Съвременните речници не могат да разяснят това понятие, защото първо- отделят ги от “ниво на благосъстояние“ и “качество на живот“, формирайки ненужни същности и не позволяват да се разгледа проблема, като цяло и общо, второ-опитват се да доведат тези понятия до материално осигуряване на хората, в значителна степен игнорирайки нематериалната страна на работите.
А човекът е социално същество, не е животно. Извън човешкото общество човек по принцип не може да бъде щастлив. А това означава, че нематериалната страна на работите, състоянието на обществата, в която живее човек, взаимоотношения между хората са главен, решаващ фактор, ако ние действително се опитваме да разберем и определим нивото на живот на човека в това или друго общество. Ако обществото е неблагополучно в социален смисъл, то господстващите в него най-осигурени социални класи със всички способи се стараят да скрият това от своето население, което задължително намира своето отражение и в тълкуването на понятията в речниците.
Затова по-близо до истината е ето това определение за ниво на живот – това е ниво на потребление на населението на материальни и духовни блага и степен на удовлетворение потребностите в тезих блага на определена степен на развитие на обществените производства.[1] Или просто казано, означава степен на щастие на човек в дадени конкретни условия на развитие на обществото.
Разбираемо е че понятието щастие при всички хора е различно, но никой няма да счита себе си щастлив, ако той бъде лишен от минимално необходими за физическо преживяване на човек от минимални блага (храна, питие, дрехи, покрив над главата), здраве, безопасност, възможност за самореализация (развитие на свои творчески способности) и признание в обществото (уважение от други хора, търсещи своя труд в обществото и т.н.). Ето изхождайки от съвкупностите на указаните фактори, които се явяват общи за всички хора и следва да се разглежда нивото на живот на това или онова общество.
При това е разумно да се ръководим не от средни цифри, когато един човек нищо от горното не е достъпно, а друг — достъпно всичко даже свръх това, а да се сравни само това, което е достъпно в това конкретно общество на АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ негови членове. Само тогава ние можем точно да изясним в какво общество действително е високо нивото на живот и в кои е ниско.
Ако подходим към сравнение нивото на живот при капитализма и при социализма (който в най- пълен обем е бил реализиран засега в СССР) с такива мерки, които въобще говорейки се явяват единствено разумни и единствено научни, като и без всякакви цифри извода се получава еднозначен – нивото на живот в социалистическо общество е няколко степени над нивото на живот на хората в условия на капитализъм. Нито едно съществуващо капиталистическо общество, даже най- “развитото“, за цялата история на своето развитие НИКОГА не е осигурявало (и не може да осигури!) всичко това, което ние дадохме на ВСЕКИ член на нашето общество. При капитализма се получава, че най-угнетените слоеве от населението (често и най-многочислените в процентно съотношение!) въобще са лишени от ВСИЧКИ тези минимално необходими за щастието материални и духовни блага! В същото време, като реалност СССР в мирно време от своето съществуване, след свършване на послевоенното възстановяване на народното стопанство на страните и когато все още не станали съзнателно да се разрушава в СССР социализма, нагледно показва, че даже най-последния съветски човек:
- не знаел, какво е това глад, та хлаба БЕЗПЛАТНО е стоял във всички столове на Съветската страна,
- не е знаел, какво е това воден недостатъ, в това число и питейна, защото съвършено БЕЗПЛАТНА питейна вода е била достъпна за всички – в селските местности за това по улиците са били построени кладенци и колонки, а в градовете на всички площади по централните улици се разполагали питейни бюфети,
- не е знаел, какво е отсъствие на жилище, та в СССР не е съществувало бездомни, отделни квартири и домове са се предоставяли на съветските граждани съвършено БЕЗПЛАТНО, само в краен случай хората временно са живели в общежития с всички удобства от заводите и предприятията, и жилищния проблем в СССР не е бил въпрос на покрив над главата — имало е за всички без изключения съветски граждани, а въпроса за ПОДОБРЯВАНЕ на жилищните условия,
- не е знаел, какво е това отсъствие на дрехи и обувки, които са били напълно достъпни на ВСЕКИ съветски гражданин и съвършено свободно са лежали в магазините, като са били произведени преимуществено от качественни НАТУРАЛНИ материали, друг е въпроса, че не всички тези стоки са удовлетворяли индивидуалните вкусове на съветските граждани, но за това в страната специално е съществувала развита мрежа от ателиета,
- не знаел, какво е това да няма медицинска помощ, а медицинското обслужване в СССР е било съвършено БЕЗПЛАТНО за всечки и всеки — от първия поглед на своя живот всички съветски хора се налирали под изпълнените с внимание медицински работници, започвайки от профилактика на заболяванията — вакцинации и т.н, периодически медицински прегледи в детски градини, училища и на предприятия, мощна система по трудова охрана и се завърши с най- сложни операции и даже безплатни лекарства за хронично болните,
- не е знаел, какво е това да няма възможност за самореализация, основа на което е образование по призвание, та образователната системаа в СССР е била напълно БЕЗПЛАТНА и най-добра в света, и до сега никой и никъде не я е превъзходил; средното образование в СССР е било всеобщо,
- не е знаел, какво е това да се боиш от всичко и от всички, в това число да загубиш работа, да останеш без средства за съществуване, да се разболееш, да станеш жертва на престъпници-наркомани, да получиш по главата удар от полицейска палка и т.н., та в Съветския Съюз не е имало безработица, а напротив било е значително търсене на работна сила (!), медицината е била безплатня и достъпна за абсолютно всеки, спокойствието на улиците се гарантирало от самото общество, всеки е можел да помогне на ближния, затова и не се изисквало в СССР значителни полицейски силе и др.
В СССР всеки, който честно се е трудил за благото на цялото общество, винаги е получавал признание от околните. Такива хора в обществото са ги читали и уважали, награждавали с ордени и медали, за тях са писали във вестници и разказвали по ТВ, портретите им висяли на най- многолюдните места на т. н. Почетна Табла Почит. Те били разпознавани сред милионите, макар и да са били обикновени работници и колхозници.
Колко е важно да знаеш, че твоя труд е НУЖЕН НА ВСИЧКИ, а не само на теб, разбираш сега, живеейки в условия на капитализъм, когато всеки сам за себе си и никой – за всички. Да знаеш, че ти не напразно живееш своя живот, че твоя живот, твоите знания, делото, с което ти се занимаваш е нужно на хората. Затова ли много днешни предприемачи в Русия, които живеели в Съветския Съюз в съзнателна възраст, с удоволствие биха изхвърлили своите домове, квартири и автомобили и биха се върнали тук, където са БИЛИ НУЖНИ не като търговци-спекуланти, които били принудени да живеят по такъв позорен за всеки уважаващ себе си човек способ, а не като инженер-конструктор, учен-изследовател, летец и преподавател, агроном и висококвалифициран работник на труда който е бил ЦЕНЕН ОТ ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО? Както ни каза веднъж един такъв случаин продавач в малък магазин “Аз имам две висши образования, за да търгувам с гнили домати? Аз самолети съм проектирал! Моите самолети летят до сега!“
Ние не казваме, че съветското общество е било идеално, но е вървяло към него. Едва ли въобще идеалното човешко общество е достижимо, защото потребностите на хората се увеличават постоянно. Но това, че избрания от Съветския Съюз път към по-съвършено и разумно устроено човешко общество, в което комфортно може да бъде на всеки, който не мечтае да паразитира за сметка на другите е бил правилен и доказало самото време.
И така- не разкъсвайте понятията, не жонглирайте с цифрите на заплатите, главното не може да скриете – бъдещето на човечеството е именно за комунистическо устройство, защото в него човек става Човек.
[1] Советский энциклопедический словарь, Издательство «Советская энциклопеция», М., 1979 г.
