Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10 12:00 - Още един път за кибернетиката. "Проклето синьо и дяволско жълто" (2)
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове:
0



Кибернетиците пишат, че резултатите от изследванията на «изкуствения интелект» и човешкия мозък не  са приемливи едни на други напълно, макар че процесите в «…дадените системи и имат определени сходства, което вече отдавна е доказано от науката». Но между мечката и училищната дъска също има определени сходства, например защото и двете са материални тела, и едното и другото се състоят, общо взето от едни и същи химически елементи, и едното и другото са общи логически понятия. Сходството на процесите на вземане на решения в мозъка на човека и в машината, за която говорят кибернетиците се заключава в това, че машинната програма е основана на формална логика, на нейните закони, на която следва и човек в най-прости ситуации. Но тези закони на формалната логика, които се явяват висши за машините, то за човека се явяват само приготовителни, най-низши и начални за човека, който, ако иска правилно да мисли и правилно да разбира действителността, материалният свят, трябва да ползва законите на материалистическата диалектика, която и е висша логика за човека.

Нека кибернетиците от «института» да назоват макар и една машина, която, първо- сама за себе си да си постави производствена или политическа задача, т.е. да бъде «машина обществено-историческа», сама да управлява себе си, а второ- да се ръковод при това от програма, основана на материалистическа диалектика.

Господата от «института» също така говорят и за това, че в съвременната кибернетика има някаква «психологическа подсистема», която разглежда психическите процеси с кибернетични методи. Господата не могат да разгледат процесите във висшата нервна дейност не само с лъженаучните кибернетически, но даже и с математически методи, защото резултатите ще бъдат пределно изкривени и непълни, а значи и не научни. При этом господа пишут, что «психологическая подсистема» в кибернетике не выбрасывает человеческое сознание, а наоборот, делает его ключевым в своём методе. Но тут же они заявляют, что суть психологической кибернетики состоит не в том, чтобы изучать общие проблемы сознания, а в том, чтобы моделировать различные модели поведения человека (снова отражение отражения), а также смоделировать процессы решения человеком сложных («нестандартизированных») задач в различной обстановке.

Това, че проблемите на съзнанието не трябва да се разглежда от лъженаука — в това с «глушковците» може да се съгласим. Може да се съгласим и с това, че машинната програма може да бъде достатъчно сложна и да съдържа в себе си множество отделни участъци, заставящи машината «да постъпва, като човек» в едни или други прости производствени операции. Но как можно «моделировать» общественное поведение человека, его политическое сознание и мышление, его память, если ни одна программа не может предусмотреть всех возможных «моделей» поведения человека, тем более, в сложных ситуациях, и ни одна программа не может «смоделировать» память человека, которой он пользуется в таких ситуациях.

Ясно е че тук кибернетиците водят реч не за това да се облегчи труда на човека и да се подобри неговия живот. Те се прикриват с мъглява «психологична подсистема», която ни праща във фашиското обществено устройство, в която буржоазията, от една страна изисква «научно» (т.е. с помоща на хирургия, фармакология и електронни устройства) да превърне стотици милиони работници в послушни роби, лишени от човешко достойнство, класово съзнание, политическа позиция, воля към борба за своето освобождение, а от друга — да постави тези роби под контрола на сложни автоматични машини, програмите на които също ще са достатъчно сложни за да може непрекъснато да се следи за стадото роби, да се разпределят те по работни места, да им се определя изработката, да им се дава лагерна дажба, и накрая да се отстрелват тези които се опитат да живеят различно-или не според програмата на машината. И т.д.

Именно с тази цел кибернетиците изучавали и изучават психологията на човека, неговата роля в производствения и обществен живот — не за целите на науката, т.е. не за прогреса на човечеството, а по аналогия с концлагерните «изследвания»  на есесовските палачи от типа на Менгеле, които също са се опитвали да намерят способи за бързо «хирургическо» превръщане на масата хора в немислещи живи роботи.

Най-интересен се явява края на «разбора», в който господата «глушковци» цитират това място от статията «На кого служи кибернетиката», в която автора показва научното невежество, идеализма и фашизма в «теориите» на «бащата» на кибернетиката Винер. В своята статия др. Материалист писал:

«…Но кибернетиците обективно встъпват против всяка обществена наука. Винер отрича обективния характер на законите на общественото развитие, не зависещи от волята и съзнанието на хората. «Основоположникът» на кибернетиката изразява неверие в обществените науки и се уповава на дейността на изчислителните машини с нови конструкции, които уж е съдено да внесат съществени корекции в обществения живот.

Винер уверява, че на обществото му предстои преживяването на нова революция, на която той възлага големи надежди. “Днешният промишлен преврат — предупреждава той — води до обезценяване на човешкия мозък, в крайна степен до прости и по-рутинни функции… Квалифицираният учен и квалифицираният администратор могат да преживеят тази промишлена революция. Но с усъвършенстването, редовия човек със средни способности или със способности под средното нещо няма да продава, за което и няма с какво да плати”».

Какво «кроят» с цитата господата от «института»?

Te, понеже нe се крият и фашиската същност на кибернетиката отлично доказва тук самия «баща» на тази «наука», Винер, «скачат» от темата, правейки вид, че не разбират изходното човеконенавистничество на неговите гнили идеи, махровата реакционна кибернетична теория и нейната антинаучност. Те вземат парче от цитат и криейки се зад авторитета на акад. Глушков, пишат, че той се застъпва за освобождаване на работниците от рутинна работа, а не изобщо за пълната подмяна на работниците с машини - с „освобождаването“ на работниците, чрез отпадане от производството или от настаняване в концентрационен лагер за робски труд в най-прекия смисъл на това.

При това кибернетиката счита своята «наука» за универсална, общочовешка и затова, когато пишат за това, че голямото количество хора ще бъдат озвободени при машинно управление на икономиката и ще получат, така възможност да се посветят на наука, творчество и т.н., те ни дума не казват за това, какви хора са, в какъв обществен строй те живеят, по какъв способ произвеждат. У них выходит, что всё это касается людей вообще, где бы они ни жили, к какому бы классу ни относились, какое бы положение в производстве ни занимали. Или тези крадци наричат възможностите, които открива само социализма, вървящ към комунизма, и самия комунистически строй и способа за производство и разпределение и ги разпространяват на капиталистическите общества, казват те и там кибернетиката да даде на всички хора ето такова щастие. Тогда зачем большевизм, зачем партия, классовая борьба, зачем пролетариату революция? Не нужно это всё, раз есть кибернетика.

И след това: как да разберем фразата че учените лъжат за «машинното управление на икономиката»? А да я разберат не е трудно. Управление есть направление и регулирование того или иного материального процесса с заранее поставленной целью, достичь которую и намереваются в результате этого процесса. Такую цель может поставить только человек, но дело тут в том, что машинное управление, каким бы сложным и совершенным технически оно ни было, имеет ограничения по сложности управляемого объекта и той среды, в которой этот объект действует. Общественото производство е изключително сложен «обект», който напълно определя целия материален живот на обществото, неговата политика, култура, философия, наука, право и т.н. Т.е. определя и физическия и обществения живот на хората. А у кибернетиков машинное управление экономикой — это такой очень сложный автопилот, не знающий ни классов, ни их борьбы, который люди настроили на известный курс, включили, а сами от управления своим производством устранились.

Но aко хората, работническите хора, т.е. главния елемент на общественото производство се отстранят от управлението на своите производства, то кой ще ги управлява? Кибернетиците отговарят че ще има умни машини. А кто будет вкладывать в эти машины программы их действий? Кибернетики отвечают: ну, мы будем. А мы — это кто, в смысле, чьи классовые интересы эти «мы» выражают? И тут начинаются наукообразные запутанные объяснения, начинается туман и вопли насчёт «общечеловечности науки» и т.д., за которыми ясно видно, что «мы», кибернетики, будем выполнять волю своего старого хозяина — мирового капитала.

Това признават самите господа от «научния институт». Те пишат:

«Обществените науки, на свой ред ще играят ключова роля за това. Статистика и икономика, демография и културология, а така също другите науки ще са ключови за определяне на най-доброто разпределение на предприята по отрасли с отчиатане на различните културни и други условия, което ще позволи да се повиши ефективността на развитие на народното стопанство и ще се отчетат потребностите на конкретните общности».

Ако се преведе тзи буржоазна натруфеност на нормален език, то собре се вижда, че условието за щастлив живот на хората кибернетиците считат не социализма и коммунизма, а буржоазната наука, т.е. събранието на антинаучни и фашиски идеи и теории на буржоазията. Още едно условие те наричат разпределението на предприятията и доброто отчиатане в народното стопанстео, почти дума по дума повтаряйки тектологическите и «организационни» глупости на Богданов и Бухарин, разбити от Ленин и болшевиките, а така също дясно-троцкистските «теории»  на Ярошенко за «висшите научни организации на производителните сили», които Сталин разобличил в своята книга «Икономически проблеми на социализма в СССР».

Но господата от «института», напълно показват своето буржоазно-фашиско лице, в края заявяват, че

«….въпреки твърденията, че кибернетиката се стреми напълно да замени човека с робота, настоящата цел се състои в това, да се разширят възможностите на човека и да се пренасочат ресурсите на хоеата от отраслите, които могат да съществуват под ръководството на ИМ (контролируеми от човека)».

И отново господата имат проблем с историята и логиката. Производствените отрасли не могат да съществуват под руководството на машини, контролирани от човека. Производствените отрасли , както и цялото обществено производство, могат да съществуват под контрол на тази обществена класа, която господства в обществото экономически, а, и политически. Изключение прави само напълно комунистическото общество, където всички без изключения средства за производство принадлежат на целия народ.

Освен това, ако машините ръководят производствените отрасли, то защо е необходим човешки контрол? Тук или човек ръководи производството, т.е. поставя задачи, организира производство, подбира за това нужни машини, програмира ги, управлява ги, или човека го няма въобще и производството се «ръковои» от машини. За това, че машините не могат да ръководят производството, ние писахме по-горе, а господата от «института», приплитайки «контрола на човека» към своята мечта за ръководство на робите от страна на машините, извиват се и маскират своя фашизъм с благи поправки.

2. «Умна» машина

Когато ние гледаме работата на едно или друго сложно автоматично устройство, ние често възкликваме: «Каква умна машина!». Всъщност техниката за производство без спиране се движи напред, а човека, преследвайки своите производствени цели, ги заставлява все по-пълно и разностранно да изпълняват отговорни задачи. Нерядко се срещат машини, коитор със своите действия действително напомнят живо същество.

Tова особено нагледно е видно на съвременен автоматизиран завод или фабрика. Например при заваряването на автомобилни рами в малък обем действат десетки манипулатори, напомнящи човешки ръце, не сблъсквайки се по между си извършват точни заваръчни операции. Още по-чудесна техника работи при производството и сглобяването на електронни схеми и т.н.

Не по-малко забележителни автомати «водят» самолети, кораби и влакове. Пилоти, навигатори и машинисти само внимателно наблюдават за показанията на прибори, оценяват околната обстановка и на това основание внасят поправки и корективи в настройките на автопилотите.

Има много «умни» машини, които могат да отменят труда на милиони работници и други трудещи се, да им заменят техните тежки и трудоемки работи. Тези машини могат да произвеждат безчислено множество най-различни производствени операции.

Но могат — още не означава, че те облегчават труда и го заменят вместо човека. За това едното съществуване на тези машини и сложна програма още е недостатъчно. Необходими са съответстващ способ на производство и обществен строй. Така например, в края на 1950 г. в СССР бил пуснат в ход автоматичен завод за производството на бутала за двигатели с вътрешно горене. С 1948 г. на многих предприятиях Советского Союза действовали целые полностью автоматизированные производственные линии, на которых станки обрабатывали сложные детали. В те годы, благодаря достижениям советской сталинской телемеханики и электроники, стало возможным полностью автоматизировать работу таких средств производства, как электростанция и крупная энергетическая система.

Именно благодарение на способностите на разнообразните автоматични машини да изпълняват някои движения, действия или даже «постъпки», свойственни на човека, те нерядко ги награждават с всякакви ласкави епитети, наричайки ги «умни», «хитри», «ловки», «ефективни» и т.н. Но при все това класовата същност на автоматизацията и механизацията се определя точно и без всякакви епитети: в страните от социализма те са служили за мирни цели — интересите на работническата класа и целия трудов народ, особенно в СССР, който бързо и уверено строил комунистическото общество.

Това означавало, че нашите сталински създатели на най-съвременните автоматични машини никога не са се опитвали да приписват на създаваната от тях техника човешки черти. За сериозния и истински учен и инженер машината винаги е била и ще бъде само машина, средство за производство. Колкото и точно или близко да  копира някои движения или отделни функции на човека, тя е само продукт на човешкия труд, ум, изкуство, прилажно средство, икономия на труд и време за човека, изострящо неговото зрение, слух и осезание, удължаващ и усилващ неговите ръце, ускоряващ неговото движение, но винаги отстъпващ по цял ред свои свойства на най-простия жив организъм.

Що се отнася до капитализма, то той осакатява науката и я превръща от средства за увеличение на материалното богатство на обществото в средство за разрушаване на производителните сили, в средство за усилване експлоатацията на пролетариата и другите трудещи се, в средство за унищожаване на културните ценности на човечеството. Вече отдавна отминаха онези кратки времена, когато «младата» буржоазия е била заинтересована от използването на завоеванията на науките за развитието на производителните сили. Но уже более века буржуазия стремится использовать науку исключительно для своих империалистических и фашистских целей.

И независимо от всичко това и до сега не е реализирана мечтата на експлоататорите и милитаристите за машина, която да може напълно да замени човека на производството и в армията.

Защото, терминатор, без трепет убиващ всеки, на когото му кажи стопанина , този терминатор, покорно и безропотно изработващ в заводите добавена стойност, лишен от «опасни мисли» за болшевизъм и революции — какво може да бъде по привлекателно за капиталистите?

Мисълта за механични работници и войници отдавна владее мислите и чувствата на финансовата олигархия. И отдавна учените прислужници на монополи и корпорации се стремят да превърнат желаното от стопаните в действително. Ещё в начале XX века в США был построен первый робот. Но буржуазная наука раз за разом убеждалась в том, что самый сложный робот в основе своей проще одноклеточного живого существа, обладающего раздражимостью, зачатками ощущений и способностью размножаться. Тем не менее, тщетные «поиски» «идеального» робота не прекратились до сих пор.

Едно време телеграфа, телефона, катодната лампа, фотоелемента и другите достижения на науката и техниката за слабия ток позволили да се дадат на роботите «слух», «зрение» и «реч». След това робота започнал да се движи, да се управлява от разстояние по жица или по радио, и да реагира на звукови и светлинни команди.

Но нищо не давало решение на главния проблем: тези сложни устройства си оставали машини, изискващи едни или други форми на управление от страна на човека. Ето тогава и възникнала тази нова «наука», т. н. «кибернетика». Если невозможно осуществить грёзы капитала об искусственных рабочих и солдатах практически, то нельзя ли заставить эти грёзы служить целям буржуазной пропаганды? Если никак нельзя придать роботу свойства человеческого сознания, то нельзя ли убедить самого человека в том, что его вполне можно заменить роботом.

Примерно от 1946 г. в САЩ и на Запада съществува цел ред най- «точни» определения на значението и целите на пресловутата кибернетика. Но, в същността си тези определения и цели, винаги са се състояли и се състоят в това наукообразно да маскират неуспехите на създателите на «мислещих» машини, да изкарат желаното за действително, спекулирайки на действителните, фактически достижения на съвременната автоматична техника — с цел най-подла и лъжлива империалистическа пропаганда.

По-горе в първата част, ние не много заегнахме философските основи на лъженауката кибернетика. В тази връзка ще е полезно да добавим следното. С начала 30-х гг. XX века на рынке «идей», призванных оправдывать существование капитализма, большим спросом пользовалась и пользуется (в замаскированных формах) так называемая «семантика». Этим словом буржуазия и её теоретики окрестили модную разновидность идеалистической философии, возникшую на обломках разгромленного Лениным махизма.

Различието между «старите» махисти и семантици е било примерно такова, както между черното жълтои черното синьо. Махизмът, като напълно обанкрутила се идеалистическа теория, прекръствайки се търсила нови способи за оглупяването на трудещите се маси. И семантика любыми средствами пыталась и пытается подкопаться под материалистическое мировоззрение миллионов людей, перепевая на все лады тезис о том, что объективной реальности якобы не существует вообще. Но ако «класическите» махисти са се упражнявали, главно във фалшификацията на понятията на чувственото познание (усещането), то семантиците избрали за своите фалшификации и спекулации човешкия език, езикът, като средство за изразяване на мисълта, като нейна «дреха».

Семантиците заявявали, че езика на хората е толкова «несъвършен», че той в никаква степен не изразява «субективните усещания» и «непосредствените преживяваня». От тук, те казават, че у хората и се създават неправилни представи за действителността, главно за капиталистическото общество, социалната несправедливост, експлоатация, империалистически войни, безработица, кризи и т.н. «прелести» на капитала.

Коренна причина за всички тези злини семантици обявяват не капиталистическия способ на производство и неговата основа — частната собственост, а «несъвършенството на човешкия език», който е «лишен от всякаква познавателна способност», откъснат е от мислене и безмислено «вербализира» не външната реалност, а «органичното напрежение на говорещия», т.е. колебанията на звуковите вълни.

Иначе казано, когато работниците искат повишение на заплати и нормални условия на труд, а техните жени устройват «гладни» митинги, то всичко, което те говорят при това, няма към действителността никакво отношение: има само «неправилна гласова реакция» на отделни лица на действително и случайно съчетание на  звукови вълни.

Кибернетиката, макар и «ранна», макар и «късна», се явява нова разновидност на това семантично мракобесие и реакция. Всъщност в в теоретичната «основа» на кибернетиката лежала, в числото на устойчивото и любимия тезис на семантиьите за това, че човешкото мислене е само «опериране на знаци». И поскольку язык не справляется с этой сложной задачей «оперирования», кибернетики выдвинули на первый план в своей «теории» — в качестве идеальной формы «оперирования знаками» — математическое исчисление.

Затова те обявили, буквално, че сметачната машина е особенно сложна машина — това е най-умното същество на света. Само тя е способна правилно да реши всички социални, физиологически, психологически и гносеологически проблеми на обществото. А мозг человека лишь потому мог до сих пор вырабатывать некоторые частные решения этих проблем, что и он сам представляет собой некий счётный аппарат, принимающий информацию и использующий её для получения ответов. Засега, продължили своята мисъл кибернетиците, мозъкът се явява по-умен от машините, защото в него има над 10 милиарда нервни клетоки (радиолампи, транзистори), докато най-сложната сметачна машина разполага от 20 000 до няколко милиона такива елементи.

Но тук кибернетиците направили извод, че само временни технически трудности стоят на пътя на това, машината окончателно да  стане «по-умна» от човека. Така кибернетиците достигат до извода, че обявяват човека просто-напросто много сложна машина, а цялото човешко общество — съвкупност от такива машини. Затова законите на човешкото общество, т.е. законите на историята, може да се изразят с математически уравнения, и да се управлява обществото на основа ясни и понятни уравнения. Няма класи, кризи, революции, войни.

Цялата тази реакционна идеалистична лъжа, която идеолозите на империализма се опитвал и опитват да противопоставят на учението на марксизма-ленинизма за мисленето и законите на общественото развитие и съставлява значителна част от «философските основи» на кибернетиката. Тази лъжа непосредственно се появява и повече или по-малко се оформя в хода и в резултатите от «ежемесечните беседи», които се провеждат от «ранните» кибернетици в непринудена обстановка в столовата в залата на Вандербилдското Харвардско медицинско училище.  Но фактически эта «философская основа» представляет собой продукт многолетних упражнений в области фальсификации научных данных, результат довольно длительных эволюций той самой грёзы империалистов о покорных механических рабах, которую не удаётся осуществить и истории которой мы кратко касались в первой части статьи.

И така, кибернетиката е възникнала, възникнала като «всеобхващаща наука», представляваща, по думите на Винер, «истина в последата инстанция, пред бог». Но що за «наука» е?

В началото трябва да кажем няколко думи за рода на занятията на «бащата» на кибернетиката- професор Н. Винер, автор на «фундаменталната» книга «Човешкото използване на хората». В 1940–1942 г. Винер и неговите колеги по нова «наука» разработвали, както той сам свидетелства в своята книга, конструктивни принципи на аппарати за управление на артилерийски огън, т.е. такива установки, които автоматично прицелват оръдието на движещи се предмети. Первых кибернетиков особенно интересовал способ, благодаря которому управляемые механизмы выполняют две функции, по своему характеру близкие к функциям человеческого ума: а) подсчёт баллистической траектории и б) предвидение будущих положений движущейся цели.

Изхождайки от по-нататъшното развитие на тези две задачи, Винер и дава официално определение на кибернетиката: това е

«нова наука за хора и машини, по-точно машина сходна на човешко същество, но и различна от него. Изучава тя реакцията на околната среда на механизмите и създадените от човека — приспособления на механизма и човека към средата».

По-нататък Винер забелязва, че още преди няколко десетина години назад вестниците лекомислено писали за предшествениците на съвременните сметачни машини, като за «механични мозъци». На това, пише Винер, се е прикривало с чужди мнения, учените енергично възразявали. Но в настоящее время их отношение искусственному мозгу сменилось на противоположное. Теперь именно эти учёные подчёркивают сходство между мозгом и современными сложными машинами.

На какво Винер и неговите другари строили своята «наука»? На многочислени произволни сравнения съвременни на този момент автомати, броячни устройства и електронни прибори с организма на човека. Например, обычное тепловое реле или фотореле, которое под влиянием изменения температуры или освещённости включает или выключает другие приборы, они сравнивали со способностью человеческого организма поддерживать строго определённую температуру тела или засыпать. Сложные процессы реакции нервной и мускульной систем конькобежца, вышедшего на лёд, кибернетики механически приравнивали с действием прибора, посылающего сообщения центральному аппарату, который, в свою очередь, включает или выключает другие приборы. Эффективность центрального прибора при этом проверяется, и в случае необходимости в его настройки или в программу вносятся необходимые исправления. Такой круговой процесс действительно составляет существенную особенность каждого механизма, имеющего обратные связи с исполнительными органами или другими «подконтрольными» приборами.

Хващайки «за уши» това положение на теорията на автоматичното регулиране, Винер и неговите колеги заявявали, че кибернетиката изучава всички системи на обратна връзка, независимо от това, принадлежат ли те на човешкото тяло или машина. Кибернетиката същи така «се интересува от последствията при неправилното функциониране на тези системи». При това, продължава Винер, сходството между електрическата верига, състояща се от проводници и тази, която се състои от нервни влакна, веднага бие на очи. Например, рефлекс зрачка состоит из расчёта и обратной связи, регулирующей количество света, поступающего в глаз.

В резултат от такива «научни» открития Винер стига до извода, че радиолампите имат редица «удивителни сходства» с нервните клетки на главния мозък и сега, следователно, може да се създадат такива машини, които да запомнят, да правят избор на една или друга алтернатива, сами да проверяват резултатите от своите изчисления и да изпълняват такова количество хитроумни действия, каквито изпълява и мозъка на човека.

С други думи, мозъкът, според Винер, напълно е подобен на електронна сметачна машина. Всеобхватната дейност на мозъка е резултат от комбинираното действие на множество отделни елементи, или неврони, образуващи сложни вериги и системи, в които механизми с обратна връзка работят със «сметачни апарати», като единно цяло.

Това означава, говори Винер, че колкото по-бързо техниката на «свободния свят» успее да създаде прибори, приближаващи се по числото на възлите, т.е. изкуственни «нервни клетки», към названата по-горе цифра от 10 милиарда, толкова повече тези прибори ще се приближават до мозъка на човека.

Не по-малко интересно Винер определял и проблема с машинната памет.

«Що се отнася до органите на чувствата — писал той — то те действат като въвеждащи прибори на съвременните изчислителни машини— перфориани картички и магнитни проводници, носещи в себе си информация, а така също механизми, четящи директиви. Мозъкът всъщност разполага с такива различни родове химически и електрически паметни механизми, напомнящи кръгообразна живачна «памет» на електронните измервателни прибори».

Тази част от  «теорията» на Винер съвременните кибернетици обявяват за отхвърлена и преодоляна. Но всъщност са се оказали отхвърлени не централните механистически идеи, а старите технически форми, с които Винер сравнявал човешкия организъм. На место ртутной «памяти» пришла «память» в виде дисков и микросхем, изменились и устройства ввода и считывания информации и т.д.

Втора централна задача пред кибернетиците, т.е. създаването на механизъм, притежаващ способности на първата сигнална система на човека, т.е. способности към реакции и рефлекс, се взел да решава друг стълб на кибернетиката — доктор Уолтър. В 1951 г., след дълги «изследвания», той публично заявил, че е създал машина, уж поддаваща се на обучение, т.е. извършваща логически изводи от «получени от нея многочислени впечатления».

На дело се оказало, че никаква такава машина, преживяваща впечатления, няма и не може да има.

И такa, представянето на механизма за обратна връзка в машините, пренесено на живите организми и мозъка на човека и се явява централна техническа «идея» на кибернетиката. Съгласно тази «идея» всички явления и прояви на сложен физиологически, психически, икономически, политически, културен и личен живот на човека е само «различни форми на обратна връзка». Недаром само название этой «науки» заимствовано у древнегреческого названия искусства прибрежного судовождения, основной формулой которого было: «слева скала — руль вправо; опасность справа — руль налево».

В условията на умиращия капитализъм «ранната» и «късна» кибернетика трябвало да обърнат своето «кормило» на всички страни, само и само да продължат замъгляването на съзнанието на трудещите се. Тя се обявява, както вече бе казано за «всеобхващаща наука за управление на всичко» и по своята «разностранност» се сравнявала от капиталистическия печат, като християнството.

Но в сравнение с кибернетиката християнството често «си почивало». В своята книга Винер, излагайки основите на новото «световно учение», леко разяснява най-различни въпроси и дава тълкуване на категории. Он «объясняет» энтропию, происхождение мексиканских фресок, промышленную революцию, болезнь Паркинсона, католицизм, атомное оружие, поэзию Гейне, перегонку нефти, Тридцатилетнюю войну, материю, электрическую лампочку, математический анализ и т.д.

Законите на историческото развитие на обществото, според Винер, относително леко се познават с помоща на универсалния инструмент — кибернетиката. Така Винер «доказва» превъзходството на машините над хората, оскърбява човека и го принизява в неговата собствена история.

Цялата «ранна» кибернетика, по своята същност, била видоизменено продължение работите на Винер и неговите колеги над артилерийските системи за насочване. Съветските сталински философи и учени, разобличавайки кибернетиката, не могли да не обърнат внимание на нейния милитаризъм и людоедство. Що се отнася до «късната» кибернетика, която уж се отрекла от милитаризма и механицизма, то тук разликата е само в това, че Винер открито признавал военното използване на своите «теории», а «по-късните» кибернетици, усукват и извиват, но все пак признават, че техните «теории» са насочени, главно против работническата класа, революциите и социализма.

Да, действително, у кибернетиците в късния СССР главна задача било пределно да объркат управлението на социалистическото народно стопанство, да спрат автоматизацията на съветското производство или да го спрат и да насочат науките за автоматизация в задънена улица. Да, тук вектора немного се измества — във връзка с главната задача на съвременните империалисти, но цялата същност на кибернетиците в нея са се съхранили. Пока существовал СССР, империалистической буржуазии — хозяевам и заказчикам кибернетиков — остро требовались контрреволюционеры в советском партийном и госуправлении и в науке, т.е. «черти»-энтристы, «черти»-вредители, «черти»-правые и «черти»-троцкистские подрывники. Заедно с това на буржоазията постоянно и трябвали и и трябват роботи-провокатори (за внедряването им в работническите организации в капиталистическите страни), роботи-доносници и пълнители, роботи-полицаи, роботи-гестаповци, роботи-затворници, роботи-надзиратели, роботи-съдии, и накрая роботи-войници.

Просто казано всичко за кибернетиците си остава както преди: и за стопанина, и за задачите, и за методите, и за целите. С други думи все това «проклето» синьо и дяволско «жълто».

М. Иванов

[1] Дж. Фуллер. Реформация войны, стр. 52.

[2] Дж. Фуллер. Танки в великой войне, стр. 6.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 496084
Постинги: 1074
Коментари: 133
Гласове: 238
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930