21. Какво е това зплата на наемния работник.

Буржоазните икономисти твърждят, че заплатат на работника е заплата за неговия труд, че това е цена за труда  на работника. Така те искат да докажат, че ра­ботниците получават пълно възнаграждение за своя труд и никаква експлоатация не съществува.

Маркс за първи път в историята научно разкрил истинското съдържание на заплатата, показвайки, какви отношения се крият зад тази форма за заплащане на труда. Маркс изхождал от това, че следва строго да се различават такива понятия, като «работна сила» и «труд». Трудът не е стока и не може да се продава от работника на капита­листа. Защото всяка стока има стойност, която се създава с труд. Ако труда е стока, то тя трябва да има стойност. Тогава ще попитаме, как се създава стойността на такава стока, като труд? Вие ще отговорите: както и всяка стока — с труд. Излиза че труда се  създава с труд? Но това е безмислено.

Значи, труда не може да бъде стока защото няма стойност (а това, че няма стойност, означава че не може да се продава и купува). Трудът сам се явява създател на стойност. Така, работника продава не труда, а способност към труд, т. е. работна сила. Затова заплата е форма на стойност и цена на работната сила. Но на поверхности явлений она выступает как оплата труда, т. е. как стоимость и цена труда.

Кога получава работника заплата? След като е произвел някаква продукция, определено количество изделия. Создается впечатление, что полученное им количество денег есть оплата труда, поскольку сумма заработной платы прямо и непосред­ственно зависит от выработки. Ничего не меняется и в том случае, если рабочий получает заработную пла­ту не за количество изделий, а за работу в течение определенного отрезка времени. Защото работника полу­чава заплата не тогава, когато той е нает, а след това, след като е изразходвал своя труд на фаб­риканта в течение на седмица или друг период. Внешне кажется, будто рабочий отдал свой труд и за него получил его цену за неделю или месяц. Такое же впечатление создается и тогда, когда предпринима­тель оставляет рабочего на сверхурочную работу, т. е. заставляет работать больше условленного времени. В этом случае, чем больше он трудится, тем больше он получает.

Изплувайки на повърхността явлениято заплащане на тру­да се разкрива истинското положение на нещата (и  това нерядко заблуждава работника за удоволствие на капиталиста). Работникът работи, например 8 часа на ден и получава във  вид на заработена заплата 8 дол., по 1 дол. за 1 час. Создается обманчивое представление, что оплачен весь труд, — ведь рабочий получает за все 8 ча­сов, которые он трудился. В действителност във форма за заплата се възнаграждава само необходимя труд. Затова Маркс определил заработената заплата, като пре­върната форма на стойност и цена на работната сила. Защо превърната? Потому, что заработная плата представляется не тем, чем она является в действитель­ности.

Заработената заплата изразява производствените от­ношения между буржоазията и пролетариата, отно­шение на експлоатация на капиталистическата класа над наемните работници. Ако добавения труд във формата на добавена стойност се присвоява от капиталистите, то за наемните работници се дава заработена заплата, която­ се явява форма не на цялата стойност, създадена от работника в процеса на производство, а само стойността на тяхната работна сила.

Такава е същността на заплатата, като превърната форма на стойността и цена на работна сила.