Когато ограничената,
Скучно нагласена и
Луксозно ухажвана
Посредственост започне
Да изтъква работите си,
Обвити с лъскави,  целофани,
Където всичко се измерва 
И купува на килограми
Като на всеобхватен пазар
А след това в ритъм някакси,
Чака да и ръкопляскат, 
Снимки, подписи и слава
Тук таме по някой медал...
А тя...
Силната и истинска поезия е страшна,
Тя като изкусен лекар,
Душата ти до дъното захваща
Обръща вътрешнате и обвивки хайа
И я разклаща, изрязва вдълбаните в нея
Стихофе, строфи...
Кърви, боли до последната дума,
Изтръгната от корените на душата
А после в безкрайни и безсънни нощи
Очите ти не дава да затвориш
Докато раната не оздравее...
Изящен склуптор е онази скромност-
Въображение, изящно търпение...
Която във камъкът груб, недодялан
Усеща пулсът на една творба;
Склуптура - Стихотвотение
Скрита в грубата, каменна материя
Точно тя навлиза дълбоко
В душите на хората,
Топлинка им носи, надежда, светлина,
Като че ли с Менделеевата таблица,
Еликсир за тях приготвя
Твори...Смирена, Тайнствена, Добра
Обливат я горещи сълзи
Топи във  тях писалката си...
Букви се редят като мъниста
Господ и отваря различни
Врати
И за да влезеш там
Не е нужен билет...
Вземи със пълни шепи,
Със твоите таланти
Го обогати...
И на цялото Човечество
Го раздай у подари!
И тогава чудо невиждано става
В цялост колективната Душа
На планетата ни се обновява
С нови сокове от Дървото на Живота
 Бог я напоява
"След сън и молитва"
 Нанка Матева