Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2020 12:00 - За убийството на Троцки (4)
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 894 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

9. Появaта на мита за Меркадер

И така, ние установихме най-малко трима преки убийци на Троцки, един от които Морнар прекарал почти 20 години в затвора за това убийство, а двама негови съучастници, обвинявайки го, излезли на сухо. Въпреки че те е трябвало да споделят с него затвора. Безусловно е имало и още съучастници. Зад убийството, както и зад предишното убийство с арбалета на Троцки, има американски троцкисти - по-точно лидерите на СРП.

Прикриването и изкривяването на истината, пълната абсурдност на картината на убийството, както и абсурдността и неоснователността на троцкистките обвинения на съветските спецслужби и почти самият Сталин при организирането на покушението на Троцки са били доста очевидни по време на Втората световна война за онези, които след това следили развитието на събитията. Затова официалната пропагандна машина на съюзниците на СССР съблюдавала външно видимост на «приличие» по отношениие на фантазиите на троцкистите за връзката на убийството на Троцки със СССР. Тази лъжа проникнала в официалната съюзническа преса без утвърдителни интонации само под формата на „мнения“, които не били подкрепени от никакви факти: „както се твърди от такива и такива ...“, „според мнението на такива и такива ...“, „ разглеждайки не изключва това ...“ Или бурната река на тази помия не се е разляла далеч зад пределите на троцкистската и друга фашистска периодика и публицистика.

По този начин епизодът с убийството на Троцки влезе в класацията на напълно неоснователните фашистко-троцкистки обвинения на НКВД за "международна терористична дейност" през 1920-30 и поради абсурда си не биха могли да заинтересуват никои.

Това състояние на нещата, разбира се е била само дотолкова, доколкото е удовлетворявала империалистите, особено по-авангардната им чета - американския империализъм. Победата във Великата война издигнала авторитета на Съветския Съюз и нейно ръководство до небивали висоти. С огромно уважение и надежда гледали работниците от целия свят на могъщата Червена Армия и НКВД — силовите структури на свободната съветска работническа класа и колхозното селячество. Това сериозно заплашвало съществуването на световния империализъм. И с началото на «Студената война» задачата по очерняне на международния имидж на СССР и съветския социализъм била поставена начело.

Превъплъщеията на гнилите фашистско-троцкистски лъжи за Червената Армия и НКВД, била една от важните части на тази задача. В разработка отивало всичко: от продукцията на гьобелсовата агитпропаганда до троцкистските намеци. Прякото използване на хитлеровите лъжи по това време не се получили — Нюрнбергския трибунал поставил точка на съдържанието на фашистските листовки, нагледно доказвайки, че всъщност всички зверства и военни престъпления, за които много години прикривала от гьобелсовата пропаганда, ставащото в Третия Райх и техните съюзници. А поведението на съветските войници-освободители на териториите, изчистени от фашистки зверове, ясно демонстрирало пред целия свят не само силата на социализма, но и истински пролетарската справедливост, която бил безусловна и неоспорима заслуга на органите на НКВД, които се оказало, че изобщо не са „международни терористи“, а напротив, авангарден отряд на борбата против фашиския терор.

На империалистите им трябвало «творческа преработка» на фашистската агитпропаганда. И техните учени лакеи им осигурили. Достиженията на Червената Армия, славата на съветското бойно оръжие и радостта от Великата Победа усилено се размивали, например с гнилите информационни изхвърляния за уж скритите от сталинското рководство «истински човешки загуби на СССР». Разработките за лъжата за «20 млн. загинали съветски хора», мигрирали от лъжливите гьобелсови сводки за някакви «несметни боеви загуби на Червената Армия», «многомилионните пленени съветски бойци» и т.н., започнали още през 1944 година. Те били продължени от лъжите за всевъзможен «масов глад» в СССР в 30-те години и прочие катаклизми, уж постоянно съпровождащи всеки етап от социалистическото строителство в съветската страна и косили съветския народ наляво и надясно.

За справка. Всъщност във Великата Отечествена война СССР е загубил в убити на фронта и измъчвани от фашистите в окупираните територии, в прифронтовата полоса, в плен и в концлагери 7 млн. човека. Лъжата «за 20 милиона загинали», се поддържа от късносъветската контра, аналитичната група на РП е публикувала тук (https://work-way.com/blog/2019/09/03/koe-chto-o-matematike-ili-zachem-burzhuazii-nuzhny-sotsoprosy-okonchanie/).

Що се отнася до авторитета на НКВД, то прекия троцкисткогьобелсов натиск на темата с „масовите репресии“ е била неподходящ за онези времена. Московските процеси доказали пълната несъстоятелност на троцкистската теза за уж  бездоказателно съществуване в СССР на мащабните троцкистско-фашистски заговори, за «правовия произвол» в страната на социализма. И ако говорим за външнополитическата активност на НКВД, няма нито един факт, потвърждаващ фашистко-троцкистските възгласи за „разрошената международна агентурна мрежа на НКВД“, за която се твърди, че извършва преследвания и терористични актове за „отмъщение“ срещу политически опоненти по цял свят в мирно време.

И в тези условия американските троцкисти, които отлично разбирали задачите си като съучастници на американския империализъм, насочен към спечелване на световно господство, се зали с разработването на бродирани с бели конци лъжи за убийството на Троцки, уж от агент на НКВД. Нещо повече, това напълно съвпадало със собствените им интереси и никой освен тях не можел да се справи с тази задача: в края на краищата никой освен истинския убиец знаейки как е не може правилно да обърка следите и дори няма да го направи! (За щастие американските троцкисти не успяха да създадат единна последователна картина на събитията от 1940 г. около убийството на Троцки, които биха играли ролята на прехвърляне на подозрения от тях към специалните служби на СССР.)

Имало е един много сериозен проблем с троцкистките обвинения на съветските тайни служби за убийството на Троцки, което до ден днешен е централен и единствен предполагаем акт на терористична дейност на НКВД в чужбина на териториите на държави, които не водят открити военни действия срещу СССР. Всички обвинения са били неоснователни. Никой не може да ги подтвърди. Морнар не казал и дума за съучастниците си нито на процеса, нито след това, а убийството останало така в преписката като дело на самотник.

Силвия напуснала съда напълно оправдана, а Хансен избягал дори от сянката на подозрението. Силвия в съда била представена от адвоката на Троцки Голдман – била е освободена на 24.12.1940 г., в течение на 4 месеца се намирала под арест в болница, където симулирала «нервен срив», обвинявайки Морнар в това, че той – «руски секретен агент, който я предал»[1].Кой от тях всъщност е предаден е спорен въпрос, но фактът, че глупостите й за „руските агенти“ са напълно безпочвени и ясно подготвени предварително от троцкистите, е факт . Следствието по онова време още не е било завършено, и какви да е изводи да се правят било рано. А и в последствие такива обвинения мексиканския съд към Морнар не предявил.

С тази безпочвеност на троцкистите трябвало нещо да се направи. И те започнали да наслояват една лъжа над друга с надежда, че никой никога до истинските факти няма да се докопа, елементарно не излизайки от безкрайните лъжи и измислици. И по този начин лъжата на троцкистите да замени с истината.

Освен това реанимацията на провокационните лъжи за убийството на Троцки уж по заповед на Сталин, позволявали да се дадат на реакционните сили в САЩ формален повод за репресивни мерки против своята собствена компартия. И тук както едно време през 1940 година се приели Актовете на Смит и Вурхис, за които ние говорихме по-рано.

Ще напомним, че встъпилата против участие на САЩ във войната до нападането на Третия Райх на СССР Компартия на САЩ след 22.06.1941 г. встъпила за отказ от стачно движение, а СРП обратно, усилила своите действия по стачно движение и пацифистска и непокорна агитация във войската, попадайки така под Акта на Смит.

Властите на САЩ разгромили офисите на СРП 21.06.1941 година,ден преди хитлеровото навлизане в СССР. Предвиждане? Не мислим. Троцкистите действително нахалничели, те и в САЩ усърдно се опитвали да играят роля на Пета колона.

Ще приведем още един цитат от книгата на Сайерс и Кан «Тайната война против СССР»:

«И след смъртта на Троцки «четвъртия интернационал» продължил да служи на задачите и целите на «петата колона».

В Англия през април 1944 г. органите на Скотланд-ярд и полицията извършили претърсване на помещенията на троцкистските организации в Лондон, Глазгоу, Уолсенд и Нотингам след като се изяснило, че троцкистите подстрекавали работниците към стачки за да сринат военните усилия на страната.

В Съединените Щати на 1 декември 1941 г. Федералния окръжен съд в Минеаполис признал осемнадесет видни троцкистски деятели за виновни в заговор, организиран с цел подкопаване дисциплина и лоялността на американските войници и моряци.

Заедно с адвоката на Троцки Алберт Голдман били осъдени Джеймс П. Кенън- национален секретар на Социалистическата работническа партия (с такова име се е прикривало троцкистското движение в Съединените Щати), Феликс Мороу- редактор на троцкистския вестник «Милитант», Джейк Купер- един от бившите телохранители на Троцки в Мексико, и още четиринадесет големи американски троцкисти. Всички те били осъдени на затвор от една година до една година и четири месеца.

Грант Ден- един от главните троцкистски деятели на американското работническо движение, също упоменат в решението на Федералния съд, три седмици до началото на процеса се самоубил.

През март 1943 г. троцкистския орган «Милитант» бил иззет от списъците на пощата на Съединените Щати на това основание, че това издание «пречи и вреди на правителството в неговите усилия да доведе войната до победен завършек». Изследвайки дейността на «Милитант», министерството на правосъдието публикувало постановление, в което се говорило: «От 7 декември 1941 г. «Милитант» открито агитирал народните маси против участието във войната… На страниците на това издание не един път се е усмивала демокрацията… а така също се появявали материали… разчетени на това, да се създаде опозиция с военни усилия и да се подкопае духа на армията и флота».

На 28 септември 1944 г. задграничния кореспондент на вестник «Чикаго дейли нюс» Пол Гали съобщил от Швейцария, че Хенрих Химлер- началник на гестапо, при организацията на нацистското звено за интриги и диверсии в следвоения период, използва европейските троцкисти. Гали писал, че членовете на фашистката младежка организация се обучават на «марксизъм» на троцкистски вълни, снабдяват ги с оръжие и фалшиви документи и остават в тила у съюзните войски със задание да проникнат в комунистическите партии на освободените страни. Във Франция, съгласно разобличенията на Гали, нацистите вуоръжавали членовете на дарнановската фашистска милиция за извършване на терористични актове и за всякакъв род подривна дейност след войната. «Тази измет от френския народ — писал Гали — по лична заповед на Хенрих Химмлер се готви днес към дейност в духа на интернационала на Троцки. Тяхната задача — вредителство на комуникационните линии на съюзническите войски и убийства на френските патриоти. Образуването на такива терористични групи се явява последната измислица на химлеровата политикя; тя преследва цел да създаде «четвъртия интернационал пропит от нацистска зараза. Tе са насочени както против англичани и американци, така и против руснаци, но най-вече против руснаците».»

Но с края на войната, когато «всичко се върнало по-старому» и основен политически противник в света за САЩ отново станал СССР, на много по-масови и тежки репресии според Акта на Смит и Ворхийс била подложена Компартията на САЩ, а троцкистите, преминали сега на служба към американския фашизъм ги оставили в покой. Освен това, троцкистите встъпвали, като локомотив в тези репресии, издавайки комунистите, били активни лъжесвидетели в съдилищта над комунистите.

В частност, лъжесвидетел се отбелязал и ренегата на КП на САЩ, бившия редактор на Daily News (вестникът на КП на САЩ) Луис Буденц- активен троцкист и двуличник. Той е и този, който дал поредната фалшивка за убийството на Троцки. В своята «автобиографична» книга «This is my story» («Ето я моята история») в 1947 година Буденц «признал», че в течение на 10 години (1935–45 г.) уж сътрудничал със съветските спецслужби, контактувал с резиденти и агенти на съветското разузнаване, в това число на почва организация с тях на убийството на Троцки. В тази книга Буденц «дълбоко се разкайва» в своите връзки със съветското разузнаване, уверява, че е застанал на пътя  на «исправянето», върнал се в лоното на църквата. Освен това, Буденц намеква, че цялата КП на САЩ уж е пронизана от агентурната мрежа на сталинските спецслужби, които постоянно водят своята шпионска и терористична дейност на американска земя.

Ръкописът още до публикацията попаднала в редакцията на троцкистския вестник «The Militant», ктдето лъжесвидетелството на Буденц за това, че за убийство на Троцки уж стои СССР, а убиеца — агент на съветското разузнаване,  било веднага обнародвано в шест статии в броеве от 08 март 1947 година[2]. (Една от статиите, написал този самия Хансен, който, както ние вече знаем, бил съучастник в убийството на Троцки и непосредствен организатор на това убийство.) В една от статийте[3] била разместена уж фото на убиеца, под фото подпис — Франк Джексън. Произхода на това фото (ние го поместваме по-долу) неизвестно.

От Буденц троцкистите «искали» много повече, отколкото просто книга. Те организирали масови мероприятия, митинги, петиции към властта с искане да се призове Буденц в съда, да се разпита, както следва. И Буденц «не изменил на очакванията»: той бил много щедър на «откровения». Разгърналото се по този повод преследване на комунисти в САЩ се разгърнало в цял ред от гръмки съдебни процеси над ръководителите на КП на САЩ. Практически нито един от тези процеси в САЩ в 40–50- те г. не преминал без лъжесвидетелстването на троцкиста Буденц.

Около сто и петдесет комунисти в САЩ получили дълги срокове по съвършенно измислени поводи. Обвинението, предявено към подсъдими, например в 1948 година на първия шумен съд над лидери н КП на САЩ («Делото Денис» или «Денис против САЩ», Юджин Денис — преседател на КП на САЩ),

«се състояло в това, че те “устроили заговор… като Комунистическа партия с цел пропаганда и обучение на принципите на марксизма-ленинизма”, а така също “с цел публикация и разпространение на книги, стати, списания и вестници, защитаващи принципите на марксизма-ленинизма”. “Комунистическият манифест” на Маркс и Енгелс, “Държава и революция” на Ленин и “Основи на ленинизма” от Сталин били представени, като улики на тяхната дейност»[4].

Във втората половина на 50-те г. кампания по преследване на комунистите затихнала. В 1957 година преследването на комунистите било приостановено, редица присъди от началото на 50-те г. бил признати за незаконни, но на Компартията на САЩ бил нанесен сериозен удар. От влиянието на КП на САЩ само за 1949–1950 г. напуснали 11 профсъюза[5] (те естественно, преминали под крилото на троцкистите). А Буденц до самата смърт в 1972 г. живял с печат на предател и лъжец — той е считан за отвратителен лъжец даже от буржоазната пропаганда. Ето например, какво пише американския професор по право Артур Дж. Сабин в своята книга за Студената война «Червената заплаха в съда»[6]:

«Буденц, който свидетелствал в течение на две седмици в Делото Денис, незадълго до своята поява в съда против “Международния орден на работниците” (IWO)[7] (съдът бил в 1954 година, в резултат на съденето на дейността на IWO, близка до компартията на САЩ, била приостановенаприм. О.З.), нарекъл лъжесвидетел Харвей Матус, неговия колега, също бивш осведомител, в своята автобиография, в която той се отрекъл от своите показания на съда над комунистите. (Х.Матусов, «Лъжесвидетел», 1955 г.) Буденц придобил съмнителна репутация, благодарение на фалшивите обвинения на много членове на Компартията и професор Линус Паулинг, който споменава Буденц, като професионален лъжец.»

Какво подтикнало Буденец да тръгне по пътя на предателството и измамата? Всъщност „разкаянието” на този човек има много специфична връзка със събитията. А това означава, че Буденц е конспиратиран троцкист, специално внедрен в Комунистическата партия с цел да я унищожи- професионален провокатор. Той действа в съответствие с принципите на троцкизма, един от които е „Ентризмът“ - политика на подкопаване на комунистическите и работническите организации отвътре навън, разработена и активно прилагана от троцкистите в много страни по света, включително и в СССР. Така той всъщност,както и троцкистите по-късно престанаха да крият факта, че Буденец в миналото е бил свързан с Троцкистката комунистическа лига[8].

В 1946–47 г. Сайерс и Кан подготвили за печат и публикували вече споменатата от нас много резонна книга «Тайната война против СССР» (на английски език тя е излязла по-рано, в сравнение на руски, със заглавието «The Great Conspiracy», което в по-точен превод означава «Големият заговор»).

Убийството на Троцки от американските троцкисти — това далеч не е най-страшното тяхно престъпление. Но то е ТЯХНО убийство, което прехвърлят на СССР! «Своевременните признания» на Буденец — това е отговора на троцкистите на честната и правдива книга на Сайерс и Кан, в която троцкистите са показани такива, каквито са и всъщност. И Буденец в своите истерии не е сам: този същия Хансен също встъпва в полемика със Сайерс и Кан, но вече по повод на детайлите на убийството и се опирал при това на фалшивките на Буденец.[9]

Но независимо от това, още в самото начало на кампанията по предвижване на тухляка Буденец за «участието» на НКВД в убийството на Троцки е все по ясна: тази лъжа дълго не просъществувала. Своето дело тя направила, на тормоза на комунистите бил дадена «зелена светлина», но с всяко ново «откровение» на Буденец, той придобил все по-устойчивата слава на професионален лъжец. Нещо от типа на Солженицин или Резун. На сериозно международно признание в това време такава лъжа не могла да просъществува. Точно с такива лъжи на «очевидци», «непосредствени участници» и т.н. били «подкрепени» и всички предишни и всички последващи лъжи на троцкистите за дейността на НКВД зад граница. Всеки нов предател-дезертьор от СССР задължително добавял поредната порция лъжи на троцкистите, «признавайки се» в най-нелепи престъпления, уж извършени, уж  по пряка заповед на съветското ръководство.

И този път, за да даде доверие на враговете на Буденец, той се нуждаел от друг предател на съветския народ. И троцкистите го «намерили». Кой ецтой те не съобщили. И тъй като самоличността му троцкистите все още не е разкрита и не е известна на никого, нямаме причина да смятаме, че това не е измислен характер.

Своята поредна фалшивка троцкистите оформили в книгата «Убийство в Мехико», 1950  г. издание в авторство на известната троцкистска лъжкиня Джулиана Горкина и бившия началник на мексиканската секретна полиция- генерал Салазар[10], който лично подържал безопасността на Троцки в Койоакан и водил делото по нападението на неговия дом на 24 май 1940 година и неговото убийство.

Почти цялата книга представлява своего рода отчет-анализ на разследването, която уж провел Салазар. Както се подобава на всяка лъжа, авторите се опират на авторитета на генерала и предлагат да му повярваме — никакви фотокопия, фотографии и прочие документи в книгата не се превеждат, макар че Салазар постоянно уверява читателя, че документи (или копия) са в ръцете му. Например, на стр. 224:

«Всички документи, съдържащи неговите (на Морнар – прим. О.З.) показания тридесет листа са у мен на ръцете.» [11]

Салазар,между другото съобщава, че никакви документи, удостоверяващи личността на Морнар не са се съхранили: Морнар всички ги е изгорил в деня на убийството[12]. Морнар Салазар описва как

«изключително тънък, доволно висок и много блед човек за своите 36 години»[13].

В книгата се прави първи системен опит (и безуспешен, както и всички останали!) да се създаде непротиворечива версия на убийството на Троцки, в която би се разбрала лъжата на Буденец за подготовката и осъществяването му «със силите на резидентурата на НКВД в Америка» и лъжите на троцкистите за «опитите на НКВД  да убие Троцки през май 1940 година» (виж. п. 4 от тази статия). Но най-главното — в книгата за първи път се  хвърля информация за уж «достоверно установената» личност на убиеца на Троцки.

За тази личност на практика не казват нищо конкретно, а името на майка му, испанската комунистка Каридад Меркадер, както и наричат всичките и пет деца по име, с изключение на третото дете, мъж, чието име уж не са установили провели (Всички деца на Каридад носят фамилия Меркадер.) Но именно това трето дете на Каридад Меркадер и е уж този самия човек, който се крие всички тези години под личността Джексон—Морнар[14]. Важната и действително същественна информация заела всички последни четири страници на текста на книгата и поместена в специално отделено Приложение, написано от Горкин (голяма част от книгата е написанаот Салазар от първо лице).

Горкин твърди, че е готов «да носи пълна отговорност за своите думи и да предостави във всеки момент свидетеля, подтвърждаващ точността на тези думи»[15].

Твърди, че източника на информацията е човек, добре познаващ Каридад в СССР, където тя, по информация от «източника» е живяла от 1940 г. до август 1944 г. А този човек е също имигрант-комунист, намирал се по време на войната в СССР, Каридад уж секретно съобщила за мисията на своя син убил Троцки, макар тази информация да съставя държавна тайна на СССР. Нещо повече, Каридад, според Горкин, говори за мисията на сина си не само за неговия информатор, но, както изглежда, за всичко, което и попадне. (Това лие комунистката? Която отлично разбира, какво е това партийна дисциплина!) И въпреки че майката не разкрива името на този син (!), но „източникът“ разкрива, че операцията по убийствотото на Троцки, издръжката на резидентурата на НКВД в Мексико Сити и помощта на убиеца в затвора стрували на СССР 600 000 долара [16]. (А това наркомфин Зверев лично му доложил!)

По-нататък по думите на Горкин, Каридад под  фалшиво име живяла в Мексико от октомври 1944 г. до ноември 1945 г., уж встъпила в постоянна връзка със стоящия в затвора син[17], а така също «работейки с комитет от агенти на НКВД в Мексико, коит добре плащат и  навсякъде те развеждат с автомобил; тяхната единствена мисия е да помагат на убийците на Троцки и да ги обгрижват»[18]. От къде е у него цялата тази информация, Горкин, повторяме, не съобщава. Как агентите на НКВД «помагат и се грижат» за Морнар, Горкин също не говори, Видимо, държи читателите за идиоти.

Каридад, по фантазиите на Горкин се опитвала да издейства досрочно освобождаване на сина, който е осъден на 20 годинии един ден (добавката от «един ден» към 20 години означават, по думите на Горкин, че решението на съда изключва досрочно освобождение).[19] Между другото, копие от присъдата на Морнар е на страница в Уикипедия и никакви «20 години и един ден» там няма — просто 20 години (19,5+0,5=20)[20]. Имайки предвид, че Салазар е пряк участник в процеса срещу Морнар, шефът на специалните служби, който лично е водил разследването по това дело - цялата книга е за това - авторите не са могли да знаят точната присъда.

Информацията за Каридад от «източника»  е много противоречива: «фанатично преданна сталинистка» и лична приятелка на Берия, тя в същото време била разочарована от «сталинизма» и трудно успяла да напусне СССР и да отиде в Париж. Твърди се, че е успяла да напусне само при условие, че най-малкият й син Луи е останал заложник в СССР - ако тя или нейният син, който е убил Троцки, бъдат „уговорени“, по-малкият ще бъде убит. (Така по думите на този Горкин, Каридад това и направила, лъгала наляво и надясно. Не се тревожила за сина? Нима у Горкин не може да свърже два края, както и у Салазар с присъдата.) От друга страна, НКВД уж се оплашила от притискане на Каридад и не я пуснали от СССР, защото в този вариант уж убиеца на Троцки в отплата би дал участие на НКВД в това престъпление. Горкин сам признава, че това е «затворен кръг някакъв си»[21]. (Мисълта за това, че в сталинския СССР уж всичко се е държало на взаимен шантаж, троцкистите навсякъде го давали, като безпорен факт.)

Като несъмнено доказателство на правотата на «източника», Горкин дава факт, че по негова информация, третия син на Каридад е воювал в Испания и бил ранен в дясната предмишница, а у Морнар там също има белег[22]. Никакви доказателства и подробни характерни описания на белега не се дават — навсякъде се предлага да се вярва на «честната дума на троцкиста».

Горкин даже не се смущава, че Каридад е родена 1892 година, а Морнар през 1904 година (както писал неговия съавтор на Салазар, че в 1940 година Морнар изглеждал на своите 36 години). Получава се, че Каридад на 12 години вече е имала трето дете(!!!!). Да не говорим, че третия син на Каридад Меркадер- Пабло Меркадер (1915 г.р.), геройски загинал на 03.01.1937 г. в бой, сражавайки се против франкистите, а третото дете на Каридад въобще е било момиче Монсерат (1914 г.р.).

Като цяло твърденията са непрекъснати, глупостите и несъответствията са напълно смешни, предназначени за абсолютно повърхностно четене. Видно е че авторите са съчинявали небивалици едва ли не в движение. Ясно е че подобни глупости да се издигат на международно ниво не се получава — много са зашити с бели конци. Те били «за вътрешно потребление» — за популяризиране вътре в САЩ и Великобритания.

Но защо в тази връзка изведнъж хората пишат и публикуват глупости, написани ясно набързо? Та авторите даже не са се потрудили да намерят елементарни справки за хората, за които са взели да разказват! Датите не си направили труда да броят!

И това не е случайно — поредните лъжи, подклаждащи антикомунистическа истерия в САЩ, срочно трябвало на англо-американската буржоазия за пропагандната кампания, свързана с успехите на съветската ядрена програма.

Тези успехи не само създавали адекватен отговор на Съветския Съюз на американския ядрен шантаж, но и демонстрирали поредно неоспоримо доказателство за могъществото на авангардната социалистическа икономика, успяла в условията на сериозни потресения през военните години и информационната изолация не само независимо да премине към откриване на технологии за създаване на атомно оръжие, но и да ги въплъти «в живота».

Това буржоазните пропагандисти не могли да пропуснат, без изкривяване. Да се признаят истинските факти означавало за американския империализъм да признае своето поражение и превъзходството на социалистическата икономика, а значи и социализма над капитализма. А това от своя страна означало, че дните на капитализма на планетата са преброени  –след едно-две десетилетия, ако СССР се беше развивал толкова стремително, както се е развивал до тогава, то технологически и икономически унищожаването на капитализма, щеше да стои на дневен ред. На конец стоял въпроса за съществуването в света на капитализма въобще!

Затова империалистите се хванали за последното средство, което могло да удържи народите в рамките на капитализма — тоталната лъжа, с помоща на която могло да се скрие истината за социализма и неговите достижения, да се заблудат и оглупят трудещите се. Това и била същността на политиката на «студената война», инициирана от англо-американския империализъм.

Срочно била създадена фалшивката, че съветските учени… откраднали «секрета» по създаването на атомната бомба, която в частта си за теорията на протичането на определени ядрени реакции и техните свойства, много години не били секрет за физиците, както за американските, така и за съветските. Въпросът за създаването на бомбата се опра в технологиите, които не можеш да откраднеш, като на микрофилм или папки с документи и разчети. Това може само или експортирайки заедно с цялата промишленост, научно и опитно-производственна база, специалисти и работници, или да ги създадеш сама (както и направил СССР). Но тези технологии означават определено и много високо промишлено-икономическо и научно-техническо ниво на страната, показват огромния потенциал на нейните производителни сили.

Ще разгледаме фалшивката с „ядрения шпионаж“ по-подробно в следващите части на нашата статия, но засега само ще посочим, че „навременната“ публикация на лъжите на Салазар и Горкин през март 1950 г. допринесли за нарастването на антисъветската шпионска истерия и „ловът на вещици“ в САЩ. В спешен порядък се имитира «разкриване на шпионската мрежа» в страната. Започвайки от май 1950 година в САЩ са арестувани прогресивните физици, инженери, а след тях и обикновени комунисти — всеки, който е имал симпатии към СССР, контактувал е със СССР или е можел да контактува.

През юли 1950 година по съвършенно измислен повод е арестуван младия американски инженер Джулиус Розенберг, след това и жена му, на които им издали смъртни присъди. (Присъдата била извършена на електрически стол на 19.06.1953 г., оставяйки сираци техните две малки момчета. Още повече никой тогава в САЩ не се вълнувал от «сълзите» на тези деца…) Заедно с Розенберг на скамейката на подсъдимите се оказали още редица хора, които били осъдени на дълги срокове затвор за «ядрения шпионаж». Всички те, както и Розенбергови, нямали никакво отношение към успехите на съветската наука и индустрия в областта на създаването на атомно оръжие. Но те били нужни на американския империализъм за оправдаване на собствената си недееспособност — безсилието да спрат стремително развиващата се икономика на социализма.

10. Развитието на лъжата за Меркадер. Отпечатъците на пръстите

Разбира се, пълната гласност на «разкритията» на личността на убиеца на Троцки изисквало подкрепа с някакви факти. И етопрез септември 1950 година някой си Алфонсо Куироз Куарон- мексикански професор по криминалистика, уж предприел опит по-точно да установи (в детайли), действително ли обвиненията на Салазар и Горкин имат почва[23]. Своята порция лъжи за Меркадер Куарон оформил, като изследвания и изводи и публикувал в книгата «Психоанализа на политическите убийства»[24], поставяйки на риск своята репутация на известен криминалист и психолог. (Въпреки че такива, като него, плюенето в очите се възприема, като божия роса.)

Куарон дал свободeн полет на своите фантазии, привличайки потребителите със своите лъжи цялата дяволия. По утвърждение на Куарон, той се опитал да разпознае истинската личност на Морнар още в 1940–41 г., уж подлагайки Морнар на психологически тест по шест часа на ден, шест дни в седмицата в течение на шест месеца[25] (!). В резултат на тези средновековия по своята безмисленост тестове-изтезания, Куарон достигнал до «гениалния извод», че «макар знанието на фройдизма и да не се явява силна страна на съветските спецслужби, би било трудно да се отрече, че те са направили потресаващ избор на човека за да убие последния патриарх на болшевизма»[26].

Всъщност нищо интересно за Морнар Куарон не е узнал, а неговата глупост за това, как Морнар запомнял цифрите, колко бързо той със завързани очи сглобявал и разглобявал непозната винтовка и колко е бил привързан към своята майка, ненавиждайки баща си[27], нямат никакво отношение към нелепите обвинения на съветските спецслужби в подготовката на Морнар към убийството на Троцки. Така или иначе, но Куарон прекратил експериментите с Морнар и за 10 години забрави за тях.

Но след публикациите на Салазар с Горкин, Куарон уж решил «да опита съдбата» и се отправил в Испания с няколко (!) копия отпечатъци на палците на Морнар, за да провери своите догадки за криминалното минало «на третия син на Каридад- Меркадер»: ами ако съвпадат с отпечатъците на Морнар? И – о, чудо! – неговата догадка се подтвърдили! По утверждение на Куарон, съгласно полицейските архиви, човек с име Меркадер, 07.02.1914 г.р. бил арестуван на 12.06.1935 г. и бил няколко месеца в затвора.

Ето и уж колаж от фотографиите от «делото Меркадер», на които попаднал» Куарон:

imageТова, че годината на раждане у «Меркадер» 1914, не смутило Куарон. Истинският Рамон Меркадер, между другото е роден на 07 февруари 1913 година. Бил ли е истинския Рамон Меркадер в 1935 година в затвора, ние не знаем, но знаем, че е служил в армията. Ето как Рамон е изглеждал в 1935 година (в ляво ние сложихме негова фотографияот 1928 година, за да видим, така да се каже, характерните черти на лицето):

image                 image

Фотография на Рамон Меркадер във военна униформа в 1935 година станала достъпна на обществеността в 1972 година. (Годината на снимката е указан на обратната страна на фотографията[28]).

Засега само ще отбележим, че ако, както е заявила Салазар, Морнар в 1940 година е «изглеждал на своите 36 години», то Морнар трябва да е с 9 години по-стар от Меркадер. А това е немалка разлика.

По-нататък Куарон публикува в своята книга следния колаж:

imageНад фотографиите са разположени фотокопия на два сходни палцови отпечатъци; един от отпечатъците уж е взет от архивното дело от 1935 г., а втория уж от делото за Морнар през 1940 година.

Долу в ляво, по твърдение на Куарон, фотографията на юношата от полицейския архив в Испания.

По-средата е разположена точно такава фотография, както и в троцкистския вестник «The Militant» от 08.03.1947 година[29]. Тук тя е подписана, като фотография с (фалшивия) паспорт (убиеца на Троцки). От къде се е взела? Та нали паспорта, както ние знаем, убиеца изгаря в навечерието на убийството. Също като птица Феникс някакъв, а не паспорт!

А в дясно е фотографията на истинския Рамон Меркадер, на нея той е напълно узнаваем. Горе на тази фотография е написано с ръчно «Frank Jacson». И този факт вече веднага указва на фалшификат: този надпис е направен от автора на колажа, защото в полицейските дела фотографии така не се подписват.

Фотографията в дясно на колажа на Куарон никак не може да бъде фотография на Морнар 1940 година (или Франк Джексън) — по време на задържането Морнар е получил сериозни травми на главата, и половината му коса е била веднага избръсната в болницата, оказвайки първа помощ. Ето и фотографията, подтвърждаваща това. Това е истинския убиец на Троцки, фотографиран на 23.08.1940 г в болницата.[30]

image

imageОстаналата половина от главата на Морнар също е била обръсната, когато са снели бинтовете.

Но снимката на Меркадер от дясната страна на колажа на Коарон, наистина е направена по времето на случая с Рамон Меркадер. Защото е взета от тук:

imageТака снимат само в полицията — профил заедно с анфас.

Както виждате, никакви надписи «Джексън» или «Морнар» на тях няма. И косата е цяла, както отпред, така и отдясно. И затова човека на това фото никак не може да бъде Морнар (или Джексън), фотографирани от мексиканската полиция в 1940 година след убийството на Троцки.

А сега да се вгледаме по-внимателно във фотографиите на човека, задържан на мястото на престъплението, като убиец на Троцки. Ето го този, който ние наричаме Морнар.

imageТова е единствената съвместна фотография на Силвия и Морнар: Силвия е в дясно, Морнар от ляво и тя е единствената (намираща се у нас) фотография Морнар до убийството на Троцки. На нея Силвия с Морнар са в Париж в 1938 година[31] в компанията с приятелка на Силвия (по средата). Фото не е много ясно, затова по-долу ние разполагаме увелично изображение на Морнар, взето от стоп-кадър на троцкистско видео за убийството на Троцки[32], където също е поместено това фото. (Затова надписа «Рамон Меркадер» на кадрите не може да се доверим. Защото той показва само ярък стремеж на троцкистите да представят комуниста Меркадер за троцкиста Морнар.)

imageМорнар тук е в очила (те са едва видими поради не много ясното фото, но ги има, в много тънка ивица) и така тънък, както го описва Салазар, и както е на фотографии след ареста. Силвия тук на снимката е на 28 години, Морнар – 34. Рамон Меркадер, ще напомним, в това време е бил на 25 години и неговото лице на фотото, където той е във военна униформа (Рамон там е на 22 години), приведени по-горе, принципно се отличават от лицето на Морнар на тази фотография – това са съвършено различни хора!

Ето Морнар, ударен от охраната на Троцки, след ареста:

imageimageИ тук ние виждаме не Рамон Меркадер. Нищо общо между тях — у Морнар очите са други, овалът на лицето е друго, носът е друг, вижда се че много по-възрастен. Той и трябва да е по-стар с 9 години! (Всъщност, никой от обкръжението на Морнар, включително Силвия, съдебните лекари и следователи не са поставяли под въпрос възрастта на Морнар.)

Освен това по-горе ние упоменахме, че Салазар описва убиеца на Троцки, като «много блед човек», или човек с бяла кожа. А Меркадер е мургав. Цветът на кожата с блед на мургав изведнъж не се изменя, все пак говорим за човек, а не за хамелеон.

Фотографиите на Морнар в профил и в лице (троцкистите не ги показват) е възможно да са направени по-късно, когато е получил синини. Но определено не е с такава прическа: Морнар е бил с къси коси преди процеса и по време на процеса.

Ето снимка на убиеца на Троцки до съда, направена е от Куарон в края на 1940 г. или в началото на 1941 г. (Подпись под нея: Извършване на тестов. Пред съда Меркадер (всъщност не Меркадер, а Морнар – прим. О.З.) се подлага на серия от изпитания със завързани очи за сръчност[33].)  И тук е друго лицето – не лицето на Меркадер!

imageНа фотографиите по-долу: Морнар на изслушване в килията. И отново се убеждаване, че човека на тези фото не е Рамон Меркадер!

image       image

Ето на фотото е запечатан момента на следствения експеримент, където Морнар демонстрира, как нанася удар с ледоруба по Троцки. (Обърнете внимание, че позицията на Троцки не е такава, каквато го описват троцкистите: по време на удара той не се прекланя пред определен „ръкопис на статията на Монар“, който той уж е донесъл в деня на убийството за помирение, но седи изправен. И въпреки това Морнар е нанесъл точен удар. Това още веднъж потвърждава, че вниманието на Троцки бе разсеяно от Силвия, която беше съучастник в убийството.)

imageТрябва да имаш много избирателно зрение, за да твърдиш, че на всички снимки, приведени по-горе е изобразен един и същ мъж. Но даже този, който по силата на ангажираност настоява, че е видял някакви сходства между Морнар и Меркадер ще бъде принуден да признае, че Куарон с Левин пускат фалшивка с фотографии. Фотографии на обвиняемия, не подстриган нула номер или като таралеж, в профил и в анфас от 1940 година по делото за убийците на Троцки не може да има! И независимо от това безпардонно се поставят на първо място фотографии на Меркадер с надписи «Джексон» и «Морнар». Това е вече съвсем нагла фалшификация!

Ние вече не говорим за фалшификация с «фотографията на Джексън» с неговия паспорт, който изгорял, а значи не е могло да има и никакви фотографии от него. Разбира се на тази уж «паспортна» фотография също е изобразен не Меркадер!

Вижда се че троцкистите старателно привличат всякакви «доказателства», стремейки се да убедят обществеността, че съвършенно непознат човек е и убиеца на Троцки.

Сега да видим «отпечатъците». Това е сериозна улика, ако е истинска. Такива улики са по-силни от признания или отрицания, те надвишават всякакви декларации на обвиняемия.

Да допуснем за минута, че отпечатъците действително са съвпаднали, т.е. Куарон доказал, че арестувания в 1935 година в Барселона юноша и убиеца на Троцки — това е едно и също лице. (Макар че косвените факти свидетелстват за обратното — ако отпечатъците на Морнар и Меркадер съвпадат, то да се отстранят очевидните лъжи с фотографиите на троцкистите нямаше да има никакъв смисъл!)

Но Куарон е известен криминалист, причастен към разследването. Това означава, че находката му трябвало незабавно да бъде прикрепена към случая с Монар и никой да няма право да го нарича „Морнар“ вече под името на човека в затвора! Неговата личност била установена твърдо — той е и човека от делата в полицейския архив в Мадрид, т.е. Рамон Меркадер. В такива случаи в личното дело на затворника е извън зависимост от неговото съгласие или несъгласия са правени съответстващи корекции. И това, както знаете, е лесно да се провери, още повече, че всички документи, които Морнар е имал в затвора и след излизане от затвора, са били образувани след неговия арест.

Така че какви са у Морнар документите? На кое име? На този въпрос ние ще отговорим по-късно, а засегга ще се наложи да направим необходимо отстъпление и да разкажем за още един опит на троцкистите «да пришият към делото» за убийството на Троцки Рамон Меркадер.

В 1959 година още един троцкист- Исак Левин (Isaak don Levine), пише поредна книга за убийството на Троцки с име «Разумът на убийците»[34]. За написването на тази книга Левин отива до Испания и интервюира бащата на Рамон Меркадер, с който Рамон не се е виждал от дете (неговите родители се развелии още в 20-те г.). Основните мисли в своята книга троцкиста Левин изказва в статията «Секретът на убийците»[35], на която ние вече се спряхме по-горе.

Книгата на Левин е втори опит да се сложи цялата съществуваща до сега версия за уж организацията на съветските спецслужби в убийството на Троцки с «детайли и подробности от обстоятелствата на делата», измислени от троцкистите за 9 годии от момента на публикация на лъжливия пасквил на Салазар и Горкин и лъжите на Куарон.

Левин разполага в статията и в книгата фалшив колаж на Куарон с три фотографии и отпечатъци на палци (виж. фотото по-горе) и пише под колажа следното:

«Установяването на личността на убийците се подтвърждава от мексиканската полиция, която сравнила неговите отпечатъци от 1940 година (отдясно) с отпечатъците на Рамон Меркадер, направени в Испания в 1935 година. Те също така установили идентичност на фотографиите на Меркадер от 1935 година (отляво), с по-късната фотография на паспорта “Франк Джексън” и с фотографията на “Морнар” 1940 година»[36].

Или измислиците на Куарон вече се именуват, като «подтвърждение от мексиканската полиция», т.е. всъщност официални резултати от разследването на убийството, закрепени с решение на съда.

Но так ли е? Първо- нека отбележим веднага, че ако полицията все още може да установи идентичността на отпечатъците, то идентичността на снимките не. Защото снимките НЕ СА ИДЕНТИЧНИ – те явно принадлежат на различни хора и това е видно с невъоръжено око. Второ- на Куарон ще му е трудно да обясни на своите колеги произхода на «фотографиите от изгорелия паспорт на Джаксън» и «фотографиите на “Морнар” 1940 година» с коси. Това означава напълно да се опозорят като криминалисти. И трето- той е трябвало да обясни, защо той предлага на своите колеги да подреждат фотографии от 1935 година с външни снимки с неизвестен произход, а не с фотографии на убийците от делата за убийството на Троцки, защо той не привежда тези фотографий, като единствено истински фотографии на убийците?

«Подтвърждението на мексиканската полиция», както е написал Левин, ако то е имало място, не е трябвало до струва пукнат грош. Но независимо от това Левин продължава да лъже, заявявайки:

«мексиканското правителство официално не е публикувало това откритие до 1953 година».

Под «официална публикация» трябва да се разбира официалното признаване на това, че човека, убил Троцки — това е Рамон Меркадер.

Е, фактът на официалното признаване е лесен за проверка. В същото време ще разберем на какво име мексиканската полиция издаде документите на убиеца на Троцки, тоест дали тя взе сериозно фалшификатите и фалшификатите на Куарон - пръстови отпечатъци и снимки.

Морнар, както се каза, бил пуснат на свобода на 06 май 1960 година, и това събитие осведомили много световни СМИ. Отваряме вестник «Ню-Йорк Таймс» за 07 май 1960 година, който ние вече цитирахме в ч. 1. Ето фотото на нейната първа страница на вестника.

imageЧетем:

«Неочакван ход на правителството на Мексико — днес то освободило Жак Морнар, осъден за убийството на 20 август 1940 година на Лев Троцки- съветски революционен лидер».

Своят срок Морнар не досидял съвсем малко – три и половина месеца. Властите обясняват това с факта, че «практически цялото наказание той и така е отбил в затвора» и «Морнар решили да го пуснат по-рано, опасявайки се от възможен проблем, свързано с публичното излизане на този човек на свобода» [37].

В продължение натази статия в «Ню-Йорк Таймс», след описание на детайлите по излизането на Морнар на свобода и някои подробности от това съдържание в затвора, четем (читат от – О.З.):

«Няколко години назад доктор Алфонсо Куарон- мексикански криминалист, активно участващ в разследването на убийството на Троцки, извършил пътуване в Испания. Там той провел разследоване, което го убедило (само него! – прим. О.З.), че Морнар бил в действителност млад испански комунист с име Рамон Меркадер. С момента на извършването на убийството на намиращия се в изгнание Троцки, Морнар или Меркадер бил обект на постоянни спекулации из целия свят. Той така публично и не разкрил своите личности и не признал никакви детайли, предшествали убийството, както и никога не казал, ръководил ли някой неговите действия. Всъщност той настоявал на това, че убийството било непреднамерено (ние показахме в ч.7, че Морнар не е смятал да убива Троцки на 20.08.1940 г. – прим. О.З.).

Мексиканские власти заявили, что сам Морнар боится, что его убьют протроцкистские элементы сразу после его освобождения.»

«…Убиецът е бил известен на жертвата и неговия пазач като Франк Джаксън, американски автор и троцкист.. Има показания, че е имал канадски паспорт. (паспорта никой с очите си не е виждал, а «снимки с този паспорт» троцкистите разнасяр наляво и надясно — прим. О.З.)

Но той казал в полицията, че нговото име е Жак Морнар Ван Ден Дрешд и е син на белгийски дипломат, роден в Персия. Белгийският представител, който го интервюирал в затовра, отрича това: затворникът говорил по скоро с швейцарски по-скоро френски акцент.»

«В края на 1953 година той по закон е можвл да разчита на условно-досрочно освобождаване. Три пъти оттогава той подава искане за условно освобождаване и три пъти му е отказано. Властите обясняват това с факта че той се е отказвал да отиде на сътрудничество

Ето и снимка на Морнар в затвора в 1956 година.

imageТова не е Рамон Меркадер!

А това е обратната страна.

imageНа нея е написано следното:

«На 6.05.1960  Мехико: Жак Морнар, който убил Лев Троцки в 1940 година, бил освободен от затвора на 6 май и незабавно се отправил в Куба, както съобщава добре информиран източник. Фотография от 1956 година на Морнар взета от неговото дело.»

Надпис на маркаАмериканската международна информационна агенция. Почти в центъра на листа с печат с дата — «7 май 1960 година». На самия край е напечатано: «7 май 2 часа и 27 минути» (сутринта). Неговото име и фамилия- „Жак Морнард” са написани на ръка, както и някои други бележки.

А ето и още фотографии на Морнар в затвора.

imageИ това не е Рамон Меркадер.

А ето на портрета на истинския Рамон Меркадер в 60-те г. Ще отбележим, че на фотографи от началото на 60-те г. (възможно и в края на 50-те г.), а те са много, и на довоенните фотографии истинския Меркадер да е без очила, а Морнар — навсякъде е с очила, освен на фотографиите, където той току що е ударен.

image       image

Общо взето, никакви «официални признания» уж «открития» на Куарон от мексиканските власти не е имало. Иначе вестниците през май 1960 година щяха да пишат не за Морнар, а за Меркадер. Този факт, че убиеца на Троцки продължава да се нарича «Морнар», означава, че никакви изправления на името в неговото наказателно дело и «установяване на неговата личност» не е било!

А значи, няма  и откритие. Куарон няма никакви «отпечатъци на палци на Рамон Меркадер». Това е обикновена лъжа, която Куарон в никаква инстанция не понася, а я излял на страниците на своята лъжлива книжка, като скалъпено свое лично мнение, при това достатъчно ангажирано. В противен случай никакъв Морнар, като «Морнар» няма да го пуснат от затвора — на него щяха да дадат документи снеговот истинско име — на името на Рамон Меркадер, неговото съгласие или несогласие в разчета нямаше да се приеме.

Но ще повторим отново, защото това е важно, че при идентичност на отпечатъци на палци, ако у Куарон са били истински, изчезва необходимостта да се създават лъжи с фотографиите. Достатъчно е просто да се дадат истинските фото на убийците в профил и в анфас – Куарон имал достъп до фотографиите на убийците, те са били в наказателното дело. Но той защо ли това не направил, проигнорирайки тези фото. Обяснението на това «защо» може да бъде само едно: фотографиите на убийците на Троцки в неговото дело неопровержимо доказвали, че Морнар не се явява Рамон Меркадер, а значи цялата троцкистска лъжа за «терора на НКВД из целия свят» лети към кучешки ад.

Да обобщим: навсякъде «документалните подтвърждения» заявления на Салазар и Горкин (а след тях и на останалите троцкистски разказвачи), че Жак Морнар и Рамон Меркадер — това е един и същ човек, при проверка се оказало лъжа, пряка заблуда: фактите указват на това, че това са двама различни човека.

***

На фотото в ляво 56 годишния Жак Морнар на борда на самолета за Куба 06 май 1960 година (крайния вдясно)[38].

image  image

Това е последното достоверно фото на Морнар и сведения за този човек. И това, както ние виждаме, не е Рамон Меркадер. Рамон Меркадер в това времт (1960 г.) е бил на 47 години. Изглеждал е разбираемо по-млад. Мъжът на фотото е много по-възрастен, той е видимо примерно под 60 години.

За сравнение – в дясно е фото на Рамон Меркадер, направена примерно в това време.

Както твърдял Куарон, в досрочното освобождаване на Морнар било отказано по негово настояване. Куарон обяснявал своята инициатива с това, че той не виждал, че Морнар признал своето убийство с аморална постъпка:

«Морнар не чувства разкаяния в извършването на престъплението, не счита себе си за убиец…, морално невменяем е или ненормален» [39].

Какво именно «разкаяние» искал от Морнар този садист Куарон? От какво«сътрудничество», от което се отказал Морнар, се говори във вестник «Ню-Йорк Таймс» от 7 май 1960 г.? Въпросът е риторичен. От всичкото това което ние написахме по-горе е напълно очевидно за какво именно «сътрудничество» искали от Морнар буржоазните власти – да разкаже за това, което всъщност не е било и няма как да е било – за своята връзка с НКВД. Именно затова и потрябвали на троцкистите и американския империализъм комуниста Меркадер, че е истинския убиец на Морнар никак не искал да каже тази гнусна лъжа.

Ще забележим, че независимо от факта, че убиеца така и не се е «разкаял» и на «сътрудничество» не отишъл, те все пак го пуснали досрочно!

Ще оставим засега това «странно милосърдие» на властите в Мексико без коментар, защото сега, когато е разбираемо, че Рамон Меркадер не се явява човека, убил с ледоруб Троцки, има смисъл да разгледаме по-подробно лъжата на Левин.

Лесно е да се отгатне какво струват всичките глупости на Левин към Меркардер. Това вече другари е като «брачна нощ без невеста». Но тя е достойна за отделен разбор, защото в нея, за първи път са написани практически всички детайли от днешните троцкистски лъжи, станали общосветовна официална версия на убийството на Троцки.И в същото време ще покажем как троцкистите от целия свят, включително и покойните съветски, се обърнаха и продължават да въртят, хвърляйки фалшификати едно по едно, „потвърждавайки“ тази версия.

О. Зотов

Продолжение следует.

[1] «Mexico gives freedom to Sylvia Ageloff», Brooklyn Eagle, 24.12.1940 г., (Мехико освободило Сильвию Эджелофф) https://www.newspapers.com/clip/1023643/brooklyn_eagle_dec_24_1940_p_11/

[2] https://www.marxists.org/history/etol/newspape/themilitant/1947/v11n10-mar-08-1947.pdf

[3] «GPU hand in “Great Conspiracy” shown by its version of slaying» («Участие ГПУ в авторстве книги «Большой заговор» видно по их версии убийства»), The Militant, 08 марта 1947 года. https://www.marxists.org/history/etol/newspape/themilitant/1947/v11n10-mar-08-1947.pdf

[4] Акт Смита – Википедия https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BA%D1%82_%D0%A1%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B0

[5] «Заговорщики, или Краткий курс истории компартии США», Александр Мишулович, журнал «Континент» № 132, 2007.  https://magazines.gorky.media/continent/2007/132/zagovorshhiki-ili-kratkij-kurs-istorii-kompartii-ssha.html

[6] «Red Scare in Сourt», Артур Дж. Сабин, 1993, стр. 148/

[7] International Workers Order – Википедия https://en.wikipedia.org/wiki/International_Workers_Order

[8] «Заговорщики, или Краткий курс истории компартии США», Александр Мишулович, журнал «Континент»№ 132, 2007.  https://magazines.gorky.media/continent/2007/132/zagovorshhiki-ili-kratkij-kurs-istorii-kompartii-ssha.html

[9] «How Stalin’s GPU Gang organized slaying of Trotsky in Mexico» («Как сталинское ГПУ организовало убийство Троцкого в Мексике»), The Militant, Дж. Хансен, 08 марта 1947 года. https://www.marxists.org/history/etol/newspape/themilitant/1947/v11n10-mar-08-1947.pdf

[10] «Murder in Mexico. The Assassination of Leon Trotsky», General Leonardo A. Sanchez Salazar, Ex-chief of Secret Service of the Mexican police, and Julian Gorkin, 1950. First Hyperion reprint edition, 1973. (Генерал Л. Салазар, бывший начальник Секретной полиции Мексики, и Дж. Горкин, «Убийство в Мехико. Убийство Льва Троцкого», 1950. Переиздано в 1973 г.)

[11] Там же, стр. 224.

[12] Там же, стр. 166.

[13] Там же, стр. 126.

[14] Там же, стр. 231–235.

[15] Там же, стр. 231.

[16] Там же, стр. 235.

[17] Там же, стр. 234

[18] Там же, стр. 234

[19] Там же, стр. 234

[20] Меркадер, Рамон – Википедия https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%80,_%D0%A0%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BD

[21] «Murder in Mexico. The Assassination of Leon Trotsky», General Leonardo A. Sanchez Salazar, Ex-chief of Secret Service of the Mexican police, and Julian Gorkin, 1950. First Hyperion reprint edition, 1973, стр.234. (Генерал Л. Салазар, бывший начальник Секретной полиции Мексики, и Дж. Горкин, «Убийство в Мехико. Убийство Льва Троцкого», 1950. Переиздано в 1973г.)

[22] Там же, стр. 233

[23] «Secret of an assassin» («Секрет убийцы»), Isaak Levine, журнал LIFE, vol. 47, № 13, 28 сентября 1959 года, стр. 104–122.  https://books.google.ca/books?id=cEkEAAAAMBAJ&pg=PA104&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

[24] «Psichoanalisis del magnicidio» («Психоанализ политических убийств»), Dr. Alfonso Quiroz Cuarуn y Samuel Mбynez Puente, 1951.

[25] «Secret of an assassin» («Секрет убийцы»), Isaak Levine, журнал LIFE, vol. 47, № 13, 28 сентября 1959 года, стр. 105.  https://books.google.ca/books?id=cEkEAAAAMBAJ&pg=PA104&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

[26] Там же, стр. 106

[27] Там же, стр. 106

[28] https://en.todocoleccion.net/artistic-photography/foto-original-ramon-mercader-asesino-trotsky-trotzky-13x9cm-publicada-15-04-1972-ver~x40691753

[29] «GPU hand in “Great Conspiracy” shown by its version of slaying» («Участие ГПУ в авторстве книги «Большой заговор» видно по их версии убийства»), The Militant, 08 марта 1947 года.  https://www.marxists.org/history/etol/newspape/themilitant/1947/v11n10-mar-08-1947.pdf

[30] «Operaciуn Gnomo: el plan de Stalin para liberar al asesino de Trotski», Х. Нугера, 01.08.2017 г., («Операция “Гном”: сталинский план по освобождению убийцы Троцкого») https://es.rbth.com/cultura/historia/2017/08/01/operacion-gnomo-el-plan-de-stalin-para-liberar-al-asesino-de-trotski_814652

[31] «La muerte de Trotsky» (Смерть Троцкого) http://www.mundohistoria.org/temas_foro/historia-edad-contemporanea/la-muerte-trotsky

[32] Видеоролик «Убийство в Мексике» https://www.youtube.com/watch?time_continue=1054&v=hEFpsUweuGY&feature=emb_title

[33] Там же, стр. 109

[34] «The mind of an assassin», 1959.

[35] «Secret of an assassin» («Секрет убийцы»), Isaak don Levine, журнал LIFE, vol. 47, № 13, 28 сентября 1959 года, стр. 104–122. https://books.google.ca/books?id=cEkEAAAAMBAJ&pg=PA104&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

[36] Там же, стр. 110

[37] «Trotsky’s killer freed by Mexico» («Мехико освободило убийцу Троцкого»), New York Times, 07 мая 1960 года.

[38] Operaciуn Gnomo: el plan de Stalin para liberar al asesino de Trotski («Операция “Гном”: сталинский план по освобождению убийцы Троцкого»), Х. Нугера, 01.08.2017 г. https://es.rbth.com/cultura/historia/2017/08/01/operacion-gnomo-el-plan-de-stalin-para-liberar-al-asesino-de-trotski_814652

[39] «Secret of an assassin» («Секрет убийцы»), Isaak don Levine, журнал LIFE, vol. 47, № 13, 28 сентября 1959 года, стр. 122. https://books.google.ca/books?id=cEkEAAAAMBAJ&pg=PA104&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false




Гласувай:
1



1. apostapostoloff - Много кратко и
14.03.2020 14:19
много ясно. Евала,шушляк!
цитирай
2. bojil - Каквото и да се е случило, едно е п...
15.03.2020 09:00
Каквото и да се е случило,едно е пределно ясно: Троцки е бягал от Сталин и се страхувал от него а от Америка явно е очаквал защита ,защото избягал именно там! Макар основните му инструктори да били в САЩ той не можел да отиде направо там,понеже по-рано ежедневно проповядвал,че САЩ е най- опасната империалистическа сила на света а не е можел директно и да каже,че е пратен именно от там!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660877
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031