Постинг
03.08.2020 13:40 -
На тази дата преди...
Преди 80 години на 3 август 1940 година, на седмата сесия на Върховния Съвет на СССР била удовлетворена молбата на Народния сейм на Литовската ССР за приемане на републиката в състава на СССР.
За атмосферата, царяла в този ден в залата на заседанието на Върховния Съвет, разказала на 4 август 1940 година в «Правда» известната съветска писателка Ванда Василевская. Нейната статия, наречена «В залата влиза литовската делегация», ние препечатваме днес.
«В заседателната зала на Върховния Съвет влиза с червени знаменав ръце литовската делегация.
Литва! За нейните гори и полета е писал Мицкевич. А след това — аз помня — тълпи на улиците на Варшава. Тълпи младежи, сред които сноват субекти с неуверени, коси възглeди. И див рев:
— За Литва!
Знамена, плакати, безпорядъчно шествие. Те отмерено скандират своето:
— За Литва!
Това бе военен плам на подрастващи, които никога в живота си не бяха държали в ръце винтовки. В страни, на тротоарите стоят хора и мрачно наблюдават демонстрацията. На площад Пилсудски човек в мундир,с ордени, говори в микрофона гръмки слова за подлостта на Литва, но демонстрантите не му обръщат внимание. Те са напълно увлечени на това, което им е по-близо и понятно, което е по-просто и леко— еврейския погром. На тях им платили пари за да са на улицата да демонстрират своя патриотизъм и негодувание против Литва, а сега те искат да прехвърлат темперамента на еврейската беднота.
Литва! Гористи хълмове, зелени поляни, малка страна, от която рядко идват вести. Затвори, съдилища, помешчици и селяни — както в Полша. Познато. Полиция и цензура — както в Полша. Познато. А в случай на надобност — отрова, клеветнически статии в продажната преса, изтегляне на предшестващи претенции, фалшификация на историята. Литва е малка страна— играчка в ръцете на европейските държави. Карта в игра, давана, когато се наложи и пренебрегвана, когато се загуби нейната конюнктурна ценност. И трудещия се човек- литовския работник, литовския селянин — борещи се и страдащи, както винаги.
А днес в Кремълската зала влиза литовската делегация с червени знамена. Литовската република моли да се приеме страната във великото семейство на съветските републики.
От името на Литовската република говори премиера на правителството. И още от името на Литовската република говори работник, който два пъти е получил смъртно наказание и двадесет години е стоял в затвора. Двадесет години! Инстинктивно всички, като един стават за да почетат този човек, за да му изкажат своето уважение, своята братска любов. Станаха тези, които двадесет години живели, работили, строили Съветския Съюз. Тези двадесет години, двадесет прекрасни години от живота, които те отдали за комунизма, за Съветския Съюз, за времето на което той бил зад затворническите стени вслушвайки се във вестите от изтока, и вярвал, и чакал.
И дочакал. Паднали затворническите решетки. Гръдта сега дълбоко диша свободно въздуха. Нишо не е загубено, нищо не е пропиляно — ураган от овации заглушава тишината на двадесет затворнически години, братският порив зачерква двадесетгодишната самота в затворническата камера.
Червената книга — декларация на литовския сейм. Буквите, които нищо и никога не можеш да зачеркнеш.
Ние приветстваме приемането на Литовската република в нашето велико семейство. Трогнати лица. Възклицания на десетки езици.
Аз не умея да викам, когато сърцето е препълнено. И аз мълчаливо приветствам братята от Литва.
Спомням си похода на Вильно, макар тогава да бях дете, воя на улиците във Варшава, глупави клеветнически нападки. Аз чувствам себе си в този момент като представителка на всички тези, които там в Полша се чувствали като братя на литовския работник и селянин, които не се смириха на шовинистичната отрова, дадоха за тържествуването на днешния ден.
Встъпва представителя на Белорусия. Белорусия поднася на встъпващата в съветското семейство Литовска република приветствен дар — районите, населени с литовци и влизащите до днес в състава на Белорусия.
И залата отново става. Ние сме щастливи, че това е така, че това може да стане само у нас. Словата на оратора — великолепно свидетелство за уважение към всяка националност, към правата на всяка националност, към свободите на всяка националност…
Гористи хълмове, зелени пасища, сумракът на горите и лазура на литовските реки и човек, така дълго копнеещ по свободата зад затворническите решетки— всичко сега е свободно.
Върховният Съвет единогласно приел Литовската република в съветското семейство на народите».
За атмосферата, царяла в този ден в залата на заседанието на Върховния Съвет, разказала на 4 август 1940 година в «Правда» известната съветска писателка Ванда Василевская. Нейната статия, наречена «В залата влиза литовската делегация», ние препечатваме днес.
«В заседателната зала на Върховния Съвет влиза с червени знаменав ръце литовската делегация.
Литва! За нейните гори и полета е писал Мицкевич. А след това — аз помня — тълпи на улиците на Варшава. Тълпи младежи, сред които сноват субекти с неуверени, коси възглeди. И див рев:
— За Литва!
Знамена, плакати, безпорядъчно шествие. Те отмерено скандират своето:
— За Литва!
Това бе военен плам на подрастващи, които никога в живота си не бяха държали в ръце винтовки. В страни, на тротоарите стоят хора и мрачно наблюдават демонстрацията. На площад Пилсудски човек в мундир,с ордени, говори в микрофона гръмки слова за подлостта на Литва, но демонстрантите не му обръщат внимание. Те са напълно увлечени на това, което им е по-близо и понятно, което е по-просто и леко— еврейския погром. На тях им платили пари за да са на улицата да демонстрират своя патриотизъм и негодувание против Литва, а сега те искат да прехвърлат темперамента на еврейската беднота.
Литва! Гористи хълмове, зелени поляни, малка страна, от която рядко идват вести. Затвори, съдилища, помешчици и селяни — както в Полша. Познато. Полиция и цензура — както в Полша. Познато. А в случай на надобност — отрова, клеветнически статии в продажната преса, изтегляне на предшестващи претенции, фалшификация на историята. Литва е малка страна— играчка в ръцете на европейските държави. Карта в игра, давана, когато се наложи и пренебрегвана, когато се загуби нейната конюнктурна ценност. И трудещия се човек- литовския работник, литовския селянин — борещи се и страдащи, както винаги.
А днес в Кремълската зала влиза литовската делегация с червени знамена. Литовската република моли да се приеме страната във великото семейство на съветските републики.
От името на Литовската република говори премиера на правителството. И още от името на Литовската република говори работник, който два пъти е получил смъртно наказание и двадесет години е стоял в затвора. Двадесет години! Инстинктивно всички, като един стават за да почетат този човек, за да му изкажат своето уважение, своята братска любов. Станаха тези, които двадесет години живели, работили, строили Съветския Съюз. Тези двадесет години, двадесет прекрасни години от живота, които те отдали за комунизма, за Съветския Съюз, за времето на което той бил зад затворническите стени вслушвайки се във вестите от изтока, и вярвал, и чакал.
И дочакал. Паднали затворническите решетки. Гръдта сега дълбоко диша свободно въздуха. Нишо не е загубено, нищо не е пропиляно — ураган от овации заглушава тишината на двадесет затворнически години, братският порив зачерква двадесетгодишната самота в затворническата камера.
Червената книга — декларация на литовския сейм. Буквите, които нищо и никога не можеш да зачеркнеш.
Ние приветстваме приемането на Литовската република в нашето велико семейство. Трогнати лица. Възклицания на десетки езици.
Аз не умея да викам, когато сърцето е препълнено. И аз мълчаливо приветствам братята от Литва.
Спомням си похода на Вильно, макар тогава да бях дете, воя на улиците във Варшава, глупави клеветнически нападки. Аз чувствам себе си в този момент като представителка на всички тези, които там в Полша се чувствали като братя на литовския работник и селянин, които не се смириха на шовинистичната отрова, дадоха за тържествуването на днешния ден.
Встъпва представителя на Белорусия. Белорусия поднася на встъпващата в съветското семейство Литовска република приветствен дар — районите, населени с литовци и влизащите до днес в състава на Белорусия.
И залата отново става. Ние сме щастливи, че това е така, че това може да стане само у нас. Словата на оратора — великолепно свидетелство за уважение към всяка националност, към правата на всяка националност, към свободите на всяка националност…
Гористи хълмове, зелени пасища, сумракът на горите и лазура на литовските реки и човек, така дълго копнеещ по свободата зад затворническите решетки— всичко сега е свободно.
Върховният Съвет единогласно приел Литовската република в съветското семейство на народите».
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 469
