Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09 12:00 - Как получава своята печалба капиталиста-търговец
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове:
0



32. Как получава своята печалба капиталиста-търговец.

Зачатъци на обмен се появили в човешкото общество примерно преди 6—8 хил. години. Разбира се в началото обмян ата носила още случаен характер, потребност от посредници-търговци нямало. Община с община непосредствено обменяла излишъците от своите продукти. Тор­говля, а значит, и купцы появились тогда, когда многие продукты стали производиться специально для обмена и появились деньги как средство обращения товаров. С расширением рынка, когда в обмен вступали про­дукты, произведенные в отдаленных друг от друга местностях и даже в разных странах, создалась экономическая необходимость возникновения посред­ников, которые занимались исключительно тем, что по­купали продукты у одних товаропроизводителей и про­давали их другим. Такие посредники и составили осо­бую прослойку населения — класс купцов. Но как образовывались их доходы?

Ако купувачите купуват и продават стоките по стойност, то те няма да имат никаква печалба. Когато търговския капитал станал посредник при обмяната на продуктите между обикновените стокопроизводи­тели, източникът на печалба на купувачите бил добавения продукт на селяни, занаятчии и др. Нередко купцы при­сваивали весь прибавочный продукт мелких товаропро­изводителей, иногда даже и часть необходимого продукта, нужного производителю для нормального физического выживания. Бывало и так, что торговая прибыль возрастала в ре­зультате обсчета, обмера и самого прямого обмана. Недаром у народов разных стран сложились пословицы, смысл которых один: «Не обма­нешь — не продашь».

Но при капитализма главен собственик на стоките встъпва вече не дребния стокопроизводител — селянина или занаятчията, а промишления капиталист. Ясно е че той няма да отстъпи своята стока на търговеца по цена, която няма да му осигури получаване на средна печлаба.

От какво се получава печалбата на търговеца, ако стоките се продават по цена на производство? Може ли сам ия процес на обръщение да бъде източник на добавена стойност, а значи и печалба за търговските капита­листи? Ведь в процессе купли-продажи товаров ни стоимость, ни прибавочная стоимость создаваться не могут. Значи, източникът на търговската печалба не е сферата на търговията, а сферата на производството, където се създават стойността и добавената стойност.

Но собственика на търговския капитал няма да се зани­мава с реализация на стоки, ако на равновеликия му ка­питал не бъде осигурена същата печалба, както и на промишленика. В противен случай той ще вложи своите пари в какъв да е отрасъл от промишлеността.

По какъв начин търговския капитал участва на равни права в разпределението на добавената стойност, съз­дадена в процеса на производство на стоки от наемните ра­ботници, К. Маркс в «Капитала» разяснява със следния пример.

Да допуснем, че целия промишлен обществен капитал авансиран в течение на дадена година, съставя 900 единици и се разпределя така: 720 с и 180 v. Нормата на  добавена стойност е равна на 100%. Вся стоимость по­стоянного капитала (720 с) переносится на стоимость продукта данного года. Чему будет равна стоимость готового продукта?

Тя ще е равна: 720 с + 180 v + 180 m = 1080. Тази cума ще бъде и цената на производство на цялата стокова продук­ция, защото за цялото общество тя ще съвпада със стойността на продукцията.

Ако търговския капитал не съществуваше, то в такъв случай нормата на печалба ще е равна:

imageЗа реализацията на стоките се изискват допълнителни разходи на капитала за транспортиране, съхранение, строителство на магазини, заплащане труда на работниците в търговията. Да допус­нем, че на цялото това общество ще се дадат още 100 единици капитал. Този капитал ще изсква за себе си равна степен печалба. На какво ще бъде равен този дял?

Целият капитал на обществото съставлява 900 + 100 = 1000 единици. Значи, търговския капитал съставлява 1/10 от целия капитал (100/1000). Следовательно, он может претендовать на 1/10  часть прибавочной стоимости, созданной в обществе (180 х  0,1 = 18).

Доколкото капитала на обществото се увеличава на сумата на търговския капитал (100), то неизбежно се изменя, по-точно намалява общата норма на печалбата, тъй като произведената добавена стойност ние трябва да от­несем към целия капитал. Нормата на печалбата ще е равна:

imageТук се подтвърждава общата за­кономерност: колкото повече капитал, не участващ непосредствено в сферата на материалното производ­ство, толкова е по-малка общата сума на добавената стойност и следователно, нормата на печалбите. В нашият при­мер наличието на търговския капитал в сума 100 единици (1/10 от целия капитал) намалява нормата на печалба от 20 до 18%.

Нормата на печалба (18%) ще бъде мярка на доходност както на промишлен така и на търговски капитал. Затова промишлениците получават 162 единици добавена стойност, а търговския капиталист — 18 единици.

По каква цена промишлените капиталисти могат да продават стоки на търговците?

По цена, която да им осигури средна печалба 18%. Тя ще е равна на капиталистическата издръжка на производството 720 с + 180 v + средна печалба. Или: 720 + 180 + 162 = 1062.

За да получи своя дял от печалбата, търговските ка­питалисти трябва да прибавят към 1062 единици още 18. Така стоката ще бъде реализирана за 1080 еди­ници, т. е. по цена на производство. Она равна стоимости товара (720 с + 180 v + 180 m).

Както виждаме, търговските капиталисти, продават стоките не по-високи от цената на производството и стойността, полу­чавайки, както и всички други капиталисти, средна печалба на своя капитал. Източникът на търговска печалба — това е добавената стойност, създавана от наемните работници в процеса на производство на стоки.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 496112
Постинги: 1074
Коментари: 133
Гласове: 238
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930