тысяч патриотов были казнены вообще без суда и следствия. Арестуваните били толкова много, че в затвори се превръщали манастири и и стадиони. Истински стопани на страната станали немските и италиански фашисти, хищно грабещи националните богатства на Испания. Франкистский режим угодливо обслуживал своих хозяев, поставляя фашистской Италии и гитлеровской Германии стратегическое сырье — медь, ртуть, свинец, вольфрам, марганец, железную руду, продовольствие и т.п.

Причини за поражението и уроци за национално-революционните войни

Поражението на Испанската република се явила следствие на итало-германската интервенция, а така също от политиката на «не намеса», провеждана от западните държави. Към числото вътрешни причини за поражението се отнасят: отсъствие на стабилно единство на работническата класа и Народния фронт, капитулатоеската политика на десните социалисти, кабалеристи, лидери на анархистите и републиканските партии, отишли в края на войната до открито предателство.

Опитът от героичната борба на испанския народ против монархията и фашизма имат огромно международно значение. Испания — първата страна, където монархията е била ликвидирана по-пътя на демократични избори, когато болшинството от населението на страната се изказало против монархическия режим. В Испании трудящиеся массы благодаря единству действий социалистов и коммунистов сумели предотвратить приход фашизма к власти легальным путем. В Испании успешно была применена в борьбе с фашизмом тактика народного фронта. В годы националыно-революционной войны трудящиеся благодаря существованию Народного фронта в течение трех лет вели успешную борьбу против испанского фашизма и всей международной реакции, показав огромную жизнеспособность Народного фронта, а также необходимость единства рабочего класса в борьбе за демократию и национальную независимость, против фашизма.

Народният фронт по време на войната се явил не само форма на единство на демократичните сили и работническата класа, но и своеобразна форма на развитие на революцията, в хода на която били осъществени дълбоки революционни преобразования в Испанската република. Този опит на борбата на испанския народ бил внимателно изучен от комунистическите партии и творчески използван в своята дейност, особенно в годините на втората световна война, в борбата за победата на народно-демократичните революции в страните от Централна и Югоизточна Европа.

[1] В. И. Ленин. Соч., т. 31, стр. 16.

[2] Д. Ибаррури. Октябрьская социалистическая революция и испанский рабочий класс. Госполитиздат, 1960, стр. 9.

[3] Долорес Ибаррури. Рабочее движение Испании и Коммунистический Интернационал. «Новая и новейшая история» № 2 за 1959 год, стр. 31.

[4] Хосе Диас, Антон, Урибе. К современному положению в Испании. Партиздат, 1938, стр. 69.

Подготовил В. Кожевников

Источники:

  • История международного рабочего и национально-освободительного движения, Часть II, Издательство ВПШ и АОН при ЦК КПСС, Москва, 1962 г., стр. 162-183.
  • Большая советская энциклопедия, 2 изд., т.18, 1953 г., стр. 553-558
  • Фотографии времен Гражданской войны в Испании (1936-1939 г.г.) http://armedman.ru/fotogalereya/fotografii-vremen-grazhdanskoy-voynyi-v-ispanii-1936-1939-g-g-1-chast.html



Гласувай:
0



1. krapetz - Здравейте метало - обработка!
21.08.2019 11:11
Бихте ли описали с две три думи дефиницията за комунизъм, и смятате ли че щом демокрацията измести социализъма, който беше смятан за пътят по който ще бъде постигнат комунизама, е в действително по силна като обществен строй от социализъма, който аз не го причислявам към категорията на обществен строй а само като път към някакъв по съвършен обществен строй. Демокрацията не е идеологически строй, той е бил отдавна още в древна елада, макар и по видоизменен но по същност е бил демократически строй, гласуване с камъчета, сенат като народно събрание избиране на държавен глава с мандат и т.н.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660877
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031