Постинг
03.02.2019 23:11 -
Безсмъртниче
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 6548 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 04.02.2019 02:39
Прочетен: 6548 Коментари: 13 Гласове:
4
Последна промяна: 04.02.2019 02:39
Открих те между сухите треви,
закътано сред другите цветя.
Нечуто, на ухо, ми промълви -
вземи ме, аз съм вечността...
Откъснах те и в траурна тъга
в една самотна ваза те положих.
Бях мислеща тръстика на Паскал
у теб единствено намерила опора.
И двамата живяхме без вода -
ти никога да те полея не поиска.
От живата аз не открих следа.
А ожаднях от извора на истината.
Поглеждам те - безсмъртен стрък,
невехнещ никога. Стаен в ръката.
Родил се от смъртта, но без недъг
отвеждащ всеки смъртен под земята.
закътано сред другите цветя.
Нечуто, на ухо, ми промълви -
вземи ме, аз съм вечността...
Откъснах те и в траурна тъга
в една самотна ваза те положих.
Бях мислеща тръстика на Паскал
у теб единствено намерила опора.
И двамата живяхме без вода -
ти никога да те полея не поиска.
От живата аз не открих следа.
А ожаднях от извора на истината.
Поглеждам те - безсмъртен стрък,
невехнещ никога. Стаен в ръката.
Родил се от смъртта, но без недъг
отвеждащ всеки смъртен под земята.
Следващ постинг
Предишен постинг
Извора на истината винаги да блика в живота и в поезията ти, приятелю.
цитирайrosiela написа:
Късмет си имал, безсмъртни поете ! С това цвете. Извора на истината винаги да блика в живота и в поезията ти, приятелю.
Както е казано: "От твоите уста в божиите уши!" . Но нека казанот от теб да важи и за двама ни. От сърце го пожелавам!
missana написа:
Както е казано: "От твоите уста в божиите уши!" . Но нека казанот от теб да важи и за двама ни. От сърце го пожелавам!
rosiela написа:
Късмет си имал, безсмъртни поете ! С това цвете. Извора на истината винаги да блика в живота и в поезията ти, приятелю.
Както е казано: "От твоите уста в божиите уши!" . Но нека казанот от теб да важи и за двама ни. От сърце го пожелавам!
Пак се насладих на поезия предизвикваща и абстрактни и философски, и прозаични даже размисли.
Подсетих се и за притчата (дълго разказваема) за трите рози прекосяващи пустинята за да стигнат до любимия. Та... оцеляла тази, която нито пестила красотата на листата си, нито се страхувала да ги жертва за водата... нужна и да стигне до любовта си...
Поздравления Младен!
цитирайПодсетих се и за притчата (дълго разказваема) за трите рози прекосяващи пустинята за да стигнат до любимия. Та... оцеляла тази, която нито пестила красотата на листата си, нито се страхувала да ги жертва за водата... нужна и да стигне до любовта си...
Поздравления Младен!
lexparsy написа:
Пак се насладих на поезия предизвикваща и абстрактни и философски, и прозаични даже размисли.
Подсетих се и за притчата (дълго разказваема) за трите рози прекосяващи пустинята за да стигнат до любимия. Та... оцеляла тази, която нито пестила красотата на листата си, нито се страхувала да ги жертва за водата... нужна и да стигне до любовта си...
Поздравления Младен!
Подсетих се и за притчата (дълго разказваема) за трите рози прекосяващи пустинята за да стигнат до любимия. Та... оцеляла тази, която нито пестила красотата на листата си, нито се страхувала да ги жертва за водата... нужна и да стигне до любовта си...
Поздравления Младен!
Дори и в коментарите ти има толкова поезия, че не може да бъде пренебрегната. Но и това не е случайно, защото сам по себе си Умът е поетичен.
Да имаш седмица на позитивните сбъдвания!
Родено от смъртта, за да живее вечно!
Хубаво си описал това сухо цвете, Мисана.
То не иска нищо, затова е по-силно от всички други.
Тук има подтекст и мъдро послание...
Приветствам идеята!
цитирайХубаво си описал това сухо цвете, Мисана.
То не иска нищо, затова е по-силно от всички други.
Тук има подтекст и мъдро послание...
Приветствам идеята!
Хубаво..., прекрасно откритие...
"Открих те между сухите треви,
закътано сред другите цветя.
Нечуто, на ухо, ми промълви -
вземи ме, аз съм вечността..."
цитирай"Открих те между сухите треви,
закътано сред другите цветя.
Нечуто, на ухо, ми промълви -
вземи ме, аз съм вечността..."
И на мен ми хареса.
Поривът за Вечността ни е заложен в Душите.
Една приятелка от село, много възрастна, ме учи да познавам билките. Безсмъртниче още не познавам ...
Поздрави!
цитирайПоривът за Вечността ни е заложен в Душите.
Една приятелка от село, много възрастна, ме учи да познавам билките. Безсмъртниче още не познавам ...
Поздрави!
че докато човек те чете да се изумява. А този куплет :
"И двамата живяхме без вода -
ти никога да те полея не поиска.
От живата аз не открих следа.
А ожаднях от извора на истината."
за мен остава любим, защото е типичен за теб- мъдър и философски! Поздравление!
цитирай"И двамата живяхме без вода -
ти никога да те полея не поиска.
От живата аз не открих следа.
А ожаднях от извора на истината."
за мен остава любим, защото е типичен за теб- мъдър и философски! Поздравление!
stih написа:
Безсмъртниче! Родено от смъртта, за да живее вечно!
Хубаво си описал това сухо цвете, Мисана.
То не иска нищо, затова е по-силно от всички други.
Тук има подтекст и мъдро послание...
Приветствам идеята!
Хубаво си описал това сухо цвете, Мисана.
То не иска нищо, затова е по-силно от всички други.
Тук има подтекст и мъдро послание...
Приветствам идеята!
Изключително точно си декодирала идеята. За мен, като автор, е трудно да преценя дали тя е реализирана адекватно. Много хубав 5 февруари ти желая!
vesever написа:
И на мен ми хареса.
Поривът за Вечността ни е заложен в Душите.
Една приятелка от село, много възрастна, ме учи да познавам билките. Безсмъртниче още не познавам ...
Поздрави!
Поривът за Вечността ни е заложен в Душите.
Една приятелка от село, много възрастна, ме учи да познавам билките. Безсмъртниче още не познавам ...
Поздрави!
И аз, от вече 15 години, се занимавам с билколечение. Но никога не бих си позволил да включа Безсмъртничето в групата билки, с които си служа. Прекалено аристократично цвете е. Желая ти много хубав 5 февруари!
tikovpisane написа:
Само ти, Приятелю, имаш такива изразни средства, че докато човек те чете да се изумява. А този куплет :
"И двамата живяхме без вода -
ти никога да те полея не поиска.
От живата аз не открих следа.
А ожаднях от извора на истината."
за мен остава любим, защото е типичен за теб- мъдър и философски! Поздравление!
"И двамата живяхме без вода -
ти никога да те полея не поиска.
От живата аз не открих следа.
А ожаднях от извора на истината."
за мен остава любим, защото е типичен за теб- мъдър и философски! Поздравление!
Отново си написал великолепно стихотворение. Казваш големи истини с перото си!
vedrina написа:
Хубаво..., прекрасно откритие...
"Открих те между сухите треви,
закътано сред другите цветя.
Нечуто, на ухо, ми промълви -
вземи ме, аз съм вечността..."
"Открих те между сухите треви,
закътано сред другите цветя.
Нечуто, на ухо, ми промълви -
вземи ме, аз съм вечността..."
Дълбоко съм трогнат от вниманието Ви. Поздравявам Ви с една песен /най-горе/: