Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11 12:00 - Още един път за труда (3)
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове:
0



Огънят

Както бе казано, главен резултат от началото на ползването на огъня е бил прехода към постоянно (или регулярно) хранене с месо и създаването на изкуствен климат, позволили на хората да се разселят далеч на север. Месната храна от своя страна, била една от предпоставките за ускореното развитие на човешкия мозък, а приготвянето на храна на огън разширило средствата и източниците на хранене. Так, ещё Дарвин справедливо отмечал, что человек

«…открил изкуството да добива огън, с помоща на който твърдите, дървесни корени могат да бъдат смилаеми, а отровните корени и билки безвредни. [1].

Oще на местата на синантропа огъня се използвал за обработка на храна. Печеното месо било по-пригодно, като храна за употреба: по-лесно се дъвчело, по-вкусно е. Освен това, печеното месо било по-трайно от суровото, а това обстоятелство е могло да има значение за древните хора, които живеели в топлия пояс. Става въпрос за това, че огъня е помогнал в осигуряването на по гарантирано, регулярно и пълноценно хранене.

Но огънят е станал и оръжие на древния човек. Животът на хората в места, богати на дивеч, била постоянно съпровождана с нападения от крупни хищници и огъня, огньовете, горящите факли станали средство за борба с хищниците, които по принцип не се решавали да се приближават до огнищата, където се събирали хората. „Червеното цвете“, от което тигърът Шерхан от разказа на Киплинг за Маугли толкова се страхуваше, спасяваше и защитаваше далечните предци на Маугли от далечните предци на Шерхан.

Що се отнася до огъня като фактор за аклиматизация, изкуствен източник на топлина и светлина дал на хората, лишени от дебела козина от вълна, възможност да се адаптират към живота в умерения и студен климат, в условията на приближаващата се ледникова епоха, когато тропическите гори се отеглили на юг, а с това и способността да се получава храна сравнително лесно също изчезнала.

Огънят бил нужен и в особените условия на пещерния живот, когато температурата на въздуха даже в топлия пояс не надвишавала 14оС. Огънят бил нужен и на тези хора, които живеели в топлата равнинна местност и при това били лишени от дрехи. Так, Н.Н. Миклухо-Маклай в своих записках о жизни в Новой Гвинее отмечал, что на экваторе по ночам бывало так холодно, что люди всякими путями пытались согреться. Папуасы с этой целью ложились спать на высокие скамейки — барлы, под которыми разводился тлеющий костёр.

Като цяло, Миклухо-Маклай отбелязал тройното предназначение на огъня у папуасите: 1) приготовяне на храна; 2) претоплане на храната за да се предпази от разваляне; 3) отопление[2].

imageИзползването на огъня много бързо дало отражение и на биологичните черти на древния човек. Обработената термично храна освободила от необходимост да има мощни челюсти и мощни челюстни мускули. Стали лучше сохраняться зубы. До применения огня люди были вынуждены питаться грубой пищей, что приводило к истиранию здоровых зубов буквально до корней. Когда же огонь позволил сделать пищу пригодной для пережёвывания тем зубным аппаратом, который достался людям от человекообразных предков, питавшихся мягкими и сочными плодами, общее здоровье человека укрепилось. Но главный момент здесь в том, что люди приспособились к употреблению грубой пищи не таким путём, как остальные высшие животные, которые подчинялись природе и приобретали путём естественного отбора сильные и крепкие зубы, соответствующие сырой и грубой пище. Человек применил огонь и искусственную обработку грубой пищи (варку, жарку, запекание и т.д.) для того, чтобы сделать её мягкой и удобной для пищеварения.

С използването на огъня е свързано и окончателното губене от древните хора на  твърда и гъста коса, но при това у хората се съхранил такъв пережитък при тропическите предци, като мощна система за изпотяване. Прогресивното намаляване на окосмяването улесило необходимостта от производство на каменни инструменти. Само изготовление вызывало перегрев тела, особенно в тропических условиях. В итоге действия этих факторов волосяной покров древнейших людей становился всё реже.

У негрите и останалите жители на  тропическите и екваториални страни цвета на кожата е много тъмен. В кожата на тези хора има голямо количество пигмент. Пигментацията е била средство за предотвратяване на опасност от силни слънчеви изгаряня. В същото време пигментацията на кожата на древните хора, живеещи близо до екватора и загубили растежа на косата, се увеличава от поколение на поколение, тъй като онези хора, чийто цвят на кожата е по-тъмен, оцеляват и оставят повече потомство.

Но това явление не трябва да го считаме за естествен отбор, защото би било механицизъм. В резултат от такъв отбор се съхраняват особеностите на животни и растения, най- приспособени към определени условия на съществуване. Но приспособявайки се (при липса на дрехи) към тропическото слънце с помощта на засилена пигментация, човек в същото време се приспособява към нощния студ не чрез промяна на биологичната си същност и не чрез запазване на космите по тялото, а чрез технически методи и средства - чрез затопляне с огньове и колиби.

И въпреки това, въпреки овладяването на огъня и някои инструменти, външно примитивният човек, съдейки по многобройните находки от кости е бил мощен, широко раменен, нисък човек с някои рязко изразени маймунски черти. Лицето му изглежда е лишено от чело, а челото му се отдръпна пред голямо удължено лице, с масивна долна челюст, лишена от изпъкналост на брадичката и с огромни надочни изпъкналости. Широките ноздри указвали на това, че този човек все още е имал добро обоняние, близкзо до животинското. Много дебелите кости на първобитните хора, със силно развити неравности и грапавини за прикрепване на мускулите, свидетелстват за грамадната физическа сила на тези хора. Это было необходимо древним людям, так как они вынуждены были подчинять себе природу самыми скромными средствами труда в виде простейших каменных орудий и обработанных палок. Раскопки показали, что древние люди были физически мощнее своих предков — древнейших обезьянолюдей, и намного мощнее своих потомков — людей новых.

Най-древните хора все още носели много черти от висшите човекоподобни маймуни, които не могат съзнателно да произвеждат инструменти и да прекрояват природата, имали са сравнително тънки кости и мускули със средна сила. А новите хора, у които костите били също тънки, а мускулите не толкова мощни, вече имали в свое разпореждане такива оръдия на труда, които заменяли зверската сила и много способности, присъщи на животните. И лишь «промежуточные» древние люди — неандертальцы оказались на такой стадии развития, в которой уже имелись простейшие орудия труда и огонь, но ещё были нужны сильные мышцы и толстые кости, а также почти звериное обоняние и острое зрение, присущее высшим хищникам.

Превръщане на древните хора в хора от съвременен тип

Дълго време въпроса за превръщането на древните хора в хора от нов тип бил неясен, независимо от многочислените археологически находки на пещерни хора. Било ясно, че оръдията на труда на тези хора били натрошени на парчета камък и съдейки по останките на древни „кухни“ - купища счупени и счупени кости - можем да кажем, че тези хора са били ловци, които са яли месо на едри животни.

И ето в 1868 г. във Франция около селището Кро-Маньон били намерени изкопаеми хора от древния каменен век, които, рязко се отличавали по своя строеж от древните хора, имали същите анатомически особености, както и съвременните хора.

В 1927 г. американския антрополог А. Грдличка се опитал да обощи натрупаните от науката данни за връзката на древните и нои хора. Той предположил, че «човека разумен» е произлязъл от древните хора в процеса на отбор в периода на последното велико заледяване. В обоснование своей позиции Грдличка привёл три группы фактов: 1) бытовые условия и техника древнего человека и ископаемого кроманьонца («человека разумного») имеет много общего, что позволяет говорить о тесной связи между этими ископаемыми людьми. Многие буржуазные учёные пытались в этой связи разорвать линию происхождения кроманьонцев от неандертальцев, объявляя, что первые, т.е. кроманьонцы, появились «сразу» и дали начало европейской расе, «высшей расе», а неандертальцы якобы положили начало негроидной расе и части монголоидной расы, которые, по мнению реакционеров от науки, не пошли в своём развитии намного дальше своих древних предков; 2) древние люди, широко распространившись от мест зарождения по всей Евразии, образуют основу современного человечества; 3) несмотря на резкие различия между древними и новыми людьми, анатомические признаки древних людей в виде пережитков широко распространены у современных людей[3].

Но Грдличка не объяснил подробно, какво именно той нарича «процес на отбора». За това място в неговата теория и се хванали социалните дарвинисти. Те обяснявали и обясняват и днес такива явления, като войни и епидемии, като проява на необходима борба за съществуване, а различните социални язви на капитализма, като безработица, нищета, проституция, наркомания — задължителни фактори на естествен отбор сред хората.

Тези учени лакеи на империализма винаги са се стремили да обяснят чрез биологичния естествен подбор социалните явления, присъщи на човешкото общество само на определени етапи от неговото историческо развитие и дори в много ограничена форма и които са извън обществото, т.е. в природата, никога не се среща никъде другаде.

В това време напредналите учени, такива като Н.Н. Миклухо-Маклай, А.П. Богданов и др. доказали този факт, че човешките раси и народи никак не трябва да се делят на «висши» и «низши». Расите са съвършено равни по своите способности към умствено развитие и създаване на култури. Люди, принадлежащие к разным расам, имеют полное тождество биологических и анатомо-физиологических особенностей, а специфические расовые признаки не имеют отношения к умственной и трудовой деятельности. Культурная отсталость отдельных племён и народов объясняется не их биологическими свойствами, а специфическими условиями их исторического развития.

Между другото в империалистическите държави т. н. «бащи на геополитиката» (А. Гобино, В. де Ляпуж, Р. Челен, Ч. Аммон, К. Хаусхофер и др.) явно или скрито проповядвали идеи за мнимо «неравенство на расите», използвайки и фалшифицирайки науката за оправдаване и прикриване политиките на своите буржуазии от разбойнически войни, които те готвили и разпалвали. Това положение макар и в по-скрити «лъскави» форми ще се съхрани докато съществува световния капитал.

А материалистическата наука още в края на XIX век доказа, че оцеляването на носителите на определени биологични черти, дори в колектива на древните хора, не е следствие от естествения (естествен) подбор. Подобно оцеляване се определя изцяло от изискванията на трудовата дейност, а не от пасивното адаптиране към тези условия на околната среда.

Този въпрос се отнася към важните в антропогенезата, около която буржоазията и поповете през цялото време развъждат спекуляции. Съвременните робовладельци и техните учени подгласници се опитват да «докажат», «природната изостаналост на работниците», т.е. своето вечное право да господстват над тях и да ги експлоатират, често читирайки Ч. Дарвина: защото той и говори за принципа на естествения отбор обяснява общественото и културно развитие на човека. Но Дарвин в этих высказываниях допускал крупнейшую и принципиальную ошибку, хотя великий учёный и признавал свою точку зрения на этот счёт шаткой и слабо обоснованной. Лишь марксизм-ленинизм, исходя из того положения, что труд создал человека, сумел правильно решить этот труднейший вопрос происхождения человека.

Явлението «отбор», т.е.запазването и предаването на полезни черти от поколение на поколение, както и запазването на индивиди с идентични или малко различни черти за няколко поколения, в древността са били подчинени на социалните, главно производствените отношения. Например, острата необходимост от правилно организиран лов водила до преживяване на хора с определено поведение, които притежавали нужни анатомо-физиологически особености на главния мозък и тялото. Необходимостта от изработване на каменни инструменти, довела до преобладаващото оцеляване на притежателите на ръка с определена структура, хора с очи със стереоскопично зрение и др.. Това означавало, че именно производствените потребности играли водеща роля в преживяването на хората и съхраняването у тях на определени биологични особености.

Зависимостта на биологичния подбор от производствения живот на хората се вижда в примера за поддържане на петпръстна китка с три стави. Именно такава китка е необходима на човека в производството. Аномалии, которые до сих пор встречаются в строении кисти человека — синдактилия (сростнопалость), полидактилия (многопалость и шестипалость), брахидактилия (короткопалось, при которой все пальцы имеют по 2 сустава вместо 3-х), — потому и называются аномалиями, отклонениями, что делают руку человека менее приспособленной к труду.

Но за всичко това в социалистическото общество, т.е. на висок етап на развитие на производителните сили на обществото, хората с такива деформации не загиват обречени, както в праисторическия период, на глад, изгонване от стадото, смърт от хищник (ако е невъзможно правилно да се използват оръжия срещу него) и т.н. Тъй като са психически нормални и имат единствената аномалия от този вид, те биха могли да си намерят работа в социалистическото производство, дори деформацията на ръцете им да е значителна, те са имали група с увреждания и са получавали пенсия от държавата, в случаите, установени от социалистическото право.

Следователно, ако може да се говори за „подбор“ в човешкото общество, само в смисъл човечеството е подкрепяло и поддържа (по начин, напълно зависим от съществуващия начин на производство) необходимото ниво на годност за производствена дейност - за производството и използването на инструменти, за производството на неговия материален живот, до съзнателното преобразяване на природата.

Затова промяната в биологичните характеристики в поредица от поколения се определя от производството и социалния живот на хората: не еволюцията на биологичните характеристики оформя човек, а промяната в социално-икономическите формации - какво произвеждат, как и колко произвеждат и в каква форма на икономическа структура.

В тази връзка понякога ме питат: а няма ли да се превърне при комунизма човек в огромен моък на тънки крака? Защото производителните сили ще достигнат небивали висоти на развитие и хората на бъдещето по-малко ще работят физически.

Такъв въпрос е основан на идеалистическо разбиране за еволюцията на нашия вид. Тъй като основния фактор на еволюцията на човешкото общество се явява неговата производствена и обществена дейност, няма никакви предпоставки за това, че природата на човека ще се измени към отслабване на муслулите или редукция на костите на скелета.

Физическият труд в едни или други форми няма да изчезне от производството (материално и нематериално) никога, защото даже и най- съвършените машини и процеси предполагат създаването на нови машини, нови модели, тяхното изпитание, изискват ремонт, управление, регулиране и тнд. Никъде няма да изчезне  търсенето и по-нататъшното усвояване на географските местности, небето, океана, търсенето в недрата и т.н.

Грандиозните строителни работи няма да изчезнат и тяхната повишена сложност и обхват ще доведат до връщане на физическия труд, но на ново ниво на развитие на инструменти и средства за строително производство и на ново ниво на знания и умения на самия строител. Този масов строител вече не може да бъде наречен „само“ или „просто“ работник, най-вероятно ще бъде професор по строителство, практикуващ и теоретик с огромен багаж от общи и специални знания от всички области на естествените и социалните науки, които по един или друг начин са свързани със строителството.Уже сегодня трудно назвать ту более-менее общую область научного знания, которая не касалась бы строительства — если, конечно, понимать строительство не примитивно и вульгарно, по-буржуазному, как строительство уродливых пустых коробок под жильё или бизнес-центров, а по-социалистически, когда будут строиться колоссальные плотины, комбинаты замкнутого цикла под куполом, каналы, искусственные реки, океанские порты на Волге и Днепре, городские, областные и континентальные скоростные дороги на опорах, метро, новое удобное жильё, крытые фабрики овощей и фруктов в Заполярье и т.п. средства коммунистического производства.

Дори когато по-голямата част от хората ще бъдат заети с умствена работа и развитието на средствата за производство ще освободи достатъчно време за човешкото развитие, част от това време ще бъде отделено за физическо развитие, което при социализма и комунизма трябва да бъде в задължителна хармония с развитието на умственото и културното. В противен случай обществото ще се разболее и според Маркс ще се разболее, а масовите болести и масовата крехкост са грубо противоречие с основния икономически закон на социализма: защо да изградим цяла социалистическа и комунистическа икономика, ако масите, които я изграждат, нямат възможност (или ще имат по-малко възможности) да се насладят на плодовете на своя труд? Именно в этой связи большевики буквально с первых месяцев мирной жизни, с 1922 г., развернули в учреждениях, конторах и предприятиях, где по условиям производства характер труда сидячий, малоподвижный, обязательную производственную гимнастику и оздоровительные паузы, а далее — невиданную в истории и вообще невозможную при капитализме общенациональную систему оздоровления и поддержания физического здоровья трудящихся, которая опиралась на все достигнутые материальные условия для массовой физкультуры и спорта.

Като цяло можем да кажем, че разликите в структурата на древен човек и нов тип човек могат да се сведат до онези анатомични признаци, които са свързани с пропорциите на тялото и изправената стойка, както и разликите в структурата на мозъка.

По-горе се говореше за някои различия в строежа на ръцете на човека и ръцете на висшата човекоподобна маймуна. Но имало ли е различия между ръцете на древния и новия човек? Да, были. Руки первобытного человека ещё не имели такого совершенного строения, как руки современных людей. Древний человек не мог совершать таких разнообразных движений кистью руки, как современный человек, так как движения его большого пальца были ограничены: сустав между первой пястной костью и большой многоугольной был у древних людей плоским, а не седловидным. Именно форма этого сустава в значительной степени определяет возможность и диапазон сложных движений большим пальцем. Для примера можно сказать, что будь у какого-нибудь современного человека кисть руки, как у древнего человека, он, этот современный человек, не смог бы не то, что собрать или отремонтировать часы, но даже быстро завязать шнурки на ботинках.

Що се отнася до по-значимите анатомични разлики, съвременният тип човек има значително съвършенство в общите пропорции на тялото. Осите на главата и тялото му са взаимно перпендикулярни. Ноги, обладающие прямыми длинными костями, могут образовывать единую ось с туловищем и головой, а руки могут быть отведены далеко назад и в стороны. Это имело особое значение для применения человеком метательных орудий, которые и стали основными орудиями ископаемого человека разумного, т.е. искусственными продолжениями его рук.

Древните хора имали извити бедра и радиални кости на краката, както и извити ключици. Гръбначните израстъци на шийните прешлени са увеличени. Все эти признаки в совокупности указывают на то, что у древних людей прямохождение выработалось ещё не полностью.

image

Неандерталец и кроманьонец (човек от съвременен тип).

Слепоочията на изкопаемите древни хора показват, че те имат ниски полукълба на мозъка, най-голямата ширина на които е в основата на черепа, докато при новите хора най-голямата ширина на мозъка е в теменната част. Тези признаци говорят за това, че у древните хора е имало слабо развита задна част, която има клюновидна форма. Значительные отличия между древним и новым человеком наблюдались и в строении лица.

В пещерите на планината Кармел в Палестина са били намерени останки от изкопаеми хора, в скелетите на които били смесени признаци на древни и нови хора. У тях все още има маймунска надочна издатина, но се появява на долната челюст изпъкналостта на брадичката - ясен знак за нов човек. Тази находка указвала на това, че човека разумeн, като пореден етап в развитието на човека може да живее в районите на Предна Азия, а така също в други степни и лесостепни райони на Евразия, където в условия на сложен лов и ледниково захлаждане неандерталците претърпяли цял ред същественни изменения в строежа на своите тела и особенно — мозъка и китките на ръцете.

Защо именно там? Работата е в това, че на откритите степни пространства, характерни за тези области, заграбдането на дивеча и неговото убийство вече не е можело да се води с предишния метод на избутване към пропаст и доубиване с камъни. В условиях равнинной природной обстановки основной формой использования охотничьего оружия стало именно применение метательного оружия. На човека станало ясно, че остро парче камък, прикрепено към края на стълб (първоначална стрела или копие), може да бъде хвърлено от засада, на значително разстояние, по-точно и по-силно от обикновен камък.

Преходът към метателно оръжие не могло да не се отрази на целия облик на човека. В неговия строеж започнали да стават значителни изменения. В какво се изразявали те?

За по-добро разбиране може да се видят тези изменения в сравнителна таблица:

imageВ това отношение е много интересно появата у новия човек на мастоидни израстъци в темпоралната кост. Те лесно се намират: те са разположени зад предсърдието, на нивото на ушната мида. Развитые сосцевидные отростки указывают на сильное развитие двух грудино-ключично-сосковых мышц, правой и левой, каждая из которых нижним концом прикрепляется к грудине и ключице, а верхним — к сосцевидному отростку. При едновременно свиване на двата мускула, главата се изхвърля назад и човек може да погледне нагоре, а с едностранно свиване - бързо да завърти главата си.

Първоначално развитието на способността за бързо завъртане на главата се свързва с използването на хвърляне на оръжие при лов на едър дивеч. При това се изисквало не само да се гледа напред, но и леко да се изхвърля главата нагоре или веднага да се обръща настрани.

По принцип мощните мастоидни израстъци на темпоралните кости, изпъкналостта на брадичката, перпендикулярните оси на главата и тялото, огъванията на гръбначния стълб, разширеният черепен свод - всички тези характеристики на видовете са присъщи както на изкопаемите хора разумни, така и на съвременните хора. Тези приззнаци се обединяват в европейците, негрите, индийците, ескимосите, китайците и т.н.

Разкопките са доказали, че стройността и съвършенството на пропорциите на тялото на нови хора надделяват над тяхната физическа сила. Изучаването на местата на най-старите от новите хора - „оринякския ловец“ - показа, че тези хора са в състояние да справят с едър и труден за лов дивеч в открити пространства, а не само в планински пропасти или долини, както беше при неандерталците. Местами основной добычей нового человека являлась дикая лошадь — чрезвычайно быстрое, сильное и выносливое животное, выследить и убить которое было очень непросто. Така например  близо до град Кро-дю-Шарне във Франция, в слой от епохата, в която са живели тези хора, са намерени останките на повече от 100 000 диви коне, а повечето скелети на тези животни се оказват непълни.

Това обстоятелство говорило, че дича е бил убит не в тази местност, а принесена към стоянката на части, при това вероятно се принасяли само най-ценните части от конския труп. Иначе казано, оринякските ловци не само се научили правилно да организират лова на труден дивеч, но и имаи оръдия за бързо и правилно (от гледна точка на потребностите на тези хора) разделяне на добития труп.

Изучаването на стоянките на изкопаемите нови хора показало, че промяната в черепа е предшествана от промяна в двигателния апарат. В много скелети,  намерени в Палестина, двигателния апарат се приближава до типа човек разумен, в същото време черепа е бил още неандерталски типа.

Също така станало ясно, че оринякския мъж използвал метални оръжия в лова. Ако стоянките на по-голямата част от неандерталците са били разположени в близост до скали и дълбоки пропасти, където са захващали дивеча, то лагерите на новите хора не били по такива места. При лов с помоща назатваряне към скалата използването на метално оръжие е било случайно и е нямало водеща стойност. Тогда как в охоте новых людей обрывы, ямы и глубокие овраги используются редко, случайно, а вот метательное оружие становится основным видом охотничьего вооружения. Затова може да се каже, че същественни фактори в превръщането на неандерталеца в нов човек е бил прехода от гонене на дивеч към пропаст към нов способ на засада и убийство на дивеча с метатално оръжие.

Преходът към такъв способ на лов изисквал изменение на целия двигателен апарат на хората: дългите оси на главата и тялото станали взаимно перпендикулярни, имало нужда от изправяне на краката в коляното и перфектно движение на ръцете.

Усъвършенстването на лова на едър дивеч на открити местности водело до увеличение на числеността на колектива ловци и към усложняване на неговата дейност: за успешни сложни заграждания и обхващане в обръч било нужно повее хора, а техните ловни навици трябва да са достатъчно високи.

Тези обстоятелства изисквали по-висока организация на целия производствен живот. Усложнявал се както самия лов, така и разделянето на убития дивеч, използването на продуктите от лова, подготовката на оръжията и инвентара, осигуряването на храна и дрехи за нарсналия колектив, т.е. разпределение, съхранение и даже отчитането на продуктите от първобитното производство и т.н. Възникнали зачатъци на разделение на труда между ловците, появляли се древни «занаятчии», обслужващи стадото с изготвянето и ремонта на оръдията за лов.

Всичко това привело до усъвършенстване на умствените способности,т.е. до усложняване на асоциативните центрове на челните лобове на мозъка и до много други промени в структурата на мозъка, а оттам и до промени в черепните кости (отслабване на релефа на черепа, скъсяване на зъбните процеси на челюстите и др.).

И такa, числеността на колективите нараства. Ако у неандерталците числеността повече или по-малко се организирали в групи рядко достигали 100 човека, то у новите хора става въпрос за много стотици хора. В раскопках близ Кро-дю-Шарнье найдено свыше 35 000 каменных орудий труда, которые немыслимы для применения малочисленными коллективами неандертальцев. В археологической находке в чешском Пжедмосте были обнаружены остатки от 900 мамонтов. Ясно, что для добычи и переработки такой массы крупных животных требовалось много рабочих рук[4].

С изменението на способа на лова, с увеличаването на трудовия колектив, с усъвършенстването на умствените способности и изменението в строежа на главния мозък на дневен ред застанал въпроса за членоразделната реч, отразяваща мисленето, придаваща му външна, «потребителска» форма. В тази връзка антрополозите са изучили отливките на черепа, а по тях — развитието на двигателия център на речта. У современного человека под нижней лобной бороздой коры левого полушария мозга и частично под её передней ветвью находится область, связанная с осмысленной и членораздельной речью. Положение и степень развития этой области как раз и можно изучить по слепку черепа.

И така, изследването на неандерталските черепи показа забележимо увеличение на долната фронтална извивка в сравнение с питекантропа. Черепа на изкопаемите мъже от Ля-Шапел и жената от Ля-Кина показали, че долния фронтален канал на лявото полукълбо на мозъка на тези древни хора има не само долния, но и предния клон, който по принцип липсва в питекантропа и шимпанзетата, но е добре развит при съвременните хора [5].

По повод на появата на членоразделна реч Енгелс писал:

«Доминирането на природата, която започна с развитието на ръката, заедно с труда, разширяваше хоризонтите на човека с всяка нова крачка напред. В предметите от природата той постоянно откривал нови, до тогава неизвестни свойства.

От друга страна, развитието на труда, по необходимост, допринесло за по-тясно сближаване на членовете на обществото, и благодарение на това, по-честите случаи на взаимна подкрепа, съвместна дейност станало и по-ясно осъзнаването на ползите от тази съвместна дейност за всеки отделен член.

Нужно било да се създаде свой собствен орган: неразвитият ларинкс при маймуните бавно, но стабилно се трансформирал чрез модулация за все по-напреднала модулация, а органите на устата постепенно се научили да издават един артикуларен звук след друг. "[6].

Тези факти показват, че в хода на еволюцията на доисторическия човек вървял процес на развитие на речта, която в някои степени владеел вече неандерталеца.

Тук трябва да забележим, че изследванията в сравнителната психология и наблюдения за умственото развитие на децата позволиха установяване на връзка между нивото на умственото развитие и речта. Изучаването на малките деца и висшите маймуни показало, че имащите у тях зачатъчно «оръдийно», или «инструментално», мислене не се явява необходимо условие за тяхното съществуване. Это зачаточное мышление не связано ни с производством, ни с взаимопомощью. Оно также не связано с зачатками речи и оно не используется в острые моменты борьбы: когда дело доходит до серьёзной драки, палки и камни отбрасываются в сторону и в ход пускаются зубы и руки.

Но в ходa на развитие на мисловните способности на средно нормално дете настъпва момент, когато словото овладява мислителните процеси и реконструира всички психически функции на детето: то започва да използва речта за изразяване на своите мисли, чувства и впечатления. Висшите човекоподобни маймуни не виждат тясна връзка между мисленето и своята «реч». Эта особенность характерна только для человека.

Eднa oт предпоските за възникването на членоразделна реч било възникването на двуного ходене и развитие на двуногите. Освен това за артикуларната реч, както Енгелс посочва е важно не само развитието на необходимите мускули и техния двигателен център във фронталния лоб на лявото полукълбо на мозъка, но и правилното разположение на глотиса, структурата на гласните струни, позицията на диафрагмата и т.н.В этом отношении современный человек с его вертикальным туловищем, относительно плоской грудью, широкой нёбной дугой, хорошо развитым речевым аппаратом есть продукт длинного и сложного пути развития.

Тук правилното съотношение на дългите оси на главата и туловището на съвремения човек, погледът насочен напред, способността бързо и лесно да повдигнете главата нагоре и да я завъртите (мощни гръдоключови-зърнести мускули) са най-благоприятни за гледане и оценка на различни природни явления около човек и над него, т.е. за най-пълния и най-добър преглед и проучване на целия околен свят.

Може да се казже, че зачатъчна реч са имали още древните хора, обединени в трудов процес. Изучаването на  слеоочията на черепите на неандерталците показали, че те вече са имали двигателен център на реч, макар и слабо развит в сравнение със съвремения човек. Това означава, че късните неандерталци вече са имали проста, но по-осмислена и членоразделна реч и са притежавали относително високо ниво на съзнание.

Но новите хора, имайки по-съвършен и развит мозък, мощен центтр на реч, притежавали добре развит и сравнително богата реч. Това говори за факта, че новия човек, възникнал в доисторическите времена, бил нмного по-добре приспособен в сравнение със своите предци към трудова дейност и към живот в големи колективи.

Но какво е предизвикало резките изменения в строежа на главния мозък при прехода от късните неандерталци към хората от съвременния тип? — с отчитане на това, че тези изменения на физическата природа на човека вървели по две взаимосвързани направления: а) изменения в  двигателния апарат и б) изменение в главния мозък. И при това е важно да се  подчертае, че първично било изменението на двигателния апарат, тясно свъзано с изменението в техниката на производство и усъвършенстването на способите  при използване оръдията на труда. А таковые изменения в совокупности своей определили возможность усовершенствования умственных способностей человека — уже в связи с изменением самих общественных отношений, сколь бы просты эти отношения ни были в то время.

И тук основния въпрос може да се сведе до следното: какво е могло да превърне и при това в относително кратък срок,  късните човекоподобни, т.е. южни неандерталци, малко способни в създаване и поддържане на собствено човешки обществени отношения и човешка култура — в напълно сформирани хора от съвременен тип? Защото и едните и другите били ловци на едър дивеч, и едните и другите  познавали каменното оръжие, и едните и другите живеели в пещери и се обличали в  кожи. Продуктите от лова удовлетворявали потребностите както на мустерския ловец (неандерталеца), така и на оринякския човек от съвременен тип. Общо взето материалните условия на живот и на едните и на другите били много сходни и доволно тежки.

Между другото именно в този «граничен» период от древния каменен век настъпват значителни изменения в базиса и надстройката на първобитното общество, т.е. и в производствения живот на хората и в сферата на тяхната култура и идеология. Свидетелство за първите изменения се явяват рязкото увеличаване числеността на колективите, свидетелство за второ изменение — появата на изкуство, т.е. появата на стените на пещерите на изображения на животни и самите хора, сцени на лов и бит, което говори за това, че хората са започнали остро и дълбоко да възприемат действителността, а това е можел да прави само съвременен човек.

В същото време в производството се забелязва поява на специални оръдия на труда, предназначени изключително за изготвяне на други оръдия на труда, лов, инструменти за бита. Да, тези оръдия за производство на други оръдия били още прости, каменни, но към тях много скоро се добавили и спомогателни, специални оръдия. Так, например, иглы для сшивания шкур изготавливаются путём обработки небольших стержней с помощью скобеля, а для большего удобства охотников изготавливаются особые копьеметательные дощечки и первые колчаны для дротиков.

Въобще говорейки, всичко, което е известно до днес от изкопаемите хора от древния каменен век, т.е. за първите собствено хора от съвременен тип говори за това, че те са притежавали вече ярко изразена способност към отвлечено, абстрактно мислене, към  косвени действия. И обратно- всичко, което е известно за неандерталците в резултат от изучаване на техните кости и предмети от материалната култура, свидетелстват за преобладаване у тях на непосредствени действия, тип «видял – грабнал». У неандертальцев были отлично развиты органы чувств, что указывало на их большую роль в выслеживании добычи и охоте на неё, а вот использование вспомогательных орудий для этих целей для обезьянолюдей не доказано. Они были в своём производстве материальной жизни ближе к хищным животным.

Затова може да предположим, че превръщането на късните неандерталци в хора от съвременен тип, относителната рязкост на това превръщане, били обусловени от настъпването на много трудни условия на съществуване на колективите на неандерталските ловци, когато, от една страна, рязко намаляло количеството на дивеча в районите на обитание, а от друга страна, това станало невъзможно да се сдобие с привични за неандерталците способи и трета- климатът станал много суров и се изменил самия ландшафт на местообитание, в следствие на настъпващия на юг ледник.

За да не умрат от глед те трябвало веднага да променят способа на лов. Възникнал т.н. «двумоментен» лов, когато ловците се разделили на две звена: едното звено така и останали ловци, непосредствено убиващи дивеча, а второто звено станало заграждачи, т.е. тези, които трябвало да бъдат готови на среща на ловците с дивеча в определено време в определено място.

Tози факт на възникване на двумоментно ловуване, т.е. разделение на труда сред ловците, означава подем на съзнанието на по-висока степен. Действително при такъв лов трябва да има съгласувани действия на две временно коренно различни части на колектива, а това е изисквало организация на действията. Такая охота требовала отчётливого и отвлечённого мышления у большинства членов этого коллектива. Так, метательное оружие требовалось применить в строго нужный момент, а это было затруднительно в условиях редкой дичи, при её малом количестве. Здесь копья и дротики, топоры и бумеранги могли достичь цели лишь в том случае, если все члены коллектива правильно выполняли свои заранее установленные функции. Без выполнения всех этих условий было невозможно получить достаточное количество пищи и иных продуктов охоты, т.е. было невозможно разрешить главных задач того древнего производства.

Ту e нужно oщe eдин път да се отбележи, че между неандерталците и изкопаемите хора от съвременен тип съществували значителни различия в строежа на предния отдел на фронталните лобове на главния мозък. Съвременните клинични наблюдения на хора, у които са били отстранени или повредени предните отдели на фронталните лобове, показали, че у такива хора съществено се нарушава именно социалното поведение: у тях се наблюдава склоност към разрушителна дейност, полова разпуснатост и неизбирателност, постоянна немотивирана враждебност към околните хора и други живи същества. Ясно, что люди с такими качествами мало пригодны для согласованных и осознанных коллективных действий.

В същото време изследването на изкопаемите черепи показало, че двигателният център на речта в предния клон на долния фронтален канал е по-добре развит в черепи от съвременен тип, отколкото при неандерталците. Това от своя страна допълнително говорило за това, че у неандерталците не е имало още тези дълбоки и трайни социални връзки, които били характерни за първите хора от съвременен тип.

Ясно, че потребността от изменение на способа на лова и самите приоми на ползване на оръжие е трябвало да се осъществи дългко и на достатъчно голяма територия, за да се изработят и закрепят наследствено нов тип обществено поведение, способност към aбстрактно мислене и възможност да се осъществят много сложни и разнообразни движения. При това е било неизбежно, в дълъг ред на поколения полунеандерталци–полухора от съвременен тип неумели, малосъобразителни и не способни към организация на членовете на колективите са загивали по-често, в сравнение с приспособените към производство и обществен живот. Происходило это, видимо, чаще всего в острые моменты жизни коллектива, когда от поведения, навыков и способностей каждого члена этого коллектива зависело решение той или иной важной жизненной задачи.

Доколко дълъг е бил този период- 50–60 или 300–400 поколения, точно не е известно. Но важното е че новите необходими свойства били наследствено закрепени, което и означавало поява на нови хора от съвременен тип, които и се разпространили от първоначалните райони на възникване из целия Стар Свят.

Своите нови свойства човек много бързо и широко използвал в мезолита — в средния каменен век, когато били изобретени лодката, лъка и стрелата, риболовната кука, копието и други оръдия на древното производство. До изобретенията и широкото производство на тези оръдия хората от новия тип и в района на Средиземно море и Якутия ловували преимуществено на крупни и гигантски животни, както това го правели техните предци — неандерталците. В мезолите, после изобретения лука и стрел и рыболовных снастей, в ископаемых кухонных отбросах всё чаще появляются кости мелких животных — бобров, зайцев, птиц, рыб. Было очевидно, что имея лук и стрелы, древнему человеку было проще и выгоднее набить зайцев или птиц, нежели охотиться на бизона или мамонта.

Упоминавайки едни или други географски райони, следва да кажем и няколко думи за основните направления в теорията на районите на произход на съвремения човек. И до днес не се е прекратила борбата между привържениците на теорията на локален район на произход на човека и противниците на тази теория. Полицентристите — привържениците на множеството райони на произход утвърждават, че процеса на превръщане на древните хора в хора от съвременен тип е вървял в различни райони и части от земното кълбо. Така например корифея на полицентристите Ф. Вайденрайх още в 1938 г. на Международния конгрес на антрополозите в Копенхаген обявил за съществуването на четири центъра на еволюция на човека. По его мнению, в Юго-Восточной Азии линия развития человека шла от питекантропа через явантропа к вадъякскому человеку, а от него к современным туземцам Австралии. В Восточной Азии, согласно Вейденрейху, синантроп превратился в некий «синонеандертальский тип», от которого и произошла вся монголоидная раса. В Африке путь развития шёл от родезийского человека напрямую к современным неграм.

Европейците според Вайденрайх, произлезли от неандерталците, обитавали териториите на Палестина, от Синайските пустини на юг до южната граница на съвременна Турция на север[7].

Против теорията на Вайденрайх встъпили други учени-антрополози — привтрженици на теорията на моноцентризма. С какво те мотивирали своята позиция?

Първо- съпоставянето на черепите на хората от съвременната раса с черепите на древните и най-древни хора показало, че не съществува никакво специално сходство между синантропа с монголите, родезиеца — с негрите, а питекантропа и явантропа — с австралийците.

Второ- всички днес живеещи човешки раси са много сходни едни с други по много анатомически признаци, отличаващи съвременния тип човек от неговия неандерталски прародител.

Трето-, между древните хора имало повече различия по такива признаци, които са много близки до съвременните раси. Така, древните хора рязко се различаваха един от друг по формата на тила, по детайли на структурата на някои зъби, по чертите на ръцете, краката и пр., докато расите на съвременния човек са много близки една до друга, те са почти идентични във всички тези отношения.

Но тук е нужно да забележим, че привържениците на моноцентризма в този пункт на своите доказателства фактически подтвърждавали правотата на полицентристите. Ако се докаже, че древните хора са живели независимо в много региони на Евразия, тогава при всички различия, съществували между тях, е трудно да си представим, че съвременният човек се е появил само в един географски район, а именно в Палестина. В противен случай щеше да се окаже, че във всички останали региони древните хора е трябвало да загинат по някаква причина без следа и да не се превърнат под влиянието на съзнателна борба с природата за съществуване в съвременен тип хора.

Т.е. така моноцентристите отричат самото развитие на вида, който те „внезапно“ прекъсват във всички области с изключение на Мала Азия и също така доброволно или неволно поставят географския фактор в това развитие, а не труд, а не упорита борба с природата (продукцията) и основаните на тях обществени отношения.

Четвърто- още Ч. Дарвин събрал множество факти, които установяват почти пълно сходство в  изразяването на сложни емоции у различните раси. На основание на тези и други аналогични по значимост факти Дарвин направил правилния извод за близкото взаимно родство на всички човешки раси.

Пето- има само една географска област, където неандерталците, които навремето са я обитавали, се доближават до много съвременни хора (района на планината Кармел в Палестина)..

Но тук моноцентристите изграждат своя аргумент само върху факта, че в други части на Евразия, с изключение на Палестина, не са открити останките на неандерталците, които по редица признаци се доближават до типа на съвременния човек. Това изобщо не означава, че няма такива останки, това означава, че знанията на науката по този въпрос далеч не са пълни и недостатъчни, за да се направи еднозначен извод за едно единствено място на произхода на съвремения човекп.

Но по един или друг начин, въз основа на горните основания, моноцентричната антропология оправдава появата на съвременните хора в същия географски район и от същата група древни племена.

Да погледнем този въпрос от друга страна. Така например културната разлика между съвременните французи и техните далечни предци-оринякските ловците е огромна.Французы, несмотря на упадок производства и национальной культуры на закате империалистической эпохи, всё же являются жителями высококультурной страны, имеющей передовую технику производства, мировую литературу и науку. А их предки — это пещерные люди в звериных шкурах, не имевшие даже текстильного и гончарного производства, знавшие лишь каменные и костяные орудия труда и не знакомые с начатками письменности.

Но разликата между тях в биологичния тип е незначителна: съвременният французин се отнася до формата „интелигентен човек“;а оринякския ловец принадлежал към същия вид, с изключение на добавянето на думата "изкопаем".

Този централен факт, а именно незначителни биологични различия и промени с огромни различия в производството и социалния живот, в културата, напълно доказват, че целия път на развитие на хората се определя главно от техния труд, производствена дейност, развитие на технологията и организацията на техното материално производство.

Но ако това е така, ако ролята на труда, като основен фактор за превръщането на неандерталеца в съвременен тип личност е напълно доказана, тогава защо трябва да се счита, че подобна трансформация не би могла да се случи никъде, освен в пещерите на Палестина? Фактът, че няма особено сходство между синантропа и монголите, родезиеца с негрите и питекантропа и явантропа с австралийците, просто говори за полицентричния произход, тъй като и синантропа, родезиеца и Питекантропа не са замразени в историята, а в тяхното си развитие са се превърнали в неандерталци, т.е. в древния човек, който след това се развива във връзка със задачите за оцеляване в трудни условия и във връзка с неговото обществено производство вече в съвременния тип, който получава в някои части на Евразия някои специфични расови белези.

В допълнение, научната теория за произхода на расите показва, че естеството и значението на расовите белези напълно изключва възможността да се използват тези черти като „доказателство“ за расово неравенство или расова непълноценност на хората. Това означава, че в различни региони на Евразия древните хора решавали с някои локални характеристики една и съща задача - задачата е не просто да оцелеят и да бъдат запазени като вид, а постепенно да прекроят природата за себе си, за своите нарастващи нужди.

Самите расови разлики са главно признаци на аклиматизация: пигментация на кожата, пигментация на косата и отчасти малки анатомични особености при северните и южните народи, свързани с климата и пейзажа на района на обитаване (широки или тесни ноздри, порязване на очите, леки разлики във височината, дължината на краката и др.)

Съвсем ясно е, че тези расови белези, биологически незначителни не биха могли да определят годността на човешкото тяло за трудова и социална дейност, не биха могли да определят нивото на естествената умствена надареност, културно развитие.

В същото време антропологичната работа, извършена в райони на засилено расово смесване (Южна и Латинска Америка, Източен и Западен Сибир, югът на САЩ, Судан, средиземноморския регион и др.), показа, че на определен исторически етап расовите знаци престават да бъдат характеристика на отделните групи. С установяването на все по-тесни икономически и културни отношения между народите, които благоприятстват сключването на смесени бракове, расовите качества се превръщат в признаци на индивидуална променливост.

Към числото на расовите особености на съвременния човек се отнася окосмяването по тялото. В крайни случаи това покритие е или слабо развито, докато изчезне напълно (при някои представители на негроидните и монголоидните раси), или обратно, развива се толкова много, че човек изглежда рошав като мечка (южноевропейци, араби и т.н.). Выше уже упоминалось о том, что «сброс» человеком лишних волос с тела был результатом его трудовой деятельности: изготовление древнейшими людьми, имевшими развитый волосяной покров тела, каменных орудий и их использование вызывало сильный перегрев тела из-за сплошной «шерсти».

Що се отнася до признаците за аклиматизация като цяло, появата им изразява частична зависимост на човек от природата и представлявало в това число последствие от изчезването на космите по тялото. Всъщност древните хора, лишени от дрехи и гъста коса, щяха да бъдат принудени да изминат дълъг път на отбор, докато получат този нужен им пигмент , който да ги защити от прегряване на тялото и от излишните ултравиолетови лъчи.

Но дори и тази селекция не е естествена селекция, а е причинена от условията на общественото производство и се провежда вече при условия на използване на огън.
Например хората, които не са имали косъм, който е задържал топлината на тялото, са се нагрявали през нощта от огньове и са избягвали вредните ефекти на нощния студ и влажността.

В някои случаи, например, в северните австралийски аборигени, тасманийци и папуаси, запазването на висока пигментация е свързано с липсата на текстилно производство. И обратно има примери, когато хората, които са се озовали в тропическата зона и по това време притежават достатъчно развито текстилно производство, биха могли да избегнат придобиването на висока пигментация и в същото време да поддържат вторични косми по тялото. Это относится, например, к арабам и к туарегам — жителям Западной Сахары. В последнем случае люди сохранили относительно низкую кожную пигментацию благодаря тщательному укрыванию всего тела тканями.

А у севернитe европейци и всички други народи, оказали се на север в Евразия и Америка, преминал обратен процес. Животът в такива области изисква намаляване на пигментацията на кожата, тъй като излишъкът от пигмент лишава човек от ултравиолетови лъчи, особено необходими за него на север. Отсюда — белая или бело-розовая кожа северных европейцев.

В същото време е лесно да се види, че на високо техническо ниво, при условие че живеете и работите в удобни помещения, няма нужда да променяте пигментацията на кожата в една или друга посока. Ако при такива условия слабо пигментирани хора мигрират към тропиците, някои пигментации на кожата могат да се наблюдават само временно и в определени части на тялото, които са специално отворени за тен. В то же время при переселении современных негров в северные районы они не начинают белеть.

От всичко казано става ясно, че расовите характери са от второстепенно значение: те са малки черти, свързани с аклиматизацията на праисторически племена. Като цяло расовите черти са останки от частична зависимост на човешкото тяло от природни фактори при ниско ниво на развитие на технологията на производство. Знаците за аклиматизация губят своето значение с укрепването на човешката власт над природата и с увеличаването на икономическите и културните връзки между нациите.

И така, в резултат на дългата трансформация на древните хора по време на развитието на първобитното общество, се е създал напълно нов вид хора с техните биологични характеристики - Homo sapiens, „Човек разумен“. И този човек е създаден от труда, неговата съзнателна социална активност върху промяната на природата, за да осигури материалния си живот.

***

Краткият обзор за ролята на труда в установяването и развитието на разумния човек не може исзерпи тази голяма тема.  Поставихме си задачата да запознаем работниците, нашите агитатори и пропагандисти само с някои аспекти на този въпрос, показвайки определени забравени или малко известни факти, които могат да бъдат полезни при подготовката и провеждането на кръжоците, както и в дискусии и спорове с объркани жители, църковници и други съзнателни или несъзнателни идеологически агенти на буржоазията.

Подготовил Ф. Узбоев

[1] Ч. Дарвин, Собрание сочинений, т. II, кн. 1, «Происхождение человека и половой отбор», стр. 100, ГИЗ, 1927 г.

[2] Никольский В.К. Детство человечества, стр. 224. М.-Л. Детиздат, 1939 г.

[3] Шмидт Г.А. Роль труда в становлении человека, стр. 47-48. М.: Воениздат, 1948 г.

[4] Плисецкий М.С. Происхождение человека. Под ред. проф. В.К. Никольского, стр. 11. М.: Молодая гвардия, 1944 г.

[5] Никольский В.К., Яковлев Н.Ф. Почему и как люди стали говорить. Под ред. и с предисл. акад. И.И. Мещанинова, стр. 9-12. М.: Московский рабочий, 1946 г.

[6] К. Маркс и Ф. Энгельс, сочинения, издание второе, т. 20, стр. 488-489. М.:, Госполитиздат, 1961 г.

[7] Рогинский Я.Я. Проблема происхождения Homosapiens(по данным работ последнего двадцатилетия). «Успехи современной биологии», т. IX, вып. I (IV), стр. 115-121. М.: Изд-во МГУ,1938 г.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 509030
Постинги: 1094
Коментари: 134
Гласове: 243
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031