Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2015 14:53 - Защо расте числото на неграмотните хора?
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 693 Коментари: 0 Гласове:
1



 Капиталистическият свят– това е свят на неразрешими противоречия. На света господства капитала над труда, тези, които не работят, над тези, които работят.

Светът уродливо, цинично съчетава розкоша и привилегиите на единици и нищетата и безправието на болшинството.

Този свят е с огромно неравенство в разпределението на благата между хората – както материални, така и духовни.

Олигархът, заставящ да работят за него стотици хиляди хора – дава милиони за своите капризи и за удовлетворение на своята суета. Дворци, които затъмняват всички фантазии на Шахерезада, комфорт и изисканост. Самолети – по същество също дворци, но летящи. Розкошни яхти с драгоценни фрески, със спортни зали,  тенис- кортове,  басейни,   сауни и подвижен харем от моделни красавици. Собствен малък остров, купен от някаква си бедна страна, на която нашия олигарх за своето развлечение нарежда да се облекат жителите и в костюми от определена епоха или страна – и полу-бедните жители, заради малко заплащане са готови да стоят, като палячовци и да развличат господина. Банкети и балове, на които нашия щастливец превъзхожда само себе си, обезумял от разточителство и упоен от богатство. Например, приканва да се вземе от другия край на земното кълбо рядко животно, вписано в Червената книга и веднага да се достави за чревоугодие на своите гости и за  собствена суета  – и не жали никакви пари, за да може неговия каприз да бъде изпълнен.

А неговите работници, които създават неговото богатство – цял живот живеят за него. На своите работници нашия олигарх плаща толкова, колкото да не умрат от глад и да могат да поддържат своята работна сила, да отидат до предприятието и да обогатяват собственика със своя труд. За броени пари всеки от тези работници могат да дадат на своите деца образование или да излекуват роднини от тежки болести, да придобият жилище или просто няколко години да преживеят нормално.

Точно так  стои работата и с разпределението на духовните богатства, с възможност за получаване на знания, да се приобщава към достижение на култура, наука и изкуство.

Буржоазията има всички възможности да се  приобщава към културните блага – тя има пари и време за това. Работниците нямат нито пари, нито време. Парите стигат само за живот, за удовлетворяване на елементарни физически потребности. Времето изцяло отива за да си добиеш оскъдни средства, които стигат само за поддържане на своето съществуване.

Буржоазията и олигарсите могат да дадат на своите деца най-доброто образование, за своите пари могат да ги запишат в най-добрите частни училища или университет, за пари да наемат всякакви възпитатели и учители, да отправят и да учат зад граница и да ги обслужват през цялото време докато се учат. Те от първите класове на училищата готвят своите деца за представители на господстващата класа, за роля на "елит", хора с високо общественно положение.

Работниците не могат да дадат на своите деца друго образование, освен минимален обем от необходими знани,, които дава буржоазното училище на неимащите деца и които ги обрича да тръгнат по стъпките на своите родители – да станат работници.

Както децата на буржоазията от самото начало на образование се готвят за това в бъдеще да заемат високо общественно положение, или също да станат буржоа – така и децата на работниците от  самото начало се готвят за това в последствие да станат тяхна работна сила, техни наемни работници за създаване на придадена стойност.

Какво се получава тогава?

Получава се че болшинството граждани в капиталистическия свят са фактически необразовани и дълбоко невежи.

Неимащите — защото те нямат възможност да се приобщят към културата.

Имащите – защото те се отнасят към буржоазния клас, класата на експлоататорите, които са заинтересовани да съхранят експлоатацията приобщавайки се именно към буржоазната култура.  А целта на буржоазната култура, наука и изкуство е да служи на интересите на буржоазията. Или да съхрани буржоазния строй, да съхрани господстващото положение на буржоазията и буржоазната експлоатация. Затова предназначението на буржоазната култура, буржоазната наука и изкуство – така или иначе е да прославя експлоататорския строй, да оправдава експлоатацията, да внушава мисъл за това, че този порядък е естествен, справедлив и единствено възможен.

От тук следва, че буржоазната наука и буржоазното изкуство не поставят за своя цел да просветят човека, да му разкрият истинската картина на света  — а да извратят в изгода на своите интереси. Да не дадат истински знания – а да внушат тези представи, които са изгодни на буржоазията.

Затова хората, приобщаващи се към буржоазната наука и усвоили неверни, изкривени в угода на буржоазията представи за действителността – по същество са също невеж, както и работниците, лишени от образование.  Макар и формално те могат да имат най-доброто и престижно по капиталистическите мерки образование.  Но какво от това?  Например у някой буржоазен учен с много научни звания и цял том дисертации, "световно име" и "светило на науката" — но ако той при това проповядва поповщина, ако сериозно се опитва да докаже, че света е създаден за шест дена, че човек е слепен от глина, че жената е забременяла от духа светаго – то за какво му е цялата тази "ученост"?

От всички тези причин на капиталистическия свят се сблъскваме с проблеми, които на пръв поглед ще е абсурден и нелеп, но на независимо от това закономерен — с проблема неграмотност.

Ние сме уверени, че нашите читатели даже не подозират, колко остро стои този проблем в съвременния свят. Ние също не подозирахме и бяхме поразени, когато се запознахме с данните от статистиките. Без преувеличение може да кажем – положението с грамотността в съвременния капиталистически свят са ужасяващи. Да не казваме катастрофални.

Не говорим за бедни, изостанали страни с ниско ниво на живот. В това е въпроса, че сега бият тревога общества и страни, които традиционно се считат развити и благополучни.

Да приведем статистика. Тя  просто шокира.

Оказва се че днес огромно число хора не умеят да четат и пишат. Съгласно доклад на ЮНЕСКО, обнародван през 2012 година в щаб-квартирата на ООН, днес в света има 774 млн. възрастни хора, не умеещи да четат и пишат.

Ето как стоят нещата в някои страни, които се смята че са благополучни:

Холандия

В Нидерландия все повече хора трудно четат и пишат. Като цяло в страната има 1,3 милиона малограмотни между 15 и 65 години. Това е 10% от работоспособното население на страната. За последните 5 години това число се е увеличило на 200.000.

Малограмотните се сблъскват с най- различни проблеми — децата не могат да четат на слух, възрастните не могат да попълня необходимите формуляри в различни инстанции, да ползват банкомати, не могат да получават работа или да растат нагоре в службата.

Освен 1,3 миллона малограмотни, в "благополучната" Нидерландия има и 250.000 съвършено неграмотни.[1]

Германия

"По резултати от изследване, проведено през 2011 година по заповед на Министерството на образованието от Университета в Хамбург, около 7,5 млн жители в Германия на възраст между 18 и 64 години не могат правилно да четат и пишат… 300 хиляди човека абсолютно не познават алфавита. 2 млн немци могат само да разберат отделни слова или трудно да ги напишат. 5,2 млн немци са способни  да прочетат само отделни абзаци… 60,3% от мъжете и 39,7% от жените притежават слаби навици при четене и писане… Наречената от специалистите цифра на общо количество неграмотни в Германия може да представлява 10% от общото число население на страната"[2].

Италия

"По данни на Централния институт по статистика (ISTAT, Istitutо centrale di Statistica) за 2011 година, шест милионь италианци се явяват неграмотни. Това съответства на 12% от населението в равнение със 7,5% от хората с висше образование… 66% от италианците едва умеят да четат и пишат, не притежават достатъчни и специални знания за участия в съзидателната дейност и развитието на икономиката… 20 до 25% от италианските деца излизат от средната школа, практически не умеещи нито да четат, нито да пишат, което говори за ниско ниво на подготовка на учащите се в италианските училища"[3].

Така стоят нещата с грамотността в съвременния свят и в благополучните капиталистически страни.

Неграмотност на почти милиард хора на планетата и огромен процент хора в буржоазните страни, в това число и преуспяващите е  едно от престъпленията на капитализма. Това е престъпление от рода на глада, социална болест, болест на бедните.

Докато едни са претоварени от огромни количества храна, отдават се на преяждане и чревоугодничество – други умират от глад. Докато медицината достига невероятни висини – има хора, за които няма достъпна медицинска помощ. Докато човечеството лети в космоса и прониква в дълбоките тайни на човешкия организъм – на земята има хора, които не умеят да четат и пишат.

Няма съмнение, че първата причина за малограмотността в развитите капиталистически страни е бедността, която не дава възможност на огромен брой хора да получат достатъчно образование.

Но работата не е само в това.  Във всички времена експлоататорските класи, като от огън са се бояли да дават на угнетените образование.

Експлоататорският клас — робовладелци, феодали, капиталисти винаги са представлявали нищожно малцинство в обществата. Затова тяхната сила се е държала само на едно – на невежеството на угнетените народни маси. Теъмнотата на  народните маси – ето единствената опора на властта на експлоататорите и залога на тяхното господство. И обратното – знанието – единственното, което дава на угнетените силата да се освободят и което представлява опасност за господството на угнетителите.  Просветеният роб – опасен роб, образованият крепостен – опасен крепостен.

Наемният работник, критически мислещ, владеещ логика и умеещ да анализира – също е опасен за буржоазния строй. Как той ще погледне с критически анализ на такива "безпорни истини", набивани в главите от буржоазната пропаганда, като например: "капитализмът – това са равни възможности за всички", "при капитализма всеки може да стане собственик", "стопанинът дава на работника работа, значи той и го храни" и други? А той разбира ли че при капитализма няма никакви равни възможности, че възможностите на него- работника са смешни даже да се съпоставят с възможностите на монополиста-олигарх? Че собственици могат да станат въобще не всички – а само нищожно малка част от населението – а останалите могат само да отидат, като наемни работници и да работят за тях? А мислейки  той разбира, че не собственника-капиталист го храни – а обратно – той работника със своя труд обогатява капиталиста?

Ако такива мисли отидат в главата на работника – то нищо добро не очаква буржоазията.  При това работника може да зарази и други!

Затова е съвършено ясно – буржуазията не трябва да позволи на работническата сила критически да мисли и анализира, да съставя цялостна картина на света.  Работническата сила трябва да знае само толкова, колкото да умее да работи на капиталиста, и не повече. Тя трябва да притежава професионални знания и навици, които да я направят добра и полезна за капиталиста, машина за производство на пари. Всичко, което е над това е от лукавия.

Съответно с тази установка буржоазията и строи образователната система. Тя се стреми да даде на неимащите минимално, урязано, ограничено образование, което да сформира полезна и послушна работна сила, да даде знания за работа, но в никакъв случай да развива мисъл, а обратно – да я удави и заглуши.

Пример за такова образование за низшия слой може да служи образованието в дореволюционна Русия.

На всички са известни църковно-енорийските училища изпълнявали точно тази роля. Те давали минимум знания – умения да се чете и пише, плюс малко аритметика. Това е било достатъчно, за да се научи изпълняването на неквалифицирана работа във фабрика или в стопанството на кулака. Останалото "образование" в църковно-енорийските училища е било на божия закон, молитви и псалми. И нито дума за действителни знания, но затова се е внушавало мисълта за вярност към царя, покорност пред властта, да се уважават фабрикантите и помешчиците и усърдно да се работи за тях.

Показателен е следния факт.  В края на 60-те години на XIX век в Русия по инициатива на прогресивните деятели в образованието започват да се създават народни школи. Особено значителна роля в това прогресивно движение е изиграл Иля Николаевич Улянов, бащата на Ленин. Той е бил един от най- напредналите деятели на просвещението от това време.

Неговите педагогически виждания са се формирали под влияние на революционно-демократическите идеи на Н. Г. Чернишевски и Н. А. Добролюбов. Toй е бил привърженик на равното образование за всички: момчета и момичета, русначета и нерусначета, богати и бедни. Той е създал първите училища за мордивци, чуваши и татари. Училището, според възгледите на Ила Николаевич е трябвало да формира правилните възгледи на околния свят, да способства за придобиване на практически сведения и навици, необходими в живота; да развива природните способности на децата, да ги учи да мислят и поощрява стремежа към знания.

Както ние виждаме това, което е виждал, като идеал в народното образование бащата на Ленин е било пълна противоположност на това, което е давала църковно-енорийското училище. И затова царското самодержавие и тогавашните реакционни деятели на образованието се опълчили против народните училища, създадени от Улянов и подобни на него прогресивни педагози. По решение на царското правителство голяма част от народните школи, които са били създадени с многогодишен труд от Иля Николаевич са били закрити. Самодържавието  решило да даде предпочитание на църковно-енорийските училища.

Това обстоятелство разболяло Иля Николаевич и станало причина за неговата преждевременна смърт. Иля Николаевич страдал, като видял как неговото дело, на което посветил живота си се проваля. 

Ето друг подобен факт, показващ, как се е  бояло царското самодържавие от даване на образование на угнетените народни маси.

Надежда Константиновна Крупская е работела в неделно училище за работници. Тук са идвали малограмотни и безграмотни работници, които така "добре" са живели при царя, че те на 30, 40 и 50 години не са се научили да четат и пишат. Учителките от училището, където е работила Крупска, почти всички са били марксистки. Те са се старали да развият мисленето на работниците, да им дадат повече знания – за да може работниците да разберат своето положение и след това да усвоят идеите на марксизма. Но царското правителство държало неделните училища под строг контрол. То разработило за тях крайно ограничена програма и учителите трябвало строго да се придържат към тази програма и в никакъв случай да не се отделят от нея. Изучаването на каквото и да било извън програмата е водело до закриване на училището и в нкакъв случай не се е допускало такова "престъпление". И ето Надежда Константиновна разкава как царските инспектори са закрили групата само за това, че учителките учили работниците на дробни, докато по програма е трябвало да изучават четири правила от аритметиката!

Как панически царското самодържавие се е бояло да дава на работниците образование!

От тогава много вода е изтекла, но отношението на експлоататорската класа към този проблем не се е изменило. Нашите господа искат ние да знаем, толкова колкото ни трябва за да можем да работим– и не повече. Всички съвременни образователни системи в буржоазните старни имат тази цел.

Това ние виждаме и в нашата днешна Русия, която активно подражава в това на "цивилизования" Запад.

Започвайки с Перестройката у нас тече масирана атака на идеята за фундаментално образование.  В противовес се  издига идеята за тясно-профилно образование. То дава само специални знания, нужни за това да станеш добър специалист, добър работник за капиталиста, способен ефективно да добива за него прибавена стойност. И не повече.

Що се отнася до Запада, той отдавна върви по този път. За фундаментално образование там не може да става въпрос. То не се получава и от децата на господстващата класа. Те получават основно знания, които им позволяват в бъдеще да занят положението на  мениджърите, директорите и собственниците на капиталистическите предприятия, или знания от едни специализирани отрасли и навици да управляват. Образованието, което им се дава е също мозаично. То не дава цялостна картина на света и не способства за развитието на мисълта. Още в по-голяма степен това се отнася към образованието, което получават децата неимотни и на трудещи се. То е още по- ограничено,  некачественно и формално.

Резултат от това се явява факта, че много деца излизат от училищата практически безграмотни, неспособни да разберат света, който ги обгражда.

Правителствата на буржоазните страни считат  безграмотността за сериозен проблем и говорят, че е необходимо да се решава. Действително буржоазията на днешния етап на промишлеността все така изисква по-голямо или по-малко образована работна сила. Хора не умеещи да четат и пишат не могат ефективно да добиват прибавена стойност и са негодни. Така например в споменатата по-горе Холандия се казва, че малограмотността и неграмотността ежегодно струва на бюджета половин милиард евро.

Но независимо от това за буржоазията е безопасно и приемлемо да търпи подобни загуби от неграмотност и малограмотност, отколкото да се даде на трудещите се такова образование, което единствено ще реши проблема с безграмотността – качествено, фундаментално по подобие на това образование, което е било в Съветския Съюз.

На на това нито една световна буржоазия никога няма да отиде. Тя никога няма да даде на трудещи те се възможност правилно да познават света, да се научат да мислят и имат цялостна и закончена картина на света, да знаят закономерностите на общественото развитие и да разбират същността на историческите процеси. Така тя ще даде оръжие срещу себе си което ще ги освободи и ще свали буржоазния строй.

Проблем с неграмотността в съвременното общество е проблем на капитализма. И решаването може да се извърши само по един път —  унищожаването на капитализма.

Оксана Снегирь

[1]http://www.telegraaf.nl/binnenland/24099695/__Steeds_meer_laaggeletterd__.html
[2]http://infoculture.rsl.ru/NIKLib/althome/news/KVM_archive/articles/2012/04/2012-04_r_kvm-s13.pdf
[3] Там же




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1660265
Постинги: 2347
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031