Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2019 12:00 - Семантически идеализъм- философия на империалистичната реакция
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове:
0



Из кн. «Против философствующих оруженосцев американо-английского империализма», Издательство Академии наук СССР, Москва, 1951 г., стр. 88-101.

СЕМАНТИЧЕСКИЙ ИДЕАЛИЗМ — ФИЛОСОФИЯ ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКОЙ РЕАКЦИИ

 М. Г. ЯРОШЕВСКИЙ

В гениалният труд на Й. В. Сталин «Марксизмът и въпросите на езикознанието» е дадено стройно учение за язика, като общонародно средство за обмяна на мисли, като за форма на национална култура. Сталинското учение за езика въоръжава народите в тяхната борба с всякакъв род асимилатори, опитващи се да подкопаят самобитността и унищожат самостоятелността на националните култури. Труд И. В. Сталина наносит сокрушительный удар по лагерю империализма и войны. Он является действительным средством разоблачения новейших разновидностей буржуазной философии и лженауки, специализирующихся на фальсификации языка и мышления.

Сред философстващите гангстери, заблуждаващи народните маси с всякакъв род идеологически наркотик, едно от първите места заема т. н. «семантика».

Както е известно, семантика в науката на езика се нарича учение за смисловата страна на думи и изрази.

«Семантиката (семасиология) — казва Й. В. Сталин — се явява една от важните части на езикознанието. Смисловата страна на дуните и изразите има сериозно значение в делата по изучаване на езика»[1].

Но в капиталистическите страни (преди всичко в САЩ и Англия) термина «семантика» станал широко известен с друго значение. С този термин се кръстила модната разновидност на идеалистическата философия, родена още от разобличилия ги от Ленин махисти. Различие между семантиками и махистами столь же несущественно, как, пользуясь сравнением Ленина, различие между чортом желтым и чортом синим. Ако махистите се занимавали главно с фалшификация на чувствените познания (усещания), то семантиците, изцяло приемайки махистското, субективно-идеалистическо определение на обективната реалност, като съвокупност от усещания, избрали, като основен обект за своите спекулации езика, около проблема на който те вдигнали невероятен шум. Техните книги и списания са пълни с проекти за лингвистични реформи, критики към езика, вопли за техните бедствия, които уж влекат след себе си ползването на нормална човешка реч. Семантичната мъдрост се опитва да затъмни съзнанието на трудещите се не толкова на държавните професори, но и на американо-английските делегации в Организацията на Обединените Нации.

Идеологът на атомния грабеж Бертран Ръсел обещава да опровергае (за кой ли път!) материализма с помоща на своите най-напреднали измислици по повод структурата на езика. Настолна книжка на насилниците на човешкия морал станало съчинението на един от главатарите на семантическата «школичка» на Айер «Логика, язик и истина», в която, както мелодично отбелязва буржоазния печат, «гносеологически се тресат основите на морала». Беглый польский граф Кожибский клянется, что если мир вызубрит рекомендуемые им правила пользования языком, то исчезнут голод, безработица, нищета, семейные скандалы и несварение желудка. Небезызвестный экономист Стюарт Чейз, безнадежно возившийся много лет с рецептами спасения капитализма от экономических кризисов, восторженно объявляет, что семантика раскрыла ему глаза на источники всех человеческих бедствий, которые, оказывается, коренятся… в «лингвистическом хаосе». С развязностью торговых зазывал они предлагают своим хозяевам рецепты по любым вопросам общественно-политической жизни, снабжая их «новыми» средствами идеологической борьбы против прогрессивных сил и идей. Это видно даже по одним только названиям многочисленных опусов семантиков: «Почему Дьюи потерпел поражение на президентских выборах?»; «Альфред Шефильд исследует „перемены» в значении слова „коммунист»»; «Антисемитизм как случай неправильного применения семантических отношений»; «Семантическая путаница в „международных делах»» и т. д.

До корен извратили действителната природа на езика, семантиците заявяват, че всички бедствия в социалния живот се коренят в езика. С тези свои разсъждения те разчитат на отвличане трудещите се от борбата против капиталистическия гнет. С этой же целью они пытаются «семантически» обосновать реакционную идеологию космополитизма, начисто отвергая национальное своеобразие языков. Семантики требуют замены народных, исторически сложившихся языков «сверхнациональным» языком, в качестве которого рекомендуется английский язык. По замыслам семантиков, народы должны отказаться не только от национального суверенитета и собственных экономических интересов в пользу американо-английских банкиров, но и от собственного языка и, следовательно, от неразрывно связанной с языком собственной национальной культуры.

Своя поход против езика и мисленето семантиците започват със заявлението за необходимост да се трактува езика не като обществено явление, а като «естествен процес», като естествено напускане на биологичната особеност. Това не означава, разбира се че семантиците са заети с изследване на физиологическите основи на речта. Их меньше всего интересуют реальные механизмы речевой деятельности. Они преследуют совершенно иные цели.

Човешките отношения, казват семантиците, са обусловени от способа на употреба на думи; структурата на обществения живот зависи от структурата на езика, а структурата на езика, от своя страна — от двигателно-отделителните прояви на организма. Така, идеалистичната идейка за това, че движещата пружина на общественото битие се явяват «биологичните дълбини» на индивида, ни се подава от семантиците с нов сос: организмът поражда езика, а езика определя характера на обществените отношения.

Заедно с това, семантичната концепция, съгласно която думите- това са звуци, обозначаващи измененията в тялото, откъсват езика не толкова от живота на народа, от обществото, но и от обективната реалност, показана чрез мисленето.

Семантиците проповядват широко разпространената в Америка вулгарна, идеалистическа теория, съгласно която речта е връзка между реалгиалните реакции (звуци) и другите толодвижения. Вместо да използва реалните движения на ръцете, краката и т. н. човек уж започва да произнася звуци, заменящи тези реакции.

Най-големи неприятности чакат хората, плаши семантика Джонсън — автор на нашумялата във философското блато на САЩ книга «Човечеството в затруднение» — ако те не прекратят да мислят, че езика е изработено от обществото оръдие за обмяна на мисли. Словото, уверява Джонсън, указва не на реални предмети, техните свойства и отношения, а на състоянието на организма. Если нормальные люди считают, что, обращаясь друг к другу с речью, они обмениваются мыслями о существующей независимо от них действительности, то, по Джонсону, это убеждение нормальных людей — «иллюзия». Подобно тому, пишет он, как душевнобольные выдают плод своего воспаленного мозга за нечто объективно существующее, так пользующиеся языком люди выносят свои органические состояния во вне и, признавая их имеющими реальное значение, становятся рабами языка.

Тези семантични лъжи, представляващи на пръв поглед чисто клиничен интерес, служат за напълно реални политически цели. Семантиците превръщат езика, явяващ се оръдие в борбата и развитието на обществото, във физиологическо изхвърляне от организма. Они надеются убедить простаков, что «агрессия», «империализм», «колониальное рабство», это только звуки, «семантические бланки», за которыми нет ни бессмысленной гибели миллионов во имя империи доллара, ни нещадной эксплуатации народов, что это только знаки, обозначающие «некоторое напряжение в мышцах и железах». Они надеются, что им поверят, будто «мир», «свобода», «демократия» — пустые призраки, возникшие в результате вибраций голосовых связок.

Встъпвайки с подобни, с позволение да кажа, «теории», идеолозите на американския империализъм даже не се опитват да загримират своята зверска физиономия. Те изхвърлят от езика цялото му богатство, духовно съдържание, за да докарат човешката дейност до нивото на животински реакции; те се стремят пределно да обезценят ролята на мисленето, защото ръста на съзнание на милиони маси в капиталистическите страни стават все по-голяма и сериозна заплаха за подпалвателите на войни и душителите на свободи.

Пропагандирайки своите идеалистически глупости, семантиците се надяват да отвлекат народните маси от разбирането на действителните движещи сили на историческия процес, да прехвърлят на езика отговорността за всички пороци и ужаси на капиталистическия строй.

За избавяне от тези ужаси се дава едно средство: реформа на езика. На трудещите се в САЩ, Англия и другите капиталистически страни се обещава спасение от войни и нищета, масова безработица и расова дискриминация, чрез организация на «курсове по семантика» и изменение на обикновения способ на употреба на словата.

Не е трудно да се разбере, че една от главните политически цели на семантиците се състои в това, да се пренесат всички остри социални проблеми, стоящи пред народите, от сферата на действителната борба в сферата на лингвистичните измислици, извеждащи трудещите се по-далеч от реалния свят и реалната борба.

В противовес на семантичните глупости марксизма разкрива дълбоката социална природа на езика. Езикът, както отбелязват Маркс и Енгелс, подобно на съзнанието възниква само от настоятелна нужда от общуване между хората.

«Езикът — пише Й. В. Сталин — се отнася към числото обществени явления, действащи за всички времена на съществуване на обществото. Той се ражда и развива с раждането и развитието на обществото… Извън общество няма език. Затова езика и законите на неговото развитие може да се разберат само в случаи, когато се изучава в неразривна връзка с историята на обществата, с историята на народите, на които принадлежи изучавания език и които се явяват творци и носители на този език»[2].

В труда на Й. В. Сталин е дадено дълбоко и всестранно осветяване на връзките на езика и мисленето. Езикът встъпва и като оръдие при обмяна на мисли и взаимно разбиране, и като опора на мисленето, и като важен фактор на неговото развитие.

Сталинското учение за връзките на езика и мисленето въоръжават напредналите учени от целия свят с непримирима борба против идеалистичната философия и идеалистичната лингвистика, извращавайки истинския характер на взаимоотношенията между езика и мисленето.

В работата на др. Сталин по въпросите на езикознанието е дадена разгърната критика на идеализма, което откъсва мисълта не толкова от нейния мозъчен субстрат, но и от неговата езикова форма, от «природната материя» на езика. Гениалният труд на Й. В. Сталин, в който е даден дълбок анализ на връзките на езика и мисленето, се разкриват законите на развитието на езиците и тяхното значение, като форми на национална културура, камък по камък не оставяйки от идеалистичните построения на т. н. семантична философия.

Свойственни на всяка буржоазна философия и лингвистиката разкъсвайки се между езика и мисленето семантиците довели до краен предел.

Извратявайки обществената същност на езика по пътя на превръщането му в съвкупност от звукови реакции на организма, семантичните идеалисти начисто отделили езика от неговото смислово съдържание, оставяйки на езика само знаци — фонетични или графични комплекси.

На тези знаци, заявяват семантиците, не трябва да се придава никаккво реално значение. А тъй като обобщяването се осъществява с помоща на думи, то следователно, уверяват семантичните мракобеси, с общи понятия в действителност нищо не съответства.

Всяко слово, което не издържа непосредствено субективно впечатление, е по утвържденията на семантиците, пуст звук. Така, огромна област от човешките общи понятия семантиците обявяват за твърда фикция.

Тези реакционни утвърждения, в които съвременните мракобеси повтарят мислите на мракобеса от XVIII в. поп Баркли, са насочени против материализма, против науките и научното мислене, които продължават да се опират на таз предпоставка, че правилно образуваните общи понятия представляват отражение на обективната действителност. Домислите на семантиците са насочени против борбите на народите за мир, истинска демокрация, социализъм. Семантичните фанатици се стремят да обезмислят тази борба. Техните бръщолевения за това, че всички общи понятия са само фикция, имат за цел да «докажат», че мира, свободата, прогреса са също само фикция, която нищо в реалната действителност не съответства и за които, както казват няма за какво да се бори.

Политическото назначение на всички семантични проповеди се състоят в обезмисляне на борбата на народите за демокрация против империалистическия гнет, в отрицание на обществения прогрес, означаващи неизбежна гибел на прогнилия буржоазен строй, в стремеж да се спре победното шествие на напредналия материалистически светоглед. Именно за това семантиците дават общи понятия за безмислените звуци.

Трудът на Й. В. Сталин по езикознание, обогатява ленинската теория на отражението, разкрива огромната роля на езика в процеса на познанието, показват ролята на езика, като могъщ фактор на познанието и значението на речта в развитието на мисленето.

В светлината на сталинските идеи ярко се вижда реакциоността и мизерията на тези представи за езика и мисленето, които се разпространяват от днешните роби на американския империализъм — семантичните идеалисти.

Доказвайки пъната условност и субективност на общите понятия, обезценявайки така теоретичното мислене, ползващо тезии понятия, семантиците се стремят така по пътя на прогнилата идейка за невъзможността на познаването на реалните закономерности на обективния свят, в това число познанието на закономерностите на обществения живот, осъществяван с помоща на абстрактни понятия. Ленинската теория на отражение е враждебна на всеки идеализъм, разкрива истинския път на познание, вървящ от живото съзерцание към абстрактното мислене и от него към практиката. Тя показва, че абстрактното мислене е своеобразна форма на отражение на реалния свят в човешката глава. В понятията на човека — казва Ленин — своеобразно и диалектично се отрззява природата[3]. Это своеобразие состоит в том. что абстрактное мышление, опираясь на живое созерцание и практику, выходит далеко за пределы того, что непосредственно воспринимается органами чувств. Оно дает возможность раскрыть сущность, закон явлений, неизмеримо расширяет познавательную мощь человека.

Борейки се против науките и материализма, семантиците се опитват да докажат, че всяко ново обобщение на реалността се отдалечава от човека, че мисленето не толкова не прониква в дълбочината на явленията, но обратно, напълно изкривява тази неясна алюзия за тях,която се съдържа в чувствените «знаци» — човешките възприятия.

Семантиците, така отричат, че човешкото мислене е способно да проникне в същността на историческите явления. Те предлагат да се говори за историята с такъв език, който принципно изключва всяка възможност за какво да е обяснение на причините и закономерностите на обществените явления. Семантики утверждают, что осмыслить действительность невозможно, а поэтому следует довольствоваться одной лишь констатацией чувственных восприятий как чисто субъективных состояний.

Реакционните идеи на семантичния идеализъм за субективността и условността на общите понятия се използва от американските буржоазни идеолози и политици. Напълно в духа на «семантизма» излезе през пролетта на тази година вестник «Ню-Йорк хералд трибюн», обявивявайки нещо като конкурс за изобретение на нов термин в замяна на «остарялото» по тяхно мнение слово «капитализъм». Вестникът се оплаква че всички наричат САЩ капиталистическа страна. Не лучше ли, предлагает газета, назвать американский капитализм, например, «демократическим капитализмом», «экономической демократией» или даже «взаимопомощью»… Эти жалкие писаки надеются новым словечком заслонить кровавый оскал империализма доллара. Тщетные надежды!

Трудът на Й. В. Сталина дава ръководни указания също и за разобличаване реакционните опитини на семантичните идеалисти да прокарат антиисторически и космополитически идейки под предлог за търсене на общи закономерности (правила) на построяването на езиците.

Семантичните схоласти се борят помежду за създаването на правила при «конструиране и анализ на езиковите системи». Те готвят «законите» на езика въобще, игнорирайки всяка историческа реалност, изхождайки само от своите собствени субективно-идеалистични съображения.

Така например, семантика Карнап измислил «чист» логически синтаксис и такава «чиста» семантика. Той уверява, че по предлаганите от него схеми се създали всички езици, някога употребявани от хората. Още повече той заявява, че е способен предварително да изгради структурата на всички езици, можещи да възникнат в бъдеще. Подобно на това, както платонизма счита материалните вещи за несъвършенни изображения на неземните идеи, семантизмът изобразява конкретни действително съществуващи езици за изменчиви и преходящи отблясъци на вечните езикови правила.

Антиисторическите построения на Карнап и компания по тесен начин са свързани с антинародните космополитически установки. Откъсвайки езика от народната почва, семантиците го лишават от историческото битие.

Семантиците отхвърлят съществуването на вътрешни закони, по които се развиват езиците. Те се съсредоточават в проектирането на семантични чудеса (логически синтаксис, «чиста» семантика и т. н.), за да ликвидират специфичните черти на отделните национални езици.

Сталинското учение за езика нанася съкрушителен удар по всички тези схоластични и ретроградни упражнения на семантиците. Както показва Й. В. Сталин, езикът се развива по свои вътрешни закони, но тези вътрешни закони не са продукт на спонтанно творчество на духа, не еманация на мистичен свръхиндивидуален субект. Законите на развитие на езика, говори другаря Сталин, може да се разберат само в този случай, ако те се изучават в неразривна връзка с историята на народа, на който принадлежи дадне език. Во внутренних законах развития языков проявляется национальное своеобразие языков, их национальная самобытность.

Й. В. Сталин казва, че «историята  отбелязва голяма устойчивост и колосална съпротивла на езика от насилствена асимилация. Някои историци, вместо да обяснят това явление се ограничават до удивление. Но для удивления нет здесь каких-либо оснований. Устойчивость языка объясняется устойчивостью его грамматического строя и основного словарного фонда. Сотни лет турецкие ассимиляторы старались искалечить, разрушить и уничтожить языки балканских народов… однако балканские языки выстояли и выжили»[4]. Эти положения И. В. Сталина имеют прямое отношение не только к ассимиляторам прошлых веков, но и к современным ассимиляторам — янычарам Уолл-стрита, которые по прямой директиве монополистов («заставьте каждого говорить по английски», — заявил Форд) развернули активную деятельность по распространению и пропаганде «сверхнацио- нального» языка, в качестве которого рекламируется специально обработанный, превращенный в своеобразный жаргон английский язык (так называемый «бейсик-инглиш»).

Проектите за реформи на езиците, предложени от семантиците, преследват цел да преобразуват последните в инструмент за лъжи, чрез ликвидация на устойчивите и с определено значение слова.

Не е важно, преминали ли са Труман и Етли семантични курсове, но способа на употреба на слова, с които се отличават техните речи, точно съответстват на рецептите на семантичните кухни. За да заблудят народа, те влагат в думите не това значение, което зад него е исторически закрепено, а пряко противоположно. Лудата гонка за въоръжаване те наричат стремеж към мир, а последователната мирна политика на Съветския Съюз клеветнически я обиждат с «агресия», «…трябва да си си загубил последните остатъци от съвестта — указва Й. В. Сталин в беседа с кореспондент на «Правда» — да твърдиш, че Съединените Американски Щати, завладяли китайската територия- остров Тайван и нахлули в Корея към границите на Китай се наричат отбраняващ се страна, а Китайската Народна Република, защитаваща своите граници и стареща се да си върне завладения от американците остров Тайван — явяващи се агресор»[5].

Впрочем, самото Слово «съвест», успокоява английските студенти семантика Айер — е псевдопонятие, така както и всички други морални понятия и разсъждения; те са само фикция, възникваща в резултат на това, че хората «приемат думите за вещи».

Така, започвайки с разсъжденията за функцията на езика, семантиците завършват с това, че провъзглазяват моралните устои за  пуст звук. Да не би от хитлеровите бандити да са взаимствали тази семантична перла?

В толкова извратена светлина, както и  речника на езика, представляват изображение на семантиците на техния граматичен строй. В труда на Й. В. Сталин по езикознание е разкрито значението на граматиката, както показател на огромните успехи на мисленето, като резултат от дълга абстрахираща работа на човешката мисъл.

Граматиката, учи другаря Сталин, се изменя още по-бавно, отколкото основния речников фонд. «Разработена през вековете и влязла в плътта и кръвта на езика, граматичната структура се променя дори по-бавно от основната лексика»[6], — казва другаря Сталин.

Изменението на грамматическия строеж, вървящ в направление на превръщане езика във все по-съвършено оръдие на взаимно разбиране и предаване на мисъл, осъществявано от народа, който с векове и  хилядолетия в процеса на своята жизнедеятелност изработил граматическите закони.

Заклетите врагове на интелектуалния прогрес, семантиците искат унищожение на граматическите структури на езика. Писанията на такива мракобеси, като Уайтхед, Кожибски и други са пълни с истерични призиви да се изтреби част от речта. Уайтхед напълно отхвърля всички смислови категории, лежащи в основата на езика. Не трябва да има съществителни, прилагателни, глаголи, заявява мракобеса; в замяна на тях трябва да има нови категории, изобретени от него.

Без да навлизаме в подробно описание на нелепите изобретения, с помоща на които новопоявилите се езикотворци извършват нечувано насилие над живия език, необходимо е да разкрием основния идеен мотив на тяхната лингвистична машинация.

Вредата на частите от речта, уверява Уайтхед, се заключава в това, че те уж водят към «лъжливо» разбиране за света. Например, употребата на съществителни дава основание да се мисли, че съществуват вещи, като някакви устойчиви образования, имащи определени пространствено-времеви координати, притежващи определени свойства (изразени с прилагателни) и т. н.

Между другото, никакви вещи, пребиваващи във времето и разположени в пространството, според Уайтхед, не съществуват, така както не съществуват у тези вещи качества, няма действия,  тези вещи са съвършенни и т. н. В съответствие с тoва се отрича истиността на всички други категории (причинности, закономерности и т. н.), защото те предполагат наличие на вещи и техните признаци. Таким образом, смысл уайтхедовских рассуждений ясен: он заключается в еще одной попытке опровергнуть материализм и обосновать идеализм. Уайтхед истребляет существительные, прилагательные, глаголы для того, чтобы изничтожить обозначаемые ими реальные предметы, свойства и процессы объективной действительности.

Високоцененият съвременен семантик и американски банкие Джонсън, занимаващ се с финансови спекулации, а и философски, препоръчва да се обучават децата на език по такава метода, която да спре тяхната склоност да разглеждат околния свят, като реално съществуващ.

«Обяснявайки на детето, какво е роза — пишет Джонсън — необходимо е да му се каже, че розата е дума (не реален предмет! — М. Я.), обединяваща различни обонятелни, зрителни, осезателни усещания».

Страхът пред материализма у мракобесите е толкова голям, че те още от малки се опитват да запушат главите на децата със всевъзможни идеалистични мисли, борейки се така, против материалистичните възгледи на действителността.

Семантиците лишават езика от неговото истинско значение, като важен фактор на прогреса на човешкото мислене. Този език, за който те шумят — това не е истинския човешки език, а тяхно собствено извратено създание, откъснато от реалното мислене, от творящия език на обществения живот, от поступателноро движение на познанието. Никогда еще в истории философской мысли не было такого нагло пренебрежительного, издевательского отношения к подлинному языку, его изумительным сокровищам, его величественной истории, как в семантической философии, без конца болтающей о языке.

В семантичната концепция се разкрива истинския смисъл на много популярните днес в английската и американска философии изисквания за «критика» на езика.

Едно време, в зората на своята история, теоретичната мисъл на набиращата сили буржоазия издигаше външното аналогично, но пряко противоположно по смисъла си изискване, Ф. Бейкън в "Новия органон" счита за по-обременителен от всички останали измами онези, които „проникнали в ума поради помощта на думи и имена“.[7]. За Бейкън изкореняването на «призрака на пазара» — е погрешно схващане породено от езика — важно условие за познание на природата. Бэкону, так же как и другим передовым философам XVII в., акцентирование на «обмане слов» нужно было для того, чтобы освободить мышление от оков схоластики и расчистить путь научному знанию. Съвременната буржоазна философия, явяваща се спирачка за научния прогрес, критикува езика, изхождайки от съвершенните противоположни съображения. Нападките на езика и искането да се реформира у съвременните идеалисти са насочени на това да се прегради пътя към познание на света.

Със средствата на своето семантично шарлатанство американо-английските семантици разпалват антикоммунистическа истерия, съдействайки за оглупяване съзнанието на американския народ. Така например, в един от последните броеве на жълто списанийце семантиците публикуват, като напреднала статия семантическа «разработка» със заглавие «Не е ли комунист той?». Автор объявляет, что с помощью семантической премудрости жители Соединенных Штатов могут с абсолютной точностью опознать человека с опасными мыслями. Манипулирайки със семантическата схема, те лесно отличават «червеното» от «благонадеждното». Такава е «философията» на полицейските шпиони.

Немалко усилия прилагат семантиците за разпространение идеологията на човеконенавистничеството. Техните на пръв поглед съвершенно отвлеченни разсъждения за природата на езика и мисленето имат най-непосредствено отношение към плановете за подготовка на нова световна война.

В № 1 на списание «ЕТС» за 1949 г. е публикувана с претенция за сензация статия за общата семантика и математическата биофизика. В нея широко се рекламира поредната разновидност на семантиката, встъпваща под име «кибернетика». В основе этой «кибернетики» лежит излюбленное утверждение семантических мракобесов о том, что мышление представляет собой не что иное, как оперирование знаками, причем в качестве идеальной формы такого оперирования выдвигается математическое исчисление. Изобретатель «кибернетики» Винер рекомендует рассматривать мозг как совершающую арифметические и алгебраические операции счетную машину. Развитие современной техники приборостроения, указывает Винер, свидетельствует о том, что эти операции достигают все большей и большей степени сложности и почему же в таком случае не предположить, что в самое ближайшее время приборы заменят людей?

«В недалечно бъдеще — пише Винер — мислещите машини ще направят ненужно използването на хората и така както обществото (капиталистите — М. Я.) гледат на човешкия труд, като на стока, продавана и купувана, то скоро ние 
ще достигнем такъв стадии, когато болшинството хоря няма да има какво да продават».

От това фантастично положение семантиците-човекоядци правят извод за необходимостта от изтребване на голяма част от човечеството.

Активна борба против гнусните проповеди на семантиците водят прогресивните чуждестранни философи — привърженици на мира и социализма. Така например, Бароуз Денхъм справедливо подчертава антихуманистичната насоченост на семантичната философия. Семантизм, пишет он, заранее обессмысливает всякую попытку переустройства общественной жизни на справедливых, подлинно человеческих началах, так как считает, что это переустройство должно состоять не в изменении условий жизни обездоленных и угнетенных тружеников, лишенных в условиях капиталистического строя элементарных жизненных благ, а в реформе языка.

Остра критика на различните варианти семантически идеализъм дава също английския философ — комунист Морис Корнфорт. Отбелязвайки наглите предложения на явните и скрити врагове на марксизма подобрявайки диалектическия материализъм, чрез включване в него на семантична доктрина, Корнфорт показва идеалистическата и метафизическа същност на семантизма. Семантцките заверяват, че «критиката на езика» ще избави човечеството от объркващите абстракции. Но това, което те предлагат, указва Корнфорт, е способ за създаване на нови фантастични абстракции. Они — подобно прочим идеалистам — постулируют метафизическую схему, считая, что действительность должна определяться и управляться ею. Корнфорт разоблачает реакционную суть утверждений семантиков о том, что люди якобы ложно воспринимают вещи вследствие неправильного пользования языком. В действительности же, иллюзорные представления и идеи есть искаженное отражение в сознании объективных явлений, а само это искаженное отражение возникает в силу реальных социально-экономических причин.

Експлоататорските класи се стремят да увековечат лъжовните представи за света, за да оправдаят и укрепят своето господство. Семантичната доктрина също е нещо не по-ралично от изкривена в интерес на определени класи представа за реалността. Те се стремят да затъмнят действителните въпроси на обществения живот, да представят борбата против капитализма за продена от словесна безпътица, да подменят критиката на реалното положение на нещата с критика на езика.

В обстановка на жесток терор и преследване, в обстановка на необуздана пропаганда на нова война прогресивните мислители зад граница мъжественно встъпват против корумпираната идеология на империалистическата реакция, и в тази борба те получават все по-широка поддръжка от народните маси.

Черният лагер на  империализма и войните мобилизира всички сили за противодействие на непреодолимо укрепващия лагер на мира, народните демокрации и социализма. В борбата против силите на прогреса и науките американо-английските империалисти използват всички средства за идеологическо объркване на масите, всички способи за тяхното духовно поробване. Современная реакционная философия в США и Великобритании предстает в своем отвратительном естестве. Она является служанкой американо-английского империализма.

Едно от ярките свидетелства за пределно падение на съвремената буржоазна философия може да служи семантичната философия.

Но както и отчаяно да се борят идеолозите на империализма за съхранение строя на наемното робство с каквито и хитроумности да прибягват, трудещите се от всички страни ще се сплотяват под знамената на революционната материалистическа теория, въоръжаващи свободолюбивите народи на борба за наука против мракобеси, за мир против войни, за демокрация против фашизма, за социализъм против империализъм и неговата разпръсната идеология.

[1] И. Сталин. Марксизм и вопросы языкознания. Госполитиздат, 1950. стр. 37—38.

[2] И. Сталин. Марксизм и вопросы языкознания, стр. 22.

[3] См. В. И. Ленин. Философские тетради. 1947, стр. 266.

[4] И. Сталин. Марксизм и вопросы языкознания, стр. 26.

[5] И. В. Сталин. Беседа с корреспондентом «Правды». Госполитиздат, 1951, стр. 10.

[6] И. Сталин. Марксизм и вопросы языкознания, стр. 25.

[7] Ф. Бэкон. Новый органон. М., 1935, стр. 124.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 566100
Постинги: 1287
Коментари: 164
Гласове: 297
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930