Как например можe да разберем кой е прав и кой виновен, ако се опитаме да оценим постъпките на вълка и овцата "от тяхната гледна точка"? Всеки е прав за себе си. Вълкът трябва да се храни, затова убива овцата. Той не може да не ги убие, тъй като той самия ще умре от глад. А овцата иска да живее и не иска да бъде изядена от вълка. Както се вижда всеки си има своя истина. Това е вярно, но само в този случай, когато на непримиримия конфликт между вълка и овцата гледа човек. А как гледат на това другите овце и вълци? Ясно е че те ще са объективни, ако застанат на гледната точка на своя събрат по кръв: овцата ще поддържа позицията на овцата, а вълка този на другия вълк.

Точно так е и с нашето класово капиталистическо общество, когато между себе си се сблъскват интересите на две основни общественни класи. Капиталистът не може да не експлоатира работника и да не присвоява неговия труд. Капиталистът също така не иска да бъде изяден от други капиталисти, затова той е длъжен да става все по-богат, по-силен, за да издържи конкуренцията с другите капиталисти, а за това е необходимо все повече да експлоатира и притеснява работника.

Работникът от своя страна не иска да бъде експлоатаиран и притеснен, той иска също да живее, като човек – материално удовлетворен и душевно спокоен. Но за да осигури за себе си по- сносен живот, той е принуден постоянно да се бори с капиталиста за своите права.

Както виждаме, гледната точка на капиталиста и работника е една и съща, но разгледана от различни обществени позиции. Именно това е разликата в класовите гледни точки – гледната точка на буржоазията и гледната точка на пролетариата.

Така че кой от тях е прав? На коя гледна точка да застанем? Кого да поддържаме?

А това зависи от това, КОЙ как гледа и оценява. Ако това е капиталист, то той няма да поддържа работника, а своя събрат по класа. А ако оценява работника, то той сам се намира в точно такова положение и него също така го угнетяват и експлоатират. Това означава, че рабтника винаги ще поддържа работника.

Защо е важно да се разбира, че съществуват различни класови гледни точки?

За да се разбере същността на това, което става в страната и в света, и как това произходящо може да се отрази на нас самите.

Ето например приема нашето правителство нов закон. Официалните СМИ хвалят закона, чиновниците също с пяна на уста доказват, колко е добър закона и как сега всички ще заживеем добре.

А как ние трябва да мислим? Да вярваме или не? Много просто – да си спомним за начало, че ние живеем в класово общество и у властта в нашата страна днес за буржоазния клас се пишат всички закони, които след това и заставляват всички да ги изпълняват.

Новият закон е добър за буржоазията, затова и неговите слуги — журналистите и политолозите го хвалят, а от него буржоазията ще стане по-богата.

Но добър ли е той за наемните работници? Ние към буржоазията не се отнасяме, нямаме фабрики, заводи, вестници живеем само на една зарплата. Как този нов закон касае нас и такива като нас?Ще се наложи ли ние да плащаме допълнително от собствения си джоб или не?

Когато отговорим на тези въпроси, т.е. застанем на класовата гледна точка на наемните работници – тези, които отразяват и нашите коренни интереси, ние ще разберем истинския смисъл и същността на приетия закон, ще разберем тези последствия, киот той ще донесе със себе си и как тези последствия ще се отразят на нас самите.

Точно така следва да се оценят и историческите събития, особено когато става въпрос за събитията от XX  век, които до днес предизвикват много спорове сред трудещите се в нашата страна, забравили о своята класова гледна точка.

Всяка емоционална оценка "добро" или "лошо" винаги е класова оценка. И преди да се съгласите с нея, поддържайки този или онзи автор, добре помислете от каква класова позиция той встъпва. Това ще ви отвори истинската същност на този, или друг автор, която той често скрива. И тогава нико няма да ви води за носа.

Eто например ругае автор някакъв в статия болшевиките-убивали милиони унищожили великата страна, и на-добрите хора зад граница изгонили. И подава този автор своята гледна точка, като изключително обективна.

Но в неговата позиция няма никаква обективност – той твърдо стои на гледната точка на помещиците и буржоазията, т.е. експлоататорския клас, към които в Русия към това време са се отнасяли не повече от 1,5% от населението. Болшевиките напротив ясно са отразявали интересите на угнетените и експлоатирани класи – руското трудово селячество, рабтническата класа и други слоеве трудещо се население.

Първите декрети на болшевиките, приети в същата нощ, в която победи Октомврийското въоръжено възстание в Петроград (в ноща на 25 срещу 26 октомври 1917 година) са били "Декретът за земята" и "Декретът за мира". "Декретът за земята" дал накрая на руските селяни земята вземата от помешчиците и аристократите, която селяните се сдобили в середата на XIX век. Забележете, че селячеството тогава е било над 80% от населението на страната. "Декретът за мира", който въобще е очаквала цялата трудова страна, и накрая измъчената многогодишна безмислена война, положила края на империалистическа царска Русия воювала за буржоазните интереси на Англия и Франция. Почти 5 милиона свои граждани е загубила Русия в тази война! И за какво? За процвета на английската и франска буржуазии? За техните печалби умирали нашите хора. И за това именно болшевиките са "кървави" и "лоши", а не тези, които безжалостно изпратил руския народ да умира за чужди печалби?

Съвършено очевидно, е че да утверждава такова може само този, които ненавижда своя народ, които презира трудещите се, такива както нас наемните работници, и които угодничат пред сегашната руска буржоазия, защитавайки нейното право да паразитира на милиони труженици. Открито заявяват подобно тези хора, които днес в нашата страна са на власт или самите буржоя, които през октомври 1917 годи изгони трудовия народ под ръководството на болшевиките. И тези буржоя изгодно представят болшевиките в негативна светлина, за да не може днешния руски народ да си мечтае за свобода, да не разбира, че да се отиде към нея може само по пътя, които са водели руските трудещи се 100 години назад.

Без ясна класова гледна точка, без разбиране на това, чии интереси са ти по-скъпи–  тези на простите трудещи се, работници и селяни, или твоите работодатели-експлоататори, невъзможно  е да разбереш историята на нашата страна, няма да разбереш какво се случва днес.

Коммунистическое рабочее движение «Рабочий Путь»