25. Всеобщ закон на капиталистическото натрупване

Натрупването на капитала е преди всичко ръст на богат­ството на капиталистите. С развитието на капитализма, с разширяването на производството расте също и числеността на работническата класа. Но капиталистическое производство развивается противоречиво. С одной стороны, растет спрос на рабочую силу, а с другой стороны, образуется громадный излишек ее в виде армии безработных. В чем причина этого явления?

Както ние знаем, капиталът се дели на постоянен «с» и променлив «v» части. Отношението между тях се нарича органическа структура на капитала. Колкото е по-голям постояния капитал в сравнение с променливия капитал, толкова по-висока е органичната структура на целия капитал, участващ в капиталистическото производство. Уровень органического строения капи­тала отражает рост технической вооруженности труда. Так, например, переход от ручной прялки к прядиль­ной машине или от ручной пилы к бензопиле означает громадный рост технической вооруженности труда. Доля постоянного капитала по сравнению возрастает, а значит, повышается и органическое строе­ние капитала.

Развитието на капитализма, ръстът на натрупване на капитала неизбежно водят до повишаване на степента на по­стоянния капитал и съответно до намаляване на степента на променливия капитал. Това се обяснява с това, че капиталистите под влияние на конкурентната борба и в гонитбата за допълнителна добавена стойност усъвършенстват техниката и технологията на производ­ство. В связи с этим увеличиваются затраты на постоянный капитал.

Ръстът на органичената структура на капитала  е характерен за всяка капиталистическа страна. Така например в обработващата промишленост на САЩ в 1889 г. постоян­ния капитал (с) е бил равен на 8,3 млрд. дол., премен­ливия капитал (v) — 1,8 млрд. дол. А в 1959 г. соот­ветственно: с — 303,8 млрд. долл., a v — 43,2 млрд. долл. За это время постоянный капитал увеличился  в 36 раз, а переменный — только в 24 раза, т. е. рост его происходил значительно медленнее. На каждый доллар переменного капитала приходилось постоян­ного капитала в 1889 г. 4,6 долл. а в 1959 г. — уже 7 долл. Тот же самый процесс продолжается и сегодня.

Какви са последствията от ръста на органичната структура на капитала?

Преди всичко се съкращава търсенето на работна сила (в относително изражение).

Да допуснем, че органичната структура на капитала е равна 1/1, т. е. на всики 100 единици капитал се състоят от 50 с и 50 v. Ако при обновяване на капитала органи­чната му структура се измени и състави 3/1, тогава органичната структура на 100 единици капитал ще бъде изразено по следния начин: 75 с + 25 v. Таким обра­зом, переменный капитал уменьшится в 2 раза. Зна­чит, и спрос на рабочую силу сократится вдвое.

Капиталистическото натрупване води до абсолют­но намаляване на търсенето на работна сила, когато предишния капитал се е възпроизвел при нараснала ор­ганична структура и към относително намаляване на търсенето на работна сила, когато в хода на натрупването се об­разува добавен капитал. Таким образом, неиз­бежно образование огромной армии безработных, ко­торые служат колоссальным резервом рабочих рук для капиталистических фабрик и заводов. Тази армия от безработни носи името промишлена резервна армия.

Образуването и ръста на промишлената резервна ар­мия — това е закона за народонаселението, свойствен само за капиталистическия способ на производство.

«Работното население — писал К. Маркс, — произвеждайки натрупването на капитала, в тези самите нарастващи размери произвежда средства, които го правят относително иззлишно население. Това е свойствен за капита­листическия способ на производство закон на народона­селението…»

От тук е и варварското отношение на капиталистите към работната сила, към пролетарските и трудещите се маси, достигащи в епохата на империализма до свръхцинични мерки по изкуствено съкращаване на населението на едни или други страни от света, унищожаването на цели народи по пътя на съзнателна организация на глад, войни, разпространение на наркомания, смъртни болести и т.н.

Целият ход на развитие на капиталистическото натрупване създава растяща армия от свободни работни ръце. Освен това, армията е не толкова неизбежна, но крайно необходима за съществуването и развитието на капита­лизма. Армията от безработни «съставлява необходима принадлежност на капиталистическото стопанство, без което то не може нито да съществува, нито да се разви­ва»— писал В. И. Ленин.

Но това не означава, че с пови­шаването на органичната структура на капитала числото работници, заети в производството се съкращава в абсолютно изражение. С увеличаването на обема на производство се осъ­ществяват допълнителни вложения на капитала в капиталистическото производство, а значи и расте и числеността на работническата класа, макар че неговата степен в общия капитал пада.

Когато има много безработни на капиталистите е по-леко да повишават степента на експлоатация на вече заетите работници. Безработните се оказват техни конкуренти. Ползвайки се от това, капиталистите понижават заработената заплата, удължават работния ден, увеличиват интензив­ността на труда на работниците, прехвърлят на тях част от своите издръжки, например заставяйки ги да си купуват сами спецдрехи, и т.  н. Всичко това води до повишаване сте­пента на експлоатация на работниците, до увеличение на натрупания капитал.

Освен това, резервите от свободни работни ръце са много нужни на капиталиста за да разшири своето производство, когато има нужда.

Както виждаме, ходът на капиталистическото натрупване с една част работници ги превръща в безработни, а с дру­гата със заетите работници ги подлага на все по-силна експлоатация. То зипроцес върви постоянно, а значи армията от безработни постоянно нараства.

Различават се три форми на безработица: текуща, скритуаи застойна.

Текущата безработица е обусловена от неравномерния характер на развитие на капиталистическото производ­ство. Едни предприятия се затварят, не издържайки на конкуренцията, други възникват. Одни предприятия вводят новую технику и выбрасывают рабочих, став­ших излишними, на улицу, а другие расширяют производство и при­влекают новых рабочих. На некоторых фабриках и заводах «непригодными» становятся рабочие, достиг­шие 35—40 лет, а владельцы других предприятий го­товы их принять, но за очень низкую оплату и на неполный рабочий день и т. п. и т. д. Поэтому многие рабочие то лишаются работы, пополняя ряды резерв­ной армии труда, то снова находят ее, но, как правило, с более низкой оплатой.

Така определена част от работната сила ту отива в производството, ту го напуска. Текущата безработица е характерна за всички капи­талистически страни.

Скрита безработица- образува се главно от редиците на селската беднота. В съвремените усло­вия на капиталистическото машинно производство все повече навлиза в селското стопанство. Растет меха­низация и химизация производственных процессов, увеличивается применение искусственных удобрений, повышается удельный вес промышленного производ­ства кормов, переработка молока, овощей и других продуктов отделяется от сельского хозяйства, стано­вясь отраслью промышленности. Всичко това, взето заедно води до това, че търсенето на работна сила в селското стопанство намалява.

Ето защо развитието на капитализма в селското стопанство поражда аграрно пренаселване. Разорилите се селяни нямат възможност да си намерят работа в града и са принудени да съхранят свой къшей земя, а тя не може да им осигури даже нищожен жизнен минимум.

Но ако в промишлеността възниква голямо търсене на работна сила, селяните в болшинствот си работници във ферми изоставят своите стопанства и пре­минават в редиците на промишления пролетариат.

Аграрното пренаселване — скрита форма на безра­ботица. Но буржоазната статистика пречислява разо­рилите се селяни към самостоятелните стопани («самозаети»), което разбира се сериозно подобрява «статистическите данни» на капиталистическите страни, намалявайки фактическите размери на действителната безработица в страната.

По данни на НАФИ (май 2016 г.), 10% от руснаците са самозаети. Максималната степен от тях са на възраст 35–44 години — 19%.[1] Официалното ниво на безработица в РФ в същата година е 5,4%. Реално се получава, някъде от 15 до 25%.

Застойна безработица. Във всяка капиталистиче­ска страна сред значителна част от населението са възрастни работници, бивши занятчии, инвалиди на труда и др. Они не могут найти постоянную работу и вынуждены жить за счет случайных заработ­ков или периодической работы на дому для фабрики или магазина. Этот слой ведет полуголодное существо­вание, «характеризуется, — как пишет Маркс, — макси­мумом рабочего времени и минимумом заработной платы» и «составляет для капитала неисчерпаемый резервуар свободной рабочей силы». Эти безработные подвергаются наиболее зверской эксплуатации. В кон­це концов, окончательно выбитые из производствен­ной сферы, многие из них пополняют многочисленные ряды нищих, бродяг и т. п.

Такъв е резултата от натрупването на капитала. На единия полюс буржоазното общество съсредоточава ги­гантски ръст от богатство за капиталистите и едновремено на другия — усилва експлоатацията на работническата класа, ръст на безработицата, нищета, лишения. В това и се състои същността на открития от Маркс всеобщ закон на капи­талистическото натрупване. Маркс го формулира ето така: «Колкото повече е общественото богатство, функциони­ращия капитал, размерите и енергията на неговото нарастване, а следователно, колкото е по-висока абсолютната величина на пролетариата и производителната сила на неговия труд, толкова повече е промишлената резервна армия… относителната величина на промишлената резервна армия нараства заедно с нарастването на силата на богатството. Но колкото е по-голяма тази резервна армия в сравнение с активната работна армия, толкова по-обширно е постоянното пренаселвание, чиято бедност е пряко пропорционална на мъките на труда на активната работна армия. Накрая, колкото са повече бедните слоеве от работническата класа и промишлената резервна армия, толкова е по-голям официалния паупе­ризъм. Това е абсолютния, всеобщ закон  на капитали­стическото натрупване».

Всеобщият закон на капиталистическото натрупване се явява един от важните проявли на действие на основния икономически закон на капитализма — за­кона на добавената стойност. Коренна основа за натрупване на капитала и влошаване положението на пролетариата в буржоазното общество се явява частната собствен­ост на средствата за производство, експлоатацията на труда от капитала, гонитбата от капиталистите за максимумална добавена стойност.

Натрупването на капитала и натрупването на нищетата, мъката на труда — това са две неразделни страни на капиталистиче­ското общество.

Далее

К курсу «Политическая экономия капитализма»

[1] http://bukhuchet.ru/2016/09/13/kolichestvo-samozanyath-grazhdan-rf-vshe-chem-po-ofitsialnm-znacheniyam/