ДУРМАН НЕОФАШИЗМА

Ултрадесните сили в Испания и Португалия се опитват да се възползват от кризата, предизвикана от пандемията. Техният успех е поради политиката на псевдолевите правителства, вървещи по свирката на едрия капитал.

Нов кабинет, стар курс

Пандемията на коронавируса предизвикала различна реакция в света. Някъде невидимият враг получил достоен отпор, но другаде успял да се разрази оставяйки след себе си нови гробища и разрушени икономики. Испания е трудно да се отнесе към числото на победилите. По заболели тя влиза в първата десятка страни, една от най-засегнатите от ниво на смъртност. В разгара на епидемията лекарите получили малтусиански заповеди от началниците си: да не се хоспитализират заразени хора над 80 години или със сериозни съпътстващи заболявания. В резултат в столичните старчески домове умрял всеки 7.

Критични се оказали и социално-икономическите последствия. Разорени са 100 хил. мелки и средни компани, загубите на туристическия отрасъл превишили 15 млрд евро. Бюджетният дефицит скочил от 2,8 до 11 процента от БВП, нивото на официална безработица се увеличила от 14 до 19 процента.Според различни прогнози икономиката ще спадне от 9 до 18 процента, а възстановяването й ще отнеме поне две години. Така ще се окаже че 700 хил. граждани ще са в нищета.

Ръководството на страната се оплаква от тежкото наследство. Действително, десетилетие неолиберални реформи намалили защитната реакция на държавата. Съкратени се разходите за здравеопазване, хиляди медработници са уволнени. Широко разпространение са получили «петдневните договори». Споразумение, подписано в понеделник, изтича в петък и се подновява на следващия понеделник, което премахва необходимостта да се плаща на лекари и медицински сестри през почивните дни. Тази част от трудовата реформа, узаконила гъвкава форма на наемане и опростена процедура по уволнение. Над 90 процента от сключените в последните години договори се явяват временни.

Формирането на днешното правителство премина под лозунга на борба с политиките на твърди икономии. След като не успя да получи необходимото мнозинство на изборите през ноември, управляващата Испанска социалистическа работническа партия (PSWP) сключи съюз с блока "Подемос", който обединява лявата популистка партия Podemos и Комунистическата партия (CPI). Създадената от тях "Прогресивна коалиция" осигури подкрепата на няколко регионални партии и сформира кабинет. Ръководителят на «Подемос» Пабло Иглесиас заел длъжност на вицепремиер, няколко негови съратника получили министерски постове. Сред тях, за първи път от 30-те години, двама комунисти: министър на труда станала Йоланда Диас, министър по потребителските дела — Алберто Гарсон.

Коалиционното съглашение наистина може да се нарече прогресивно. To обещало дa отмени трудовата реформа, да повиши минималното заплащане и пенсии, да доведе разходите за здравеопазване до 7 процента от БВП. За изминалата половин година успехите се оказали скромни. Властите вдигнали с 2—4 процента горните ставки на подоходен налог и налог на прираст на капитала. В същото време се вдигнали и тези налози биещи по обикновените испанци: налог на дизеловото гориво, застрахователните вноски за самозаетите и т.н. Това обяснява, защо от март до юни съвкупното състояние на 23 богати испанци нараснало с 20 млрд евро.

Не толкова еднозначни се явява и неотдавнашното въведение на минимален базов доход. Ежемесeчни пособия в размер от 462 до 1015 евро ще получават 850 хил. малоимущни семейства, или около 2,3 млн човека. В същото време още до кризата под националния праг на бедност са живели 12 млн.

Средствата ще се вземат от фонда за възстановяване на икономиките на Евросъюза, учреден на извънредната среща на 17—21 юли. Обемът на антикризисния бюджет съставлява 1,8 трлн евро. Испания ще получи 140 млрд в течение на шест години. Разбира се не безвъзмездно. Парите ще трябва да се връщат, при това с проценти: част от плащанията ще постъпят във вид на кредит. Също така, условие за участие във фонда е „спазване на стандартите на върховенството на закона и основните европейски ценности“. Зад лукавата формулировка се крие отдавно познатото на Мадрид робство на «бюджетна дисциплина». Съгласно нея, погасяването на държавния дълг и контрола над дефицита на бюджета имат приоритет пред социалните разходи.

Както вече заявили в испанскта центробанк, страната трябва да икономиса 60 млрд евро за сметка на «структурни реформи». Сред тях са повишаване на пенсионната възраст и увеличение на ДДС. Всичко е противоречиво на позицията на правителството по трудова реформа. Ако Иоланда Диас заявява за преразглеждане, всъщност обещавайки отначало да се сдобие със съгласие от бизнеса, то министъра на икономиката Надя Калвиньо нарича подобни планове «абсурдни». Както и в други буржоазни страни, главната изгода от антикризисните мерки получава едрия капитал. На спасяването на корпорации и банки вече са отделени 150 млрд евро. За пример: за плащането на упоменатите пособия трябват само 3 млрд евро годишно.

Далеч от плащане е и друг пункт от съглашението — нормализация на ситуацията в Каталуния. Премиер-министърът Педро Санчес и главата на администрацията на региона Ким Тора провели среща, но само за да констатират «дълбоки разногласия». Мадрид отказва да признае правото на Каталуния на самоопределение и държи в затвора политиците, опитали се преди три години да отстоят това право. Заплаха от репресии надвиснала над самия Тора. Съдът го отстранил от длъжност за разпространение на плакат в поддръжка на арестуваните, но Тора се отказал да се подчини.

Масло в огъня наляло журналистично разследване за следене на каталунските политици. Осъждайки тази «мръсна война», в Барселона заплашили с «политически последствия». И не чакали. На 22 юли парламента на автономията утвърдил изводите на комисията по разследване събитията от 2017 година, охарактеризирайки ги като държавен преврат. Така в Барселона поискали отричане на крал Филип VI, поддържащ въвеждането на пряко управление.

В тези дни в Каталуния преминаха демонстрации против визитата на монарха. За династията това не е единствена неприятност. Бащата на днешния крал Хуан Карлос I е замесен в лобиране на интересите на испански компании при преговори със Саудитска Арабия за строителството на железни пътища. На призива на редица депутати да се организира референдум за отмяна на монархията предизвикал рязък отпор от правителството. Любопитно, че именно такова искане има в програмата на «Подемос» още няколко години назад.

Във външната политика Мадрид продължава проамериканския курс. Министърката на външните работи Аранча Гонсалес Лайя приела Хуана Гуайдо, като «законен президент на Венецуела», в посолството на Испания в Каракас се крие един от лидерите на опозицията Леополдо Лопес. Правителството на Венецуела го обвинило в участие в нотдавнашното майско нападение, подчертаващо, че испанските дипломати не могат да не знаят за подривната дейност на политика. Планира се разширение на военноморската база на САЩ Рота в южна Испания. Миналата година тук бяха разположени още въртолети, сега се говори за разполагане на два нови есминци.

Сянката на диктатурата

В условия, когатo левитe сили влезли въввластта, самото ляво движение преживява дълбока криза. Никой не защитава интересите на трудещите се. Най-големите синдикални организации, свързани с ИСРП и КПИ, заели примирителна позиция, не подкрепяйки нито общата стачка в Страната на Баските, нито стачката на стоманодобивните работници във фабриките на ArcelorMittal, или други протести.

 От това се възползвали ултрадесните сили, в това число партията «Вокс». В течение на няколко години тя стана мощен играч, с третата по големина фракция в парламента и стана член на управляващите коалиции в Мадрид, Андалусия и други региони. Идеологията на партията се основава на смесица от популизъм (призиви за ограничаване на имиграцията и правата на автономиите, възхваляване на франкистката диктатура) и защита на интересите на големия бизнес. По този начин "Вокс" е за приватизацията на здравеопазване, образование и пенсионната система и за намаляване на корпоративните данъци.

Но в последно време крайно десните настъпват на традиционното поле на левите сили. «Вокс» критикува правителството за провал по време на кризата, встъпва за защита на работниците. Към септември партията ще създаде собствено профсъюзно обединение. Мотивите на националистите са очевидни: да раздроби и дезориентира трудещите се. По думите на главата на «Вокс» Сантяго Абаскаля, объединението ще представлява всички испанци, насаждайки им «носеща класова борба». Освен това десните се противопоставят на "националния" и "космополитния" капитал, атакувайки корпорации като Airbus и Alcoa за уволнение на испански работници.

Тактиката дала своите плодове. На юлските избори в Галисии и Страната на Баските «Вокс» демонстрирала нелоши резултати, в това време «Унидас Подемос» загубила представителство в първия регион и два пъти намалила участие във втория. Това позволява на ултрадесните да се чувстват уверени. Евродепутатът от Vox Херман Терц например призовал армията да свали „тоталитарното комунистическо правителство“ по примера на Боливия. Но властите предпочитат да умиротворяват екстремистите. «Във времена на криза е нормално да се преоцени националния суверенитет» — заявил Иглесиас, призовавайки да се работи зедно «под общ конституционен знаменател».

Комунистически заслон

Сходни процеси стават и в Португалия. Като цяло страната по-добре се справи с пандемията. Смъртността от COVID-19 се оказа четири пъти по-ниска в сравнение с Испания. Това е свързано със своевременната реакция, а така също и защото неолибералните реформи не били толкова разрушителни. Централизираната държавна система на здравеопазването, макар и не без загуба, дочакала до днешния ден.

Впрочем, негативни тенденции са се натрупали и тук. До 2019 г. социалистическото правителство разчитало на подкрепата на Португалската комунистическа партия (РКП) и "Левия блок". След парламентарните избори кабинета станал десен, което се потвърдило в последните месеци. Антикризисните мерки на правителството първо помагат на едрия бизнес. Когато бе одобрена, дясната опозиция подкрепи правителството, докато комунистите гласуваха против, като нарекоха допълнителния бюджет недостатъчен за защита на работниците. Разработката на антикризисния план за 2020—2030 година също е поръчена от представителите на капитала. Икономически съветник на правителството е назначен президента на нефтогазовата компания «Партекс» Антониу Кошта Силва.

На това умело играят крайнодесните. В парламента те са представени от един единствен заместник - бившият футболен коментатор и лидер на партията "Чега" Андре Вентура. Агресивният популизъм на партията се проявява в това число против имигрантите. Така Вентура поискал от депутата с гвинейски произход Жоасин Катар-Морейри «да си отива у дома». Това станало в отговор на неговите призиви да върнеь музейни ценности, изнесени от португалските колонизатори.

Но «Чега» спекулира не само с национализма. Тя облича неравенството вътре в ЕС и диктата от страна на големите страни от съюза — Германия и Франция. Подобни лозунги са призвани да привлекат електората, и частично успяха. Ако на последните избори партията получила 1,3 процента, то днес за нея ще гласуват 6—8 процента от избирателите.

 За разлика от Испания, в Португалия има защитници на «левия фланг». Комунистите последователно критикуват мерките срещу труда в Португалия и в целия Европейски съюз. По думите на генсекретаря на ПКП Жерониму де Соузс, планът на ЕС по преодоляване на кризата бие по трудещите се. Като отпуска 48 милиарда евро за Лисабон, Брюксел едновременно намалява субсидиите за други програми, изисква увеличаване на вноските в бюджета на ЕС и провежда неолиберални реформи, като намаляване на правителствените разходи и преразглеждане на трудовото законодателство.

«Ние отново виждаме, че европейската интеграция се извършва в интерес на едрия капитал и задълбочава неравенството. Всички разговори за солидарност в тези условия са пусти» — отбелязал де Соуза. По мнението на комунистите, пандемията осветила дълбоките структурни проблеми, предизвикани от неолибералния курс. Следователно отговорът на тях трябва да бъде обратен, включително развитието на националното производство и публичните услуги, растежа на държавните инвестиции, насърчаването на заетостта и защитата на правата на работниците.

Накрая, ПКП решително разобличила десните радикали. Това е особено важно в светлината на информацията за тесните връзки на европейските националисти, включително португалците, с украинските съмишленици и участието им във военните действия срещу ДНР и ЛНР. Както не един път доказва историята, да спрат фашизма и стоящия зад неговия гръб капитал могат само комунистите.

Автор: Сергей КОЖЕМЯКИН, политический обозреватель «Правды».