И тук трябва много кратко да напомним, какви стълбове на идеализма пишат за законите на развитието. Така например, вечно модния у буржоазията идеалист Е. Кант писал: «Законите съществуват не в явления, а само по отношение към субекта, на който принадлежи явлението». Продължавайки делото на Кант, Е. Мах също твърдял, че «…законите на природата се пораждат от нашите психологически потребности». По-късно тълкувайки науката в блатото на идеализма, махиста К. Пирсън заявявал: «Законите всъщност са по същество продукт на човешкия дух, нямащ смисъл с разбирането на човека». Махист ът Пуанкере считал, че «…законите на природата са символи, условности, които човек създава за своето удобство». Суть эти «перлов» идеализма в самых разнообразных пропорциях и под самым разным наукоподобным прикрытием подаётся сегодня в университетах, звучит из телевизора, вещается разными буржуазными политиками, попами и чиновниками науки ― для удержания наемных рабов в узде, для «показания» высокой мудрости этих «отцов отечества» и т.д.

Те, тези „бащи“, не са наясно, че настоящият разпад на науката, нейната идеологическа лудост и идеологическа безизходица - явленията не са случайни, а естествени. Те произтичат от цялата система на съвременния империализъм, от хроничната криза на целия капитализъм и гнилостта на цялата обществена система. Ясно е, че само използването на диалектическия материализъм като метод за обяснение на явленията в природата и обществото, в теоретичните изводи и обобщения на науката може да го спаси от по-нататъшно деградиране.

Но при капитализма, по-точно при условията на универсален, глобален капитализъм, който се оформи след временната победа на капитала над труда, след смъртта на съветския социализъм и разрушаването на СССР, този път обикновено е затворен за учените: учените, които са напълно зависими от капиталистите, не могат възприемат теориите и методите, които отричат капитализма и показват пътя към неговото сваляне. Само отделни учени поемат по пътя на материализма, по пътя на борбата за прогреса на науката, но днес те просто няма къде да отидат, няма как да отидат в лагера на социализма, мира и демокрацията и затова техните материалистични произведения се давят в купчина псевдонаучни боклуци, те се заглушават, изтриват и т.н. самите тези учени или са изгонени от университети и лаборатории, или са затворени, изчерпвайки силите си в борбата за напредналата наука.

Но това не означава, че тяхното дело е обвито в прах. Творбите на такива хора, дори елементарни материалисти, ще се нуждаят от победния пролетариат, освен това тези произведения са необходими тук и сега. Ведь кое-что всё-таки прорывается через барьер замалчивания, кое-что накапливается в личных архивах и ходит по рукам студентов и других учёных, ещё не окончательно свихнувшихся в идеализм, кое-что даже просачивается в печать и в интернет. Если пером написана правда о тайнах и законах развития и движения материи, то такая правда уничтожена быть не может, и никаких фашистских сил для этого не хватит.

Още преди 160 години Енгелс предупреждава натуралистите, че без диалектическо мислене и метод неизбежно ще стигнат до идеалистична безизходица, ще попадат в царството на мистицизма, спиритизма и субективността. Материалистическата диалектика е абсолютно необходима за естествознанието. Правильность диалектико-материалистического понимания действительности всё более подтверждается самим естествознанием, общественной и производственной практикой. И само естествознание находится на такой ступени развития, что оно не может ускользнуть от диалектического обобщения.

***

За кого е направен този кратък обзор? Факт е, че днес почти всички трудови активисти с големи затруднения и мъки се разкъсват от оковите на идеалистичното, филистическото, дребнобуржоазното съзнание. Услышав то или иное замаскированное антинаучное утверждение, они не сразу, с пол-оборота, могут определить, что это буржуазно-идеалистическое утверждение, а авторы его ― враги рабочего класса. Иногда жулики и фальсификаторы науки наговорят короб внешне научных слов и доводов и сошлются при этом на «мнение учёных», приводя при этом малознакомые нашим рабочим имена учёных классовых врагов (Мах, Пирсон, Пуанкаре, Джинс, Фогт, Мандельшам, Рытов и т.п.). Или наоборот, будут взывать к авторитету «великих», мол, вот, то, что мы здесь говорим, ― это давно уже доказано выдающимися умами человечества, и сошлются на Канта, Шрёдингера, Гейзенберга, Бора, Эйнштейна, умалчивая при этом, что ссылаются именно на идеалистические извращения, заблуждения и ошибки в работах этих учёных.

Следователно, нашите привърженици, като минимум, не трябва да приемат за даденост тези и други авторитети, а знаейки в общи черти, че те са здраво стъпили в идеализма необходимо е внимателно да се тълкуват "мненията на тези учени" и техните "авторитети доказателства" , а да се разчита на марксизма-ленинизма на диалектико-материалистичния светоглед. Само по този начин може да се избегнат грешки в теорията, в политиката, в пропагандната работа, стига това да засяга и въпросите на естествознанието.

Подготовил М. Иванов

[1] Ф. Энгельс. Диалектика природы, М.: Госполитиздат, 1952 г., стр. 146.

[2] П.А.М. Дирак. Принципы квантовой механики. 2-е издание, исправленное и дополненное. М.: Наука, 1979 г., стр. 8-15.

[3] Гейзенберг В. Философские проблемы атомной физики: Пер. с англ. / Предисл. Н.Ф. Овчинникова. Вступ. ст. И.В. Кузнецова. Изд. 3-е. – М.: Издательство ЛКИ, 2008 г., стр. 3-16, 21-26, 28, 39-46. 127-133.

[4] Reichenbach Hans, The Philosophy of Space and Time. Translated by M. Reichenbach/J. Freund. Introductory by R. Carnap, D.S.R Published, NY, 17 Edison sq., 1958, p. 218.

[5] Sir James Jeans, Physics and Philosophy. Cambridge, at the University Press, 1943, p. 31.

[6] Н. Бор. Атомная теория и механика. «Успехи физических наук». Т. VI. Вып. 2-й, стр. 108. М.: Изд-во МГУ, 1926 г.

[7] Рассел Б. Человеческое познание: его сфера и границы. Пер. с англ. Вступ. ст. А. Грязнова. М.: Терра-КК; Республика, 2000, стр. 271.

[8] Там же, стр. 43.

[9] Эйнштейн А., Инфельд Л. Эволюция физики. — М.Наука, 1965, стр. 12.

[10] Тамже, стр. 14

[11] A. Einstein, Science and Religion, in: Out of My Later Years, The Citadel Press, Secaucus, New Jersey, 1956, pp. 24.

[12] The Scientifical Journal of CA University, CF, publ. 2008, p. 318.

[13] Alan Holden. Elizabeth A. Wood Citation: Physics Today 7/9, 38 (1958), р. 11.

[14] What is Life? The Physical Aspect of Living Cell by E. Schrцdinger. Based on Lectures delivered under the auspices of the Institute at Trinity College, Dublin, in February 1943. Cambridge at the University Press, 1944, р. 69.

[15] В. И. Ленин. Соч., т. 20, стр. 179.