През1867 г. излязъл на света първия том от «Капитала» на Маркс. Една от най-блестящите глави книгата била посветена на машините и крупната промишленост. В тот период основой крупного производства была паровая машина, и Маркс упоминает о ней, говоря о её применении для океанических пароходов, о паровых молотах и паровых плугах. И хотя тогда не существовало ещё ни дизельного, ни бензинового двигателя, ни автомобиля, а к паровой турбине производство и наука только-только подходили, тем не менее, Маркс в своём анализе исторического развития машин указал на те тенденции прогресса техники, которые были реализованы только в конце 20-х — начале 30-х гг. XX века, да и то не в полной мере. Става въпрос за непрекъснатостта и автоматичността на общественото производство.
Маркс писал по този повод:
«Комбинираната работна машина, представляваща днес разчленена система от разнородни отделни работни машини и групи от последните, колкото по се усъвършенстват, толкова по-непрекъснато изпълняват своя процес, т.е. с по-малко пoчивки суровината се превръща в продукт от първата до последната фаза на процеса, следователно с по-голяма степен се предвижва от една фаза на производство към друга без ръката на човека, а от самия механизъм»[1].
По-нататък давайки характеристика на хартиена машина, Маркс говори:
«Два велики принципа, обусловяват успешността, в пълен размер въплъщени в този удивителен автомат. Един от най-важните фактори във всички отрасли от индустрията се явява непрекъснатостта на производството. Най-съвършената и най-производителна машина се явява тази, която е способна на непрекъсната производителност. Там, където произвеждания предмет може да премине без почивка (и следователно, без закъснение) от първия до последния стадии на своята машинна обработка, по всяка вероятност ще бъде произведено най-добро изделие и с най-малко разходи, в сравнение когато предмета на всеки стадии от своята обработка ще трябва да се премества от едно място на друго. Така също и в друго отношение се тази машина изразява своята удивителна конструкция, а именно — тя действа съвършенно автоматично»[2].
Принципът на непрекъснатост, бил практически осъществен в САЩ на автомобилния завод на Х. Форд във форма на конвейер. Конвейерът позволил намали до предел прехода от една фаза на производство до друга и при това преходите се изпълнявали по механичен способ, т.е. с помоща на машини. Форд в этом отношении следовал той передовой тенденции, на которую указывал Маркс. Можно сказать, что Г. Форд впервые применил принцип непрерывности в машиностроении, подчинив этому принципу всю организацию своего завода, вплоть до расстановки шкафчиков для инструмента и сменной обуви.
Но непрекъснатостта на процеса на производство не се изчерпва с особеностите на висшата комбинирана работна машина, за която писал Маркс, защото втората съществена черта на тази машина се явява нейната автоматичност.
«Когато работната машина — уточнява своята мисъл Маркс — без съдействието на човека изпълнява всички движения за обработка на суровината и нуждаеща се само от контрол от страна на работника, ние имаме пред себе си автоматична система от машини»[3].
Такива автоматични машинни системи, в които да влиза суровина, а да излиза готов продукт, на заводите на Форд нямало до началото на втората световна война, с изключение на полуавтоматични линии по производство на автомобилни стъкла. Това не е означавало, че на това производство не е имало стотици машини-автомати, но автоматични цехове, участъци и даже големи напълно автоматични линии не е имало. Още повече, Форд и неговите управленци разложили труда на работниците на конвейера на елементарни монотонни операции, придавайки на този труд едновременно затъпяващи и с толкова интензивен характер, че превърнали своите заводи в кошмар, от който работниците бягали при първа възможност. Може да се каже, че работника във Форд бил превърнат в пряко и живо отричане на принципа на автоматичност — в този смисъл, че автомата станал човек, а не машина.
А Маркс още в края на 70-те г. на XIX изказва своите мисли на съществуващите още тогава на предприятия, на които в известна степен се съчетавали непрекъснатост и автоматизация. Става дума за фабрика за хартия и за тази хартиена машина, за която се спомена по-горе. Но в мире капитала получилось так, что заводы Форда 30-х гг. XX века не могли тягаться по автоматизации с английской бумажной фабрикой 70-х гг. XIX века. Тук обръщаме внимание, че става въпрос не за електрификация на производството и не за насищане с двигатели, а именно за автоматично изпълнение на всеки цикъл на основните производствени операции. При этом автоматическая техника (регуляторы, манипуляторы и т.п.) на бумажной фабрике могла быть паро-механической, релейно-механической, а не электромеханической, но суть дела от этого не менялась.
С какво се обяснява това изкривяване в развитието на оръдията на производство? Защо при капитализма принципа на непрекъснатост е издържал големи победи, а принципа на автоматичност на производството дълго не получавал сериозно развитие?
Работата тук не в машините. Още към началото на 30-те г. на XX в. са били създадени голямо количество автомати и автоматични органи на управление на промишлено оборудване, но капитализма дълго не създавал заводи-автомати и даже цехове-автомати (с редки изключения). Дело в том, что непрерывность производства выгодна капиталисту, а достаточно большие размеры производства позволяют осуществить эту непрерывность в форме конвейера. С автоматизацией обстоит дело сложнее. Трябва още един път да напомним, че на капиталиста е изгодна далеч не всяка замяна на живата работна сила с машина. Только в том случае, когда стоимость машины меньше стоимости замещаемой ею рабочей силы, капиталист вводит машину. Чем больше разница между стоимостью рабочей силы и стоимостью машины, тем выгоднее применение машины.
Но работата е в това, че тази разлика зависи при капитализма от цял ред обстоятелства с икономически характер, които далеч не винаги са в полза на прилахане на машини, още повече скъпи машини-автомати. За да се развива автоматизацията в капиталистическото производство бързо е необходимо съчетание на особено благоприятни условия, както икономически, така и политически (например: големи и стабилни военни поръчки от правителството, бум в една или няколко крупни области от общественото производство, които обслужват дадено конкретно производство). Но даже в тех случаях, когда удавалось построить и запустить завод или цех-автомат, он, как правило, сопровождался большим побочным производством, на котором автоматизация не проводилась. Делалось это для того, чтобы в случае ухудшения рыночной конъюнктуры фирма могла выжить на производстве непрофильной продукции.
От друга страна, производството в единични цехахове-автомати, създадени в 20-те г. на XX в. в САЩ, бързо показали своята гъвкавост. За да се измени типа или модела на основната продукция е било достатъчно да се изменят настройките на автоматичните машини, свързани в линии. Так, например, на заводе Смита, который с 1928 по 1940 гг. изготавливал автомобильные рамы почти для всего автопрома США, были периоды, когда производилось до 30-ти разных моделей рам, при этом возможное число комбинаций в настройке оборудования, т.е. возможное число моделей рам, было очень большим. Так было достигнуто сочетание стандартизации и гибкости производства.
Но при все това Смит така и не успял да достигне пълна автоматизация на завода. На някои операции работниците все пак използвали ръце за изделията. От двеста работници в завода такива били 50. Тем не менее, контраст между этим заводом и современным ему заводом фирмы «Дженерал Моторс», который был набит станками-автоматами, но не был автоматизирован, был огромным. На заводе рам этой фирмы работало 2000 рабочих, и при максимальной интенсивности труда там выпускалось меньше рам, чем на заводе Смита, где работало 200 рабочих. Стойността на една рама у Смит е била с 1/3 по-ниска стойност от рамата на «Дженеръл Мотърс», произведена по ръчен способ.
В 1937 г. американския икономист С. Чейз взел интервю от стопанина на автоматизирания завод У. Смит. Между другото Чейз задал на Смит въпрос за това, може ли принципите на автоматизация, реализовани на завода да са приложат в други отрасли от промишлеността. Смит отговорил, че да, може да се използват навсякъде, където търсенето е достатъчно голямо за да се осигурят милионни продукти. Даже автомобили целиком можно было бы собирать автоматически, если бы мы, говорил Смит, были уверены, что общий стиль модели сохранится настолько долго, чтобы стоило тратить время и деньги на автоматизацию производства.
Ако отхвърлим типичните за капиталиста недоговорки и дантелени изрази, то става ясно, защо автоматизацията в производството дълго не получавала тази роля, като принципа на непрекъснатостта. Автоматизацията, която още в края на 20-те г. XX на век напълно съзряла в недрата на капиталистическата техника се натъкнала на границите на капиталистическите производствени отношения. Рыночный хаос, бесплановость общественного производства и конкуренция не позволяли вести стабильное производство той или иной модели изделия в таких масштабах, которые оправдали бы колоссальные затраты капитала на полную автоматизацию производства и замену большинства рабочих автоматами. Не случайно, что на заводе Смита удалось осуществить автоматическое производство именно автомобильных рам и ещё нескольких типовых стандартных изделий (сварные трубы, баки, резервуары для химической промышленности, гайки), которые годами и десятилетиями сохраняли свои основные характеристики и назначение неизменными. Так, в 1931–1939 гг., когда производство автомобилей в США сильно сократилось из-за кризиса, завод Смита выживал, главным образом, за счёт изготовления ёмкостей, труб и всяких креплений. Причём, главную роль в этом производстве играли неавтоматизированные вспомогательные цехи, так как выполнение заказов на баки, трубы и т.п. было невыгодно на заводе-автомате.
Иначе казано, капитализма дълго време не успял да разреши проблемите на автоматизацията на производството. Заводът на Смит дълги години бил уникално явление и за САЩ, но характерна била организация на производство «по Форд», а не «по Смит».
Но това е едната страна на делата. Втората и главната се заключавала в това, че автоматизацията на производството при капитализма се провеждала не за благото на цялото общество, не за полза на трудовия народ, а за повишаване печалбата на капиталистите. Так, на заводе Смита за 5 лет было уволено («высвобождено» автоматизацией) 1300 рабочих, которые длительное время оставались голодными и нищими безработными. Часть из них была вынуждена наниматься в конвейерное рабство к Форду, часть пошла работать на ручное производство в «Дженерал Моторс», а большинству ничего не оставалось делать, как согласиться на «общественные работы» правительства, т.е. идти работать за еду и казарму на строительство дорог, уборку мусора, разборку зданий, осушение болот и т.п. тяжёлые и опасные работы.
Всичко това говори за това, че прогреса на техниката във всички отрасли на капиталистическата промишленост достигат такова състояние, при което вместо опора на капитализма, вместо фактор, някога довел капитализма до разцвет, той станал фактор, разлагащ тази организация на народното стопанство, която била създадена на базата на този прогрес. В условия на капиталистическо стопанство, развитието на техниката, позволявали още в началото на 30-те г. на XX век да се автоматизират болшинството технологични процеси и производства, а това неминуемо вървяло в разрез с интересите на работническата класа, усилвала безработицата и намалявала общото жизнено ниво на работника за сметка на рязко намаляване на търсенето на квалифицирана работна сила, съкращаване на производствените издръжки, намаляване стойността на средствата за съществуване на работника, повишаване на производителността на труда и подобряване използването на машините.
Автоматизацията при капитализма не освобождава работниците за инженерна, научна и държавна дейност, не създавала условия за преход на работна сила на многочислени нови и съвременни производства, а удряла в крайна нищета и още по-голямо робство. Да заеме свое настоящо място в общественото производство, да изпълни своето единствено правилное назначение, а значи да достигне разцвет, автоматизацията е могла само в условията на социализма, т.е. в СССР: само социализма създава невъзможни при капитализма предпоставки за ръст и развитие в гигантски мащаби на масово производство, за които са нужни колосални производителни сили, на първо място всестранно развитите на масите работници и другите трудещи се, а така също висшата техника на производство на основа автоматите.
Използването на нова техника в условия на социализма е пряко свързана с електрификацията на народното стопанство. Съединяването на електрификацията с автоматизацията облегчавало труда на съветския работник, в редица случаи изцяло заменяло човека, а на най-тежките участъци от производството освобождавало човека от тежка физическа работа, превръщайки го в ръководител на машините. При этом грань между квалифицированным и неквалифицированным трудом стиралась — не в том смысле, что весь труд постепенно становился неквалифицированным, а наоборот, в том смысле, что неквалифицированного труда становилось всё меньше и меньше. СССР с ускорен темп вървял към това положение, при което целия труд да стане висококвалифициран, изискващ от работника инженерна и даже научна квалификация (именно това е което се нарича в марксизма изчезване на противоположността между умствения труд и физическия).
Подготовил: Д. Вуйцык
Продолжение следует.
[1] К. Маркс, «Капитал», т. 1, стр. 288.
[2] Там же.
[3] Там же, стр. 289.
