Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07 10:50 - За загубите на СССР във Великата Отечествена война
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 338 Коментари: 1 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Изследването на човешките загуби на Съветския Съюз във Великата Отечествена война (ВОВ) било проведено от автора през лятото на 2019 година. Част бе кратко изложено в статията «За математиката или защо на буржоазията са и нужни соцвъпроси (край)» (https://work-way.com/blog/2019/09/03/koe-chto-o-matematike-ili-zachem-burzhuazii-nuzhny-sotsoprosy-okonchanie/). Но в тази статия те служили само като допълнителен аргумент, още една илюстрация на подривната дейност на Хрушчов и неговите фалшификатори и последователи след контрареволюционния преврат в СССР, станал в страната през лятото на 1953 година. Затова  бе взето решение да се оформят изводите и аргументите от изследването в отделна статия.

Главният извод от изследването: фалшификация на човешките загуби на Съветския Съюз във Великата Отечественна война (ВОВ) била предприета лично от Първия секретар на ЦК на КПСС Н.С. Хрушчов. Следващите ръководители на КПСС и СССР само незначително изменяли хрушчовската цифра към неуклонно увеличение.

И така, по порядък. Мащабът на хорските загуби в СССР във ВОВ бил колосален и бил озвучен на 14.03.1946 г. от Й.В. Сталин:

«В резултат от немското нападение над Съветския Съюз безвъзвратно загубил в бой с немците, а така също благодарение на немската окупация и отвличането на съветски хора на немска каторга около седем милиона човека. Иначе казано, Съветския Съюз загубил хора в няколко пъти повече, отколкото Англия и Съединените Американски Щати взети заедно.»[1].

Трикратно изкривените загуби на СССР от хрушчовското ръководство изисквала международната буржоазия: в течение на целия следвоенен период, започвайки от 1946 г., буржоазните шарлатани-демографи, в това число и под егидата на «Лигата на нациите» (например, Лоример Ф. «Населението на СССР», 1946), регулярно публикували на Запад своите лъженаучни «хипотези и разчети», в които единодушно фигурирала цифра «от порядъка на 20 млн. загинали съветски хора».

Във вестник «Правда» от 07.12.1955 г. Хрушчов, не назовавайки цифра, изкривява думите на Сталин (одебеления шрифт — О.З.):

«Съветският народ пролял кръв в тази война много повече, отколкото всички наши съюзници, взети заедно, но ние уважаваме и издигаме на възхвала английските, френските, американски и други войски, сражавали се против хитлеристка Германия и нейните сателити.»[2]

Обърнете внимание, че Хрушчов утвърждава, за разлика от Сталин, че човешките загуби на СССР във ВОВ са много повече, отколкото за загубили всички съюзници на СССР! Но това е голословно утвърждение и не е истина. Особенно ако се вземе под внимание, че количеството на съюзниците на СССР към края на войната се увеличило: даже бившите сателити на Германия обърнали оръжие против нея, преминавайки на страната на антихитлеристката коалиция.

Накрая на 05.11.1961 г. Хрушчов рапортува на запад (между впрочем, в писмо до шведския премиер-министър)[3]:

«Можем ли да седим безделно и да чакаме повторение на 1941 година, когато германските милитаристи разгърнаха война против Съветския Съюз, която отнесе две десетки милиона живота на съветски хора?»

В 1965 година фалшификатора на Хрушчов по контрареволюционен преврат от 1953 г. Л.И. Брежнев, станал след смяната на Хрушчов Генерален секретар на ЦК КПСС, леко «уточнява» хрушчовската фалшификация, утвърждавайки (без всякакви основания и позовавания!), че СССР загубил във ВОВ над 20 млн. човека.

В 1990 година М.С. Горбачов, без свян «довел» цифрата до 27 млн.

В постперестроечното време на главите на бившите съветски граждани се стовари цяла помия от «уточнени» цифри за загубите на СССР. «Апетитите» у буржоазните политици и обслужващите ги «историци» и «експерти» ростяли не по дни, а по часове: назовавайки цифрите на загиналите във Великата Отечествена война съветски хора в 50 млн. и в 60 млн., и даже повече.

Между другото, никакви основания да занижава загубите на СССР у Сталин нямало — защо да покрива престъпленията на фашистските нашественици, че и в разгара на Нюрнбергския трибунал (20.11.45-01.10.1946 гг.)? И никакви хитрости от типа «съображения за безопасност на страната», на които намекват буржоазните «аналитици»[4] (що за глупости, какви съображения?), или желание «да не урони бойния дух на съветските хора» гигантското занижаване на загубите на СССР не можеш да объясниш. Всъщност нищо, освен класова ненавист към врага, тези цифри, макар и да са истина, тогава не предизвиквали. А класовата ненавист – това не е това, което рони бойния дух. И никакви «секрети» от демографията на страната съветското сталинско ръководство не направило в навечерието на Великата Отечествена война, нито след завършването и – смисъл за това е нямало.

Но и да се превръща Нюрнбергския трибунал във фарс, необоснованно завишавайки загубуте не е било нужно. Лъжата щеше да размие доказателната база на обвиненията, които били предостатъчно, щеше да даде щедра почва за преразглеждане на съда в бъдеще, цинично щеше да въведе в заблуда съветските хора по крайно чувствителния за тях повод (буржозните «аналитици», в това число и левите, не виждат нищо издевателско в завишаването на загубите, като че ли преценяват сами). Освен това тази инфляция на хорски загуби на СССР би намалила (и впоследстви да намали!) на не сериозния пласт от военната аналитика, научното планиране на социалистическото стопанство, както в хода на неговото послевоено възстановяване, така и в случай на възможно повторение на войната, щеше да даде (и дала в последствие!) на буржоазните «аналитици» широк простор за сравнителни спекуляции по т.н. «бойни загуби», както локални, така и общи, а така също за паралелни конюнктурни манипулации на загуби на други участници във войната.

По-нататък никакви «неразбории с документи», «неосведоменост на Сталин», и т.н. многократната «грешка» (по-точно, съзнателната фалшификаци!) не може да объясни. Още повече, никакви съветски документи от военните години не са загубени, озвученото на Сталин, не се опровергава, а цифрите 20 млн., 27 млн. и повече не са подкрепени с нищо!

Отчетът на хорските загуби във времето на войната се е водил от СССР с точност до човек. Много цифри са станали достояние на гласност и са били предоставени на Нюрнбергския процес. Ето например, данните за загиналите в блокадата на Ленинград, предостаен на 25 май 1945 година[5].

image image

Тези цифри са били представени на обвинението на Нюрнбергския съд. От какво се ръководят съвременните изследователи и политици, заявявайки, че СССР е дал заниженни цифри, и дават фантастичните «до 1,5 млн. жертви в блокадата», на никой не е известно. Президентът Путин, публично обеща «да се борим с изкривяването на историята»[6], въобще загадъчно намекна на 2,1 млн. загинали ленинградци[7], издигайки така своите съкровенни фашистски мечти за историческата действителност.

Послесталинските фалшификатори изпускат факта, че специално създадената в 1942 година Извънредна държавна комисия (ЧГК)[8] вървяла по следите на хитлеристките злодеи веднага след Червената Армия, настъпвайки и изпъждайки немско-фашистските агресори до Берлин. Те е протоколирала всичко до човека. Именно нейните изводи и озвучил Сталин. Първото, с което се занимавала ЧГК – това е било престъпленията на хитлеристите против съветските граждани. И всичко, което е могло да се нарече смърт на съветски човек по причина на злодеянията на агресора се сумирало. Към данните на ЧГК се прибавили данните на загубите на Червената Армия. Това са и загуботе на Съветския Съюз във Великата Отечествена война.

Пълен анализ на съветските загуби за истинските обективни историци и изследователи днес не е възможно да се съберат и представят: всичко е засекретено в архивите, класифицирано. На нас е известно само истинското число на общите хорски загуби на СССР – 7 млн. човека. Известно е и разбираемо е и това, че на този въпрос не може да се вярва на никакви „разяснения“ на постсталинистките „историци“, както поради политическия им и идеологически ангажимент, така и поради пълната липса на доказателства за техните твърдения и изявления.

Не можете да се доверите на никакви съвременни данни за човешките загуби и на другите страни, както и на общия брой глобални загуби. Ние знаем само, че те са огромни, десетки милиони животи из целия свят. Но истината ние ще узнаем само след победите на социалистическите революции в главните страни от света, когато в разпореждането на победилия пролетариат ще са всички архиви и с документи ще работят историци, ръководващи се с принципите на историческия материализъм, а не на моментна политическа изгода в ущърб на историческата истина.

Но тъй като споменахме цифрата 20 милиона, би било хубаво да погледнем източника на първото споменаване. Това е било «изследването» на Франк Лоример, 1946. (По-късно в 1948 г., белоемигранта-демограф Тимашьов преброил и публикувал сходна цифра в САЩ. В 1953 г. се появила още една публикация на «отговорния демограф» Арнтц (ФРГ) с такава цифра…) Така Лоример в това изследване, например «преброил» 5,5 млн. жертви от «страшния глад» в СССР 1932–1934 г. (Отработвайки политическата поръчка на своите стопани, опитвайки се на всяка цена да очерни колективизацията, която всъщност спаси Русия от многовековните беди на постоянния глад.)

За справка. По повод на този «глад» вървят много спекулации, а да ги развее ще помогне много добрия документ — материалите от Първия Всесъюзен Конгрес на колхозниците-ударници (https://yadi.sk/i/UndKj8B3_iUBgA). Конгресът се състоял през февруари 1933 година, когдато (съгласно «летописа» на «Голодомора») хората е трябвало да се ядат едни други. Материалите от конгреса били публикувани практически веднага. Проблемите и въпросите се повдигали остро. Освен това, делегатите докладвали за своите успехи, делили опит, в това число с опит във взаимопомощ и помощ да изоставащите.

Освен това в работата на конгреса приели участие двеста делегати от Съветска Украйна, били представени всички, уж поразени от ужасния глад области в СССР. Нито едно споменаване на мащабни смъртни случаи от глад, нито едно споменаване на спешни мерки за спиране на глада и подпомагане на гладните, предприети навсякъде, както в райони, които не са засегнати от бедствието, така и в райони, където уж гладът е бушувал няма в конгресните материали!

Трябва да отбележим, че този документ – далеч не е единственно свидетелство за откровенно жонглиране на фашистската пропаганда с т.н. «Голодомор». Колосалният слой от съветски документи, както и историческите събития от 1932–34 г., записани в материали не само от пропагандния характер на съветската и чуждестранната преса, просто не са съвместими със сериозен и продължителен глад навсякъде на територията на СССР, причинил масова смърт на съветски хора.

За мащабния глад от 1932–34 г. се дава — очевидно заради ексцесии свързани със саботаж, встъпление под чужд флаг, бандитизъм, вредителство, диверсии и прочие активност на кулацките банди и техните покровители. А цифрите на всякакви лоримери имат единствена цел да обслужват фантазиите на пропагандисти, в това число и от 3 Райх, а не да отразят обективната реалност. По-подробен разбор на фашистската фалшивка за «Голодомора» излиза от рамките на тази статия.

Но «изследването» на Лоример само условно може да се нарече първо. До него със «загубите на СССР от болшевишкия гнет» усилено се занимавали… нацистските, белогвардейски, троцкистски и прочие фашистски «анализатори» и техните слуги. При това много преди началото на Великата Отечествена война.

Историята показа какво струва тази „загриженост“ за демографските проблеми на съветския народ от страна на онези, които направиха всичко възможно да нанесат най-сериозните щети на съветските хора.

По време на войната инфлацията на загубите на СССР придоби специално значение за психологическото потискане на населението на СССР на територията, временно окупирана от нацистите, както и за населението във фронтовата и съветската армия.

Ето пример от фашистска листовка, разпространяема от фашистите в края на 1944 година в прифронтовата полоса.

image

Сега е разбираемо, от къде са цифрите? Забележете, че гьобелсоките пропагандисти при цялата си богата фантазия не могли даже да мечтаят за 20 милиона! Но последователите на Гьобелс изпревариха своя учител.

***

Днес «горбачовските» 27 млн. съветски загуби остават официална цифра на руската буржоазно-фашистска пропаганда. Президентът Путин- верен на начинанията на своите предшественици от Третия Райх, поддържан от следсъветската контра, подтвърдил това число в своята статия за Втората световна война, отбелязвайки между другото, че «това не е окончателно»[9]. Разбира се Путин на думи се дистанцира от фашистите — такава е лъжливата природа на фашизма — и даже споменава, че «свято пази в сърцето си разговорите с баща си и майка си» на тема войната, но на дело поддържа практически цялата гьобелсова агитпропаганда, смело плюейки на гробовете на своите родители и деди, обливайки с помия съветския народ и неговите ръководители.

Путин фактически обвинил СССР в разпалването на Втората световна война- наистина с уговорката, че «всички водещи страни в една или друга степен носят своя вина за нейното начало». На този фон всички възгласи на Путин, че Европарламента е «посегнал с ръка на изводите на Нюнбергския трибунал», е просто лицемерие: той самия напълно е застанал на позициите на преразглеждането на резултатите от този трибунал. И практически по всеки пункт! (За това, как ръководството на РФ се «пече» за неприкосновеността на изводите на Нюрнбергския трибунал, виж например, статията «За Катинския разстрел».(https://work-way.com/blog/2020/06/15/o-katynskom-rasstrele/))

Путинските «неокочателни 27 млн.» — това е още едно свидетелство за преразглеждане на резултатите от Втората световна война. Счита се че тази цифра се е формирала от групата на горбачовския генерал Кривошеев в края на 80-те — началото на 90-те г. Но това не така: Кривошеев се е занимавал само със загубите на съветската армия за цялото време на съществуването на СССР, освен… Великата Отечествена война. Смисъл да разбереш «работата на Кривошеев» няма, защото никаква работа над загубите на СССР във ВОВ тази група не е провеждала:

«Според резултатите от проучвания, проведени от Службата за статистика на населението на Държавната комисия по статистиката на СССР и Центъра за изследване на проблемите на населението в Московския държавен университет, общите преки човешки загуби на страната за всички години на Втората световна война се оценяват на почти 27 милиона души. Сред тях военни и партизани, убити в битка и умрели от рани, умрели от глад и болести, умрели по време на бомбардировки, артилерийски обстрели и наказателни действия, мирни съветски граждани, военнопленници, разстреляни и измъчвани в концлагери, нелегални патриоти[10]

Както можете да видите, Кривошеев тук се позовава на някои изследвания без името на тези изследвания, без датата на провеждането им, без конкретни автори, без връзки към конкретни източници. Самият той нарича своите изследвания „статистически“, но приносът му за получаване на окончателната цифра за загубите на СССР по време на Великата отечествена война е неясен. По хода на книгите той признава, че е ползвал немска статистика, но замълчава, че немците «са ги изкривили». Това противоречиво заявление води ценосттана неговите работи по загубите във ВОВ до нула. Но дава сериозните указания на произхода на цифрите на бойните загубите на Червената Армии, получени от Кривошеев (или тези, на които той се опира): това са гьобелсовите сводки и техните деривативи.

Подобна крещяща липса на каквато и да било документална подкрепа за съветските документи от военните години, която поне по някакъв начин би оправдала работата по преразглеждане на загубите на СССР във Втората световна война, не оставя съмнение относно правилността на числеността на сталинисткото ръководство. В противен случай предметната критика на сталинските цифри на съветските загуби би била отдавн предявена и представена на всеобщ преглед. Всички архиви, започвайки от лятото на 1953 година се намират в ръцете на тези, които са били заинтересовани в тази критика!

Нещо повече, това стана възможно след завършването на буржоазната контрреволюция в СССР и възстановяването на капитализма в страната, т.е. вече повече от три десетилетия няма пречки за това. И въпреки това, нито късната съветски контра, нито техните постсъветски последователи могат да предложат един-единствен разумен аргумент за критикуване на цифрите, изразени от Сталин, освен да се спрират на директните изобретения и да цитират своите идеологически братя от Третия райх.

«Трупове са хвърляли»???

Бойните загуби на СССР, приведени от «Кривошеев» и прочие прохитлеристки «счетоводители», значително превишават общите загуби на съветския народ в тази война. Ясно е, че това са мечтите на световна реакция, чиито пропагандисти въртят , сучат, за да омаловажат колосалната сила на съветската армия и превъзходството на социалистическата икономика, за да може „поне да направят дуел“ между капитализма и социализма.

Отчасти «кривошеевските цифри» обслужват мита за това, че съветските хора по немците «трупове са хвърляли». А всичко е било точно обратното. Всъщност: от седем милиона загинали основната част се пада на убити и измъчвани на граждани и пленени. Само там хитлеристите и могли да компенсират своите гигантски загуби на полето на боя. Тези „дела на германските оръжия“ били подробно разгледани в Нюрнбергския трибунал и получили подходяща оценка: повечето лидери на „героите“ бяха изкоренени. На трибуналите по-малко, преминали в послевоенното време, такава участ постигна и «героите», непосредственно умъртвили безоръжни хора по най-садистични способи.

Що се касае до «ратните подвизи», то загубите на «героите» били действително колосални: Хитлер с тях не се съобразявал, все повече овивайки въжето около шията на своите васали и заставлявайки ги да дават ново пушечно месо, а така също обявявайки една след друга «тотална» мобилизация в Германия.

Ето интересна сводка, приведена от Сталин на 6 ноември 1941 года, в навечерието на самия този парад на Червения площад в чест на годишнината от революцията:

«…за 4 месеца нашиър загуби съставляват 350 хил. и освен това, без вести са останали 378 хил. човека. В същото време немците загубиха убити, ранени и взети в плен над 4 млн. човека.»[11]

Ето ви и «победоносното шествие на хитлеристите» и «безпомощното бягство на Червената Армия» в първите месеци на войната!

Реалното съприкосновение с цифрите на бойните загуби на хитлеристките пълчища не оставят съмнение, че те превишават загубите на Червената Армия многократно, при това така е ставало на всеки етап от Великата Отечествена война!

За пример ще приведем редица цитати за истинските загуби на хитлеристите от малката книга-брошура на съветския историк Минца И.И. «Великата Отечествена война на Съветския Съюз», 1947 г.[12] (Тираж 500 000 екз.) Такава е на кратко историята на войната 1941-45 г. Настоятелно препоръчваме тази брошура на нашите читатели от всички възрасти. Това е минимума, който трябва да се знае за тази война от всеки трудещ се.

Всичко е както се е предполагало в указаните по-горе пропорции. Хитлер така е смлял своя войник, че човек се чуди как съвременните историци имат арогантността да обърнат всичко наопаки, като казват точно обратното, излагайки тезата „с трупове” по отношение на СССР.

Итака, убедете се сами (удебелен шрифт – О.З.):

1..

«Пример за самоотвержена и заедно с това изтребителна за противника отбрана в първия период на войната може да служи сражението за Смоленск. Немците хвърлили в бой стотици танкове. Техните самолети летели над града и над бойните формирования на съветските войски. Почти 30 дни се водил бой. Влязлата в Смоленск немска танкова дивизия била унищожена по улиците на града. В района на Смоленск били смлени хиляди немци

2.

«Славна страница написали в историята на войната защитниците на Одеса. Мирния град, нямащ и намек на крепостни съоръжения, мъжественно се защитавал 69 дена. Против Одеса немците заедно с румънци хвърлили 18 дивизии, а града се защитавал само с четири пехотни дивизии, немногочислени части моряци и отряди от народното опълчение. Защитниците на Одеса положили на подстъпите към града над 250 хил. вражески войници и офицери. Неприятелят така и не успял със щурм да вземе Одеса. Градът бил оставен от съветските войски само по заповед на командването.»

3. Поражението на фашистите под Москва:

«За 40 дни на нашето непрекъсанот настъпление — до 15 януари 1942 година — фашистите загубили само от убити около 300 хил. войници и офицери. Съветската войска пленила всякакъв род оръжие и боеприпаси в количество, достатъчно за въоръжение на няколко десетки дивизии.»

4.

«Положението на обкръжените под Сталинград войски на генерал-фелдмаршал Паулус станало безнадеждно. Съветското командване предложило на немците да сепредадат. Паулус отказал.

“Ако врага не се предаде — ще бъде унищожен” — такъв е закона на Червената Армия. За времето от 10 януари до 2 февруари 1943 година тази задача била изпълнена майсторски, както и цялата Сталинградска операция. Две елитни немски армии- 6-а и 4-а танкови, наброяващи над 300 хил,, престанали да съществуват. Само около еднатрета от състава, примерно 91 хил, останали живи и попаднали в плен. Пленени били над 2 500 офицери и 24 генерала с генерал-фелдмаршал Паулус начело. Червената Армия пленила колосални трофеи.

Сталинградската операция, проведена по замисъла и под ръководството на другаря Сталин се явява ненадминат образец на военното изкуство. За първи път в историята на войните и военното изкуство била обкръжена и ликвидирана такава маса вражески войски, както под Сталинград.»

5.

«Само за три месеца настъпателни операции през зимата на 1942/43 година Червената Армия разби 112 дивизии на противника. Фашистите загубиха убити над 700 хил. и пленени над 300 хил. войници и офицери. Огромни загуби отнесъл противника и в техника: над 7 хил. танка, 4 хил. самолета, 17 хил. оръдия и много друго въоръжение.»

6.

«За месец сражения — от 5 юли до 5 август (1943 година – прим. О.З.) — фашистите загубили едни само убити 120 хил. войници и офицери. Баснята на фашистските лъжци за сезонното настъпление на съветските войски бе направена на пух и прах: Червената Армия нанесе на немците поражение през лятото.»

7.

«За четири месеца лятно настъпление (апочвайки от юли 1943 година – прим. О.З.) бяха разбити 144 немски дивизии и само от убити и пленени немската армия загубила до 900 хил. човека, за една година немско-фашистската армия се лишила от едни убити не по-малко от 1,8 милиона човека, а заедно с ранените и пленени над 4 милиона войници и офицери. Безвъзвратни загуби понесла фашистската армия и в техника: над 14 хил. самолета, над 25 хил. танка и не по-малко от 40 хил. оръдия.»

8.

«На 17 февруари немската групировка в района на Корсун-Шевченковский била изтребена. Немците загубили 52 хил. убити, 11 хил. били пленени.»

9.

«На 7 май започна щурма. На 9 май вечерта бойците били вече около покрайнините на града. През ноща Севастопол бил освободен. На немците им трябваха 250 дена за да вземат Севастопол,Червенат армия успя за три дни. Остатъците от севастополския гарнизон, отстъпили към Херсон се предали.

Само за месец сражения — от 8 април до 12 май — немците претъряли над 110 хил. войници и офицери убити и пленени и цялата своя техника. Малкото, което те успели да качат на кораби, за да го евакуират на Балканите, било потопено.»

10.

«Само за месец настъпление немците загубиха убити над 380 хил. войници и офицери и почти 160 хил. пленени. Такъв бе петия удар на Червената Армия. На нейния успех съдействала борбата на белоруските партизани. Над 300 хил. народни отмъстители действали на цялата територия на Белорус.»

11.

«С изтребването на неприятеля и завладяването на огромни трофеи, Червената Армия нанесла на немците в Украйна нови удари. Немците загубили около 180 хил. убити и пленени. Те били принудени да оставят цяла Западна Украйна…»

Това са само малки епизоди от колосалното фиаско на фашистите на източния фронт. Само по тях хитлеровите воини загубили убити на полета на сраженията над 4 млн. войници! Ясно е, че от 7 милиона загинали съветски хора военните загуби, съставляващи само малка част от тази цифра, дори не могат да бъдат толкова широко разпространени, колкото военните загуби на Вермахта.

На много читатели тези цитати ще са с непривична тоналността на подаване на нашия материал. Защото те са привикнали към друга. Даже тези, които са израснали още в СССР. Те са привикнали към интерпретацията на битките във Великата Отечествена война, в която на всеки епизод от стълкновенията задължително се включва споменаването на грандиозните загуби от жива сила на съветската армия. Но всъщност всичко е било по-различно.

Съвременните руски историци, даже тези, които се позиционират като независими и обективни, на дело стоят на позициите на буржоазията, отработват класово родната им- буржоазната, а значи и фашистската интерпретация на тези събития. Повтарят лъжливите данни от фашистската агитпропаганда със загубите. В съответствие с тях са приведени всички руски справочники, училищни учебници, пропагандни материали.

Сравнете горните цитати със следния цитат:

«И днес шокират простите и велики по своята същност редове от стихотворението на Александр Твардовский “Убит съм под Ржев…”, посветено на участниците в кръвопролитното, жестоко сражение от Великата Отечественна война на централния участък на съветско‑германския фронт. Само в хода на сраженията за град Ржев и Ржевский от октомври 1941 година до март 1943 година Червената Армия загуби, включително ранени и без вести, 1 милион 342 хил. 888 човека. Наричам тези, събрани по архивни източни страшни, трагични, още далеч непълни цифри – за първи път отдавайки дан на паметтта на подвига на известните и безимените герои, за които в послевоенните години поради различни причини говорили незаслуженно, несправедливо малко или въобще мълчали.»[13]

Това е всичко, което буржоазния пропагандист може да каже за Ржевското сражение…

В този цитат присъстват всички типове лъжи — от пряката лъжа и изкривяване до откъсването от контекста и замълчаването. С няколко големи армейски операции автора на цитатите вижда само загубите на едната из страна, при това от какви документи се позовава не казва, макар че намеква на тях. Ржевските военни операции са откъснати от контекста на останалата война. Намалява мащаба им почти до битки с местно значение.Скрива се факт, че тази битка е завършила с поражение за Германия, а не за СССР. Рита по Съветския Съюз, заявявайки, че уж «в следвоенните години за подвига на героите говорили незаслуженно, несправедливо малко или мълчали». Контекстът и разбивката на загубите не дава, нагло заявява, че всъщност са убити много повече отколкото той заявява.

И въпреки че авторът изглежда съпричастен към съветските войници, съпричастността му е лицемерна, невярна: цялото представяне на материала му подсказва, че симпатиите му са изцяло на страната на нацистите. Нещо подобно събитие би било отразено от Гьобелс в изказванията му, за да поддържат бойния дух на фашистките войски и да потискат волята да се противопоставят на своя враг - съветската армия, народа на Русия. Авторът на този цитат е президента на Русия В.В. Путин.

Да продължаваме да коментираме позорните писаници на Путин няма смисъл. Няма никакво съмнение, че руското ръководство е прекрасно осведомено за истинските мащаби от загубата на СССР във Великата Отечественна война и донася до руските граждани многократно завишената цифра напълно осъзнато. А това еднозначно указва, че истинските симпатии на ръководителите на РФ са на страната на хитлеристите, че днешната руска власт са техни последователи.Няма значение колко пъти се кълнат в героичните си дядовци и бащи, какви проклятия ще кажат към нацистите и колко лицемерно ще плачат над мъртвите съветски хора, защитавали живота и свободата си.

О.Зотов

21.06.2020 г.

[1] Интервью И.В. Сталина газете «Правда» о речи Черчилля в Фултоне (14 марта 1946 года).

[2] Цитату приводит Деборин Г.А. в своей книге «О характере второй мировой войны», 1960, Воениздат, стр. 135

[3] Международная жизнь, 1961, № 12. стр 8 Письмо Председателя Совета Министров СССР Н.С. Хрущева Премьер-министру Швеции Т. Эрландеру. Ссылка на журнал и цитата приведены в статье Википедии «Потери в Великой Отечественной войне», однако та же ссылка присутствует и в «Истории Великой Отечественной Войны», т. 6, стр.30 (Воениздат, 1965), сданном в набор 11.08.1964 г., когда Хрущёв ещё не был снят со своих постов. Никаких других источников этой цифры авторами многотомника не приводится.

[4] Игорь Пыхалов про потери в Великой Отечественной Войне https://youtube.com/watch?v=GxetWTkH6WE&t=00h12m41s , начиная с 12:41. Источник и аргументация Пыхалова приведены в статье Википедии о людских потерях СССР в ВОВ.

[5] https://blockade.spbarchives.ru/section_10/document_228.html

[6] https://iz.ru/965815/dmitrii-laru/vspomnit-vsekh-vladimir-putin-otdal-dan-uvazheniia-blokadnikam

[7] Там же

[8] Более полное название: «Чрезвычайная государственная комиссия по установлению и расследованию злодеяний немецко-фашистских захватчиков и их сообщников и причинённого ими ущерба гражданам, колхозам, общественным организациям, государственным предприятиям и учреждениям СССР (ЧГК)».

[9] В.В. Путин «75 лет Великой Победы: общая ответственность перед историей и будущим», 18.06.2020г. https://www.ng.ru/politics/2020-06-19/100_putinarticle19062020.html

[10] Кривошеев Г.Ф. «Гриф секретности снят. Потери Вооружённых Сил СССР в войнах, боевых действиях и военных конфликтах», Москва, Военное издательство, 1993 г, стр. 128

[11] И.В. Сталин. Доклад на торжественном заседании Московского Совета депутатов трудящихся с партийными и общественными организациями г. Москвы 6 ноября 1941 года

[12] http://militera.lib.ru/h/mints_ii/index.html

[13] В.В. Путин «75 лет Великой Победы: общая ответственность перед историей и будущим», 18.06.2020г. https://www.ng.ru/politics/2020-06-19/100_putinarticle19062020.html




Гласувай:
0
1



1. apostapostoloff - Ти, братиньо,
08.07 13:46
откри Америка!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 623257
Постинги: 1507
Коментари: 205
Гласове: 340
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31