Тази важна, да не кажем ключова, новост от последните дни за съжаление, премина незабелязано. На нея не отреагира нито руската общественост — буржоазната, разбира се, което не ни удивлява особено, нито нейната лява част, просоциалистическа, и последно крайно печална. На подписание главой российского правительства какого-то там очередного документа не обратил внимания никто. И совершенно напрасно. Документ этот очень важный. По нему не было согласия даже в российских верхах, на самом высшем уровне. На это аккуратненько так намекает тот же информационный источник — ВВС, мол,
«Русия подписала Парижкото съглашение още април 2016 година.»
Хубаво, но защо трябва сега още един, вече медведевски подпис?
А защото, оказва се с това съглашение не била съгласна руската Госдума:
«Русия става страна по съглашението без одобрение от Госдумовския закон за ратификация.»
Или Парижкото съглашение, за да встъпи в сила се изисквало одобрение от долната палата на руския парламент, а това одобрение не може ло да стане.
Интересно, защо? Защото против това съглашение — уж за климата! — категорично встъпили представителите… на руските енергетици и металурзи!
«…агентство Блумберг съобщило, че съглашението трябва да бъде утвърдено от правителството, а не от Госдумата, защото според агенцията позицията на Кремъл не могли да оспорят противниците на съглашението, в това число от сферата на енергетиката и металургията.»
Значи хитрия Кремъл просто игнорирал Госдумaтa и утвърдил присъединването на Русия към Парижкото съглашение с решение на правителството.
Интересна ситуация, нали? И какъв е този странен «климат», че пряко нарушава интересите на енергетическите и металургически руски барони?
Да «климата» е все пак звучно, но пусто слово, никак не отражаващо същността на делата. Игрите в сематика, подмяна на думи и понятия, изразяването на словата — това е отдавнашна забава на империалистическата буржоазия https://work-way.com/blog/2019/09/25/semanticheskij-idealizm-filosofiya-imperialisticheskoj-reaktsii/.
Парижкото съглашение за климата никакво отношение няма. Капитализмът въобще за климата може да не се безпокои — климатът на нашата планета и отделни негови територии по принцип не го интересуват. Нет у капитализма и никогда не будет таких технологий, которые бы позволяли ему вмешиваться в такую сверхсложную сферу, охватывающую всю биосферу Земли, как климат. Тем более, когда он не желает тратить деньги на науку, повсеместно урезывает финансирование фундаментальных исследований, закрывает метеорологические лаборатории, отказывается готовить специалистов и т.п.
Съвсем не в климата е работата. Не за климата на планетата иде реч в Парижкото съглашение, за което,заставили да се присъединят 197 страни, но изпълнението на което са готови само 186 страни:
«Парижкото съглашение било подписано от 197 страни през декември 2015 година, но не всички страни в последствие го ратифицирали. Днес в Парижкото съглашение по климата участвуа 186 страни, напомнил Медведев.»
Както виждаме, у правителствата на някои страни стигнало мъжество и съвестта да се противостоят на силния натиск на капитала от водещите империалистически държави, преди всичко, разбира се САЩ. За съжаление, руското правителство към тези правителства не се отнася. Оно железно блюдет «преемственность» — со времен Горбачева и Ельцина растилается перед американцами и европейцами так, что не то что готово, а давно продало и родную мать, и бабушек, и даже своих будущих внуков и правнуков, причем по десять раз. Наизнанку выворачивается в безудержном холуйском порыве, лишь бы заслужить одобрение своих американо-европейских хозяев, с презрением взирающих на своего пресмыкающегося холопа.
Разботата, разбира се не е в климата, тъй като този процес не върви само в Русия, но и в целия свят. Цялата работа е в промишлеността, в промишленото производство. Не за климата на планетата се безпокоят господата-империалисти от водещите страни от капиталистическия свят, а за това, не дай бог да не се развиват промишленостите (преди всичко, тежката, произвеждаща средства за производства) в зависимите и колониални страни. В името на смеха те сега се наричат „развиващи се“, но в действителност такива споразумения категорично забраняват всяко реално икономическо развитие.
Всъщност за какво икономическо развитие може да се говори, ако една страна е принудена да купува някакви повече или по-малко сериозни средства за производство от „развитите“ страни на капиталистическия свят? Могат да продават, а могат и да не продават. И если продадут, то втридорога, годами будешь потом расплачиваться, попав в кабалу. И никъде не можеш да отидеш, ще се наложи да се подчиниш на такива грабителски условия, защото без средства за производства, без машини и оборудване, нищо не е възможно да се произведе и даже да се добие от земята. За осигуряването на собственото население с евтни и качествени стоки може и да не говорим — без свои собствени средства за производства за това и да мечтаем не можем. А значит нищету трудящихся масс страны, нехватку в стране самого необходимого, тех же продуктов питания, например, устранить не получится. Тук не говорим за политиката на страните, самостоятелността и независимостта на които напълно се определят от тяхната икономическа мощ, а последната осигурява в края на краищата всички тези средства за производства, които да произвежда е способна само тежката промишленост — черна и цветна металургия, станкостроене, машиностроене и т.н.
А вие какво сте си мислили, просто така болшевиките и работническата класа на младата страна на Съветите с последни сили и пот на челото успешно извършиха индустриализацията? Без нея е невъзможно да се вдигне селското стопанство, да се направи то производително, а значи елементарно да се нахрани трудещото се население разорено от царизма и империалистическите войни на Русия, да се обуе, облече, да се стоплят хората, да им се даде най-необходимото за живота!
Днешните «стопани на живота» поставят пред себе си пряко противоположни цели. На тях сит народ не им трябва — ситият да работи за грошове не можеш да заставиш, сытият е горд. Да експлоатирате може само бедния. Само унизения човек от глад, може да го заставиш за къшей хляб да ходи пред теб «на задни лапи». Капиталът това много добре разбира и затова с всички сили се старае да спре прогреса, развитието на техниката и технологиите, затова разпространява из целия свят нищета и глад, за да не дай бог не допусне сити хора, да не удовлетвори техните важни потребности.
Пo-подробно за същността на Парижкото съглашение и предшествалите го аналогични документи от типа на «Киотския протокол», РП писал преди 2 години в статията «Неплащането на заплати и унищожаването на предприятията, като част от голямата политика» https://work-way.com/blog/2017/08/24/nevyplata-zarplaty-i-unichtozhenie-predpriyatij-kak-chast-bolshoj-politiki/. Ситуацията, както виждаме, не се е изменила — националното предателство на Русия продължава и края не му се вижда. Оно намерено добить остатки мощнейшей советской промышленности, чтобы сделать страну полностью зависимой от воли иностранного капитала.
Какво именно и в какви срокове е задължна да направи Русия по това съглашение не се разглася — това е тайна зад седем печата. Практиката на тайните договори е още от времето на царизма, както виждаме, продължава и днес от новопоявилите се последователи — предателите на страната и народа на Русия. Но догадаться о сути обещанного по Парижскому соглашению правительством Медведева-Путина несложно, если внимательно прочитать то, что написано в статье ВВС:
«Парижкото съглашение разглежда:
ограничаване на изхвърляните парникови газове до нива, когато те могат напълно да се поглъщат от растения и океани, до края на текущото столетие;
забавяне на ръста на средногодишните температури до нива да не превишават на два градуса среднодишната температура на планетата в доиндустриални времена;
създаване на фонд, с помоща на който богатите страни ще помагат на бедните да преминат на по-чисти видове енергия.»
Отхвърляйки традиционната за империалистическата буржоазия игра на думи, на изхода получаваме:
— до края на XXI век да се намали промишленото производство до нива от началото на XIX век;
— да се забави ръста на промишленото производство до толкова, че то фактически да се върне в доиндустриални времена (да падне до нивото на феодализма!);
— да се създаде специален фонд, от който ще се финансират нужни лица в правителствата на развиващите се и зависими страни («подмазвайки се», ще получат гигански подкупи), за да преведат в своите страни нужната на капитала на развитите страни политика.
И тук ние четем за обещанията на руското правителство, видимо вече получило своя дан в съответствие с последните отбелязани по-горе пунктове:
«Вице-премиерът Алексей Гордеев заявил, че законопроекта, който ще ргулира изхвърлянето на парниковите газове в Русия, се планира да се приеме в течение на година.
По неговите думи, до края на годината ще бъде подготвен проект на стратегия за дългосрочно развитие с ниски нива на изхвърлени парникови газове до 2050 година и проект на национален план за адаптация на икономиката към неблагоприятни изменения на климата.»
Или до края на 2019 година руското правителство ще приеме специален закон, който ще зафиксира политиката на окончателно унищожаване в страната на промишлеността, а така също ще разработи план, в съответствие с който към 2050 година руската промишленост ще се върне на нивото на феодализма («в доиндустриални времена»).
Както виждаме такива са перспективите, другари работници и всички останали трудещи се? Te вече са подготвили дървения плуг? Вас ви водят точно към това и то съзнателно и целенасочено.
Между другото Путин напълно одобрява направеното от Медведев и е готов от своя страна да подпише (ратифицира) Парижкото съглашение. Неговото решение за ратификация е обусловено, както съобщава «Нови известия»,
«от студения икономически и политически разчет»[2].
Кой ли, интересно се е съмнявал в това, че Путин дълбоко плаче за Руссия и нейния народ? Той двадесет години това доказва с всяко свое действие.
Всъщност, «развитите» страни от империализма себе си в «изхвълянето на парникови газове», или в развитие на своите промишлености, не се ограничават. Този същия източник — ВВС съобщава, че
«Парижкото съглашение е задължило САЩ към 2025 година да съкрати изхвърлянето на парникови газове на 26% в сравнение с нивата от 2005 година….»
Да само САЩ, след като вкараха почти всички страни по света в това Парижко споразумение и постигнаха ратификацията му от по-голямата част от правителствата, самите те напуснаха това споразумение https://lenta.ru/articles/2017/06/02/paris_deal/, оставяйки останалите с наведен нос. Този идиотизъм беше измислен не за господата, а за робите, зая колониалните и зависими страни. «Климатическая» афера удалась! Теперь американский капитал может спать спокойно — его экономическое и политическое господство закреплено на многие годы вперед.
Тази афера, както се вожда е съпроводена с мощна пропагандна кампания.
«В навечерието на срещата из целия свят преминаха митинги и демонстрации на протест с искане да се приемат срочни мерки по борба с глобалното затопляне….»
Представяте ли си, участниците в тези протести повече са притеснени от абстрактно «глобално затопляне», което те не усещат и което то никак не ги касае, в сравнение с техните собствени все по-влошаващи се материални положения! Не е ли странно това?
Ако разбираш методите на борба на буржоазията с работническата класа, то съвсем не е странно. На империалистите, проевеждащи своята колониална политика и решили се да спрат историята, отчаяно им трябва «гласа на народа», на който те да «отреагират». Вот они его и сымитировали, организовав «по всему миру» «климатические» демонстрации, мол, народ требует остановить «глобальное потепление» планеты.
Една от участниците в «климатичното» движение — някоя си Грета Тунберг момиче на 16 години, даже я завели на срещата, където тя много театрално «осъдила» https://inosmi.ru/social/20190925/245886965.html крупните капиталистически дилъри и представителите на капиталистическите правителства в различните страни, обвинявайки ги в бездействие в борбата с «глобалното затопляне». След това нейната реч бе подхваната от няколко сериозни световни СМИ (буржоазни, разбира се!) — на които им дали съответстващи инструкции.
И никой не го вълнува, това че т. н. «глобално затопляне» в природата не съществува, никакви научни доказателства, че то действително став, няма и никога няма да има. Има само лъжливо бърборене на учени лакеи на буржоазията, които за пари са готови да подтвърдят каквото им е угодно, дори до съществуването на господ бог и сатана. Словосъчетанието — «глобално затопляне» — се оказа извънредно непонятно и много привлекателно и го направиха удобно плашило, за да се подготви «общественото мнение» в развиващите се и зависими страни към крайно непопулярни мерки (хората все пак не са глупаци! даже неграмотните разбират значението и важността на промишлеността) — съкращаването на своето промишлено производство.
За съжаление, на тази откровена уловка на империалистите клъвнаха и много леви (или просто се заиграха с империалистите). Никой от тях (става въпрос за руските леви) не си направи труда да покаже истинските цели на Парижкото съглашение и разобличи гнилата същност на «протестното» движение против «глобалното затопляне». Тот же Семин в своем ролике «Бедная Грета» 20 минут рассказывал о чем угодно — о родителях Греты, о том, что она встречалась с Трампом и Обамой и пр., но только не о том, что же такое это Парижское соглашение и какова истинная суть «климатических» протестов, для чего и ради чего они проводились, кто стоит у них за спиной, выступает их заказчиком.
Сега, когато ние разбираме, какво означава подписа на Медведев под това Парижко съглашение, когато ни стана очевидно, до какво ще доведе това дело на руското правителство — тази безпардонна шайка от предатели и ненавистници на нашия народ, какво ние можем да предприемем, за да не допуснем такова бъдеще за нашата страна, за да не допуснем уничщожаването на промишлеността до корен?
Президентът Тръмп ни показа пътя на решаване на този проблем, в крайна мярка, началния етап от това решение — необходимо е да заставим руското правителство да извърши излизане на Русии от Парижкото съглашение по климата. Трудовият народ на Русия това е напълно по силите им. Если он выступит единым фронтом в защиту будущего своей страны, в защиту своего собственного будущего, он сможет добиться от буржуазной власти очень много. Ну, а если действующая власть этого сделать все-таки не захочет — нужно заменить эту власть на такую, которая бы отражала волю народа России. Это право и обязанность любого уважающего себя народа.
В. Кожевников
[1] https://www.bbc.com/russian/news-49798617
[2] https://newizv.ru/news/world/23-09-2019/bloomberg-putin-ratifitsiruet-parizhskoe-soglashenie-po-klimatu?ind=360
