В единия случае вие ще видите обновена изложба, преминала през техническо превъоръжаване, експозициите на които са построени на този принцип, по който се оформят днес витрините на магазините. Ако сте били и преди, то с удивление ще отбележите, че количеството истински експонати, а така също моделите, нагледните пособия и прочие предмети, вещи в здравия смисъл на тези слова са намалели. На тяхно място има информационни стендове, в една или друга форма, разказващи за вещите или събитията. Вместо близкой, живой, непосредственной истории, которую только что руками трогать и было запрещено, посетитель музея получает теперь рассказ в картинках об этой истории. Самостоятельно прикоснуться, пусть даже взглядом, к истории здесь невозможно — перед тобой лишь чей-то пересказ. И пересказ, само собой, превратный, отражающий точку зрения только и исключительно буржуазии.
Пример за такава обновена експозиция може да служи историческия музей в Ереван. За Съветска Армения там е дадена само една малка зала, а и там са събрани основно, военни плакати и знамена. В същото време, за т. н. Първа Република (буржоазната, където управлявали дашнаки — арменски буржоазни националисти! — прим. РП), даден целия (први) етаж от музея. Организирана е тя почти изцяло с информационни стендове, което в дадения случай съвсем не е удивително, защото никакви материални свидетелства за Първата Република, просъществувала само две години (1918–1920 г.), след себе си не оставила и не могла да остави: единствената цел на нейното съществуване била да не допусне установяване на територията на Армения на Съветска власт и да съхрани републиката в числото на страните-колонии на Антантата. Антантата обещала при удобен случай да окаже на буржоазната република някаква военна помощ против Съветска Русия, за което дашнаките им платили много щедро раздавайки надясно и наляво и без това оскъдните ресурси на Армения1. Только вот сколько бы вы не ходили среди фотографий нагло смотрящих дашнаков, поставивших многострадальный армянский на край гибели, вы, конечно, ничего об этом не узнаете.
Друг характерен пример от този род — музея на историята на ракетно-космическата техника в Петербург, където почти цялата стара експозиция, с изключение на няколко двигателя и спускаем апарат, била заменена с информационни стендове и фотографии. Никакво оправдание за това няма — историята на ракетната техника, това е този раздел от историята, който може и е нужно да се изучава по живи, вещественм свидетелства от триумфа на руската и съветска наука (които, вероятно и до сега се съхраняват някъде из хранилищата на музея, ако разбира се не са продадени зад граница).
Между другото, умишлено утилитарния подход, опитващ се да представи историята във вид на случайно натрупани събития, «нанизани» одни спрямо други на нишката на времето се явява нищо повече от психологически приом, с помоща на който идеолозите на буржоазията се стараят да принизят, омаловажат значението на тези неугодни и събития и обратно — да преувеличат, изсмучат значението на други, важни и изгодни събития за нея. Характерен пример на подобна уравниловка ни показва Краеведческия музей в град Туапсе. В него, по съобщения на очевидци е организирана формена провокация, в която съветските летци, с цената на живота си защитаващи родното съветско небе, са уравнени с правата на своите врагове — пилотите разбойници на фашистката Люфтвафе.
Портрети на фашиски летци на почетно мясте в музея в Туапсе.
Ето само малка част от това, което представлява музейната реконструкция от този род, която иначе като реакционно-фашиска не можеш да не я наречеш.
В същото време има и друга тенденция. Вместо идеологическа перестройка, в отделни случаи, може да видиш старателно съхранена до днес стара съветска експозиция, отразяваща истинската история — историята на трудовия народ на нашата страна. Чисто техническое, вспомогательное оснащение выставки, такое как стеллажи, свет и звук могут быть в этом случае даже обновлены, но главное — логика выставки и обилие предметных образцов, — будут сохранены.
Какво означава това? Може би това свидетелства за това, че работниците в подобен музей са попднали в своеобразен тих залив и от баналната битова лен, а може би от инертността на мисленето се оказали неспособни «истински» да преустроят изложбата в духа на съвременната буржоазна култура? Мног е възможно, така и да си мислят. Но е смешно така да се мисли в това време, когато световния империализъм, а заедно с него и съвремената буржоазна култура, преживяват жестока криза, когато върви идеологическа война, в която всички истински достижения на съветския народ и социалистическия строй, като безусловно опасни за буржоазията, планомерно се унищожават. Затова ние едва ли ще се заблудим, ако кажем, че ако в някои музеи все още може да се види нашето съветско минало в неискривен вид, то това се явява резултат не от самотека, а от вървяща в културното поле на класова борба (даже ако и самите участници в това и не го осъзнават).
Като пример за внимателно съхранено съветско наследство можем да споменем Историческия музей и Музея на цимента в град Новоросийск. Там експозициите, без съмнение са преминали определен етап от обновяване и ремонт. Особенно это касается Музея цемента, пострадавшего от затопления2. Но как организация залов, так и выставленные в них образцы, честно отдав заслуженную дань временам Российской Империи, открыто и недвусмысленно показывают, что своего расцвета город достиг именно в советское время.
В залите на Историческия музей в Новоросийск може да намерят истински образци брошури и листовки на революционери от различни епохи, от декабристите до болшевиките. До колкото си спомням там болшевиките са попаднали съвсем не в сянката на своите предшественици или противници.
Друг приятен сюрприз бе разказа за културния жизвот на революционния Новоросийск, за първия в историята съветски драматичен театър, който ръководил Всеволод Майерхолд. Тъй като в края на своя живот Майерхолд бил, както е известно, арестуван по политически мотиви, следвало да очакваме, както това е прието навсякъде у буржоазната интелигенция, че от него да направят мъченик и че на това печално събитие ще бъде дадено, как минимум, 99% от залата. Но не! В това е и работата, че експозицията, посветена на театъра, показва положителния вклад на Майерхолд и неговия театър в революционното изкусство, запалено в огъня на гражданската война. (веднага ще помоля да ме извините за качеството на снимките— не бях готов да снимам при това осветление — прим. авт.)
Един от експонатите в залата, посветен на първия съветски драматичен театър.
Новоросийск — благоустроен и съвременен съветски град!
Плакат от времето на войната, изпълнен от учител по рисуване, 1941 г.
Несъмнено достойнство в Историческия музей се явява диорамата на щурма на града в годините на Великата Отечествена война. Отлично проработена в детайли и осветена, диорамата има качествензвуков съпровод, монтиран с откъси от радиопредаванията от военното време.
За Музея на цимента ще разкажа отделно. Без екскурзия там няма да разбереш нищо. Провеждат я бивши работници от завод «Пролетарий», историиите на които, в основно е и посветена експозицията. Затова и към работещия човек отношението е особено — чувстваш това от първите минути.
Разказът започва с организацията на завода, от това време, когато царското правителство буквално събирало в тези планини, богати на мергел — минерал, идеален за производството на цимент —евтина работна сила. И по-нататък ще узнаеш, как запознавайки се с техниката, с новия сложен занаят удивително бързо се превръща вчера още откъснатия от земята селянин в умел работник-пролетари. А след това сред тях ще намериш такива, които положили началото на цели работнически династии — това когато, например ти работиш на машина, конструкцията която е била заложена еоще от твоя дядо и усъвършенствана от баща ти. Една от тези работнически династии, според екскурзоводите, не е прекъсната и до днес.
Добив на мергел по традиционен способ.
Династия Рижкови.
За живота на работниците до Революцията — отделен разговор. Много ни зарадва сравнението на дохода на работещия с дохода на попа, който получава да кажем 10 пъти повече (днес в РФ примерно такава е картината). Много интересни действащи макети за разработката на мергеля и пещите. Битът на работника до революцията и след нея е представен ясно и контрастно — не остава и капка съмнение за това, че тези изменения са се извъшвали не само в интерес на работниците, но и при непосредственото участие и под контрола на самите работници.
Типична стая на работник от 30-те години.
Инженерно-технологичната линия на експозицията на Музея на цимента нагледно показва не само историята на научните завоевания, но и историята на индустриализацията. Голяма част от оборудването се произвежда от руски заводи, докато накрая не се получи завод-гигант напълно съставен със съветски машини и оборудване. Научная и технологическая мысль, однако, не ждут этого события, а несмотря на трудности, торят свою дорожку, пользуясь той базой, которая имеется в наличии в каждый период. Макет завода, а также подлинные образцы государственных наград имеются на выставке. И конечно же там представлены образцы уникальной продукции завода. Това е и се нарича жива история — ти виждаш какво имено е било направено, как е достигнато и в добавка можеш да споделиш радостта от производствената победа с целия съветски народ.
Прием в партията по Ленинския призив в циментовия завод «Пролетарий» в Новоросийск.
Строителство на циментови заводови в републиките от Съюза на ССР.
Макет на циментов завод «Гигант».
Страница от статии, разказващи за успехите в работите по освобождаването от чуждестраната зависимост. С поясняващ текст.
Новатори и рационализатори в циментовото производство на почетно място — тогава и в музея днес.
Изобретателят на съветската технология за производство на бял и цветен цимент.
Новатори — лауреати на Сталинска премия.
И накрая не може да премите експозицията без героичния подвиг на работниците от завода по време на Великата Отечествена война. Заедно със съседния завод «Октябрь», завод «Пролетарий» се явил непреодолима преграда за фашистите в годините на войната. Оборона цементных заводов продолжалась целый год. Гордостью завода «Пролетарий» является то, что, по сравнению с другими заводами, он дал родине больше всего тех, кто удостоился высокого звания Героев Советского Союза.
Политически вярно осветяванена основните етапи от Великата Отечествена война.
Политически вярно осветяване на основните етапи от Великата Отечествена война.
Работници от завод «Пролетарий» — Герои на Съветския Съюз.
Впрочем, героизма и военната закалка на работниците от завода била възпитана още до Великата Отечествена война. Отделна зала показва трудния период по възстановяването и пускането на завода след спиране на гражданската война. Това може да до прочетете с подробности в романа «Цимент» на лауреата на Сталинска премия Ф. Гладков, който е живял тук — в този доме, в който днес е разположен музея.
Отзив от А. М. Горки за романа на Ф. Гладков «Цимент», самата книга и фрагменти от ръкописа.
Завършва екскурзията из Музея на цимента с кратък обзоро от днешния период от живота на завода. Както и преди, до Революцията, завода работи на импортно оборудване под контрола на чуждестранни фирми, а работниците водят жалко съществуване. О последнем хотя экскурсоводы музея и не рассказывают прямо, но что к чему понимаешь без лишних слов, отлично зная каково сейчас вообще положение рабочего класса в капиталистической России.
Крупни обекти, на строителството на които се използва цимент от завод «Пролетарий».
В музея в гр. Новороссийск вие няма да видите никакво увековечаване паметта на фашиските престъпници, макар че сражения за този град във Великата Отечествена война били едни от най-жестоките и продължителни (Цемеската лиман, на бреговете на който е разположен Новороссийск — това е контрол над цяло Черно море, затова хитлервците са стремили да завладеят, но не станало).
От какво се получава тази разлика: едно — в музея Туапсе, където открито се води, всъщност пропаганда на фашизма, и съвършенно друга — в Новоросийск, където в представена истинската история?
Ще повторим още един път — всичо е дело в класовата позиция на музейните работници, навсякъде подготвените от тях експозиции и провежданите екскурзии отразяват тяхното собствено разбиране за нещата. Какво мислят те самите, това и ще се предаде и на посетителите на музея. Работники туапсинского музея поверили буржуазной пропаганде, внушив себе что нет никакой разницы между фашизмом и социализмом, и вот результат — их кривое и лживое понимание сразу же отразилось в их работе, на в стендах и экспонатах туапсинского краеведческого музея! Точно в том же духе некоторые школьные учителя сверкая глазами рассказывают ученикам о колхозах, совершенно не понимая при этом, что такое коллективизация и что она дала нашей стране.
Ето че получава се, че музея също е арена на жестока класова борба, а музейните работници- борци на идеологическия фронта. И са борци не от последните. Их ответственность перед нашим народом чрезвычайно высока, не меньше ответственности ученого-историка, журналиста или учителя. Что мы будем знать и как мы будем думать о своей стране и её прошлом, зависит, в том числе, и от них.
К. Октябрьский, август 2019 г.
1 Подробнее см. в книге Туманян О., «Экономическое развитие Армении», ч. 1, Армянское гос. изд-во, 1954 г. 2 Кстати сказать, экспозиция цокольного этажа до сих не восстановлена — музею требуется помощь.
