Свързвам малкото опорни точки, 
забити в оптимизма на делника, 
които ми дават поводи да живея. 
В неправилната фигура, получила се 
от чертите неравни, 
попадаш и ти 
с цветовете на дълго таени пространства. 
Разбираш ли колко много ти вярвам?! 
Само не искай думи за бъдеще! 
Забравих ги... 
Може би на верандата, 
може би под тефтера със сини корици... 
Не съм ги разлиствал отдавна... 

А фигурата - все още няма си име...