Действително, буржоазната пропаганда се старае със  всички истини и неистини да внуши на трудещите се мнение, че капитализма прави обществото благополучно. Само голяма част от гражданите на бившите социалистически страни, ако са вярвали на това мнение, повярвайки на буржоазията – то не е било за дълго. Колко пъти  до сега, докато не почувствали този капитализъм на своята кожа и не получили възможност да сравнят новопридобития  буржоазен рай  със загубеното социалистическо общество.  Сред руските граждани все по-малко се срещат такива, които считат, че "капитализмът прави обществото благополучно". И кокото по-далеч отиваме те стават по-малко.  Иначе не може да бъде. Опитът – най-добрия учител.

Ние загубихме всичко, което имахме в СССР – възможност свободно да се трудим за благото на цялото общество,  възможност да се гордеем със званието работнически човек, уверено да гледаш в утрешния ден, безплатно да се лекуваш и да учиш своите деца, да се докосваш до културата и изкуството. И най-главното — възможност да живееш в общество, построено на  принципа на другарството, солидарността и взаимопомоща. В замяна на това ние получихме  възможност да се любуваме на наглите лица на олигарсите и техните прищявки, на техните яхти и дворци, на техните запои, изневери, разводи, женитби, за които СМИ считат за нужнд да оповестяват цялата страна.  Ние получихме безправие над работещия човек и произвол над него от капиталистите, живот по вълчи закони, мръсотия, гнусотия и продажност на всеки и всичко.

В такива условия малко са тези, които могат да продължат да вярват във вбитата  ни в главите  перестроечна лъжа, че капитализма прави обществото благополучно – а действителността на всяка стъпка опровергава. И имено затова буржоазните идеолози търсят нови способи да ни внедрят в съзнанието една мисъл, че от капитализма няма нищо по-добро. Те започват игра в "обективност". Неохотно признават язвите на капитализма и достиженията на социализма, но с много уговорки и накрая следва един и същ извод — капитализма удовлетворява човека здвече в сравнение със социализма.

Ето например А.В. Бузгалин, руски учен, доктор на икономическите науки, профессор в катедра по политическа икономия на икономическия факултет в МГУ, говори с висотата на своето научно знание, че "едва 20% от капиталистическите страни живеят добре, останалите – лошо". Прав ли е той? Вероятно, трябва ли да му вярваме, по всичко написано може ли да се позиционира, като привърженик на социализма, проповядвайки идеите на "демократическия социализъм"?

Но тук не всичко е така просто. От пръв поглед ще излезе, че Бузгалин разоблачава капитализма, говори честно и прямо. Даже някой може да си въобрази, че Бузгалин – борец за социализъм, че той клони към това, че капитализма е  враждебен на голяма част от хората, и значи трябва да бъде унищожен. Цялата тази "честност" и "откровеност" е нужна на буржоазния профессор и идеолог, прикриващ се зад социалистическа дреха с една цел – за да увери нас в своята "обективност". И правейки това, говорейки, че и у капитализма и у социализма има свои плюсове и минуси, демонстрира своята "безпристрастност" – той акуратно ни води до извод, че капитализма е по-добър. Та 20 процента от страните живеят добре! Значи няма да гледаме онези 80% от страните, а тази с 20%. И всичко у нас в Русия ще бъде наред.

Какво трябва да се направи за това? Всички, ние вече много пъти сме слушали от други буржоазни деятели — да се подобри нашия руски капитализъм, т.е. да се усили ролята на държавата в икономиката,  борба с корупцията, покровителство на "честните" капиталист и т. н. Но всичко това не отменя факта, че има експлоатация на едни хора над други, а значи и нищета и неблагополучие за милиони. Оказва се, че цялата тази "обективност" е била нужна на него само с една цел – за да ни заблуди и наложи своята буржоазна идеология, да закрепи господството на буржоазната класа в нашето общество.

В какво се състои главната заблуда на Бузгалин? В това, че той говори абстрактно и не пояснява на нас  –какво означава добро и за кого е добро. А това именно е и най-важното.

Например у нас в Русия около два процента от населението има възможност да живее много добре. Прохоров,  Абрамович и техните подобне не могат да се опалчат от живота си. Така че от тяхна гледна точка всичко в Русия е благополучно, и ние живеем много добре.

Същото може да се каже и за тези капиталистически страни, киото е прието да се считат благополучни. Добре в тях  живеят нищожно малка част от  населението – тези, които са присвоили за себе си средствата за производства и благодарение на това имат възможност да живеят за сметка на чуждия труд. Не бедства и тяхната прислуга — чиновники, които им служа и поддържат тяхната власт, буржоазни интелигенти, които пропагандират в обществото буржоазна идеология, въвеждайки в заблуждение трудящите се маси, и малък слой привилегировани работници — профсъюзните деятели и др., които буржоазията подкупва, за да може чрез тях да има влияние на целия работнически клас. Всички останали — а това са милиони и десетки милиони хора във всяка световна капиталистическа странае основна част от населението, виждат малко добро – наемното рабство на капиталиста, заплата достатъчна само за това, да се възтанови своята работна сила и да продължава да създава прибавена стойност за стопанина, постоянен страх да не се загуби работата, нуждата, безправието и унижеността. Такава е участта на работниците във всички капиталистически страни, в това число и в тези, които формално се  считат за благополучни.

Да си спомним например, как в "благополучна" Латвия министъра на здравеопазването е  предложила  тези, които нямат средства да се лекуват – да преминат на евтаназия и така да се избави буржоазното общество. Така тя показва две неща – че в тази "благополучна" буржоазна страна има хора, които лечението е раскош. Второ – че живота на тези хора за буржоазната държава не е нищо повече, отколкото живот на животни.

Да си спомним квартала на Червените фенари в Амстердам в "благополучна" Холландия. В тези квартали стотици жени стоят голи или почти голи във витрини, очаквайки своя клиент. Те окончателно са превърнати в стока, окончателно са лишени от човешко достойнство. На тях даже им дават чек, като на купен в магазина колбас  или риба. И едва ли те отиват на такова унижение от голямо благополучие. Те продават себе си от безизходица, от нищета, от това, че в този си вид в тази благополучна страна се извършва всичко, с което да се развратят жените, да се осигури стока за собствениците на публични домове и предмети за забава за тези, които действително живеят добре.

Каквато и "благополучна" страна да вземем ние ще забележим, че действително добре там живеят нищожно малцинство  — олигархия, буржоазия. Същото може да се каже и за Германия, САЩ, Великобритания. В същото време, ако ние вземе страна явно неблагополучна, например Украйна – то на фона на страшната нищета и бедствие на огромна част от украинците ние виждаме хора, които и в това време — в условия на гражданска война  — живят за себе напълно добре. "За някой война, а за други родна майка", казва руска пословица. Ето пример -известния украински олигарх Коломойски, който благодаррение на майдановския преврат и войната в Донбас колосално увеличил своето състояние и прибавил за себе си нови лакоми парчета собственност, позволяващи му да експлоатира хиляди украински работници.

На нас може да ни казват, че ние не трябва да се разочароваме, че внашата страна средното ниво на живот е по-високо от други страни.

Нека да погледнем от тази гледна точка.

Какво е това "средно ниво на живот"? Това е средно аритметично, когато всички доходи на населението се съберат и се разделят на гражданите. Но една малка част се хранят с омари или дават по една средна работна заплата за обяд, а за други няма и къшей хляб на ден. Сравнението е разбираемо? То е вярно и напълно отразява истиското положение на нещата в капиталистическото общество, за което използването на такъв род средни цифри е категорично неприемливо. Може веднага да се каже, че тези, които оперират стях се стрмят да заблудат своите читатели или слушатели.

Но това не означава, че положението на трудещите се във всички капиталистически страни е абсолютно еднакво. To e eднакво, катo общо и цяло — в това, че работниците навсякъде са безправни, зависими от волята и настроенията на господстващата класа — буржоазията, и че материално те винаги живеят многократно по -лошо от своите работодатели и техния обслужващ апарат.

Но ако погледнем конкретно, то ще видим, че има някои страни, където живота на наемните работници в материален план е смекчен леко, в сравнение с много други страни — ниска безработица, по-високи социални гаранции, има някаква правова защита и др.

Това са на първо място страните от т. н. "капиталистически център", които живеят не толкова експлоатирайки своите работници, колкото за сметка на паразитиране и грабеж на народите на други страни. Получената от този грабеж свръхпечалба буржоазията на страните от капиталистическия център (империалистическите страни) използват, за да подкупят своя работнически клас – дават част от своята печалба, увеличаване на зарплатите и правейки достъпни някои социални блага. Принципно положението на работниците не се изменя, но живота не става по лек, отколкото на работниците в зависимите страни. Това се прави от империалистическата буржоазия не от добри чувства — такива тя няма. Тя се стреми да осигури за себе си в своите страни относително спокойно съществуване, и заради това дели със своите работници печалбата, и намалявайки напрежението на класовата борба и сдържайки ръста на революционно движение, заплашващо нейното господство.

Както виждаме, източника на благополучие на работниците от страните от капиталистическия център, както и империалистическата буржоазия – ограбване на народите на другите страни, присвояване на техните национални богатства и безжалостна експлоатация на работниците,  нерядко съпровождаща се с военна агресия, кръвопролитие, смърт на стотоци и хиляди хора, безжалостно потискане на освободителни движения, национален гнет и унижение.

Към страните от капиталистическия център може да се отнесат САЩ и старите капиталистически страни — Англия, Франция, Германия. США например eксплoатирaт и доят с помощa на печатната машина практически целия свят. Oсвен това, те цинично грабят страните от Близкия Изток, които  са подчинили с военна агресия или подкуп на правителствата им, получили в замяна възможност да използват драгоценните недра.  Англия, Германия и Франция са превърнали  ЕС в инструмент на финансов грабеж на икономически по-малко развитите си свои съседи.

Но има и други страни, които към страните от капиталистическия център формално не се отнасят, но в които пресловутото "средно ниво" на живот е високо. Това са тези страни, които оказват ценни услуги на монополистическия капитал в  империалистическите държави, участват заедно с тях в деленето на свръхпечалбите, получени от капиталистическите монополии от свръхексплоатация на зависимите работниците от развиваващите се страни. Такива са например Швейцария- един от световните финансови центрове,  или офшорните зони — Люксембург, Сингапур и др.

Още една група страни, която често се дава за пример — скандинавските страни. Там, действително е достататъчно висок "средното ниво" на живот[1]. За сметка на какво?

Оказва се за същото — за сметка на грабеж от  страните от третия свят. Например Норвегия — страна-суровинен експортьор, огромни доходи при числено малко население напълно може да си позволи местните монополии, по-слабо да експлоатират трудовия народ, осигурявайки за себе си доволно спокоен живот, да не се боя особенно за своето политическо господство. Но високите цени на нефта и газа заплащат не кой да е , а отново работническия клас в европейските и развиващи се страни, от които свалят три ризи от гърбовете им капиталистите, използващи тези нефтопродукти за своите производства. Или Швеция — страна, където се базират много транснационални корпорации (капиталистически свръхмонополи), занимаващи се с грабеж на целия свят. При ниска численост на населението данъците, получавани от тях са напълно достатъчнида осигурят достатъчно сносен живот на своите трудещи се, които при това не са избавени от експлоатация и безработица.

Какво излиза от всичко казано? Това, че никакво действително благополучие за трудовия народ, съставляващ голяма част от населението на капиталистическите страни не може да става дума! Истинско благополучие — и в материален смисъл, и в морален, духовен — трудовия народ, работническата класа може да даде само социалистическото общество. Само политическата власт на работническата класа, само общонародната собственност на всички средства на производство дават на трудовите хора истинско благополучие и процветание. И борбата за това общество е главна задача на всеки трудещ се човек, който действително се стреми към благополучие.

Арита Танаян, Оксана Снегирь

[1] http://gotoroad.ru/best/indexlife