Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01 12:00 - За убийството на Троцки
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 77 Коментари: 0 Гласове:
0



 Един от нашите читатели е изпратил в редакцията на РП скан от вестник «Правда» № 235 от 24 август 1940 г. (https://yadi.sk/i/QpLvJEqpqPE11w) със статия-съобщение за смъртта на Троцки. Редакцията на РП реши да покаже този скан, разпечатвайки за удобство при четене оригиналния текст.

Защо правим това? С какво е ценен този текст?

Преди всичко с това, че в него кратко е изложена цялата истина за убийството на Троцки, това, което е станало реално, а не това, което е измислено много години по-късно и днес ни се налага от буржоазна пропаганда. Текстът на статията ясно показва колко далеч са били болшевиките от поръчката и извършването на това убийство, което с лека ръка хрушчовците приписват на сталинисткото ръководство.

На най-главният въпрос на всяко следствие «на кого е изгодно?» (в този случай — на кого е изгодна смъртта на Троцки) фашиската пропаганда, както е известно, отговаря така: лично на Сталин, който ненавиждал и отмъстил на Троцки и болшевишкото ръководство на СССР.

Но тези «причини» освен, като изсмучени от палците по друг начин не можем да ги наречем. И ето защо.

Никакви «лични» причини да ненавижда и отмъщава на Троцки у Сталин не е имало. Троцки не взел от Сталин жена му за да говорим за «лични» причини. Те са били  противници — да, но противници политически, а не лични. Политиката касает не личната изгода, а интересите на общественните класи. Троцкий своей идеологией и политикой (получившей название «троцкизм») отражал классовые интересы реакционной части мелкой буржуазии, боящейся социализма и скатывающейся к фашизму, под крыло крупного капитала. Сталин же был твердым большевиком, убежденным марксистом, ленинцем, и своей большевистской политикой твердо проводил в жизнь классовые интересы пролетариата. Затова противостоянието на Сталин и Троцки е не лична схватка, както това обича да показва буржоазната пропаганда, а изразяване борбата на класите, борбата на освободилата се от гнета на капитала работническа класа и умиращата буржоазна класа, стремяща се отново да погкори свободната работническа класа в наемно капиталистическо робство. Това е безспорен факт, която доказва цялата дейност на Сталин и цялата дейност на Троцки, ако ги изучим действително научно, т.е. с позицията на историческия материализъм, с класовата позиция на работническата класа.

Сега за «изгодата» на съветското сталинско ръководство, уж заинтересовано от смъртта на Троцки. Отношението на съветския народ към Троцки ярко е изразена в по-долу поместената статия, но това не е всичко. Никто в сталинском руководстве не делал ставки на убийства лидеров IV Интернационала (троцкистского Интернационала), в том числе на убийство Троцкого ни как на решающую акцию пресечения деятельности этой организации, ни как на акцию возмездия. Убийствата из зад ъгъгла — това въобще не са методи на болшевиките, това са методи на самите троцкисти. Тук е достатъчно да се спомним за убийството от троцкистите и техните единомишленици- зиновиевци и бухаринци на С. М. Киров, А. М. Горки и неговия син, В. Р. Менжински и други болшевики, неопровержимо доказани от откритите съдебни процеси от втората половина на 30-те години.

Болшевиките въобще отрицателно са се отнасяли към индивидуалния терор — разяснение от В. И. Ленин на тази тема са много. Но татова пък дребнобуржоазната демокрация — есери, анархисти, троцкисти и др. често са го вземали на въоръжение.

Защо болшевиките са отричали индивидуалния терор?

Защото действащите сили в историята за тях винаги са били масите, обществените класи, а не личностите. Болшевиките отлично са разбирали, че живота или смъртта на каква да е конкретна личност нищо няма да измени в историята, но затова пък могат да изменят многомилионните маси трудещи се осъзнали своите класови интереси и знаещи, как да ги достигнат. Применительно к Троцкому это означало, что не Троцкий сам по себе опасен, а выдвинутые им идеи и предложенные методы борьбы с революционным рабочим классом, которые мгновенно взяла на вооружение мировая реакция — фашизм. С помощью этих троцкистских идей и методов, суть которых – под прикрытием красивых фраз тотальная ложь и использование  людей против их воли (популярная ныне у буржуазии «манипуляция сознанием»), капиталистам удавалось тонко обманывать малосознательную часть рабочего класса и трудящихся, дезориентировать их политически и затем использовать к своей выгоде, для укрепления собственного господствующего положения и сохранения капиталистической системы.

По същата причина отмъщението като „обяснение“ на причините за убийството на Троцки не е подходящо. В такава «причина» ще повярва човек съвършенно  нямащ даже минимални знания по история на СССР и комунистическото движение.

Защо Сталин и сталинския ЦК са искали да отмъстят на Троцки?

Към 1940 година Троцки отдаване е бил унищожен политически, всички негови идеи претърпели пълен крах, а предсказанията му се превърнали в пепел, разпръсната в прах от самата историческа действителност, показала, кой е бил прав — сталинският болшевишки ЦК, под ръководството на който СССР, независимо от активното противодействие на капиталистическото обкръжение се превърнал в могъща социалистическа държава, с пълна пара движещ се към комунизма. Успехите на сталинския СССР демонстрират несъстоятелността на идеите на троцкизма, също както опитите на Торичели демонстрират абсурдност на отричане на съществуването на атмосферното налягане. После 1930-х годов единственным условием и кормовой базой локального и преходящего существования гнилых и нелепых идей Троцкого является тотальная ложь об СССР и большевизме.

Троцки към 1940 година бил вече ненужен — злобно безсилен пес, лаещ под портата на титана — съветският социализъм. Да се отделят кадрови ресурси и да се изразходват огромни средства за организиране убийството на този пес в момент, когато страната стои пред сериозна заплаха от война, в болшевишкия ЦК, кдето скъп бил всеки човек, броели всяка копейка и икономисвали всеки болт, стремейки се да насочат всичко за укрепване отбраната на страната, не си е мислил никой и преди всичко Сталин, за когото обществените интереси винаги са били многократно над личните (всъщност, личните интереси за Сталин и не съществували).

Легендите на поръчковите убийства, организирани от сталинското ръководство из целия свят, усилено се разпространявани от фашиската пропаганда и нейните съучастници — троцкистите, в това число късносъветската и постсъветска контра. Но никакви сериозни доказателства за това никога не се дават — те са измислени «мнения», фалшивки и подлоги, които не струват нито грош. Обратно- действителните и безпорни факти не оставят на тези легенди камък върху камък.

Например днес се заявява, че Рамон Меркадер- испански комунист е този който е самия убиец, ударил Троцки с брадва и нарекъл се при задържането Жак Морнар Вандендрайш (има и други преводи на тази фамилия на руски език, например Вандендреш, Ван Ден Дреш, Вандендрешед и др.) и че той за този «подвиг» Съветското правителство високо го наградило — дали му звание Герой на Съветския Съюз. Но заповедта о награждаването на Рамон Меркадер със званието Герой на Съветския Съюз с връчването му на златна звезда и ордена Ленин е станало на 31.05.1960 г., или в периода на управление на Хрушчов, а не на Сталин. Это Хрущев посчитал действия Меркадера героическими, но не сталинский ЦК. При това е съвсем неизвестно засега, какви именно са били действията му, за какво е награден Меркадер от хрушчовците.

Всичко това е тема на специално безпристрастно изследване, а не на отвратителната буржоазно-фашистка клевета към сталинисткото ръководство, която виждаме във всички съвременни „справочници“, „енциклопедии“, „научни“ статии, журналистически „разследвания“ и други „източници“, които не може да го приемат на сериозно поради голямото количество лъжи, които съдържат.

Днес когато са изминали минимум 30 години от най-интензивната клевета по тази тема, нито едно изследване не е предявило нито един безспорен факт, доказващо, първо- че убиеца на Троцки е Рамон Меркадер, а не някой друг, и второ-че убиеца е действал по заповед на съветското сталинско ръководство или въобще е имал каквито и да е контакти с тях. Ние сме абсолютно убедени, че това не е случайно. Такива беспорн факти и не могат да бъдат предявени! Затова и първото и второте е лъжа.

За втората лъжа ние вече говорихме по-горе в тази статия. Що се отнася до първата лъжа – че убиеца на Троцки се явява уж никой друг, а Рамон Меркадер, то първо-това пряко произлиза от втората лъжа и ввторо- историко-аналитическата група на РП в хода на разследване на това събитие разкрила неопровержими факти, доказващи, че човека, убил Троцки и стоял зад това убийство в затовра, не се явява Рамон Меркадер (резултатите от изследването на РП ще бъдат представени в следващата част от настоящата статия) и че статията във вестник «Правда», текстът на който се предлага на нашите читатели, отразява действително станалите тогава исторически събития.

Сталинската «Правда» пише истината! А това, което днес ни внушава буржоазната пропаганда в лицето на всякакви «историци» и «журналисти», е пълна лъжа!

Всъщност днес основен «източник» за буржоазната пропаганда по въпроса за убийството на Троцки се явяват т. н. «мемоари» на високопоставения съветски разузнавач Павел Судоплатов, където в частност се заявява, че той уж лично ръководил някаква операция «Патица» по убийство на Троцки и за действията в нея на непосредствения изпълнител — Рамон Меркадер. Но тези «мемоари» са абсолютна фалшификация, творчество на американо-руската фашистска агитпропаганда, нямаща към П. Судоплатов, никакво отношение. П. Судоплатов, один из выдающихся советских чекистов-большевиков, попал под каток хрущевских репрессий (о которых, кстати сказать, нынешние «историки» и «исследователи», предпочитают почему-то не вспоминать!), в полной мере испытал на себе «карательную психиатрию» троцкисто-фашистов, вышел из хрущевских застенков глубоким инвалидом и вряд ли был способен адекватно мыслить. Да се приписва на такъв човек може всичко, каквото ви е угодно. Това и направила американската фашистска пропаганда, още повече у нея се намерил добър помощник в семейството на самия П. Судоплатов — неговото синче, «историк» разузнавач, решил да използва името на баща си за своя изгода. Быстренько были состряпаны «мемуары» П. Судоплатова — фигуры немалой величины в советской разведке сталинского времени, которые почему-то сначала вышли на английском языке и только потом были переведены на русский, и, к тому же, почти слово в слово повторяли известные «разоблачения» Д. Волкогонова, записного враля-антисоветчика. (Подробнее о «мемуарах» Судоплатова – в следующих частях нашей статьи.)

Изгоди от физическото отстраняване на Троцки нямат съветското ръководство, нито Сталин. Те прекрасно знаели за отсъствието (и невъзможността!) на единството в движението на троцкистите от първите дни от създаването на IV Интернационал. Троцкистите сами не правели от своята вътрешна борба никакъв секрет. Слуховете за това, че Сталин считал ролята на Троцки в движението на троцкистите решаваща, е продукт на завишената самооценка на самия Троцки, който до толкова загубил всякаква адекватност, че без капчица съвест се представял за лидер на Великата Октомврийска революция, отхвърляйки В. И. Ленин на втори план.

Сериозният разкол през 1939-40 г. в IV Интернационал станал не по причина смъртта на Троцки, а още до смъртта на Троцки.  В резултат от този разкол още към началото на 1940 година около 40% троцкистите се разграничили от него, пролетно-лятното раздробяване на IV Интернационал, топенето на неговите редици, массвото разочарование, смут в тях продължавали. Троцкий стремительно превращался в «верховного главнокомандующего без армии».

Единен и стабилен център на приемане на решения у троцкистите не съществувало (той съществувал само във фантазиите на Троцки). На този фон приписваната от троцкистите на сталинското ръководство уж бърза заповед (май 1940 г.) за активизиране на цялата агентурна мрежа зад граница и непременно и срочно, без да се гледат разходите и рисковете да се убие Троцки изглеждат просто глупаво, а сталинския ЦК глупави заповеди не издавало – в това никой никога да упрекне не може.

Но у Троцки и неговите съучастници действително били много сериозни основания да се опасявеат от покушение на своя живот. Но не от страна на «вездесъщите агенти на НКВД», а от страна на своите собствени бивши съратници, троцкисти, които Троцки винаги използвал на тъмно и често предавал, за което много от тях да простят не могли. Мифы же о якобы готовящихся на Троцкого «спецоперациях НКВД» распространялись самим Троцким в надежде получить правительственную охрану от покушений его же бывших сторонников.

За Троцки и троцкистите това било в порядъка на нещата: широко използваните преследвания и мръсни убийства на политически опоненти, извършвани «под чужд флаг», троцкистите своите и не само своите престъпления постоянно приписвали на болшевиките, за да ги очернят в очите на трудещите се маси. Същото са искали да направят и с убийството на самия Троцки: да бъде убит от един от своите, а вината за убийството – на болшевиките, на Сталин и съветското ръководство.

Лъжата обаче не е вярна, тя колкото и да е умела, не може да „свърже двата края“, винаги има много факти и фактички, които я опровергават и показват друго - какво всъщност се е случило. По долу в стаията ние ще ги покажем, защото те напълно разобличават фашистите-троцкистси за убиеца Меркадер, испанския комунист, действал по заповед на Сталин.

Но отначало нашия читател трябва да знае, какво точно се е случило на 20 август 1940 г.

И така, статията на вестник «Правда»:

СМЪРТТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ШПИОНИН

Телеграфът ни донесе известие за смъртта на Троцки. По съобщение на американските вестници, на Троцки- живеещ в последните години в Мексико, било извършено покушение. Извършителят — Жак Мортан Вандендрайш — един от близките хора и последователна Троцки.

В гробището отиде човека, чието име с презрение и проклятие произнасят трудещите се в целия свят, човек, който през годините се бореше против делата на работническата класа и нейния авангард — болшевишката партия. Господстващите класи от капиталистическите страни загубиха верен свой слуга. Чуждестранното разузнаване се лишило от дългогодишен, напълно развит агент, организатор- убиец, не спиращ се пред нищо в името на достигането на своите контрареволюционни цели.

Троцки изминал дълъг път на предателство и измяна, политическо двуличие и лицемерие. Не случайно Ленин още в 1911 година го кръстил «Юдушка». И това заслужено остана завинаги за Троцки.

Троцки започнал своята политическа дейност, като меншевик-антиреволюционер. Още в 1903 година, на втория конгрес на РСДРП той яростно се противопоставил на Ленин, отстоявайки и поддържайки възгледите на Мартов и другите антиреволюционни меншевишки лидери. Скоро, към началото на русско-японската война, Троцки още по-откровено показал своето лице на отстъпник и антиреволюционер. Той се скрил на позициите на махровата отбрана, или застанал на позижии на защита на «отечество» цар, помешчици и капиталисти.

Революцията от 1905 година Троцки посрещнал с пресловутата теория на «перманентните» революции. Това е била теория на разоръжаване на пролетариата, демобилизация на неговите сили. След поражението на революцията Троцки поддържал меншевиките-ликвидатори. Владимир Илич Ленин писал тогава за Троцки следното:

«Троцки се показа, като подъл кариерист и фракционер.… Говори за партията, а се води, като обикновен фракционер».

Троцки се явява, както е известно, организатор на августовския антиреволюционен меншевишки блок на всички групи и течения, встъпващи против Ленин.

Започналата през август 1914 година империалистическа война Троцки посрещнал, както и се е очаквало на тази страна на барикадата — в стана на защитниците на империалистическата война. Той прикривал своята измяна към пролетариата с «леви» фрази за борба с войната, фрази разчетени на заблуда на работническата класа. По всички важни въпроси за войната и социализма Троцки встъпвал против Ленин, против болшевишката партия.

Все пo-нарастващаъа сила и влияние на болшевиките на работническата класа, на войнишките маси след февруарската буржоазно-демократична революция, огромната популярност на ленинските лозунги сред народните маси меншевика Троцки ги разценил по-своему. Той влязъл в нашата партия през юли 1917 година заедно с група свои единомишленици, заявявайки, че се е «разоръжил» до край.

Но последвалите събития показали, че меншевика Троцки не се е разоръжил, нито на минута не прекратил борбата против Ленин и влязъл в нашата партия за да взриви отвътре.

Но едва няколко месеца след Великата Октомвройска революция през пролетта на 1918 година Троцки заедно с група т. н. «леви» комунисти и леви есери организира злодейски заговор против Ленина, стремейки се да арестува и физически да унищожи вождовете на пролетариата Ленин, Сталин и Свердлов. Както и винаги, самият Троцки — провокатор, организатор убиец, интригант и авантюрист — оставайки на тъмно. Неговата ръководна роля в подготовката на това злодеяние, за щастие неуспяло, напълно разкрита едва след две десетилетия на процеса на антисъветския «дяснотроцкистски блок» през март 1938 година. Едва след двадесет години мръсния блок на престъпника Троцки и неговите слуги най-накрая се разкриха.

В годините на гражданската война, когато страната на Съветите отразявала натиска на многочислените пълчища белогвардейци и интервенти, Троцки със своите предателски действия и вредителски заповеди всячески отслабвал съпротивителните сили на Червената Армия, за което Ленин му забранил посещения на Източния и Южен фронт. Общеизвестен факт е когато Троцки поради своето враждебно отношение към старите болшевишки кадри се опитал да разстреля цяла група неугодни на него отговорни комунисти-фронтоваци, то действята си ги прехвърлял на ръцете на врага.

На същия този процес на антисъветския «дяснотроцкистски блок» бе арзкрит пред  целия свят предателския, изменнически път на Троцки: подсъдимите на този процес, близките сподвижници на Троцки признаха, че и те и заедно с тях и техния шеф Троцки още от 1921 година са били агенти на чуждото разузнаване, били международни шпиони. Тя начело с Троцки ревностно служили на разузнаването и генералните щабове на Англия, Франция, Германия, Япония.

Когато в 1929 година съветското правителство изгонило от пределите на нашата родина контрареволюционера, изменника Троцки — капиталистическите кръгове в Европа и Америка го приели в своите обятия. И това не било случайно. Это было закономерно. Ибо Троцкий уже давным-давно перешел на службу к эксплуататорам рабочего класса.

Троцки се обърка в своите собствени мрежи, достигайки до предела на човешкото падение. Той бе убит от неговите собствени привърженици. С ним покончили те самые террористы, которых он учил убийству из-за угла, предательству и злодеяниям против рабочего класса, против страны Советов. Троцкий, организовавший злодейское убийство Кирова, Куйбышева, М. Горького, стал жертвой своих же собственных интриг, предательств, измен, злодеяний.

Така безславно завърши своя път този презрян човек, отивайки в гробището с печата на международен шпионин и убиец на хора.

 

О. Зотов, Л. Сокольский




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 566089
Постинги: 1287
Коментари: 164
Гласове: 297
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930