Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10 12:00 - За лозунга съкращаване на работното време
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове:
0



В Русия вече не една година там и тук се повдига въпроса за съкращаване на работното време, при това се повдига не от работници и трудещи се, а от «приятелите на народа», от една страна и «грижовното» буржоазно правителство, неотдавна отнело от трудещите се 5 години пенсионни плащания, в лицето на Дмитрий Медведев[1], от друга страна. Любопитно пеене в унисон, нали?

Например, «Рабочая партия России» (РПР) издига лозунг за борба за установяване на 6-часов работен ден със съхраняване на текущата заработена заплата. Защото, това ще даде «време за повишаване на квалификация, участие в организуеми профсъюзи колективни действия, спестяване на здраве, общуване със семейството»[2].

Федерацията на независимите профсъюзи в Русия (ФНПР) «поддържа идеята за съкращаване на работната седмица като средство за оптимизация времето на труда и отдиха при задължително съхраняване на предишния размер заработена заплата и предлага да се разгледа този въпрос в Руската тристранна комисия по регулиране на социално-трудови отношения, с от1итане на действащите системи за заплащане на труда, различии в режима на работното време и други особености от организацията на труда в Русия»[3].

«Революционная рабочая партия» (РРП) не е против прехода на четиридневна работна седмица «с две ключови условия: пълно съхранение на ставките на нива на петдневна работна сведмица и недопускане увеличението на часовете и интензификация на труда на производството»[4]. При това РРП  съветва работническите организации «да поставят въпроса за съкращаване на работните часове при съхранение на заплатите и повсеместното въвеждане на отраслевата тарифна мрежа за заплащане на труда на предприятията»[5].

«Рот Фронт» също не е против съкращаването на работната седмица, при едно условие: «Четиридневната работна седмица е хубаво, но само тогава, когато работния ден ще бъде не повече от 8 часа»[6].

Потресаващо единство, нали? Но подобни обоснования, независимо от привлекателните слова — «спестяване на здравето», «общуване със семейството», «оптимизация на времето на труд и отдих» и т.н., на дело е нищо повече от чиста демагогия. А всякая демагогия (то есть обман) неизбежно служит классовым интересам буржуазии.

Защо ние утвърждаваме, че «прекрасните» идеи за съкращаването на работния ден или работната седмица е нищо повече от демагогия? А ето защо.

В Русия (и не само в Русия) работодателите-капиталисти отдавна провеждат съкращаване на работния ден в периоди на неблагоприятна конюнктура на пазара (когато не могат да реализират своята вече създадена от работниците стока, защото пазара е затварен — това е присъщата на капитализма криза на  свръхпроизводството). Такива съкращения на работното време се осъществява в различни форми — съкращаване на работния ден, съкращаване на седмицата, принудителни «отпуски», уволнения и т.н. и позволяват на предприемачите-капиталисти да съкратят своите издръжки на заплащане на труда на наемните работници. В икономически кризи работната сила за капиталистите не е нужна — със стоки е пълно, не могат да се реализират, ново производство на стоки не се налага. Т.е. съкращаването на работния ден в такъв случай — това е попрвителен локаут от страна на капиталистите в период на икономическа криза при намаляване на търсенето и следователно, сваляне на цените във всички отрасли от производството[7],[8].

Така например работниците от Новозибковския машиностроителен завод от 9 август 2018 година работят на четиридневна работна седмица9], работниците от Камския автомобилен завод (КамАЗ) са на четиридневка от края на ноември 2018[10], а олигарха Олег Дерипаска вече уведомил работниците в предприятията, влизащи в «Група ГАЗ», за прехода на четиридневна работна седмица от 21 октомври 2019 година[11].

В по-благоприятни периоди капиталистите се стремят, да удължат работното време възможно по-дълго на своите наемни работници, защото работник в течение на смяна произвежда повече добавена стойност, която стопанина с удоволствие присвоява за себе си — така и се получават «доброволно-принудителните» 9-12-14-часови смени с 2-4 почивни дни в месеца. При това номинално заплатата на работника може малко да се увеличи за сметка на «извънредните», но ръста на цените на стоките за народно потребление бързо изяждат тези «добавки» и с нищо не подобряват материалното положение на работника, но затова пък правят обработките де-факто задължителни за съхраняване заплащането на ниво преживяване на работника и неговото семейство.

Днешната световна капиталистическа икономика, в това число и руската икономика, се намират в състояние на рецессия, или говорейки с марксически език — намираща се в поредна мощна икономическа криза. От тук са и хроничните неплащания, в това число по държавни поръчки, задръстване на стоки по складове и магазини, влошаване на конюнктурата на пазара и пр., и като следствие, постоянна «оптимизация» (непълен работен ден, съкращение и уволнение на наемен персонал и т.н.), целта на които е винаги и навсякъде се явява съкращаване на разходите за капиталистите на заработената заплата на своите наемни работници за съхраняване на своите печалби.

Естествено, че работническата класа и цялото трудещо се население в капиталистическите страни са недоволни от това, че в периоди на икономически кризи капиталистите — единствените виновници за кризите — прехвърлят на наемните работници всички свои издръжки. Трудещите се започват активно да протестират против завоалираните локаути, провеждани под вид на «оптимизация» и пр. Революционизация масс растет, угрожая существованию всей капиталистической системы.

Какво правят капиталистите, защитавайки своето господство и свое право и по-нататък да грабят трудовия народ?

Стремeйки се да намалят протестите на възмутените трудещи се, те включват за работа буржоазната пропаганда — наемат шепа продажни буржоазни писатели, «аналитици» и «експерти», които достъпно обясняват на народа, голямото болшинство което те съставляват наемни работници, дали за тях е изгодно да бъдат уволни и да стоят със семействата гладни, докато «икономиката в страната започне да расте»! Естественно, пряко за това не се говори, господата журналисти, експерти и всякакви обществени деятели раздават привични мантри за «благото на народа», «достойно ниво на живот», «икономически тласък» и т.н., но класовата същност на техните бръщолевения е именно такава.

На тях им пригласят и опортюнистите — дребнобуржоазната демокрация, доброволните подмазвачи на буржоазията. Провеждайки буржоазна политика в работническото движение и встъпвайки от време на време с най-реакционни лозунги, прикрити за приличие с революционна фраза, те най-ловко заблуждават работници и трудещи се, доверяващи се на  названията на техните организации: «работнически», «комунистически», «профсъюз» и др.

Лозунгите за съкращаване на работното време, издигнати от РПР, РРП, РОТ ФРОНТ и ФНПР, са своего рода — махрово-реакционни, социал-фашиски, отразяващи класовите интереси на капиталистите, но не и на работниците, не трудещите се, не на наемните работници, лишени от средства за производства.

Съдете сами, как тези «народолюбиви» инициативи на опортюнисти и реформисти ще изглеждат на практика.

РПР, РРП и ФНПР в своите искания/предложениях отбелязват задължителното съхранение на текущата заработена заплата, уж при спазване на това условие, намаляването на работното време няма да бъде блокирано. Но тук «приятелите на народа» изпускат три момента.

Първо- за никого не е секрет, че у голяма част от трудещите се в РФ заработената заплата е «сива»: част от заплатите (не рядко 50% и по-малко) «бяла» — заплата, написана в официалния трудов договор, а втората част «черна» — неофициални «премии», които се заплащат на работника по усмотрение на работодателя. Такава система на заплащане на труда е отлична икономическа плетеница в руцете на капиталистите, която позволява на работодателя безнаказано да издевателства над своите наемни работници от една страна, безмерно увеличавайки степента на тяхната експлоатация, а от друга — точно там «наказвайки с рублата» недоволните от незаплащане от «черната» част на заплатата.

В очите на буржоазната държава и нейните закони «черната» част от заплатата — това е добрата воля на работодателя, не написана в Трудовия кодекс на РФ и трудовите договори и затова тя по никакъв начин в този откровен безпредел не се намесва, помагайки на капиталистите в тяхното издевателство над работниците.

Така в случай на законодателно съкращаване на работния ден, да допуснем с 20–25% нищо не пречи на капиталистите да съкратят «черната» част от заплатите на тези 20–25% или даже на 50%, оставяйки официалната «бяла» заплата без изменение. Законът ще бъде съблюден — номиналната официално заработена заплата няма да се намали, но ще се съкрати, поставяйки работника на границата на физическото преживяване.

И така изгоден този например 6 часов работен ден само за капиталистите — те преспокойно ще проведат запланирания локаут. При това напълно законно и нагло — под вид на оказана на работниците милост. Привлечь их к ответственности по буржуазному суду будет невозможно. И рабочий останется с носом.

Второ- да предположим, че и «бялата» и «черната» част от заплатата остане една и съща, какво работника към този момент (че не е просто маловероятно, но явно от областта на фантастиката, защото капиталиста за увеличение на своите печалби непременно ще се възползва от такива прекрасни възможности, които ще му предостави новия закон за съкращаване на работното време), но наистина ли съкратения работен ден със съхраняване на текущото ниво на заплатата ще подобри положението на работниците? Ще имали работника на дело, имайки голямо количество свободно време, действително «ще повишат своята квалификация», «ще участват в организирани от профсъюзите колективни действия», «че пестят своето здраве», «повече ще общуват със семействата си»?

Неотдавна бе публикувано изследване [12], което показа че днес всеки пети (!) работник не му содтигат пари до следващаъа заплата.

Какво ще прави работника в условия, когато на него и неговото семейство елементарно не достига храна и когато у него му е пълно свободното време?

За никакво «повишаване на квалификацията» в такива условия и реч не може да има! Не ти е до квалификация, когато семейството няма какво да яде! Да и кому она нужна, если нет нормальной работы с хорошей зарплатой для работников ни с какой, даже самой высокой, квалификацией? Далее, повышения квалификации или, иначе говоря, переобучение или дополнительное обучение, стоит денег и часто немалых. А откуда их брать, если у рабочего их нет на самое элементарное — на нормальное питание, минимум одежды и оплату коммуналки?

«Да участва в организирани от профсъюзите колективни действия» работниците ще бъдат само когато тези действия имат за него някакъв смисъл, или ако са в класови интереси на работниците. В тези объркани «колективни действия», които предлагат и устройват «жълтите» профсъюзи (а други профсъюзи в Русия засега няма!), да участва работника няма никакъв смисъл, защото те са театрални, постановъчни, организирани за да се излее протестната енергия на работническите маси в канализацията. Рабочие своим классовым чутьем это отлично понимают и поэтому игнорируют такие мероприятия реформистов.

Ще могат ли имащите свободно време работници «да спестяват своето здраве» и «повече да общуват със семействата си», както предполагат идеолозите на РПР? Също не, защото днешното спестяване на здравето на работника се осъществява на производството, на мястото на неговата работа. Здоровье наемного работника прямо зависит от степени его эксплуатации капиталистом-работодателем и от условий, в которых ему приходится трудиться: чем выше интенсивность труда рабочего и чем хуже и вреднее условия, в которых он работает, тем больше изнашивается его организм. И этот вред одним только свободным временем рабочего не устранить. (Тогда бы безработные у нас были бы самыми здоровыми людьми на свете!)

В условията на капитализма за възстановяването на здравето на работника, подкопано от работата на капиталиста, минимум са нужни пари и то немалко — на медицинско и санаторно лечение, на пълноценно качественно хранене, на регулярен хубав отдих сред природата, за лекарства (които струват безумно скъпо и вече не са по джоба на значителна част от нашите трудещи се) и т.н.

Шо се отнася до «общуването със семейството», то тук е този същия не първи проблем — пари и още един път пари! Без тях при капитализма не се получава и нормалното общуване със семейството. Общаться с семьей — это же не только сидеть дома и разговаривать друг с другом, но, например, почитать детям книжку (которую нужно сначала купить, а книги нынче недешевы), сходить вместе на концерт или на какое-то представление/спортивное состязание (цены на входные билеты кусаются), поехать на природу, на отдых (это еще дороже — оплата транспорта + проживание + питание), и т.п.

Какво ще направи работника, ако иска да повиши своята квалификация, да поправи своето здраве и пълноценно да общува със семейството си? Само едно — ще търси доработка, всякаква допълнителна работа! Причем он будет соглашаться работать за копейки! И чем больше рабочий будет работать, тем больше он будет обогащать капиталистов, и тем самым еще глубже загонять себя и свою семью в нищету.

Получава се че, «приятелите на народа»-опортюнистите, говорейки красиви думи на дело ратуват за усилване експлоатацията и нищетата на трудещите се.

Кой има полза от това? Може би работниците? Не! Това са отново класовите интереси на капиталистите, защото евтината работна сила е готова да се труди за копейки — залог за процветание на всеки капиталист.

Трето- съхранението на текущата заработена заплата ще бъде само съхранение на номиналното (числово) значение на заработената заплата, а не реалното жизнено ниво на работника. Заплатите у трудещите се отдавна са «стабилни»: заплатата (цената на работната сила) почти не расте, но цените на другите стоки (особенно за масовото потребление) растат постоянно! Не будем забывать и про все растущие налоги (увеличение НДС на 2%, рост целого ряда акцизов и др.), которые тяжелым грузом ложатся на плечи рабочих и трудящихся, про урезание, а то и просто отмену социальных льгот, про увеличение разнообразных штрафов. Уровень жизни большинства трудящихся снижается уже далеко не первый год, хотя номинальное значение зарплат остается прежним или даже немного растет (в пределах официальной инфляции).

Такa че искайки съхраняване на номиналното ниво на заплатата въобще и още повече при узаконен съкратен работен ден — това означава да се встъпи не само за съхраняване на текущата нищета, но и да се помогне на капиталиста да провежда политика на още по-голямо обедняване на трудещите се, още по-високо увеличаване експлоатацията на работниците, ретуширайки това с нагъл грабеж с лъжлива грижа за благото на трудещите се. Това действие е само в класовите интереси на капиталистите, но не и на работниците.

И така получава се, че красиво звучащия и външно много прогресивен лозунг за 6-часов работен ден / 4-дневна седмица е издигнат абстрактно, не е диалектически — без оглед на текущото съотношение на класовите сили, без отчитане на текущото положение на делата, играе на ръката само на класата на капиталистите, позволявайки да загладят по този начин подлия локаут, усилването на степента на експлоатация на работническата класа и по-нататъшно обедняване на трудещите се маси.

Това, че с такава идея встъпило ръководството на ФНПР, не е удивително — още от основаването си реформистите от тази структура правят всичко за да защитят господството на буржоазията и да осигурят на капиталистите буен разцвет за сметка на гигантското обрдняване на работническата класа.

Но от тези, които се наричат комунисти, а своята партия — работническа, подобни предложения трябва да ги разчитаме иначе, като позорна провокация против работническата класа е просто невъзможно. «Марксистите» от РПР, РРП, РОТ ФРОНТ-а, видимо са се опитали да изкопират сталинската идея за постепенен преход към 6-часов работен ден, предложен от Й. В. Сталин за периода на прехода от социализма към комунизма (виж. Й. В. Сталин «Икономически проблеми на социализма в СССР»), и попаднали в нищото — забравили за материалистическата диалектика, за главното изискване на марксизма – да разгледат явленията и събитията конкретно-исторически! Те забравили че днес на двора е капитализм и политическото господство не е у пролетариата, а у буржоазната класа. И това, което е добре в условия на диктатура на пролетариата, нерядко се явява махрово-реакционно в условия на диктатура на буржуазията.

РПР оправдава своя лозунг за 6-часов работен ден с това да се помогне да се обединят трудещите се, да се организира тяхната борба с капитала. Но това не е така. Это пустые мечтания оторванных от жизни мелкобуржуазных интеллигентов. На такой лозунг отзовутся только наиболее неразвитые политически, погрязшие в обывательщине, обуржуазившиеся слои рабочего класса, неспособные к активным коллективным протестным действиям. Сознательные и думающие рабочие — авангард пролетариата — отлично поймут всю надуманность и несвоевременность данного лозунга, тем более что и 8-часовой рабочий день — реальный, а не декларативный! — сегодня стал уже мечтой для многих российских рабочих.

Правилен, истински болшевишки лозунг може и трябва да бъде следния лозунг, действително способен да се сплотят работниците на борба с капиталистите за подобряване на своето икономическо положение:

  • реален 8 часов работен ден, забрана или жестоко ограничение на преработка във всякакъв неин вид,
  • повишение на заработената заплата, изпреварваща реалния ръст на цените,
  • ликвидация на «сивото» заплащане на труда, в това число унизителната система «заплата + премия»,
  • подобряване условията на труда (например, изменение на законодателството в части от системата за оценка условията на труда), и др.

Ето такива изисквания действително са способни да обединят всички работници, всички трудещи се в Русия, защото тяхното удовлетворение е икономически изгодно за всички наемни работници – цялата работническа класа, като цяло.

Реалният 8-часов работен ден при добра заплата без допълнителни подработки и прерабтки при нормални условия на труд на делоще позволят на работниците да повишат своята квалификация, да поправят своето здраве, нормално да си почиват и да провеждат повече време със семейството и децата, защото у работниците за това ще има повече свободно время, но оеще и необходими парични средства, без които при капитализма всичко това се превръща в несбъдната мечта.

Естествено, че борбата на работническата класа и трудещите се маси за реален 8-часов работен ден и за повишаване на заработената заплата над нивото на реалната инфлация е невъзможна без реални буржоазно-демократични свободи: свобода на събрания, свобода на организация, свобода на стачки, свобода на думата и др.  А значи икономическата борба и политическата борба на работническата класа трябва да не са разделени, а да са ръка за ръка, заедно, в бъдеще тясно взаимосвързани по между си за самия живот. Отрыв одной формы классовой борьбы от другой, особенно в эпоху империализма, когда они неразрывно соединены, есть оппортунизм, пособничество буржуазии в самой его реакционной форме. Но именно это мы и встречаем сплошь и рядом у всех перечисленных выше левых партий, гордо именующих себя «рабочими». Нито една от тях не издига първостепенен лозунг на борбата на днешния ден лозунга за борба за демокрация, за реални (а не декларативни!) буржоазно-демократични свободи и тясно свързания с него лозунг за борба против настъпващия фашизъм. Некоторые их этих партий вообще отрицают наличие в России фашистских тенденций, предпочитая видеть их в США или на Украине.

Но ние опортюнистите можем да ги разберем — на тях им е толкова спокойно, а и да услужат на буржоазната класа е порсто, когато си правиш вид, че не виждаш очевидното и се опитваш да убедиш другите, че това не съществува. Защото политически да обединиш работническата класа около лозунг за борба с фашизма и борба за демокрация за господата-капиталисти ще е много по-опасно, отколкото пусти разговори за утопии от типа съкращаване на работния ден до 6 часа. Утопии капиталистам не страшны, ее идеологи сами рождают их пачками в целях дезориентации трудящихся масс. А обединената политически работническа класа е много страшна, защото тя не остава на етап завоевания на буржоазни демократични свободи, а неизбежно върви по-нататък – към демокрация пролетарска, която само тя е способна да му осигури икономическите интереси в пълна мярка (в това число и този самия 6-часов работен ден, когато за това съзреят всички условия). Но это означает гарантированную гибель всего класса буржуазии, чего оппортунисты — верные слуги капитала допустить не могут. Они не хотят рисковать своим положением «карманной оппозиции Его Величества» и потому предпочитают умалчивать о борьбе за демократию, о политической борьбе рабочего класса вообще, стремясь ограничить его активность сугубо рамками борьбы экономической. Но даже в нея тях не ги устройва единствено разумната, съответстваща на днешното съотношение на класовите сили борба за реален 8-часов работен ден. Опортюнистите искат да по революционно да заработят авторитет в масите не със своите дела, а с евтина демагогия, заблуждаване на работниците и трудещите се, и затова издигат лозунг за 6-часов работен ден, но знаейки, че това в днешните условия на Русия е абсолютно нереално и категорично преждевремено. Они по-троцкистски, стремятся перепрыгнуть через необходимые этапы борьбы и закономерно оказываются на стороне классовых врагов рабочего класса, которым только того и надо — прикрыть коммунистическойрабочей одежкой свое беспощадное угнетение трудящихся масс.

Ето така, желаейки да се отиде рязко в ляво, леко може да се окажеш отдясно – на самия десен фланг на класовата борба, под крилото на самата реакционна буржоазия, за което не един път са писали класиците на марксизма.

Радва ни само едно, че нашата работническа класа с такива залъгалки не се заблуждава – те здраво са стъпили на земята, със своя класов нюх леко разпознавава надумаността и утопичността на подобни лозунги и призиви. Към своите класови цели той ще тръгне по друг път, може да е бавно, но пък основателно и неудържимо.

Олег Павлов

[1] https://lenta.ru/news/2019/08/23/medvedev/

[2] https://www.r-p-w.ru/%C2%ABo-borbe-za-6-chasovoj-rabochij-den%C2%BB.html

[3] http://www.fnpr.ru/n/241/17983.html

[4] https://rwp.su/ru/analysis/eshche-raz-pro-chetyrekhdnevku

[5] там же.

[6] https://vk.com/rot_front?w=wall-502742_61252

[7] https://promvest.info/ru/novosti-promyishlennosti/promyishlennost-rossii-itogi-1-go-polugodiya-2019-goda/

[8] http://ipem.ru/files/files/index_archive/20190717_index_jun2019.pdf

[9] https://novozybkov.su/новозыбковский-машиностроительный-9/

[10] https://quote.rbc.ru/news/article/5ae098a62ae5961b67a1c438

[11] https://www.rbc.ru/rbcfreenews/5d5fb9299a79470c14188d37

[12] https://www.kommersant.ru/doc/4059274




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 496143
Постинги: 1074
Коментари: 133
Гласове: 238
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930