Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2021 11:53 - ПРАТЕНИКЪТ ОТ БОГА. Спомени за удивителното дете – праведния отрок Вячеслав, Пророк и Лечител на нашето последно време
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 840 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Преводът е от петото, юбилейно издание от 2013 г. на едноименната книга, допълнено с нови интересни материали за живота, християнското служение и пророчествата на отрока Вячеслав. Книгата е съставена въз основа на възпоминанията и разшифрованите видео - и аудио - беседи с майката на отрока Вячеслав – Валентина Афанасиевна Крашенинникова. Съставител: йерей Андрей Углов



Екземплярите от това българско издание на книгата не са предназначени за продажба!


На Праведния Отрок Вячеслав, Новия Лечител, Пророк и Уралски Чудотворец. Рожден ден – 22 март 1982 г.  Именният ден и денят на смъртта на отрока по Божи промисъл съвпадат и се празнуват в един и същи ден – 17 март 1993 г.


ТРОПАР, глас 4: (на църковнославянски)


Чебаркульскаго града предивное прозябение, /грядущаго Божиего возмездия непрелестный провозвестниче/, страждущим, скорбящим и всем к тебе приходящим целителю и утешителю, /вражией силы дерзновенный отгнателю и посрамителю, /чадо возлюбленное Отца Небесного, /предивный и преславный отроче Вячеславе, / во юдоли плачевней крепкий заступниче и путеводителю, / моли непрестанно Христа Бога, // спастися душам нашим во времена последняя. О предивни пророче и лечителю Божий отроче Вячеславе, моли Бога за нас.


ТРОПАР, глас 4: (на български)


Предивна младочка на Чебаркулския град, /непрелестен първовестниче на идващото Божие възмездие, / на всички страдащи, скърбящи и на всички идващи при теб, - изцерител и утешител, / дръзновен изгонител и посрамител на вражеските сили, / възлюбено чедо на Отца Небесен, / предивни и преславни отроче Вячеславе, / в участ плачевна, силен застъпниче и пътеводителю, / моли непрестанно Христа Бога, // да се спасят нашите души в тези последни времена.



Предисловие към книгата От съставителите.


Скъпи братя и сестри!

Вие държите в ръцете си петото издание на книгата «Пратеникът на Бога», в която се разказват спомени за необикновеното момче – отрока Вячеслав Крашенинников (1982 – 1993). Прочитайки тази книга, вие ще узнаете правдивата история за неговия живот и праведен завършек, за неговото високо призвание и християнско служение, за необикновените благодатни дарби, с които е наградил Господ този млад лечител, пророк и молитвеник за Уралската земя. Oтрокът Вячеслав, беше пратен от Бога като Ангел-вестител, за да ни каже най-главното, което ни е необходимо да знаем именно днес, в нашето сложно, наистина последно, предантихристово време. Господ ни прати за нашето вразумяване, не възрастен мъж, на когото в това наше лукаво време никой нямаше да повярва. Бог ни прати чист отрок, за да посрами човешката гордост, да изобличи сатанинската лъжа и да ни посочи правилната пътека към спасение. Не случайно, народната мъдрост гласи, че «с устата на младенци ще се проповядва Истината». Само чистото сърце и чистите уста са способни да говорят Истина и да я донесат до нашите сърца. Съвременният свят толкова много се опорочи, толкова много ние потънахме в пороци и неверие, че само чистото и непорочно дете може да разтопи леда в нашите огрубели и студени сърца. Ето такова чисто и свято дете ни прати Господ за наше спасение. Отрокът Вячеслав ни възвести със своя детски език Правдата Божия, и тази Правда той я потвърди и потвърждава до ден днешен със своите чудеса и изцерения. По особения промисъл Божий, праведният отрок Вячеслав от самото си раждане е имал от Господа обилни благодатни дарове: дар на молитва, дар на изцеление, дар чудотворство, дар на прозорливост и въвеждане в тайните Божии, както и извънредно редкия благодатен дар - пророчество. С дълбока болка и състрадание той е предвидил този разгул на сатанизма, магьосничеството, сектантството, разврата и богоотстъпничеството, по който днес се е захласнало нашето многострадално Отечество. Праведният отрок Вячеслав е помагал на хората да разпознават тези сатанински мрежи, за да не попадат в тях и да не загинат. Със своите мъдри съвети той е отвел много хора от пътя на греха и погибелта. «Смъртта на грешника е люта» (Пс. 33, ст. 22) – четем ние в Свещеното Писание. До последния миг от нашия живот Господ чука на нашето сърце и чака нашето покаяние. Пророчествата, които ни е оставил отрока Вячеслав – са страшни и нелицеприятни предупреждения за всеки от нас. Чрез тях Господ като че изпитва нашето сърце – или ние ще се покаем и обърнем към Него, или още повече ще упорстваме в своите беззакония и ще предаваме Бога. Отрокът Вячеслав е пророчествал твърде много за съдбата на Русия и Църквата, за последните времена и новите гонения на Православието, за идващия Православен Цар, за глобалното електронно робство и печата на антихриста. Всичко, което отрокът Вячеслав е говорил – всичко това се е сбъднало, и продължава да се сбъдва пред нашите очи днес. Много често праведният отрок е говорил за толкова тайнствени и възвишени неща, че те никак не се вписват в нашия предубеден съвременен облик, а за тях само се догаждат някои учени. Много от неговите пророчески думи за нас засега са прикрити и скрити до времената на тяхното изпълнение. Но най-важното е това, че чрез пророчествата на праведния отрок, Откровението на светия апостол и евангелист Йоан Богослов става за нас по-понятно и повече достъпно. Праведният отрок Вячеслав в своите пророчества като че ли повтаря онова, което вече в течение на две хилядолетия предупреждава светият апостол и евангелист Йоан Богослов от страниците на книгата «Откровение»: «Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява. Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му.» (Откр., гл. 22, ст. 11-12).


Днес в православния народ расте молитвено почитание към отрока Вячеслав. Към неговото гробче не пресъхва потока от поклонници от всички краища на Русия и от чужбина. Но заедно с това, любовта на обикновения народ към отрока Вячеслав среща неразбиране, а понякога и прякото противодействие от страна на силните на деня, извиква немалко противоречиви становища и откровено лъжливи публикации в медиите. За съжаление, в настоящето време потокът от лъжи и клевети към отрока Вячеслав проникнаха даже в църковните среди, което обстоятелство смущава много хора и води към заблуждение. И затова, една от причините, поради която ние решихме да преиздадем тези книги за отрока Вячеслав – това е искреното желание да разкажем истината за отрока и да изобличим лъжата, отравяща душите на хората. За тази цел ние се постарахме да направим повествованието за живота на праведния отрок максимално подробно. Книгата е забележителна и с това, че тя в цялостност е съставена на основата авторския разказ на най-близкия до праведния отрок човек – неговата майка. За основа на тези книги ние взехме и авторските възпоменания на Валентина Афанасиевна, които влязоха в първото и второто издание на едноименните книги «Пратеникът на Бога». Освен това, материалът от новите книги беше съществено допълнен със записаните в различно време и преведени в печатен текст – аудио и видео – беседи с майката на отрока. Получи се много подробен и обстоятелствен авторски разказ. Ние съхранихме в нашата книга всички особености на простата народна руска реч на майката на отрока и умишлено се въздържахме от авторски корекции на нейните разкази за отрока, за да донесем до читателя именно нейното правдиво слово, а не рафиниран преразказ. Нека ни простят за това дело строгите блюстители на академичните правила и граматики. Ние също молим за прошка читателите за повторенията, които понякога се срещат в текста. Но и за това си има причини. Найнапред: ние просто не искахме да нарушаваме нишката на повествованието и изкуствено да навлизаме в авторския разказ. И второ: някои повторения просто бяха еобходими в логиката на контекста – те внасят в разказа нови интересни подробности, които по-рано не са били осветлени. В сравнение с предишните издания, новата книга е допълнена с необходимите пояснения, коментари и допълнения към главите, а също така и с тематичните статии в Приложението. Изразяваме нашата дълбока признателност към майката на отрока Вячеслав – Валентина Афанасиевна Крашенинникова, за нейния огромен авторски труд и молитвена поддръжка в изданието на тези книги. Иска ми се също така от душа да благодаря на всички, които вложиха толкова много труд и старание по събирането и обработката на драгоценните за нас свидетелства за праведния отрок Вячеслав.


Ние се надяваме, драги братя и сестри, че новата книга за отрока Вячеслав ще бъде интересна за вас и ще ви принесе духовна полза и спасение. Господ да Ви спаси! йерей Андрей Углов

Част първа

ЛЕГЕНДАРНИЯТ ОТРОК


(Разказ за живота и праведното упокоение на отрока Вячеслав, за неговото    високо призвание, християнско служение и необикновените, благодатни дарби, с които този млад лечител, пророк и молитвеник за Уралската земя е бил надарен от Господа)


НАШЕТО РОДОСЛОВИЕ


Ако на някого е интересно да научи, какви са били моя род и този на мъжа ми, ние сами не знаем точно. Моята мама ми каза, че нашият род са поморски староверци, разкулачени, гонени, оцелели от Красноярския край, където аз се родих през 1954 година, в Боготолски район. Те са си променяли фамилията, за да ги гонят по-малко.


Времето минаваше. Някой умираше, някой загиваше на фронта, друг изчезваше безследно в съветските концлагери. Нашият род много силно пострада от съветската власт.


От предците си моята мама помни само баба си Груша – жена на протойерея Андрей, настоятел на православния храм, която е помагала на хората с молитви, света вода и икони, донесени от Йерусалим, и, освен това, се грижела за семейството си. А дядото, заедно с дякона отправили на каторга в Нарим. Повече не са го видели, а мама не го помни.


Аз помня своята баба Фотиния, дъщеря на това съпружеско семейство, също постоянно молеща се и строго постеща. Тя е можела с парче черен хляб и малка бутилка вода в джоба на престилката си да изкара целия Великденски пост, използвайки от тях малка част. Нашата баба Фотиния, имаща здрави християнски корени, не взе паспорт от новите власти, смятайки го за сатанински документ, както я бяха предупредили нейните вярващи родители. Без паспорт тя никъде не е могла да се уреди на работа и затова се е наемала на временна работа при частни лица.

Моята баба Фотиния имаше молитвена броеница, такава черна, дълга-дълга, а на края завършваше с триъгълник. И ето, баба правеше, както тя казваше «едно по едно отброявания», на броеницата си, и така се молеше. Аз виждах своята баба как постоянно се молеше. Цялото наше семейство обичаше молитвите. Стоейки на колене, всички те провеждаха целите дни в молитви. Те ставаха от молитва само за да приготвят нещо за ядене, или поради някакво задължение в стопанството, а след това отново отиваха на молитва. Те никога не повишаваха глас и не говореха силно. Помня, у нас имаше в къщи Библия: старинна, с капачета по ъглите, и ето ние акуратно разпечатвахме тези капачета, отваряхме корицата, и четехме от страниците й. Всички деца умееха да четат на славянски. Сега не би ми се удало да чета така леко, но по-рано вършех това спокойно. След това ние благоговейно затваряхме корицата, поставяхме капачетата по местата им и слагахме Библията на мястото си.


Възпитаваха ни много строго и всички ние бяхме послушни. Аз никога не чух ни един детски каприз. Самата аз бях непослушна и затова баба ми ме наричаше «варварка», и често ми показваше един камшик, съставен от къси кръгли кожени ленти, сплетени в плитка. Този камшик се наричаше – „нагаечка”. И баба ми, ми казваше: «Валка! На Небето стои Пресвета Троица! Само да кажеш нещо против Пресвета Троица!!!» и поставяше „нагаечката” върху рамката на вратата. И ние знаехме, че при случай тази „нагаечка” би могла да се отпечата върху нас. «Ако нещо каквото и да е, ми кажеш напук, - ще ти избия зъбите» - ето такова беше у нас възпитанието: сурово и просто. Затова аз още от детство знаех, че против Бога не бива нищо да се говори. Аз винаги виждах своето семейство и своите роднини постоянно молещи се и постещи, строго облечени и всички те имаха строги лица. Искаше ми се, разбира се в детството, възрастните да се усмихват повече, да говорят ласкаво, … но - ето в такива спартански условия живеехме. Мъжът на моята баба Фотиния (мой дядо) беше по-стар от нея с 30 години. Той воюваше за Царя, върнал се от войната контузен, а баба ми му помогнала с молитви и го лекувала с билки. Живяха те много бедно, но дядо ми съхрани своето офицерско достойнство и в бедността. Дядото имаше добро образование, до революцията той работеше при един известен княз – като управител. Моята майка по възпитание беше повече съветска жена, но все пак ходеше в храма и се молеше на Бога.


Корените на моя мъж са московски. Техният род идва от Крашенинникови. Моят мъж помни своя дядо –Михаил Крашенинников, лауреат на Сталинска награда. Той по донос е бил изселен със семейството си в селището Воден, Ухтински район. Бабата е била актриса.


Бащата на моя мъж беше офицер, майката – счетоводителка. Може в Москва да живеят и някои други лица от рода Крашенинникови, но аз такава информация нямам, и отношението им към Православната вяра ми е неизвестно. Когато беше жив Славочка, нашето семейство се състоеше от 4 човека: моят мъж, Сергей Вячеславович Крашенинников, – военнослужещ; аз, Валентина Афанасиевна Крашенинникова, – домакиня; по-големия син Константин и нашия по-малък син – Слава.


Той се роди на 22 март 1982 година в гр. Юрга, Кемеровска област, и умря на непълни 11 години. Славочка преобърна не само нашия живот, но и измени живота на много от обкръжаващите ни хора. Той укрепи у нас с мъжа ми Православната Вяра. Помня, когато за първи път бяхме в манастира, в «Света Троица» - Сергиевската Лавра, отец Наум си проправи път сред голямото струпване на народа, сред които бяхме и ние, и сочейки към нас, каза: «Виждате ли хора, как се измениха времената? По-рано родителите довеждаха децата в манастира, а сега децата довеждат родителите». Беше ни срам.... Сега Славочка не е с нас (него го взе Господ), но спомените от неговия живот са живи. 


Ако е рекъл Бог, продължението следва.


автор: Валентина. А. Крашенинникова, превод от руски: д-р Венко Г. Вълчев редактор: Ю. Василева



Гласувай:
0



1. grigorsimov - Молитва към Честния и Животворяющ кръст Господен -за прогонвяане на бесовете!!
26.01.2021 18:52
Да возкреснет Бог и разточатся враи Его,
и да бежат от лица Его, ненавидещие Его,
Яко изчезает дим, да изчезнут,
Яко таит воск пред лицем огня,
Да погинут беъйи, пред лицем любящих Господа
И во веселии глаголающи:
Радуй ся Честний и Животворящий Кресте Господен,
Прогоняяй бесъй, силою пропятого на Тебе Господа нашего Иисуса Христа! Амин.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28314707
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031