Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2019 12:00 - Машина и капитал
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 166 Коментари: 0 Гласове:
0



Неотдавнашната статия на РП за кибернетиката ( «Още един път за кибернетиката. Проклето синьо и дяволско жълто" https://work-way.com/blog/2019/09/13/eshhe-raz-o-kibernetike-chyort-sinij-i-chyort-zhyoltyj/ ) изисква някои разширения и допълнения: трябва още един път да кажем, че автоматичната и изчислителна техника, роботи, компютри и т.н. оръдия на производството се използват от обществото в зависимост от това, какъв е способа на това общество да произвежда своя материален продукт, своя материален живот. Това означава, че и при научно-инженерните теории, обслужващо производството, също пряко зависят от способа на производство. В одном случае эти теории прогрессивны и служат развитию и благополучию всего общества тружеников, в другом случае эти теории реакционны, и обслуживают они только интересы господствующего эксплуататорского класса.

За това беше казано малко в статията за кибернетиката. Но у другарите възниква въпроса за това, как стоят нещата с висшата техника въобще, ако тя се използва от капитализма, т.е. не е ли могло да се случи така, че бързото развитие на електронната автоматика и роботи за последните 60 години да доведе до това, да служи тази техника на цялото общество — независимо от капитализма. Мол, пользуемся же мы компьютерами и дома, и на работе. И так далее.

С други думи много наши другари приели външната форма за съдържание и справедливо виждат проникването на компютъра в много сфери от живота, решили че сложните електронни машины и техните програми «служат на цялото общество».

Фактът, че РП и неговите кореспонденти работят против капитализма, използвайки компютърна техника и програмно осигуряване, произведени на капиталистически предприятия, още не означава, че от това се е изменил съществуващия способ на производство, а и обществения строй. Но това определено означава, че в политикономическото разбиране ролята на техниката, особено на сложната техника, при капитализма не е ясно у нашите другари.

Преди всичко е нужно да се разбере и класиците на марксизма това блестящо и многократно за показали, че машината при капитализма се използва, изхождайки от главната и основна задача на този способ на производство. Такава задач се явява не създаването от самата машина, не удовлетворяването потребностите на обществото и не облегчаването на човешкия труд, а получаването от капиталистите на добавена стойност, печалба. Этому и только этому служат все машины и все машинные программы, применяемые капиталом. Да, основным средством труда при капитализме является машина, это машинный способ производства. С помощью машины, обеспечившей высшую производительность труда, капитализм и победил феодальное общество и его устои. Маркс замечал, что машина — это средство производства прибавочной стоимости, но именно средство, а не источник её. Източник се явява труда на работниците, незалатен от капиталистите.

Но от самите икономически особености на капиталистическия способ на производство, т.е. от неговите закони, следват всички ограничения, които капитализма налага на използването на машини, а значи и на тяхното развитие. В условията на капитализма използването на машини е изгодно и целесъобразно само до тези предели тази разлика, която е между стойността на машината и стойността на тази работна сила, която тази машина заменя. Или например, използване на машина не дава необходим съществен ръст на добавена стойност, капиталистът ще се въздържи от придобиване и използване даже да е най-напреднала и «изключителна».

Но и тук не всичко е така просто. Между капиталистите съществува непрекъсната конкуренция на пазара за доставка на своите стоки. Эта конкуренция заставляет капиталиста искать способы снижения стоимости производства своих товаров — для того, чтобы можно было несколько снизить цены на эти товары на рынке и перетянуть на время к себе покупателей от своих конкурентов.

Иначе казано, нито един капиталист доброволно, ръководейки се само от грижа за благото на обществото, хуманизма или любовта към прогреса, няма да приеме нови машини и нови изобретения, без значение от ръста на производство на тези нови машини и изобретения.

Използването на машините при капитализма систематично предизвиква «излишен труд» и свързаното с това понижение на заплатите на работниците. Машините заменят известно количество работници, числото безработни пропорционално на това расте, заработената заплата под натиска на безработицата, чрез намаляване разходите за труд (във връзка с увеличението на производителността на труда, което дават машините) пада. Этот «избыток» рабочей силы и снижение зарплаты, в свою очередь, препятствуют дальнейшему применению машин на производстве и делают ее, с точки зрения капиталиста, излишним и невозможным, поскольку прибыль — главный стимул развития капиталистического производства — зависит не от сокращения труда вообще, а от сокращения только оплачиваемого труда, т.е., в первую очередь, от сокращения заработной платы рабочих.

Капиталистическото използване на машини е обусловило въвличането в производството на жени и деца работници, които потребяват по-малко и стойността на работната сила във връзка с това значително е по-евтина. В резултат отново расте степента на експлоатация на работническите маси. О том, что женщины и дети подорвут своё здоровье на производстве, капиталист не беспокоился, так как пополнение рядов пролетариев шло не только изнутри этого класса, но и извне, например, из крестьянства. Но основной момент здесь в том, что этот путь повышения прибавочной стоимости тесно связан именно с капиталистическим применением машин и техническим прогрессом. При ручном труде важна большая физическая сила рабочего, а для работы на машинах достаточно было женских или детских сил.

Всичко това означава, че при капитализма прогреса на техниката усилва експлоатацията на работника: наред със стремежа на всеки капиталист към увеличаване на трудовото натоварване на работника (удължаване на работния ден и интензивността на труда), за капитализма е свойствен постоянен стремеж към увеличаване експлоатацията на работника по-пътя на съкращаване на необходимото работно време. Това предполага непрекъсната гонка между капиталистите за излишна добавена стойност, която може да бъде получена с използване на машини. Именно в этом заключался секрет технической революции, проделанной капитализмом в относительно короткий срок.

Но бързото и широко развитие на капиталистическите производителни сили и техника на производство неизбежно встъпва в противоречие с тясната и ограничена цел на такова развитие — с увеличение на добавената стойност за шепа капиталисти. Иначе казано, развитието на висшата техника при  капитализма е ограничено от всички страни само от тази задача, оставяйки интересите на цялото общество настрана. Това е едно от проявите на главното противоречие на капитализма — чудовищното несъответствие на производствените отношения, основани на частната собственост, нивото и изискванията за развитие на производителните сили на обществото.

Класиците на марксизма отдавна са предвидели, че сдържането на прогреса на техниката, която неизбежно провежда капитализма, ще доведе до неговата едностранчивост и бърз упадък. В резултат на това капитализма, някога движел техниката на производство далеч напред, ще остарява все повече.

Това противоречие на капитализма напълно се съхранява и на неговия последен стадии, т.е. в периода на империализма. Но в този период във въпроса за техниката се внася и нещо ново. Так, например, крупные монополии, корпорации дают своим хозяевам возможность сознательно задерживать технический прогресс, тормозить и прятать изобретения и новшества, поддерживая при всём этом достаточно высокий уровень прибыли. Уже более 100 лет во многих отраслях капиталистического хозяйства налицо застой, загнивание или однобокость, перекос в том или ином производстве: одни сферы производства растут, как на дрожжах, вторые едва-едва живы, но не потому, что в них не нуждается всё общество, а потому, что они не дают максимально высокой прибыли верхушке буржуазии.

Най- ясно тази тенденция към спиране на техниката встъпва в периодите на обща криза ма капитализма и особено — в годините на най-дълбоки икономически кризи след края на първата и втора световни войни. В тези периоди финансовия капитал не само преднамерено спирал използването на нова техника, открития и изобретения, но в отделни случаи даже съзнателно се отказвал от вече достигнато ниво на развитие и вкарвал производството назад- буквално към ръчен труд.

Под тази дивост буржоазните идеолози се стараят да пуснат своята «философска» база. Примерно към 1929 г. (т.е. в началото на «Великата депресия» в САЩ) и до днес в буржоазните СМИ периодично се появяват материали с лозунги от типа: «Долу електричеството!», «Не на ядрената енергия», «Назад, към природата», «Всичко на земята към селски живот» и т.н. Периодично се появяват цели «научни» теории, показващи в детайли, как да се «прекрати» техническия прогрес, призоваващи да се спре масовото производство, строежите на ВЕЦ и прочеие «издевателства над природата». В этих «теориях» авторы рекомендовали правительствам своих стран разогнать научно-исследовательские центры и лаборатории, объявить на много лет мораторий на технические открытия и изобретения. У этих «философов» и «экономистов» проходит центральная мысль о «банкротстве науки» и о том, что во всех нынешних бедах человечества виноват не капитализм, а техника и наука или отдельные негодяи-учёные.

Когато след кра на втората световна война широко се разгърнали работите по ядрена енергия, изчислителна техника и автомати, идеологическата борба с прогреса до известна степен се конкретизирала. Този факт, че САЩ вече използвали атомното оръжие и бързо натрупвали своите ядрени арсенали, довел до призиви да се «забрани физиката», да се подчини науката на църквата, «светите отци»,  незабавно да се спрат всички работи по енергетическите реактори и т.н.

Тези реакционни «теории» намирали място и в практическото използване. В 1946-1960 г. в цел ред капиталистически страни, особено в европейските държави — получили американска «помощ» по плана Маршал, се приели закони, ограничаващи или даже забраняващи използването на машини и въвеждането на нови технологии в едни или други отрасли от производствата. Такие законы принимаются в Великобритании, Бельгии, Италии, Испании, Франции и даже в некоторых штатах США. Например, в Луизиане и Юте правительства штатов и мэрии крупных городов разрабатывают и реализуют планы общественных работ под общим названием «Новый «Новый курс»» (намёк на программы общественных работ, входившие в т.н. «Новый курс», т.е. во внутреннюю политику американской буржуазии в 1934-1939 гг., которую связывают с именем президента Ф.Д. Рузвельта). Эти планы получили меткое прозвище «тачка, лопата и кирка», поскольку в ходе их реализации ставилась задача ликвидировать механизацию трудоёмких земляных, строительных и дорожных работ, особенно на тех объектах промышленности, где были задействованы сотни тысяч безработных.

В този период хиляди квалифицирани инженери и учени се оказали на улицата. Знаменитият DIN — Германски съюз на инженерите, не по-малко знаменитото SAE — Съобщество на американските инженери, а така също цял ред други научно-технически общества, публикуват в 1946-1953 г. множество обръщения към младежите в своите страни, предупреждаващи ги за «препълнени академични професии» и призоваващи ги да се постъпват във ВУЗ-ове, особенно в Масачузетския технологичен институт, Висшите технически училища в Чикаго, Манчестер, Мюнхен и т.н.

Но такова положение е характерно не само за тези отминали години. С това ние се сблъскваме постоянно у дома през последните 28 години. При этом наши молодые инженеры не только не находят себе работы по специальности, но и их подготовка в технических ВУЗах бывшего СССР становится всё хуже и примитивнее.

Говорейки за развитието на техниката при капитализма, нужно е кажем няколко думи и за патентното дело. Отдавна е известно, че крупните банки и корпорации държали и държат в своите сейфове десетки хиляди патенти, не давайки им ход в производството. Это особенно касается крупных монополий, в чей состав входят нефтяные и газовые компании, химические и электрические производства, транспортные фирмы. Такое ненормальное положение с внедрением изобретений давно объяснили сами монополисты. Так, американский финансист и нефтепромышленник Дьюи говорил в своё время, что одно удачное изобретение, внедрённое у конкурентов, может разорить его фирму за одну ночь. Точнее не скажешь. Отсюда — политика монополий скупать «опасные» патенты и самих изобретателей оптом и на корню и прятать наиболее перспективные изобретения и открытия так, чтобы их не украли другие и не применили у себя.

От 1937 г. в САЩ министерството на промишлеността и търговията пуска сборник «Тенденции в развитието на техниката и националната политика с отчиатане на социалните последствия от новите изобретения». В списанието на сборника има стотици примери за това, как корпорациите се съпротивяват на развитието на техническия прогрес почти във всички отрасли, изключая само военната и свързаните с нея отрасли от икономиката, а така също производството на техника и специални средства за полицията и разузнаването. Авторы и составители сборника не раз были вынуждены признать, что капитализм имеет присущие его природе факторы, которые мешают реализации технического прогресса. Указывая на СССР, они писали, что только в социалистическом плановом хозяйстве, основанном на «безбожной» общественной собственности, открыт путь к неограниченному развитию техники и использованию всевозможных машин.

Това е действително така. Даже в днешните САЩ, Германия и Япония използването на последните технически достижения винаги са по-малко от възможните. Эти достижения используются там относительно небольшой частью предприятий — крупными и крупнейшими корпорациями, имеющими возможность периодически обновлять основные фонды, увеличивать основной капитал. Вместе с этими немногими существуют большое количество отсталых, слабо механизированных заводов или отдельных участков производства, которые выдерживают конкуренцию лишь благодаря высочайшей эксплуатации рабочих и убийственной интенсивности труда. Така например в корпорацията «Дженеръл Мотърс» с нейната напреднала техника се съхраняват маса немеханизирани процеси, особенно в леярските цехове. При съвременното състояние на техниката на механизация на тези цехове не съставлява особен труд, но работната сила на американския пролетариат — металурзи, леяри, формовчици, прокатчици и т.н. — струват на капиталистите-стопани много по-евтино отколкото придобиването на използването на съответни машини.

В капиталистическият свят, особенно в неоколониалните и зависими страни, тенденцията към съкращаване на механизацията се вижда още по-ярко. С тежък немеханизиран труд са заети десетки милиони работници. Причина: низкая зарплата и наличие большой армии безработных делают применение машин невыгодным для капиталистов.

Всичко това означава, че при днешното състояние на техниката хиляди задачи, които могли да бъдат решени, остават нерешени, защото законите на капитализма препятстват това.

Още в 1912-1913 г. Ленин показал, че монополистическия капитал задържа използването на цял ред крупни открития и изобретение, например подземната въглищна газификация (не се използва и до днес), развитието на електрификацията, механизацията на строителните работи и т.н. По повод на проектите по строителство на тунел под пролива Ла-Манш, които така и си оставали проекти, макар че били технически напълно осъществими още по това време, Ленин писал:

«Капиталистическо варварство е по-силно от всяка цивилизация».

И по-нататък:

«Накъдето и да погледнеш на всяка стъпка ще срещнеш задачи, които човечеството напълно е в състояние да разреши незабавно. Но капитализма пречи. Той е натрупал грамади богатства — и е направил хората роби на това богатство. Той разрешил сложни въпроси на техниката — и застопорил провеждането в живота на техническите подобрения заради нищетата и тъмнотата на милиони население, заради глупавата гордост на шепа милионери.

Цивилизация, свобода и богатство при капитализма предизвикват мисъл за нахранен богат, който гние жив и не дава живот на младите.

Но младите растат и ще вземат връх, независимо от това»[1].

Тези думи на Ленин напълно съхраняват своето значение и за днешното положение на капитализма.

Но ще е грешка да видим само едната от тази страна на развитие на техниката в условията на съвремения капитализъм и да не забележим неговото диалектическо противоречивост, т.е. да забравим за отбелязаните от Ленин противоположни тенденции.

В резултат от превръщането на конкуренцията в монополите се извършва процес на социализация на процеса на изобретения и усъвършенствования. Финансовият капитал е създал цяла мрежа от крупни изследователски институти и лаборатории, в които процеса на технически изобретения и усъвършенствания се осъществява фактически «по конвейер», по пътя на колективна работа на хиляди научни работници и инженери с различна специалност, по пътя на използване на т. н. «пленни изобретатели», подписващи се при постъпване на работа на договор според който те са задължени да передават на фирмата на патентите от всички свои изобретения за символично възнаграждение от 1 долар или 1 евро.

Така корпорациите купуват науката на едро и дребно и я подчиняват на себе си. Така още в началото на XX век се осъществил преход от техническите изобретения и усъвършенствания, а така също самата организация на НИОКР (научно изследователски и опитно-конструкторски работи) от старите манифактурни форми към методи и форми на организация, съответстващи на крупната машинна промишленост. Това способствало и способства цялата увеличаваща се сложност и скъпа цена на научното оборудване, необходими за изследователски работи (спектрографи, циклотрони, микроскопи, телескопи, мощни сървъри и т.н.), водещи до значителен ръст на основния капитал на такива институти и лаборатории (т.е. научните подразделения на крупните фирми).

Tова води до ръст на концентрация и централизация на НИОКР и развитие на техниката. Няколко днешни транснационални корпорации и банки са съсредоточили в свои ръце голяма част от целия световен научно-изследователски апарат и научни кадри. Именно эти корпорации и банки используют науку в своих целях. Таким образом, гигантский прогресс человечества, всё обобществление мирового производства и процесса технических изобретений и усовершенствований, открывающее возможности ускорения технического прогресса производства, идёт на пользу только финансовому капиталу.

Едновременно с усилването на застоя и загниване, техниката в периода на империализма продължава да расте — под въздействие на задълбочаваща се конкуренция между крупните групи от финансовия капитал, усилващата се военна и контрареволюционна подготовка на буржоазията. Но при това бързия ръст на техниката става все по-неравномерна, усукана, скокообразна и непостоянна. Такой рост техники усиливает несоответствие между различными отраслями народного хозяйства, приносит с собой всё больше элементов хаоса и кризиса. Развитие техники всё более перерастает общественные условия империализма и всё сильнее отстаёт от огромных возможностей, которые технике открывает развитие современной науки, а сама наука при этом, даже открыв новое и правильно отразив это новое, тут же складывает это открытие в долгий ящик, — если, конечно, это открытие не сулит капиталу быстрого роста прибыли, военного или полицейского усиления. Прогресс производительных сил сковывается рамками убогих производственных отношений, капитализм окончательно становится преградой для общественного развития во всей его полноте.

 Всички тези противоречия до предел се задълбочават в периоди на общи кризи на капитализма. В тези периоди от развитие на техниката съдейства разширената хроническа масова безработица в главните промишленни страни, нагледно показва, как развитието на производителните сили при капитализма все повече се сблъскват с ограничените рамка на вътрешните пазари на тези страни, как те задълбочават и усложняват всички противоречия на капиталистическото стопанство. Но при этом оба раза перед мировыми войнами развитие капиталистической техники было непосредственно связано с подготовкой войны и обслуживанием её нужд. Тот же процесс идёт и сегодня, когда империалисты готовят третью мировую войну, т.е. третий большой передел мира.

Що се отнася до втората световна война, то тя оказала съществено влияние на развитието на науката и техниката. Трудът на хиляди учени, изобретатели, конструктори бил съсредоточен на задачи по обслужване на военните производства. При това под въздействие на обширния пазар на продажба, заплащащ се за сметка на държавната хазна, с времето били отслабени тези прегради, които финансовия капитал поставил на внедряването на технически изобретения и усъвършенствания. Преди войната и в хода и от архивите спешно се извличали, доработвали и внедрявали в производство много изобретения и открития, скрити от монополите в своите сейфове. Ускорило се качественното усъвършенстване на всички видове военна техника и цял ред производствени отрасли, обслужващи военната промишленост със суровини, оръдия от производство, прибори и т.н.

Така от една страна втората световна война, която привела до невиждано унищожаване на производителните сили на обществото, в същото време настоятелно подгонила развитието на техниката, както непосредственно във военните отрасли, така и в много други отрасли от промишлеността, свързани с военното производство и воденето на война.

Тези процеси, само че свързани с много «малки» войни, вървят и днес. Това още един път показва, че развитието на техниката в условията на съвременния империализъм е получил уродлив, едностранен характер. Это развитие техники, т.е. части производительных сил общества, направлено империализмом на разрушение производительных сил этого же общества.

Във всички водещи империалистически държави преди войната били създадени специални държавни органи, които ръководели процесите на превключване на наука и техника за нуждите на войната и финансиране на военните научно-изследователски работи. Самите държавни разходи на развитие наука и техника силно нараснали, но това не само не отсабило, но още по-силно усилило ролята на монополите в развитието на науката и техниката. В полное распоряжение этих монополий были переданы результаты научно-исследовательских работ, которые велись за счёт казны, т.е. за счёт рабочего класса и других трудящихся.

В 1940 г. в доклад на Временния национално икономически комитет към сената на САЩ се отбелязало, че цялата национална наука фактически се намира под пълното господство на няколко гигантски концерна, такива като «Дженеръл Електрик», «Боинг», «Дженеръл Мотърс», «Стандарт Ойл» и т.н. Съгласно данни от комисията по делата на малките предприятия за 1947 г., по време на войната научни изследвания са се водили основно, в лабораториите на тези фирми. В 13 американских компаниях была сосредоточена 1/3 всего персонала, занятого научными исследованиями в промышленности, в 140 компаниях — 2/3 этого персонала. В то же время 150 000 промышленных фирм США вообще не имели исследовательских лабораторий. Средства, отпущенные правительством США по контрактам для лабораторий и исследовательских учреждений в промышленности, размещались таким образом, что в 1940-1944 гг. 10 крупнейших фирм получили 2/5 всех израсходованных средств, а 68 ведущих фирм — 66 % всех сумм. По контрактам, заключённым правительством с этими фирмами, им предоставлялись патентные права на использование всех изобретений и открытий, которые запрашивали эти фирмы. Это означало, и сенатская комиссия это открыто признала, что всеми плодами технического прогресса, достигнутого во время войны, воспользовались только крупнейшие концерны. Сенаторы также указали на то, что теоретические работы в основных областях естественных наук, в том числе в физике (не считая физику ядра) и химии (не считая химию боевых средств), были почти полностью остановлены. С 1939 по 1947 гг. почти не проводилась подготовка новых научных кадров. В результате в США до самого конца 1970-х гг. ощущалась нехватка квалифицированных кадров в «гражданской» науке — и это при том, что молодёжи не рекомендовалось идти в науку. Полный абсурд, т.е. капитализм.

В 1946-1947 финансови години в САЩ за развитието на науката и техниката били отдадени от държавния бюджет 1 милиард 152 милиона долара, докато в 1940 г. за същите сели били отпуснати само 50 милиона. При това разходите на самите корпорации за НИОКР в 1946-1947 г. съставили 110 миллона долара. Но самое основное в том, что 90 % всех государственных средств, т.е. около миллиарда долларов, пошли на исследования, имевшие военный и полицейский характер, т.е. непосредственными заказчиками работ были Пентагон, ЦРУ и ФБР. Первое место по затратам и концентрации научно-технических сил в тот период заняли работы по развитию ядерного оружия, а также работы специальных отделов штаба ВВС США по созданию и совершенствованию ракет дальнего действия, способных нести ядерные заряды. Голяма част от теоретичните изследвания в областта на физика, химия, биология, приложна математика и други науки, които се водили в лабораториите на университети, колежи, промишлени предприятя, различни «неправителственни» и «обществени» организации се финансирали от министерството на отбраната и разузнаването. Това става и в момента.

В началото на 1948 г. Белия дом утвърдил програма на военното министерство, съгласно която в близките години е трябвало да се достигне 100% използване на всеки учен и инженер в САЩ, т.е. пълно въвличане на всеки работник от науката и техниката в подготовката на нови войни. Така на служба на миитаризацията и империалистическата политика се поставили всички научно-технически достижения и всички най-добри сили от науката и техниката. Такое положение сохраняется в ведущих капиталистических государствах и по сей день

Класиците на марксизма предвиждали, че на известен етап от развитието на капитализма неговите производителн сили ще се превърнат от собствено производителни сил в сили разрушителни. В този смисъл висшите достижения на приложната математика, теорията на автоматичното управление, най-добрите компютри, роботи, програми и т.н. империализма превърнал в свои средства за конкурентна борба, в оръдия за нови войни за преразпределение на света, иначе казано, в тези самите средства за унищожаване на хора и тяхната материална култура, за които е говорил Ленин.

Империализмът е загниващ и умиращ капитализъм, последен етап в историческото развитие на капитализма, но не защото се прекртява развитието на производителните сили и ръста на техниката. Развитието и ръста на техниката продължават, но работата е в това, че съвременния капитализъм вече не може да използва това развитие за свои цели — в следствие на доведените до крайни предели противоречия между производителни сили и производствени отношения, в частност, защото всички най-добри достижения на техниката се насочват не на развитие на цялото общество, а на обслужване на войната и фашиския терор против народа, което е неразривно свързано със самото съществуване на империализма.

Но в същото време империализма е подготвил всички материални условия за отстраняване на това несъответствие по революционен път, за ликвидация на обвивката на капиталистическите производствени отношения, пречещи на ръста и развитието на производителните сили.

Какво е било положението и развитието на техниката в СССР?

Ликвидацията на отношенията на частна собственост и победата на социализма в нашата страната доведоха до огромен ръст на използване на машини и развитието на техниката.

В условията на капитализма механизацията и автоматизацията на производствата и развитието на нова техника се съчетават със съхраняване на най-изостанали способи на производства, особено в колониите, полуколониите, новите колонии, а така също в отделни отрасли от стопанствата на най-напредналите капиталистически страни. Това означава, че прогреса на техниката в условията на съвремения капитализъм още повече засилват и задълбочават неравномерността в развитието на различните страни и отрасли от производствата.

В социалистическото общество тази неравномерност и ограничения, препятстващи повсеместното внедряване на крупно машинно производство, постепенно се ликвидира. Това е резултат от политиката на диктатурата на пролетариата и плановото водене на народното стопанство, основани на обществена собственост на средствата за производства.

Докато в условията на капитализма селското стопанство, по принцип, изостава от промишлеността по своетo техническо ниво, колективизацията на селското стопанство в СССР и победата на социализма в съветското село позволили да се премине към широка механизация на селскостопанското производство, към превръщането му в отрасъл от крупното машинно производство, снабдено с първокласна техника. За годините на сталинските петилетки в селското стопанство на СССР била извършена техническа революция: механизацията обхванала всички важни процеси в земеделието и животновъдството. К 1953 г. новая современная техника составляла основу не только в промышленности, но и в сельском хозяйстве страны.

Болшевишката национална политика и социалистическото решение на националния въпрос в СССР довели до развитието на най-напреднала промишленост и селско стопанство в националите републики — бившите изостанали колонии и полуколонии на царска Русия. Това означавало, че се ликвидирали стопанската и техническа неравномерност на развитие на СССР, а на тази основа изчезнало и културното неравенство на различните райони на страната.

В условията на социализъм коренно се изменя въздействието на машините и техническия прогрес на работника. При социализма машината сама по себе си съкращава работното време, докато при капиталистическото използване така или иначе се удължава работния ден. Машина при социализме облегчает труд, но её капиталистическое применение повышает до крайних пределов интенсивность труда. Машината при социализма означава победа на човека над едни или други сили на природата, увеличава богатството на производителите, докато използването и при капитализма означава обедняване и деградация на широките трудови маси. С други думи, само при социализма машината заема именно това място в общественото производство, което и трябва да заеме.

Само при социализма развитието на техниката става кръвно, собствено дело на работническата класа. В разработката на нови машини и нови технологии участват не само учени и инженери, но и стотици хиляди стахановци в промишлеността, транспорт и селското стопанство.

Планомерното развитие на народното стопанство на СССР по законите на разширеното социалистическо възпроизводство осигуряват такова ускорено техническо развитие, такова бързо обновяване и разширение на основните средства за производства, каквито капиталистическите страни не знаели даже в периодите на най-висша пазарна конюнктура. При това още един път ще повторим — за нашите заблудители и дребнобуржоазни фантазьори — че Русия, бедна аграрна страна, изостанала до революцията по въоръжение с най-съвременни оръдия за производства от Англия 4 пъти, Германия 5 пъти, САЩ 10 пъти след първите петилетки, т.е. към 1938 г., се превърна в мощна индустриална държава с напреднала техника, с малко изостанала по ниво на механизация само от САШ. По этому поводу на XVIII съезде ВКП(б) Сталин говорил, что только социалистическая система хозяйства дала возможность в несколько лет переоборудовать всю промышленность на новой, современной технической базе. Такой возможности не даёт и не может дать капиталистическая система хозяйства.

Че това е така ние можем нагледно да се убедим, поглеждайки около себе си: за последните 28 години господство на буржоазията в новите капиталистически държави, бившите републики на СССР, не само не провели обновяване на техническата база на водещите отрасли от стопанствата, но и се върнали в много отрасли буквално в мануфактурния или раннокапиталистически период, образно казано от екскаватора — до лопатата, от завода-автомат — до занаятчийската работилница. Техническата деградация е колосална!

Помешчическо-капиталистическа Русия до революцията е била полуколония на западноевропейските империалисти. От страната ежегодно се изнасяли десетки милиони рубли във вид на проценти от вложени капитали и заеми, във вид на свръхречалби от усилената експлоатация на руските работници и бедни селяни. Чуждестраният капитал, господствал в основните отрасли от промишлеността, бил заинтересован в съхранването на техническата изостаналост на производството в царска Русия.

Между другото, талантливия трудов народ на Русия още до Октомврийската революция дал цял ред велики учени, техници, инженери, изобретатели, отворили нови пътища за научно и техническо развитие на производствата, нови вещества, нови тайни на природата, развили далеч напред световната наука и техника. Но тези забележителни открития почти не намирали производственни приложения вътре в страната а безнаказано се присвоявали от чуждите капиталисти. Например, целая плеяда русских химиков XIX века — Д.И. Менделеев, Н.Н. Зинин, А.М. Бутлеров, М.Г. Кучеров и другие — по сути дела, создала своими открытиями и исследованиями основу для многих технических переворотов, однако, плодами этих открытий пользовался не русский народ, а германский, английский и французский финансовый капитал.

Царското самодържавие спирало развитието на науката и техниката, душило просвещението и културата, обрекало народа на позорно изоставане. Управляващите класи в Русия били проникнати от нископоклоничество и роболепие пред всички чужденци. Это отражало полуколониальную зависимость страны от иностранного капитала. Царското семейство и членовете на правителството, получавайки всякакъв род кредити и подкупи от чуждите правителства, бъдещи акционери на крупните чуждестранни банки и промишлени общества, били преки изпълнители на волята на стопаните на тези банки и общества. Такова положение се изразявало, в частност, в това, че много родни научно-технически изобретения и открития получавали възможност за известно, тясно използване в Русия само след техния реекспорт зад граница, под чуждестранна марка и с всички авторски права, принадлежащи на банката или тази чуждестранна фирма, която господствовала в един или друг отрасъл от руската промишленост. Это, в свою очередь, усиливало эксплуатацию трудящихся России.

Съвсем друго е било положението в сталинския СССР. Към началото на 1940 г. нашата страна догонила и изпреварила главните капиталистически страни по новости в производствения апарат, т.е. по техника на производство, а значи и по темпове на ръст на промишлеността. Тогда же перед диктатурой пролетариата встала новая задача — догнать и перегнать в кратчайшие исторические сроки наиболее развитые капиталистические страны в экономическом отношении, т.е. по производству основных видов продукции на душу населения. В решении этой задачи крупнейшая роль отводилась как раз прогрессу техники, орудий и средств производства. Встал вопрос и о том, что пора переводить на автоматическое производство не только отдельные производственные линии, но и целые предприятия. Это означало, что и сама техника автоматов, вычислителей и роботов должна была подняться на новый, высокий уровень, а наука об автоматизации, в свою очередь, должна была обеспечить новое производство правильными теориями, программами и технологиями. В своём докладе на XVIII съезде нашей партии Сталин указывал на это, говоря, что чем более будет у нас совершенствоваться техника производства, тем скорее будет выполнена основная экономическая задача СССР. В этом смысле третий пятилетний план и намечал большую программу технического развития промышленности и сельского хозяйства, широкое внедрение в производство новейших достижений науки и техники, изобретений и рационализаций.

Световният капитал разбирал, че мирното строителство в СССР трябва да се спре на всяка цена и да се направи така, че на производителните сили на социализма да се нанесе колосална щета. В този случай, според замисъла на американските и европейски империалисти, даже и СССР да устои, то все пак ще бъде силно отслабен от войната и върнат назад, давайки по този начин на капитализма глътка въздух  и отсрочка на гибелта му.

Съветският трудов народ под ръководството на своята болшевишка партия победил обединените сили на световната буржоазия, разбивайки германския империализъм — нейния преден отряд. Тази победа означавала и доказвала преимуществата на социалистическия способ на производство, обществения и държавен строй. Тази победа могла да бъде удържана благодарение на предварителната подготовка на всички материално-технически сили на страната към активна отбрана, благодарение на социалистическата индустриализация и колективизацията на село. Станала очевидна правота на болшевиките, че съветския народ нямаше да може да отстои своята страна от световния фашизъм, нямаща достатъчна промишлена база за отбрана. С другой стороны, было невозможно создать такую промышленную базу, не обладая высшей техникой в промышленности. Для этого и нужен был весь довоенный высокий темп развития советской индустрии, а не длинный «текстильно-торговый» путь, который предлагали правые враги социализма (Бухарин и компания).

След края на войната било необходимо бързо да се възстановят пострадалите райони на страната, да се възстанови довоенното ниво на производство в промишлеността и селското стопанство, а след това значително да се увеличи това ниво. Едно от главните условия за успеха на тази работа се явявало осигуряването на по-нататъшен технически прогрес във всички отрасли от народното стопанство на СССР. Без това е било немислимо достигането на мощен подем на производството и производителността на труда в пределно кратък срок. Това обстоятелство, че веднага след войната самите трудещи се разгърнали движението за изпълняване на петилетките за 4 години, говорило за това, че се е разчитало на нова техника в производствата, коятор реално позволявала да се вдигнат нормите на изработка с 20-30 %.

Следвоенният петгодишен план (1946-1950 г.) поставил цял ред крупни задачи по развитие на нови производствни отрасли и нова техника. Към такива производства се отнасяли например, енергохимичното използване на твърдото гориво (пълен цикъл на преработка на въглища, торф и шисти за създаване на редица сложни химически вещества), подземна газификация на въглища, широко използване на кислорода в най-различни технологични процеси, използване на високо напрежение и висок ток в производството на леки и цветни метали, легиране на стомани, химически продукти и в металообработката, производство на нови синтетични продукти и материали, практично използване на предаване на постоянен електрически ток на големи разстояния, използване на електроника в народното стопанство, развитие на реактивна техника и използване на нови типове двигатели, осигуряващи високи скорости и мощности, широко използване на атомната енергия в промишлеността и транспорта.

Някои от тези задачи, представляващи задачи на преходния период от социализъм към пълно комунистическо обществ, въобще излизали от рамките на възможности на капиталистическото производство и техникаи, които макар и дошли плътно до разрешаване, но в същото време не били в състояние да осъществят в широки мащаби и за мирни цели, за благото на народните маси. Това особено касаело мирното използване на ядрената енергия, автоматизацията на производството и приемането на електронни устройства в гражданската промишленост, които явно спирали мощните капиталистически монополии и тясно свързаните с тях милитаристскически кръгове. Широкото мирно използване на нови видове енергия и нова техника могло много бързо да доведе до преврат в най-различните отраси от производствата. Но именно от този преврат се бояли стопаните на големите монополии, в които, по думите на Сталин, старо оборудване виси в краката на производството и пречи на прилагането на нова технология. Иначе говоря, пока из старого оборудования капиталист не выжмет все соки, пока не окупит его множество раз, до тех пор только угроза полного разорения может заставить его провести у себя модернизацию.

В резултат от перспективните изисквания на производствата и редица научни открития към края на 40-те г. на XX век техника стояла на прелом, на границата на крупен преврат в различни отрасли от производството. Но осъществяването на тези преврати на полза на трудещите се било в състояние само на плановото стопанство в СССР и страните с народна демокрация, свободни от противоречията на капитализма, не боящи се от кризи и безработица.

Но при все това е нужно да се отчита — и в това е било своеобразието на поредния етап в развитието на социализма в СССР — че осъществяването на тези нови технически задачи, този качествен скок в развитието на техниката социализма не е можел да извърши без нов, мощен подем на наука, без обширни, осигурени със съвременни сложни оборудвания и висококвалифицирани кадри заети в научно-изследователски работи. От своя страна, тези кадри трябвало да бъдат освободени от промишлеността и селското стопанство за сметка на непрекъснатия ръст на производителността на труда, в това число, в резултат на широко и дълбоко внедряване в производството на автомати, роботи, електрони изчислители и т.н. прибори и комплекси. Речь уже фактически шла о массовом высвобождении трудящихся и их перенаправлении на научную и исследовательскую работу. Грань между производством и наукой, трудом физическим и трудом умственным постепенно стиралась: наука всё больше пронизывала производство, а производство становилось вообще немыслимым без постоянной научной работы — не только в НИИ, а главным образом, здесь же, в цеху, на заводе, фабрике, станции и т.д. Народното стопанство на СССР все по-бързо и уверено преминавало на нови видове енергия, нови вещества, нови технологии, нова организация на производство — пълно автоматизирано производство.

Подготовили: Е. Яровая, П. Круглов

Продолжение следует

[1] В. И. Ленин, ПСС, т. 24., стр. 16-17.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1659475
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031