Первите маевки на международния пролетариат
Празникът 1 май, ден на международната пролетарска солидарност, има голяма и ярка история.
Първите пролетарски демонстрации на 1 май били проведени през 1886 г. в Америка. Тези демонстрации преминали под лозунга на борба за 8-часов работен ден.
Организираната борба за 8-часов работен ден и подобряването на положението на пролетариата е започната от американските работници в съответствие с решението на IV конгрес на Федерацията на синдикатите и работническите съюзи w САЩ, който се провеl в Чикаго през 1884 г. За организиран натиск върху капиталистите било решено да се организира обща стачка.
Капиталистите решително се съпротивявали на въвеждането на 8-часов работен ден. През март и април 1836 г. започнала стачка на железопътните работници в редица щати, обхващайки в началото около 100 хил. работницих. На първи май стачката приела огромни размери: в един само Чикаго стачкували 600 хил. работници.
В Чикаго полиция и войска, насочени от капиталистите, устроили кървава разправа над стачкуващите работници.
Много работници били убити и ранени. Мирната демонстрация на работниците, организирана като протест против разстрела, също била разпръсната със силата на оръжието. Стачката на работниците била удавена и потопена от работниците в кръв. Не удовлетворена от тази кървава разправа, буржоазията арестувала много работници, а 8 човека, като «подстрекатели» били осъдени на смърт.
Но това поражение не спря работниците в борбата им с капиталистите- напротив, героичният пример на работниците в Чикаго вдъхнови пролетариата за нова борба и нови боеве с капиталистите.
През декември 1888 г. Американската федерация на труда реши, отбелязвайки героизма на работниците в Чикаго, ежегодно на 1 май да провежда бойни демонстрации на работници под знамето на борбата срещу капиталистите.
Същата идея на годишния пролетариат, демонстриращ своята организация и международна пролетарска солидарност, възникна и сред френските работници, продължители на бойните традиции на славните бойци на героичната Парижка комуна.
На среща на III Национален конгрес на работническите синдикати [1] във Франция беше взето единодушно решение за провеждане на годишна демонстрация на работници в цяла Франция в един конкретен ден.
През юли 1889 г. в Париж се състоял Международния социалистически конгрес — I конгрес на II Интернационал.
По предложение на Пол Лафарг- ученик на Карл Маркс, този конгрес решил да счита 1 май за ден на бойния преглед на силите на пролетариата, ден на международна пролетарска солидарност.
В резолюция, приета от конгреса се казва:
„Голяма международна манифестация е насрочена веднъж завинаги, така че наведнъж, във всички страни и във всички градове, в един и същи определен ден, работниците представят пред държавните органи изискванията за ограничаване от закона на работния ден до 8 часа, както и изпълнението на всички останали Решения на Международния конгрес в Париж ...
Тъй като подобна манифестация вече е бил насрочена за 1 май от Американската федерация на труда (на конгреса на тази федерация в Сан Луис през декември 1888 г.), същият брой е приет за международните манифестации.
Трудещите се от различните нации организират тази манифестация така, както подсказват условията в конкретната страна…»
Това решение било посрещнато от международния пролетариат с голям подем.
Първата маевка се състояла в 1890 г. Енгелс придавал голямо значение на празника „1 май го очаквам с голямо нетърпение“, пише той на своя приятел Сорге на 19 април 1890 г.
А в деня на първата маевка, 1 май 1890 г., Фридрих Енгелс- верен приятел и съратник на Карла Маркс, писал в предисловието към «Комунистическия манифест»:
«Пролетарии от всички страни, съединявайте се!»
Само няколко гласа отговориха, когато отправихме този апел преди четиридесет и две години в навечерието на първата Парижка революция, в която пролетариатът направи свои собствени искания. Но на 28 септември 1864 г. пролетариите от повечето западноевропейски страни се обединиха в славната памет на „Международното партньорство на работниците“ [2] .. Наистина, самия Интернационал живя само девет години. Но вечният съюз на пролетариите от всички страни, основан от него, все още живее и ще живее по-силно от всякога; най-доброто доказателство за това е точно днес. Днес, когато пиша тези редове, европейският и американският пролетариат провеждат преглед на бойните си сили, първо мобилизирани в една армия под едно знаме, в името на една единствена непосредствена цел - за законодателното установяване на осемчасовия нормален работен ден, обявен от Женевския Международен конгрес през 1866 г. и след това - отново - от Парижкия трудов конгрес през 1889 г. [3]. И днес спектакълът ще покаже на капиталистите и собствениците на земи от всички страни, че пролетариите от всички страни днес са наистина обединени.
О, само ако Маркс сега беше до мен, за да види това със собствените си очи! “ (Комунистическият манифест, стр. 12–13, Партиздат, 1935 г.).
Европейската буржоазия, изплашена от Парижката комуна от 1871 г. и опасяваща се от нови революционни действия на пролетариата, вдигна нащрек полицията и войските в деня преди 1 май 1890 г. Някои градове, като например Виена са били превърнати в ъв военни лагери.
В редица страни полицаите още до 1 май произвели арести на революционери, за да прекъснат встъпления на пролетариата. Още този първи майски период опортюнистите от Германската социалдемократическа партия се опитваха да го прекъснат, като не предприемаха никакви практически мерки за подготовката му и организираното представяне на всички германски работници. Освен това, когато работниците в Берлин и Хамбург започнаха да се подготвят за първомайските стачки и демонстрации, парламентарната фракция, заместваща Централния комитет на Социалдемократическата партия, издаде апел с призив за „поддържане на реда“. В Англия демонстрациите били пренесени от 1 май на близката неделя. Като цяло опортюнистите се опитвали да изместят деня на международната пролетарска демонстрация към първата неделя на май, за да осигурят безбоен, спокоен характер на демонстрацията, за да избегнат удари.
Първата пролетарская маевка обхванала големи маси работници почти във всички страни.
В Англия и Германия, Белгия и Франция, в Швеция и Норвегия, в Италия и Испания, в Холандия и Дания, в Австрия и в редица други страни в столици и индустриални градове, на 1 май 1890 г. работниците напуснаха работата си и излязоха на улицата с революционни искания.
В Лондон първомайската демонстрация привлякла в Хайд-парк до половинмилион работници. В числото на организаторите в тази маевка била дъщерята на Карл Маркс — Елеонора. В Австрия на 1 май работтниците във фабрики и заводи, както съобщили вестниците, «били спрени и в най-отдалечените ъгли на страните».
Първомайските стачки и демонстрации на работниците показали огромната сила, мощ и организираност на работниците. Те показали на капиталистите, че пролетариата действително се готви да стане гробар на капитализма. И буржоазията си постави задачата да разруши организацията на пролетариата, да наруши майските изказвания на работниците, да изхвърли революционното му съдържание, насочено срещу капитализма. Тук на помощ на буржоазията дошли опортюнистите от II Интернационал.
II интернационал, който доведе опортюнистката линия до споразумение с буржоазията, от самото начало саботира решението, взето на Първия конгрес по повод празника на май.
За да зарадват капиталистите, опортюнистките лидери на II интернационал се опитаха да прикрият революционния характер на международните пролетарски майски демонстрации.
Вече на II конгрес на II Интернационал през 1891 г. била приета резолюция, отслабваща решението на I конгрес:
„За да запази истинския си икономически характер за 1 май - изискванията за 8-часов работен ден и проявата на класовата борба, Конгресът решава:
Първи май се явява общ празник на работниците във всички страни и в този ден работниците демонстрират общност с искания и солидарност.Този празник трябва да бъде придружен от прекратяване на работата, тъй като условията в тази страна не правят това невъзможно. "
Смисълът на това решение е напълно ясен: опортюнистите от II интернационал дават директива - не спирайте работа на 1 май, не организирайте стачки, провеждайте празника през май „тихо и мирно“, без да причинявате „притеснение“ на буржоазията.
Германската социал-демокрация, основавайки се на тази резолюция, внесла на своя конгрес през 1892 г. решение за празнуване на 1 май вечерта, след работа. Опортюнистите от редица други страни постановили да се отстранят първомайските демонстрации не на 1 май, а през първата недела на май, в неработен ден.Те придадоха на празника Първи май мирен характер, избягвайки най-незначителните сблъсъци с полицията и войските. Вместо демонстрации те устройвали мирни, семейни разходки из града — в горите, «на травата». Лидерите на II интернационал започнаха да премахват пролетарските, революционни лозунги на борбата срещу капитализма от знаметата за Първомай, заменяйки ги с искания за незначителни отстъпки.
Първите маевки в Русия
Съвършенно иначе се сложила историята на първомайския празник в Русия.
Още на 1 май 1890 г. във Варшава, влизаща тогава в състава на царска Русия, стачкували около 10 хил. работници. Първи май 1891 г. работниците във Варшава отново отбелязали със стачки.
В Санкт Петербург през 1891 г., в първата неделя след 1 май, била организирана конспиративна среща от социалдемократическата група, в която участвали около 200 души. На тази работническа среща се изказали: Богданов, Прошин, Афанасиев, Климанов, които говорили за необходимостта от организиране на работниците за борба срещу автокрацията и капитализма.
„За да можем да постигнем пълно светло бъдеще“, казал работникът Федор Афанасиев на тази среща, „трябва преди всичко да съставим такава организирана сила от работници, които съзнателно се стремят да подобрят позицията си, което може да принуди правителството да отстъпи политическите права на нея"
В следващата 1892 г. първомайския празник бил проведен вече в повече градове— в Петербург, Тула, Вилно, Варшава и Лодз. Работниците започнали да излизат по улиците на градовете, демонстравайки излизайки от работа.
След 1892 г. 1 май- праздникът на борба и международна пролетарска солидарност, устойчиво влязъл в руския пролетарски календар. В следващите години все повече работници от различни индустриални градове вземали активно участие в празника през май.
В 1893 и 1894 г. първомайските демонстрации и стачки обхванали нови промишлени центрове в Русия.
В 1895 г. в първомайско встъпление за първи път взели участие и московски работници. Маевката се състояла на 30 април под Москва, на станция Перово. В маевката участвали около 250 представители от 30 предприятия.
Към маевката се приготвили предварително: пуснали три прокламации, които били разпространени в заводите. На маевката, продължила целия ден се произнасяли речи, посветени на задачите на борбата на работническата класа. След изказванията била приета резолюция, която изтъквала необходимостта от създаване на широка масова организация и установяване на силни връзки с работническите организации в други градове. Маевката преминала с голям подем и способствала за разгръщането на революционно движение сред работниците в Москва.
Укрепвала силата на работническата класа, растяла нейната съзнателност и организираност. В Петербург Ленин организира «Съюз на борба за освобождение на работническата класа» — зачатък на болшевишката партия. Възникват революционни организации на пролетариата и в други промишлени градове.
В първомайския ден на 1896 г. на много петербургски фабрики и заводи се разпространила първомайска прокламация «Съюз за борба». Тази прокламация я размножили в огромно по това време количество — 2 хил. екземпляра — и разпространили на 40 фабрики и заводи.
В нея петербургския «Съюз за борба за освобождаване на работническата класа» призовавал:
«…Ние, петербургските работници, членове на съюза, каним останалите наши другари да се присъединят към нашия Съюз и да допринесем за голямата кауза за обединяване на работниците, които да се борят за своите интереси. Време е ние, руските работници, да прекъснем веригите, които капиталистите и правителството са ни оплели, за да ни задържат в потисничество, време е да се присъединим към борбата на нашите братя, работници от други държави, да застанем с тях под общия лозунг , който гласи: Работници от всички страни, съединявайте се…»
Тази прокламация имала огромно влияние на ръста на класово съзнание на петербургските работници.
Маевките в 1896г. освен Санкт Петербург се провели в Киев, Нижни Новгород, Иваново-Вознесенск, Саратов, Ковно, Вилно, Минск, Беласток и почти всички индустриални центрове в Полша.
Работници в деня 1 май напускат работа и излизат на улиците на градове с революционни лозунги. В 1896 г. по случай 25 годишнината от Парижската комуна «Московският работнически съюз» организирал поздравителен адрес до френските работници. Адресът бил подписан от 600 работници от 28 фабрики и заводи Москва.
През март 1898 г. се състоял първия конгрес на Руската социал-демократична работническа партия. В манифеста, пуснат от името на конгреса, работническата класа е призована да се бори за политически свободи, за 8-часов работен ден.
Работници от Санкт Петербург, Либава, Рига, Вилна, Беласток, Ростов, Одеса, Киев, Тифлис, Полтава, Екатеринослав, Кострома и няколко други градове взеха участие в първомайските стачки и демонстрации от 1898 година. До първи май били публикувани прокламации, дипляни и брошури, които определят задачите от 1 май и лозунгите на борбата. През 1898 г. била организирана голяма стачка на железопътните работилници в Тифлис, ръководена от централната партийна група на Тифлис начело с другаря Сталин.
В редица градове, особено в националните райони, впечатляващите първомайски демонстрации и стачки завършили със сблъсък на работници с полицията и войските.
Царското правителство разтрелва демонстрантите
Царското правителство дало заповед за най-безпощадни средства в борбата с първомайските встъпления на работниците. Но това не спряло работниците. Маевките в 1899 г. станали освен в Петербург и в много промишлени центрове на Русия. В първомайските демонстрации през 1899 г. в Либава участвали 20 хил. работници. На демонстрации, станали във Варшава, Вилно, Домбровския въглищен басейн, участвали десетки хил. работници.
Този размах на пролетарските демонстрации заставил царското правителство в навечерието на 1 май 1900 г. да предпишат на губернаторите «да бъдат готови». Но полицейските мероприятия, не могли да предотвратят първомайските демонстрации в 1900 г. Демонстрации се провели в много градове.
Демонстрации с голямо число участници станали в 1900 г. във Варшава, Домброва, Двинск, Вилно и Минске. В Белосток била проведена всеобща стачка.
Масова демонстрация станала и в Харков, в която участвали около 10 хил. работници.
Демонстрантите направили от червените ризи знамена и пели революционни песни. В тясна алея те били нападнати от казаци, арестували около 200 души и разпръснали демонстрацията.
Тези първомайски стачки и демонстрации ярко свидетелствали за това, че руския пролетариат е излязъл на широкия път на революционното движение.
Начело на революционния пролетариат — създадения от Ленин «Искра». Първият брой на "Искра" е публикуван през декември 1900 г. Руските опортюнисти, т. н. икономисти, се опитвали да предпазят работническата класа на Русия от революционна политическа борба. "Искра", водена и вдъхновена от Ленин, водеше решителна борба срещу всички прояви на опортюнизъм, като си постави основната задача - „да насърчава политическото развитие и политическата организация на работническата класа“. "Искра" беше колективен организатор на партията. "Искра" допринесе много за развитието на единна линия на борба, разработи единна партийна програма и подготви свикването на II партиен конгрес.
Ленин в предисловието към брошурата «Майските дни в Харков» (1900 г.) писал, давайки оценка на първомайските демонстрации:
„Приказката, че руските работници още не са пораснали преди политическата борба, че основното им дело е чисто икономическата борба ... - тази приказка е категорично опровергана от картината на Първомай в Харков“ (том IV, стр. 47–48).
От маевките през 1901 г. особено следва да отбележим голямата демонстрация в Тифлис и встъпленията на работниците от Обуховския завод в Петербург. В течение на 1900–1901 г. из цял Тифлис преминала вълна от стачки. В майската политическа демонстрация в центъра на Тифлис участвали около 3 хил. работници. Начело на партийната организация в Тифлис бил другаря Сталин. Работниците носели по време на демонстрациите червено знаме и портретите на Маркс и Енгелс. На демонстрантите се нахвърляли казаци и полиция.
На петербургския Обуховски оръжеен завод на 1 май 1500 работници не се явили на работа. Администрацията уволнила тогава 26 работници. Обухивци направиха искания за връщане на уволнените в завода, 8-часов работен ден, увеличение на заплатите и установяване на празник на 1 май. Администрацията отказала изпълнението на тези изисквания. Тогава работниците организирали демонстрация. Към тях се присъединили работници от други заводи. Полиция и войска нападнали демонстрантите. Работниците построили баррикади и в течение на девет часа се отбранявали от стрелящата и настъпваща на тях войска.
Това е едно от големите стълкновения на работническата класа със самодържавието. 29 работници-обуховци били арестувани и осъдени на каторг.
По повод на майското побоище на Обуховския завод Ленин писал:
«Правителството победи. Но всяка такава победа неуклонно ще ги приближава до окончателно поражение. Всяка битка с хората ще увеличава броя на възмутените и готови за бой работници, ще представи по-опитни, по-добре въоръжени, по-смели действащи лидери ... Работниците в битката на 7 май нямаха нищо друго освен камъни - и, разбира се, не забраната на кмета ще им попречи да се запасяват с друго оръжие следващия път “(„ Новото клане “, Соч., Том IV, стр. 117– 118).
Първомайските демонстрации в 1902 г. носили още по-внушителен и организиран характер. В тях участвали многохилядни маси съзнателни работници.
В Сормово била проведена политическа демонстрация под ръководството на болшевиките. Демонстрацията била разпръсната от полиция и войска. Правителството предало на съд заловени от войската работници, които съда ги наказал на вечно заселване и на различни срокове.
В прокламация, пусната от Петербургския комитет на РСДРП по повод на съда над сормовските работници, пише:
«Нашите храбри сормовски работници могат да бъдат спокойны.Навсякъде руският пролетариат ще бъде в знак на солидарност с тях, навсякъде, където руските работници ще подкрепят и ще бъдат подкрепени техния силен приятелски вик: „Долу с царя! Долу на самодържавието! Да живее политическата свобода!»
В 1902 и 1903 г. политическите стачки се слели с демонстрации. Организацията в Батуми, ръководена от другаря Сталин, организира поредица от големи политически демонстрации. Най-голямата демонстрация на батумските работници се състояла на 9 март 1902 г., в нея участвали 6 хил. работници. Тази демонстрация е разстрляна от царските войски; около 600 работници, демонстранти, бяха изгонени от Батуми в селата.
Политическите демонстрации, проведени през 1902 г. в целия юг на Русия (Ростов, Баку), послужиха като показател за нарастващата революционна борба на работническата класа срещу царизма и капитализма.
Пролетариатът провеждал маевки и в следващите години все по-внушителни, с все по-увеличаващо се число от участници. В 1903 и 1904 г. маевките произходили в голямо количество градове. В навечерието и по време на маевките през 1904 г. сред работниците се разпространила листовка «Първи май», написана от Ленин:
«Другари-работници! Нека се подготвим с десетократна енергия за близка решителна борба! Нека редиците на социалдемократите-пролетарии се затегнат! Нека по-широко и широко се разнесе тяхната проповед! По- смело да се издигне агитацията за работническите искания! Нека Първи май привлече хиляди нови бойци и удвоява нашите сили в голямата борба за свободата на целия народ, за освобождението на всички трудещи се от гнета на столицата! ” (том VI, стр. 339–340).
Маевката от 1904 г. се извършила под следните лозунги, дадени от ЦК на партията:
«Да живее 8-часовия работен ден!»,
«Да живее международната социал-демокрация!»,
«Долу престъпното и разбойническо царско самодържавие!»
Под политическото въздействие на работниците социал-демократи, възпитани от другаря Сталин се ширила революционна борба сред селяните. Първи май 1904 г. в Гурия се извършили въоръжени демонстрации на селяните.
Нашата болшевишка партия организира първомайските демонстрации, докато опортюнистите от II интернационал направиха всичко възможно да нарушат празника Първи май.
В 1904 г. Амстердамския конгрес на II Интернационал приел решение за незадължителна стачка в деня 1 май. Но революцията от 1905 г. в Русия показала истинския път на работническата класа в целия свят.
Маевките от 1905 година
Революцията от 1905 г. започна с Кървавата неделя — разстрелът на петербургските работници на 9 януари. Работническата класа отговорила на този разстрел с масови демонстрации, протестни стачки. В един само януари стачното движение обхванало 444 хил. работници. Болшевишката партия готвила пролетариата към решително встъпление против самодържавието.
Още в август 1904 г. Ленин събира в Женева конференция на последователни болшевики, на които присъстват 22 човека. Тази конференция взема решение за необходимостта от свикване на III партиен конгрес и призовава партията да започне енергична борба за свикване на конгрес.
Участниците в тази конференция са от местни партийни организации в Русия. Скоро партийните конференции на три големи индустриални региона - Север, Кавказ и Юг - създават водещия център за свикване на III конгрес - Бюрото на комисиите на мнозинството.
Бюрото на мнозинствените комисии чрез практическата си работа подготви свикването на III конгрес, чиито решения определяха начините за организиране на революцията от 1905 г., даваха лозунга за организиране на въоръжено въстание, революционната демократична диктатура на пролетариата и селянина и развитието на буржоазно-демократичната революция в социалистическа.
В специална резолюция на III конгрес РСДРП приветствала борещото се под ръководството на пролетариата селячество в Кавказ.
В Закавказието борбата за призвания III конгрес водил другаря Сталин.
Командирован в Кавказския съюзен комитет в Баку другаря Сталин разобличил меншевиките и примиренците, енергично се борил за призванието на III конгрес.
В Баку дошъл примиренеца — членът на ЦК Носков, но другаря Сталин веднага го разобличил.
В Закавказието — в Гурия и други райони се разгърнали селски възстания против самодържавието.
Партията използва 1 май за обяснение на задачите на пролетариата, за разпространяване на болшевишки възгледи и за организиране на масите за решителна битка с автокрацията.
Болшевишките организации във връзка с подготовката на 1 май пуснали голямо количество прокламации и листовки.
Голямо разпространение получила листовката «Първи май», написана от Ленин и издадена за подпис в Бюрото на комитетите на болшинството.
Ленин се обърнал към работниците, казва
«ние стоим днес в Русия в навечерието на велики събития. Влязохме в последната отчаяна битка с автократичното царско правителство, ние трябва да доведем тази битка до победен край ”(Ленински сборник XXVI, стр. 68).
И Ленин посочва какво трябва да направи пролетариатът, за да свали проклетата царска автокрация, която потиска народа.
Първи май 1905 г. преминал в обстановка на революционен подем. Особено значителни демонстрации и стачки били в Полша, Литва и Белорусия. Във Варшава работниците встъпили в бой с царските войски. Полицията разпръснала демонстрантите със залпове и камшици. На 3 май пролетариата провел всеобща стачка на протест против първомайския разстрел на работниците във Варшава. В Петербург в улична демонстрация участвали 3 хил. човека.
В Москвa първомайските демонстрации и митинги се провели в редица райони, независимо от всички мерки, приети от полицията. В навечерието на 1 май войската и полицията в Москва били приведени в бойна готовност.
Централен пункт на работническото празднество било Соколники, както съобщил кореспондента на болшевишкия вестник «Пролетарий». В Соколники на разходка се събрали около 10 хил. човека. Оратори от комитета
"Опитаха се да организират митинг, да изнасят речи, но като цяло беше трудно да се организира митинг, тъй като казаците, войниците и полицията веднага насочиха всичките си усилия точно там, където се появяват ораторите."
И все пак краткие речи успели да произнесат трима-четирима оратори.
„Говореше се за поход към решителна битка с автокрацията, за необходимост от политически искания на работниците, за необходимостта от обединяване на пролетариата под знамето на РСДРП ...Призивите за въстание, въоръжение бяха посрещнати с всеобщ вик: „Ще умрем , както умираме в армията, защото истината е за нас. Истината със шикове не можеш да задушиш!»
Едновремено произходили масови събрания на работници в Петровско-Разумовско, в Мариной Роще, за Семьоновските и Даниловски застави.
«Особено удачно — пише кореспондента на «Пролетарий», — преминала масовката в Мариной Роще. Тук дошли казаци, когато всичко свършило. Оратора от комитета успял да произнесе много дълга и обстоятелна реч».
Массовката в Петровско-Разумовско преминала при участие на значително число селяни.
«Те с внимание слушали речите на ораторите, прегръщали се с работници; работниците разяснявали на селяните тяхното тежко положение. Селяните очевидно бяха много доволни от срещата: те се разделиха дружелюбно с работниците и отнесоха значителна част от прокламациите на селото».
Многолюдна маевка се състояла в работническия център в Московска губерния — в Орехово-Зуево.
Първомайските празненства се проведоха в Кострома, Ярославъл, Иваново-Вознесенск, Нижни Новгород, Перм, Вятка, Казан, Уфа, Самара, Саратов, Харков, Киев, Одеса, Николаев, Новоросийск, Екатеринослав, Ростов, Екатеринодар и Керч. В Севастопол в маевка участвали заедно с работниците матроси и войници.
Бурни първомайски демонстрации имало на Кавказ.
В Баку към 1 май се подготвили предварително. На 1 май бакинските работници и техните семейства с провизии и самовари се събралии на планината «Степан Разин». Но полиция и казаци били вече готови. Демонстрацията била разпръсната от казаци, но все пак се извършил първомайски митинг.
Вечерта маевка провели в степите, зад Балахан. Маевката преминала с подем.
На 30 април 1905 г. започнала мощна политическа стачка на бакинския пролетариат, която завършила едва на 14 май.
Из цялото Закавказие имало първомайски демонстрации, ръководени от Кавказския съюзен комитет начело с другаря Сталин.
Първи май 1905 г. политически стачки и демонстрации работници под лозунга «Долу самодържавието!» преминали в 187 града на Русия. На 12 май 1905 г. започнала всеобща стачка на иваново-вознесенските работници, продължила 72 дни. Начело с болшевиките бил създаден Съвет на упълномощени работници.
Болшевишката партия, ръководена от Ленин, организационно-технически подготвяла въоръженото възстание. Болшевиките водели последователна борба за победа на революционно-демократичната диктатура на пролетариата и селячеството.
През декември 1905 г. в Москва се разгърнало въоръжено въстание против самодържавието.
Революционните встъпления на пролетариата и селячеството се разширили и укрепнали. В първомайските дни на 1906 и 1907 г. станали значителни стачки и демонстрации, В Петербург в 1907 г. стачкували около 100 хил. работници стояли 236 фабрики и заводи. В Москва имало почти всеобща стачка.
Начело на буржоазно-демократичната революция от 1905 г. стояла работническата класа — вожд на многомилионното селячество. Ленин, обобщавайки революцията, казал:
«Без «генералната репетиция» от 1905 г. победата на октомврийската революция от 1917 г. щеше да е невъзможна» (т. XXV, стр. 176).
Маевки в годините на реакция и нов подем
След поражението на революцията от 1905 г. царското правителство заляло цялата страна с кръвта на работници и селяни.
Реакцията смаза цялата страна с кървава лапа. Революционното движение било влязло в нелегалност. Работническата класа претърпя поражение, но продължи своята борба. Болшевиките, ръководени от Ленин, неуморно, продължиха революционната си работа.
Работническата класа, ръководена от болшевиките, стабилно отстъпи, изграждайки сили за ново нападение на автокрацията.
Ясно е че в годините на реакция маевките носили друг характер: те се извършвали конспиративно, и числото участници в тях били незначителни.
В навечерието на 1 май 1909 г. Централния комитет на РСДРП се обърмал към пролетариата в Русия с възвание:
«Другари! Където е възможно, прекратете работата си на 1 май, когато е възможно, съберете се и обсъдете въпроса, който е по-важен сега за руския пролетариат: въпросът как да укрепим нашите партийни организации и как да се подготвим за нова борба. В началото може би сте малко, но важен е примера. И вашия бодър призив няма да заглъхне в мълчание, братски гърди ще го вдигнат».
В края на 1910 г. започнал подем на работническото движение. В деня 1 май 1911 г. из цяла Русия стачкували 100 хил. работници.
През януари 1912 г. в Прага се провежда Всеруската партийна конференция, която обобщава резултатите от цялата предишна борба за очистване и укрепване на болшевишката партия от опортюнистични елементи. Пражската конференция поставила извън редиците на партията ликвидаторите и другите опортюнисти. Пражската конференция избрала Централен комитет начело с Ленин. В състава на ЦК бил задочно избран другаря Сталин.
На Пражската конференция било избрано тясно Бюро под ръководството на партийната работа в Русия в състава на другарите Сталин, Орджоникидзе и Спандарян.
1912 г. е знабележителна с бурен подем на работническото движение. Този нов подем на революционното движение, дошъл след години на реакция, отново постави широките маси работници под знамето на Първи май. През 1912 г. другарят Сталин, като член на Централния комитет, пътува със заповед на Централния комитет до най-важните региони на Русия и ръководи цялата партийна работа в Русия.
Маевката от 1912 г., подготвена от другаря Сталин, в която участват стотици хиляди работници, беше гневната реакция на пролетариата на екзекуцията на работници в златните мини в Лена.
Работниците от ленските месторождения, експлоатирани по брутален начин, започнаха стачка на 28 февруари, представяйки редица искания към администрацията. Администрацията отказала удовлетворяването им. Стачката продължила през март и апрел. На 17(4) април мирна тълпа работници — около 3 хил. човека — отишла да представи исканията си пред окръжния прокурор. Това мирно шествие на невъоръжени работници е разстреляно по същия начин, както шествието на петербургските работници е разстреляно на 9 януари 1905 г. по заповед на царя.
Болшевишкият вестник «Звезда», излизащ в Петербург, в броя си от 21 (8) април 1912 г. на първа страница поместил в траурна рамка съобщение:
«НА ЛЕНСКИТЕ ЗЛАТНИ ЖИЛИ СА УБИТИ 270, РАНЕНИ 250»
Министърът на вътрешните работи Макаров в Държавната дума, говорейки за ленския разстрел, заявил:
«Така е било и така ще бъде».
По работническа Русия се изляла вълна от гняв и възмущение, изразила се в мощни стачки и демонстрации на протест. 300 хил. работници стачкували в април 1912 г.
Другарят Сталин в статия «Новата полоса», поместена в «Звезда» № 30 (66) от 15(28) април, писал:
„В Санкт Петербург и Москва, в Рига и Киев, в Саратов и Екатеринослав, в Одеса и Харков, в Баку и Николаев - навсякъде, във всички части на Русия, работниците вдигат глава в защита на своите другари, съсипани на Лена.
"Живи сме, алената ни кръв кипи от огъня на неизразходващите се сили!"
…Няма съмнение — прави извод другаря Сталин — че подземните сили на освободителното движение са заработили…»
В друга стаияе — «Потегли!..», напечатана на 19 април (2 май) 1912 г. в «Звезда» № 32 (68), другаря Сталин писал:
«Ленските изстрели разбиха леда на мълчанието и — се изля реката на народното движение.
Потегли!..»
Първомайските дни на 1912 г. показали, как дълбоко прав и прозорлив е бил другаря Сталин. Нови мощни стачки и демонстрации се извършили в цялата страна в дните около 1 май. В тези дни стачкували до 500 хил. работници.
Нашия болшевишки вестник «Невская звезда» в броя от 3 май в уводна статия, посветеа на първи май написал, че първомайските стачки
«преминали във висша степен дружно. Буржоазните вестници определяли числото на стачкуващите в Петербург на 210 хил. човека. Не по-малко единодушно преминало стачното движение на 1 май в Москва… С жизненост в душата си, с вяра в силата си и в по-добро бъдеще, пролетариатът на Санкт Петербург и Москва се върна към ежедневна работа след деня на 1 май тази година. »
Ленин, оценявайки значението на това празнуване през май, подготвено от другаря Сталин, в статията „Лозунги на Всеруската конференция на РСДРП през януари 1912 г. и движението през май“, го нарича „знаменита маевка“.
В тази статия Ленин дава суров отпор на всякакви клеветници и противници на януарската конференция от 1912 г. и приетите решения, които предизвикали
„Разярената, дива омраза към либералите, ликвидаторите, Либер, Троцки и Ко!
Революционното движение на пролетариата в Русия — пише Ленин в тази статия — се вдигнало на висша степен. Ако през 1905 г. тя започна с масови стачки и манифестации, то през 1912 г., въпреки полицейския маршрут на организациите на нашата партия, движението започна с масови стачки и издигане на републиканското знаме! Отделни «явки», изолирани «групи» работници направиха своето дело въпреки най-тежките и трудни условия. Пролетариатът създаде своите „майски комитети“ и се изправи за борба срещу революционна платформа, достойна за класа, която е предназначена да освободи човечеството от наемното робство ...
Обединението на пролетариата в революционни действия беше постигнато, посочва Ленин, не чрез споразуменията на пролетарската (социалдемократическата) и непролетарската (социалреформаторски) партии, като не се уговори с тези, които отпаднаха от социалдемократите от ликвидаторите и чрез събиране на работниците на руските социалдемократични организации и тяхното вярно отчитане на задачите на момента.
Добър урок за онези, които, поддавайки се на бърборенето на либерали от Бунд и Троцки от Виена, все още са в състояние да повярват в „обединение“ ... с ликвидаторите “(том XV, стр. 540, 541, 542).
1912 година, отбеляза голямо число мощни стачки и демонстрации, бе година на подем на революционното движение. Огромна роля в развитието на революционното движение изигра нашата болшевишка "Правда", първият брой на която излезе на 5 май (22 април) 1912 г.
«Правда» излезе под непосредственото ръководство на Ленин, който дошъл от Швейцария в Краков (близо до руската граница).
Близко участие в ръководството на «Правда» приел другаря Сталин.
Секретар на редакцията на «Правда» бил другаря Молотов.
Революционното работническо движение в предвоенните години приело в Русия широки размери.
Болшевиките, ръководени от Ленин и Сталин, провели блестяаю кампания на изборите за IV Държавна дума.
Другарят Сталин написа указ до социалдемократическия депутат в Думата, който работниците приеха на заседания. В него одобрено от Ленин, другаря Сталин писал:
Депутатите в Думата трябва да водят борба на
«два фронта — с феодално-крепостните порядки и с либералната буржоазия, търсеща съюз със старата власт… Бихме искали гласовете на членовете на социалдемократическата фракция да се чуят шумно от трибуната на Думата за крайната цел на пролетариата, за пълните и непроверени искания от 1905 г., за руската работническа класа като водач на народното движение, за селячеството като най-надежден съюзник на работническата класа, за либералната буржоазия като предател на „свободата на хората“ (вж. А. С. Бадаев, „Болшевиките в Държавната дума“, стр. 28).
От всички масови организации работниците изгонвали ликвидаторите.
В 1913 г. стачкували 800 хил. работници. Маевката в същата година обхванала също така стотици хиляди човека. В един Петербург в деня 1 май стачкували 250 хил. работници. Ленин писал:
„Тази година Първият май показва на целия свят, че руският пролетариат твърдо следва революционния си път, без който няма спасение от задъхващата се и разпадаща Русия“ (Маевката на революционния пролетариат, Соч., Том XVI, с. 491).
Маевките в годините на империалистическата война
1914 г. започнала със стачка по повод на 9 януари. В този ден стачкували 300 хил. работници. Съвършенно ясно е че празнуването на 1 май носило масов характер. В първомайските стачки участвали 500 хил. работници. Полицията в навечерието на 1 май извършила масови арести на революционери, разбила подземни партийни организации, събрала полиция и войски. Нищо не могло да спре работниците. Работниците стачкуваха, с бойни колони излязоха на улиците на градовете с червени знамена, с революционни песни, с лозунгите на борбата срещу автокрацията и капитализма.
230 хиляди работници взели участие в първомайските стачки в Санкт Петербург, 86 хиляди в Кавказ, 44 хиляди в Рига, 40 хиляди в Москва, 15 хиляди в Харков, 16 хиляди в Ревал, в Нижни Новгород и Сормово - около 10 хиляди, в Николаев - 8 хиляди, в Твер - 8 хиляди, в Перм - 8 хиляди, в Киев - 5 хиляди и в Одеса - 5 хиляди. С една дума, нямало нито един голям индустриален център, в който да не се провеждат първомайски стачки и демонстрации.
Работническата класа в Русия, ръководена от болшевишката партия, продължила своите бойни първомайски встъпления и в годините на империалистическата война. В първите години на войната стачки и демонстрации имало в Петербург, Москва и други градове.
Империалистическата война особенно ярко изразила предателската същност на II Интернационал, открито отишъл на страната на буржоазията. Опортюнистите от II интернационал гласуваха военни заеми, подкрепяха буржоазията в империалистическата война; лидерите на II интернационал бяха министри в "правителството на войната" .
Първомайският празник на международната солидарност, празникът на борбата срещу капитализма, II интернационал забрани, като официално постанови, че с оглед на войната „на 1 май не трябва да има изпълнения.
Подобна позиция заела и германската социал-демокрация и френската социалистическа партия.
Английското правителство забранило първомайските демонстрации и английските опортюнисти с радост приели забраната, като «информация».
Само нашата болшевишка партия неуморно продължи да следва своята линия, изнасяйки лозунга за превръщането на империалистическата война в гражданска война и победата на нейното правителство в империалистическата война, лозунга на борбата срещу коварния II Интернационал, лозунга за създаване на III Интернациона. Лозунгът за превръщането на империалистическата война в гражданска война се превърна в лозунг на първомайските сбирки, стачки и демонстрации, които се проведоха през годините на империалистическата война.
Настойчивите революционери, останали верни на каузата на социализма, вдигнаха лозунгите на нашата партия. В първомайския ден на 1916 г. берлинските работници демонстрирали против войната, против империализма. На тази многохилядна демонстрация встъпил с революционна реч Карл Либкнехт.
Заповедта на съда на кралския комендант да арестува Карл Либкнехт гласи:
„Войникът на работния батальон Карл Либкнехт подлежи на предварително задържане за времето на разследването срещу него по обвинение, че на 1 май 1916 г. той публично пред тълпа хора и чрез разпространението на писмени прокламации призовава за неподчинение на заповедите на властите ...“
Призивът на Карл Либкнехт за „неподчинение на заповедите на властите“ бил, защото призовавал работниците да прекратят клането на империализма, да свалят властта на капитала.
Първи май 1916 г. се отбелязало частично със стачки във Франция, стълкновения в Австрия (Виена и Прага). Имало стачки и в Италия. Революционните работници, въпреки предателството на опортюнистите и заплахите на капиталистите, останаха верни на каузата на международната пролетарска солидарност, причината за борбата срещу капитализма, за социализъм.
В Русия в годините на войната нашата болшевишка партия водила огромна нелегална работа, сплотявайки и организирайки пролетариата за встъпление против самодържавието.
Царското правителство громило пролетарските организации, пречело на революционерите, хвърляло ги в затвори, отпращали ги на каторга.
Но никакви преследвания, никакъв терор не могли да спрат разгърналата се под ръководството на нашата ленинска партия революционно работническо движение. През 1917 г., под ръководството на болшевишката партия, работническата класа в съюз с селяните свали автокрацията.
[1] Профсоюзов – Ред.
[2] I Интернационал – Ред.
[3] Первый Конгресс II Интернационала, положивший начало его существованию. – Ред.
