Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2020 08:50 - За военните бази и съвременните войни
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 387 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Буржоазните медии съобщават, че президентът Лукашенко в разговора си с Путин е обсъждал въпроса за разполагането на руските войски под формата на военни бази на територията на Беларус. Какво означава това?

При капитализма чуждестранни военни бази се разполагат в държава, когато тя е полуколония или зависи от по-силна империалистическа държава, която е разположила своите войски. В този случай чуждестранните войски помагат да се запази местната власт, която от своя страна преследва и защитава интересите на тази империалистическа държава.

Но биват и случаи, когато местното правителство води политика, основно в интерес на своята крупна буржоазия и не иска да пуска към себе си чуждестранни конкуренти. Но политическата обстановка се изменя и местното правителство иска против надигаща се революция помощ от чуждестранен капитал. След това за кратко време конкуренцията на империалистите изчезва на заден план и капиталът трябва буквално да спаси буржоазното правителство, за да не се скъса веригата на капитализма в дадена държава. Тук за една мощна империалистическа държава се създават благоприятни условия да направи това или онова „независимо“ правителство по-послушно, да го обвърже със себе си икономически и политически. И в същото време да се докопа до вътрешния пазар на такава държава, изтръгвайки го от лапите на други конкуренти и претенденти. Тук точно такива инструменти за „консолидиране на успеха“ на конкурентната борба като военни бази на желаната територия са полезни.

Но военните бази на империалистическите държави в чуждите страни се създават не само (а понякога и не толкова) за контрол на тези държави. Базите могат да бъдат разположени в държава, която не представлява изключителен интерес за една или друга група финансов капитал, но има в съседство други държави, територии, морски театри, природни ресурси, транспортни маршрути и др., които представляват изключителен капиталистически интерес.

При капитализма чуждите войски, по един или друг начин, но винаги служат за потискане на революционното движение в дадена държава, особено в периоди, когато земята се тресе под местното фашистко правителство. Те са силна гаранция, че капиталистическият ред ще продължи да се запазва и че вътрешният пазар и националната икономика на страната, в която се намират базите, ще останат или частично ще попаднат под контрола на онези групи от финансов капитал, в чиито интереси военните бази и войските са били разположени в чужда държава.

Но в същото време винаги има пазарлък между „националната“ и чуждата олигархия, пазарът на продажби, печеливши средства за производство, източници на суровини, транспортни пътища, комуникации, кредит и т.н. Местната олигархия трябва да дели и да плаща на чуждестранния капитал "за спасение" от революция. Чуждестранните империалисти, спасявайки един от фашистките си режими, трябва да отстъпят нещо, тъй като други групи от световния финансов капитал също са нащрек и могат да „спасят“ разклатения режим при по-благоприятни условия.

Не трябва да се пренебрегва и военно-стратегическият фактор, а именно завземането и задържането от империалистите на най-удобните позиции за подготовка на бъдеща война с конкуренти.

***

Широко разпространено е убеждението, че бъдещите войни ще бъдат „решавани от ракети“. И затова, казват те, наземното, традиционно влизане на войски и завземането на територия са в миналото.

Но това е заблуда. Въпросът не може да бъде разгледан механично и обърнат с главата надолу. Какви са главните цели на империалистическите войни? Те следват на основния икономически закон на съвременния капитализъм. Това е получаването от финансовия капитал на най-високи печалби, а не изобщо физическото унищожаване на материалните условия за получаване на такива печалби. Но в същото време периодичните преразпределения на света са неизбежни, т.е. военна конкурентна борба за нови пазари на продажби, източници на суровини, зони за износ на капитал, евтина работна сила. С една дума, за самите условия, които позволяват на най-големите капиталисти да продават стоките си, избягвайки претоварване, да намалят производствените разходи до минимум, за да напълнят в джобовете си колосални средства, които да отидат за военно производство.

Но ядрените удари осигуряват главно изгорена земя, трупове, осакатен труд и изобщо не условия за максимална печалба (нови платежоспособни пазари, плодородна земя, подходящи източници на суровини, печеливши "готови" предприятия, нови маси от работоспособни роби, големи военни държавни поръчки и др.). Унищожаването на конкурентна държава изобщо не изисква физическо, ядрено унищожаване на тази държава. За да унищожите държавата (политическото „тяло“ на управляващата класа в дадена територия), можете да организирате преврат или да отидете на военна намеса, т.е. окупира се страната с конвенционална армия и полиция.

Да, може да се предположи, че противоречия та на съвременния капитализъм могат да доведат до разрушаване от империалисти те на цели страни с помоща на ядрено оръжие. Причината за това е все тази- търсене на «изход» от кризата със свръхпроизводството. В случай на умишлено унищожаване на производителните сили на цяла държава или обширен географски регион, които са излишък за умиращия капитализъм, наистина се открива възможността за „изграждане на нова държава“ за най-силните групи от финансов капитал. т. е. да се съживи в по-голям или по-малък сериозен мащаб производството и продажбите си - чрез ограбване и съсипване на оцелелите народи.  Но изобщо не е факт, че империалистите ще изградят такъв „изход“ от кризата върху мощни, стратегически ядрени оръжия, чието използване ще постави под въпрос живота на собствениците на банки и корпорации. Много по-безопасно и изгодно е изхвърлянето на промишлеността и селското стопанство с помощта на „конвенционални“, по-малко радикални методи (например чрез „борба“ за околната среда и т.н.).

Ето защо, не изключвайки използването на тактически ядрен, химически и биологичен оръжеен арсенал, капиталът в бъдещите войни ще използва завземане на чужди територии и богатства по традиционния начин, т.е. сухопътна окупация, но в най-различни политически и военни форми. В това число и в пълзяща форма на военни бази и «миротворчески гарнизони». Ако се стигне до война, тогава воюващите империалисти ще се нуждаят от физическо завземане и задържане на нови територии и местно богатство, а не само от "мирен" колониален контрол над местните правителства, както се е случвало (и се случва) през последните 100 години.

***

Ясно е, че Лукашенко и компанията са силно изплашени от първите стъпки на белоруската работническа класа. Те са толкова изплашени, че тази фашистска буржоазия е готова на въвеждане на окупационна руска войска в своята страна. Всичко за продажба - само за да спасим капитализма и частната собственост, само за да удължим изключителното им паразитиране върху врата и кръвта на работещите. Лукашенко, откакто даде намек за военните бази на Руската федерация в Беларус, вече се превърна в най-черния, най-отявлен и най-брутален предател на белоруския народ. Тиер, Колчак и Власов в новата история.

Работниците в Минск и други градове дадоха пример на работниците от Русия, Украйна и други страни за това как бързо да се съберат в борбата с фашистката диктатура и как да ударят най-болезнените места в столицата.

Как ще отговори белоруският трудов народ на опита на Лукашенко да продаде родината си, да я сложи под руската полицейска обувка и да се справи с работническата класа на страната с помощта на чуждестранни наемници?

Трябва да се мисли, че със сигурност ще има друга военна сила срещу обединената военна сила на фашистите - обединената и организирана военна сила на работническата класа на Беларус, а след това - обединената революционна сила на целия пролетариат на Русия, Беларус, Украйна и т.н. В края на краищата руската работническа класа не може да се освободи, без да унищожи собствените си империалисти, без да им позволи да се докопат до тях, когато се опитват да задушат работниците в Беларус и други страни. И ако е така, тогава работниците трябва да ударят бандата на фашистки Лукашенко от две страни наведнъж: вътре в страната и извън нея, преди всичко от страната на Русия.

И резултат ще има. Защото, който се бори за правото дело — той задължително побеждава.

М. Иванов         




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660411
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031