31. Цена на производство.
В резултат от междуотраслова конкуренция се натрупват такива цени на стоки, които да осигурят на предприемачите равна печалба на еднаква по размер на капитала. Тази цена се нарича цена на производството. Тя е равна на издръжките на производство плюс средната печалба.
Да видим как се образува.
За нагледност да съставим следната таблица:
Цената на производство, както виждаме е равна на 120 (издръжките на производство 100 + средна печалба 20). Но тя не съвпада със стойността на стоката. Почему?
За да изясним причината за отклоняването на цената на производство от стойността е нужно да си спомни, от какви разходи на труд се образува стойността на стоката. В капиталистическото производство стойността на стоката е равна: с + v + т. Поэтому стоимость товара при одинаковой норме прибавочной стоимости будет выше в тех отраслях производства, где больше переменного капитала. Вот почему в машиностроении, где органический состав капитала выше, стоимость товара меньше цены производства и, наоборот, в кожевенной промышленности, где удельный вес живого труда больше, цена производства меньше стоимости товара.
По-горе ние писахме (виж ст. 12), че основата на пазарните цени служи стойността на стоката. Сега се оказва, че цената на стоката се определя от цената на производство. Може би са прави буржоазните критици на теорията на Маркс, твърдящи, че закона за стойността въобще не съществува и че стоките никога не се продават и не могат да се продават по каква да е измислена от Маркс стойност?
Но противоречието е само привидно. На всъщност теорията на Маркс за образуването на цените на производство напълно съответстват на неговото учение за стойността и без теорията на стойността и добавената стойност е невъзможно да се разбере, как се образува цената на производство. Закон стоимости действует не только в простом товарном хозяйстве, но и в условиях капиталистического товарного производста. Но в последнем случае он действует через цену производства. Доказва се това по следния начин .
Първо- ако стоките, произведени в машиностроенето се продават над стойност (в нашия пример на 10 единици), а кожените стоки — под стойност (на 10 единици), то в мащаба на цялото общество сумата на цена на производство (360 единици) напълно съвпада със сумата на стойността (също 360 единици).
Второ- цената на производство напълно се определя от стойността. Стойността се явява основа на всички съставни части от цената на производство. Съдете сами: постояния капитал — това не е нищо повече от стойност на изразходвани средства за производство, променлив капитал — стойност на работната сила, а средната печалба представлява форма на добавена стойност, създадена от наемния труд на работниците от всички отрасли в производството.
Трето- печалбата на всички капиталисти (в нашия пример 60 единици) е равна на сумата на добавената стойност, създадена от незаплатения труд на работниците от всичките производствени отрасли (в нашия пример също 60 единици).
Четвърто- цените на производство се изменят в зависимост от стойността. Ако се увеличи стойността на средствата за производство или работната сила, то това задължително води след себе си увеличение на издръжките за производство, което не може да не повиши цената на производство.
Oт казаното излиза само един извод, че цената на производство е превърната форма на стойността.
Учението на Маркс за образуването на цената на производство и средната норма на печалба има дълбок класов смисъл. Тя свидетелства от една страна, за съюза на капиталистите в търсене на висока печалба, а от друга страна, за постоянната конкурентна борба между тях за присвояване на печалба, която те делят по между си по сила, по контрола на капитала на всеки.
Уравнението на нормата на печалба показва, че добавената стойност, създадена от работниците, например в кожарската промишленост се присвоява не само от капиталистите в дадения отрасъл от производството, но частично и от капиталистите в машиностроителната промишленост. Работниците се експлоатират от целия клас капиталисти, независимо от това, в какъв отрасъл на производство се трудят. Колкото е по-висока степента на експлоатация на работниците, толкова е по-голяма добавената стойност, толкова по-голяма печалба достигат всички капиталисти.
«…Капиталистите — писал Маркс — откриват не толкова малко братски чувства при взаимна конкуренция по между си, а представляват в същото време наистина масонско братство в борбата с работническата класа, като цяло».
Ето защо кръвните интереси на пролетариата изискват работническата класа да се бори не толкова против отделните капиталисти (собствениците на «своето» предприятие), но и против цялата буржоазия, като цяло, против целия капиталистически строй. Само от такава борба може да се достигне до ликвидация на капитализма, освобождаване на всички трудещи се от гнета и експлоатацията.
Далее