През цялата история на Съветската държава болшевишката партия е водила и води решителна, последователна и непримирима борба с всички прояви на космополитизъм, с всички врагове на съветския народ, съветската култура.

Борбата на партията с враговете на ленинизма винаги е била патриотична борба за социалистически път на развитие на Съветската държава, за нейната свобода и независимост, за победа на комунизма в нашата страна. Партията непрекъснато възпитва в съветския народ несъкрошима вяра в неговите творчески сили, развива и култивира в него чувство на съветски патриотизъм, съветска национална гордост, съзнание на несравнено превъзходство на съветския строй над капиталистическия строй.

В следвоенните години световната реакция с нова сила издигна идеологията на буржоазен космополитизъм, използвайки го за прикритие на своите антинародни планове. Космополитическиете измислици от рода на "световна държава", "световно правителство" служат на американо-английските империалисти за заблуда на общественото мнение на своите страни и усилване политическата бдителност на народите, борещи се за съхранение на националната независимост, против империалистическата експанзия, против запалването на нова световна война.

Идеологията на космополитизма се явява особен род духовна празнота, с която световната реакция се стреми да отрови съзнанието на масите. Космополитизмът е оръдие на англо-американската агресия, и затова борбата с нея представлява една от важните задачи на прогресивните сили на народите от целия свят, една от важните задачи на всички наши идеологически, работи.

Съвременният буржоазен космополитизъм не представлява нещо принципно ново в деградиращата буржоазна идеология. Това по същество е само една от разновидностите на буржоазния национализъм, негова маскировка, прикритие.

Борбата с буржоазния космополитизъм болшевишката партия е водила и води с позициите на пролетарския интернационализъм. Един от основните принципипи на пролетарския интернационализъм, както учи марксизма-ленинизма, се състои в това, че "не може да бъде свободен народ, угнетяващ другите народи"[1].

Този принцип, формулиран още от основоположниците на марксизма означава, че пролетарския интернационализъм се явява преди всичко принципен враг на всякакъв род национално угнетение и национално неравенство. Ако не може да бъде свободен народ, угнетяващ други народи — значи, делото за борба с националния гнет, с националното неравенство е свещено дело на всички народи в света и представлява важна интернационална задача на целия световен пролетариат.

Пролетарският интернационализъм — знаме в борбата против националния гнет и неравенство, за установяване на равноправие и дружба между народите. Под това велико знаме партията на болшевиките е издигнала на борба и привела към победа над царизма и капитализма революционните сили на народите на нашата страна. Под това знаме тя е създала съветска многонационална държава, явяваща се образец на многонационална държава за народите от цилия свят. Под това знаме партията на болшевиките е сплотила народите на нашана страна в борба за социализъм и организирала техните сили, осигурила тази световно-историческа победа. В Съветският Съюз се е укрепило великото съдружество на народите, социалистическите нации на нашата страна са достигнали небивал разцвет.

Явявайки се неотменима съставна част от идеологията на пролетариата — марксизма-ленинизма, пролетарския интернационализъм представлява пряка противоположност на буржоазния национализъм — идеология на вражда и препирни между народите, порабване и угнетение на едни наций от други наций, по-точно, експлоататорските класи на по- силните наций. Пролетарският интернационализъм се явява идеология на равноправие и дружба между народите. Мног преди Октомврийската революция партията на болшевиките е доказала възможността от възникване на нови, приятелски отношения между народите на почва, разчистена от експлоатация и експлоататори. В годините на съветска власт дружбата между народите в нашата страна е станала реалност, превръщайки се в една от най- мощните движещи сили на съветското социалистическо общество. Възникването, развитието и разцвета на тази велика дружба е резултат от въплъщението в живота на идеологията на пролетарския интернационализъм, ленинско-сталинската теория и програмите по националните въпроси.

Както указва другаря Сталин, пролетарския интернационализъм изхожда от това, че всички нации и раси са равноправни; че разликата в цвета на кожата, езика, културното ниво или в нивото на държавно развитие, както и каквато и да било друга разлика между една или друга нация или раса, не може да служи, като основание за оправдание на национално неравноправие; че всички наций и раси, независимо от тяхното минало и настоящо положение, независимо от техните сили или слабости, трябва да се ползват с еднакви права във всички сфери на стопанството, обществения, държавен и културен живот на обществата.

Тези основни положения на пролетарския интернационализма и се характеризират,  като идеология на равноправие и дружба между народите.

Пролетарският интернационализъм предполага дълбоко уважение на права, свободи и независимост на всички народи, големи и малки. Той се явява пряка противоположност на буржоазно-националистическата идеология на расизма, човеконенавистната колонизаторска практика на зверския национализъм. Заедно с това пролетарския интернационализъм в корените е противоположен на буржоазния космополитизъм, пренебрежителен към интернационалните интереси на своя народ, чужд на националния нихилизъм. Пролетарският интернационализъм изхожда от равноправието на всички раси и наций, от възможността на съчетание на национални традиций и интереси на народите със социални интереси на трудещите се. Борбата за свобода и независимост на този или друг народ, както утвърждава пролетарският интернационализъм, от тук не предполага угнетение на други народи, а може да бъде напълно съвместима с борбата за разкрепостяване на всички народи.

Признавайки пълното равноправие на всички националности и раси, пролетарския интернационализъм в противоположност на космополитизма с неговия национален нихилизъм подчертава, че всяка нация има свои, специфически особености, присъщи само на нея.

Пролетарският интернационализъм встъпва против космополитическото отрицание на националните особености. Това положение на пролетарския интернационализъм с особена сила подчертава другаря Сталин в неговата реч на обяда в чест на Финляндската Правителственна Делегация на 7 април 1948 година. "Съветските хора считат — говорил другаря Сталин — че всяка нация — все едно — голяма или малка, има свои качественни особености, своя специфика, която принадлежи само на нея и която нямат другите наций. Тези особености се явяват такъв дял, който внася всяка нация в общата съкровищница на световната култура и допълва го и обогатява. В този смисъл всички нации — и малки и големи— се намират в еднакво положение и всяка нация е равнозначна на всяка друга нация"[2].

В това положение другаря Сталин с нова сила проявява гениалността на марксистско-ленинската диалектика при решаване въпроса на качественното своеобразие на нацийте.

Буржуазният национализъм, признава различията между нациите, довежда тези различия до абсолютно, превръща националните различия в непреодолима преграда между нациите и изхождайки от това, утвърждава, че тези нации са пълноценни, а другите непълноценни.

Товарищ Сталин камня на камне не оставил от этого человеко-ненавистнического положения буржуазного национализма. Он показал, что национальное своеобразие, национальные особенности приводят к тому, что каждая нация вносит свою лепту в мировую культуру, и что в этом смысле каждая нация равнозначна любой другой нации.

Пролетарският интернационализъм се явява принципиален враг на всеки национален гнет и неравноправие и признаващо пълното равенство на всички раси и наций, изисква уважение към всички националности.

Изхождайки от този принцип, болшевишката партия водила и води решителна борба със всички прояви на национално неравноправие и дискриминация, национална ненавист и пренебрежение. Болшевишката партия винаги е водила и води ожесточена борба, както против великодържавния шовинизъм, така и против местния буржоазен национализъм. Ленин учи, че експлоататорската политика на национална ненавист, политика сеяща взаимно недоверие и раздор между нациите е политика развращаваща народното съзнание. Именно на тази политика, подчертавал Ленин и се строят всички разчети на империалистите.

В статията "Национално равноправие" (1914 г.) Ленин пише: "На противопоставяне на интересите на различни наций, на отравяне съзнанието на тъмни и забравени маси са построени всички разчети на черносотенцевците. Вземете който и да е черносотенцевски вестник и вие ще видите, че преследването на "инородци", разпалване на взаимно недоверие между руски селяни, руски мещани, руски занаятчии и селяни, мещани, занаятчии еврейски, фински, полски, грузински, украински — ето хляба, който яде черносотенцевската банда.

Но на работническата класа е нужно не разделение, а единение. Няма за него по горчив враг, както дивите предрасъдъци и суеверия, които в тъмната маса сеят неговите врагове. Угнетените "инородци" — пръчка с два края. Едната бие по "инородците", другата по руския народ"[3].

Политика на вражди и раздори между народите винаги широко се е използвала от всички колонизатори. К тази човеконенавистна  политика постоянно прибягват американските империалисти и техните сателити в съвременните условия.

Империалистите ревностно се опитват да разделят революционно-демократическите сили на трудещите се и национално-освободителните движения на народите от колониалните и зависими страни. Така те се стремят да отслабят международния фронт на демокрацията и социализма, да го раздробят, не допускайки обединение, съвместни усилия на народите в борбата против империализма. В тези условия на борба против буржоазния национализъм и другите отравящи средства на буржоазната идеология представляват насъщна задача на всички прогресивни, антиимпериалистически сили. И важно идеологическо оръжие в тази борба се явява пролетарския интернационализъм. Проникнaт oт дълбоко уважение към всички народи, отстояващ тяхната свобода, равноправие и дружба, пролетарския интернационализъм отговаря на кръвните интереси на трудещите се от всички страни, народи от цялото земно кълбо.

Oт уважението към всички националности — тази коренна черта на ленинско-сталинския интернационализъм — излиза и друга, не по малко важна негова черта — дълбока патриотичност.

"Ако в основата на интернационализма е положено уважението към другите народи — говорил А. А. Жданов— то не трябва да си интернационалист, не уважавайки и не обичащ своя собствен народ"[4].

Не може да си интернационалист, а да не си пламенен патриот на своята Родина, своята нация. Класически образец на дълбока вярност на принципите на пролетарския интернационализъм и заедно с този принцип пламенен революционен патриот се явява историческата деятелност на партията на Ленин—Сталин. Както в периода на борба за победа на пролетарската диктатура, така и в борбата за постряване на комунизма в нашата страна болшевиките винаги са встъпвали и встъпват в пламенен патриотизъм на своята Родина. Заедно с това те винаги са разглеждали дейността на болшевишката партия и цялата борба на работническата класа на нашата страна, като цяло, като частица от общо, интернационално дело на световния пролетариат, като частица от борбата с общия враг — световния капитализъм.

"…Интересите и задачите на пролетариата в СССР— говори другаря Сталин— се преплитат и свързват с интересите и задачите на революционното движение във всички страни и обратно, задачите на революционния пролетариат във всички страни е неразривно свързан със задачите и успехите на пролетариата в СССР на фронта на социалистическото строителство.

Затова да се противопоставят "националните" задачи на пролетариата на една или друга страна задачи на интернационализма — значи да се допуска дълбока грешка в политиката…

Затова утверждаването на единство и неразделност на интересите и задачите на пролетариата в една страна с интересите и задачите на пролетариата във всички страни се явява верен път към победата на революционното движение на пролетариата във всички страни"[5].

Ленин и Сталин нееднократно са подчертавали, че извършената в нашата страна Велика Октомврийска социалистическа революция се явява не самоцел, а средство и помощ за развитие и победа на революциите във всички страни. Те са възпитавали сред трудещите се в СССР високо съзнание на техните интернационални задължения, интернационален дълг пред трудещите се капиталистически страни, изнемогващи под гнета на империалистите. Великите вождове на пролетариата нееднократно са указвали, че осъществяването на социалистическото строителство в нашата страна, неуклонното укрепване на социалистическата държава се явява не толкова огромно патриотическо дело на трудещите се в СССР, но и дело със световно-историческо значение.

"…Да строиш социализъм в СССР— говорил другаря Сталин — това означава да извършваш общо дело на пролетариите от всички страни, това означава да ковеш победата над капитала не само в СССР, но и във всички капиталистически страни, или революцията в СССР е част от световната революция, нейно начало и база за нейното разгръщане"[6].

Другарят Сталин учи, че последователния и до край революционен интернационализъм на болшевишката партия и нейния пламенен патриотизъм се явяват образец за работническата класа във всички страни.

В партията на болшевиките комунистите от всички страни се учат за великото служене на делото на комунизма, делото на трудещите се. Те се учат да съчетават в своята дейност борбата за национални и интернационални интереси на пролетариата, да укрепват единия комунистически фронт в света, да консолидират международния антиимпериалистически лагер. Те непрекъснато разширяват и задълбочават своите връзки с партията на Ленин — Сталин, внимателно изучават и използват нейния богат опит на революционна борба и социалистическо строителство.

На какво се основава дълбокото, органично съчетание на пролетарския интернационализъм с патриотизма? Основава се на единство на интернационалните и национални задачи на работническата класа на всяка страна.

Една от важните интернационални задачи на световния пролетариат, както е известно се състои в сваляне господството на капитала в целия свят, но тази задача може да бъде решена само в процеса на борба на работническата класа на всяка отделна страна преди всичко срещу "своите", национални буржоазии. В съвременни условия интернационалната задача на работническата класа във всички страни се състои преди всичко в борба за мир, против подклаждането на нова световна война, в световна консолидация на международната пролетарска солидарност, в сплотеност на силите на пролетариата на целия свят около СССР, в борбата за всестранна и световна поддръжка на Съветския Съюз, или Съветския Съюз, възглавяващ демократическия, антиимпериалистически лагер— това е база на световната революции и отпора на мира в целия свят.

Другарят Сталин говори, че да се противопоставят националните задачи на пролетариата на една или друга страна на интернационални задачи— значи да се допусне груба грешка в политиката. Пролетарският интернационализъм изисква не пренебрегване към националните интереси на своите страни, а обратното, борба за удовлетворение на нейните автентични национални интереси.

Не e случаен този факт, че знамето на борбите за национална независимост във всички страни в света е взел в своите ръце работническия клас под ръководството на комунистическите партий. В съвременните условия борбата за национална независимост, за държавен суверенитет на своите страни — това е борба за мир, против империалистическата експанзия, против управляващите кръгове на САЩ, стремящи се към осъществяване на автентичните цели — установяване на световно господство. Следователно, борбата за национална независимост, против буржоазията, предаваща националните интереси на своите страни, за коренните национални интереси на своите родини е дълбоко интернационална задача на пролетариата. Това е автентично национална, автентично патриотическа задача. В борбата за национална независимост органически се съчетават, интернационални и национални задачи на работническата класа.

Характеристиката на пролетарския интернационализъм ще бъде непълен, ако не се отчита още едно важно положение. То се състои в това, че пролетарския интернационализъм изисква единство от действия, обединение на всички сили на работническата класа за борба против неговия общ враг — световния капитализъм.

Това важно положение на пролетарския интернационализъм следва да се подчертае днес с особенна сила. Другарят Сталин говори, че в съвременните условия изолирана пролетарска революция вече няма и не може да има. Това е извънредно дълбоко и важно сталинско положение говори за това, че в съвременните условия пролетарската революция и автентично демократическо движение във всяка страна може да победи, само опирайки се на поддръжка на Съветския Съюз, опирайки се на помощта на пролетарийте от всички страни. Затова главна интернационална задача на работническата класа и трудещите се от целия свят се състои в укрепване дружбата със СССР, във всестранна поддръжка на Съветския Съюз.

Другарят Сталин през 1928 година говори:

"Несъмнено е също така, че не само революцията в СССР е и осъществява своите задължения по отношение на пролетариите от всички страни, но и пролетариите от всички страни имат някои доволно сериозни задължения по отношение на пролетарската диктатура в СССР. Тези задължения се състоят в поддържане на пролетариата на СССР в неговата борба с вътрешните и външни врагове, във войната против войните, насочени към удушаване на пролетарската диктатура в СССР, в проповядване на пряк преход на армийте на империализма на страната на пролетарската диктатура в СССР в случай на нападение на СССР"[7].

Това гениално изказване на другаря Сталин се явява ръководещо положение за всички комунистически и работнически партий. Това значение е особено велико в съвременните условия. Комунистическите партии в капиталистическите страни, поддържани от всички напредничави хора в света заявяват че техните народи никога няма да воюват против Съветския Съюз и че в случай, ако Съветската Армия с цел преследване на враг се окаже на територия на тези страни, то задачата на работниците и всички трудещи се ще се състои в поддържане на Съветската Армия.

Животът и дейността на страните с народна демокрация ярко свидетелстват за това, че в съвременните условия не може да има изолирани революции, че автентичната народна революция може да победи, само опирайки се на Съветския Съюз. Всички успехи и достижения на трудещите се в страните с народна демокрация както на пътя за завоюване на властта, така и на пътя на строителството на социализма са нямали да бъдат, ако не е съществувал Съветския Съюз, без активната помощ и поддръжка от страна на Съветската държава. Съветският Съюз се явява главна опора и главен гарант за национална независимост и безопасност на страните с народна демокрация. Съветският Съюз пази страните с народна демокрация от империалистическа интервенция, избавил ги е от политическа изолация и икономическа блокада.

Отношението към СССР се явява в съвременните условия главен критерий на пролетарски интернационализъм, главен критерии на автентична интернационалност на едни или други партий, обществени организаций и техните деятели. В наши дни с особена сила звучат проникновените слова на другаря Сталин, казани още през 1927 година. Другарят Сталин е говорил тогава:

"Интернационалист е този, който без уговорки, без колебания, без условия е готов да защитава СССР, защото СССР е база на световното революционно движение, а да защитаваш да движиш напред това революционно движение е невъзможно, не защитавайки СССР. Или който мисли че защитава световното революционно движение и е против СССР, той отива против революцията и задължително се скрива в лагера на враговете на революцията.

Два лагера са се създали сега пред лицето на опасността от война и във връзка с това двете позиции: позицията на безусловна защита на СССР и позицията на борба против СССР. Тук трябва да се избира, не може да има трета позиция"[8].

Тези гениални слова казани от другаря Сталин на 1 август 1927 година, но с каква сила, колко актуално и остро звучат те днес!

В светът на гениалния сталински критерии на интернационализма в нашите дни става особено ясна важността на борбата с националистическите уклони в комунистическите и работнически партии. Както е известно, националистическия уклон в една или друга разновидност, с тези или други оттенъци има място във всички комунистически и работнически партии в страните с народна демокрация.

Националистите се опитват да откъснат страните с народна демокрация от СССР, да ги раздели и противопостави едни на други. При товa сe пуска в ход лъжлива вражеска теорийка, че страните с народна демокрация могат да строят социализъм и да съхранят своята независимост без опората на Съветския Съюз, без съхранение и консолидация на единния комунистически фронт. Националистите се опитват да развалят дружествените отношения със Съветския Съюз, стремейки се да изолират страните с народна демокрация. Но антинародната дейност на националистите е била разобличена. Овладявайки ленинско-сталинските идеи на пролетарския интернационализъм, неуклонно се повишава своята политическа бдителност, усвоява се опитът на борбата на болшевишката партия с враговете на ленинизма, коммунистическите и работнически партии разгромяват империалистическата агентура в своите редици, като още повече ги сплотяват. Комунистическите и работнически партии отдават на себе си пълен отчет за това, че само в нерушима дружба със Съветския Съюз, само в нерушим съюз с ниго се заключава главната гаранция на победата на социализма за всички страни, отиващи към социализъм или готови да тръгнат по пътя на движение към социализма.

Въоръжени с великите ленинско-сталински идеи на пролетарския интернационализъм, комунистическите и работнически партии под ръководството на ВКП(б) разоблачили фашистско-гестаповската банда на Тито в Югославии. Великото единодушие, с което е била осъдена тази клика от предатели, свидетелства за несъкрушимата устойчивост на единния комунистически фронт.

Важно условие на възпитание на масите в дух на пролетарски интернационализъм се явява разобличаването на съвременния буржоазен космополитизъма, като една от най-вредните разновидности на буржоазната идеология.

Какво представлява съвременния буржоазен космополитизъм, в какво се заключава неговото безразумно, но вредно съдържание, какви са неговите класови корени?

Съвременният буржоазен космополитизъм се изразява преди всичко в бясна безсрамна пропаганда на национален нихилизъм. Космополитизмът призовава да се отделят всички атрибути на национлния суверенитет. Те обявяват за устарели, излезли от мода такива понятия, като национална независимост, държавен суверенитет, патриотизъм и т. н. Космополитизмът призовава един път завинаги да се завърши с независимостта, суверененитета на държавите, а най- същественото-самостоятелността, суверенитета на държавите го обявява за архаична изживелица. Всякa борба за свобода и национална независимост, всяка проява на истински патриотизъм космополитизма го обявява за национален предрассъдък, национален егоизъм. Под флага на борба с националния егоизъм се проповядва оголен национален нихилизъм.

Националният нихилизъм е форма на проява на антипатриотична идеология на буржоазния космополитизъм, пренебрежение към националната гордост и националното достойнство на народите.

Другарят Сталин казва: "Националният нихилизъм само вреди на делото на социализма, играейки на ръката на буржоазните националисти"[9].

Другарят Сталин решително е против тези, които предполагат, че "трябва да се борят с национализма, заедно с тези изхвърлят зад борда всичко национално"[10]. Националният нихилизъм в нашите условия е избрана от без корени космополитна форма на борба против съветския патриотизъм, против съветската националност по форма, социалистическа по съдържание култура, е проява на сервилност пред буржоазната култура. При това националния нихилизъм по отношение към великия руски народ и други народи на нашата страна и съчетавайки се с безродните космополити на буржоазния национализъм се явяват обратна страна на космополитическата идеология на империалистическата буржоазия.

Буржоазният космополитизъм и буржоазния национализъм не са антиподи, не са разнородни явления, а явления дълбоко родственни, представляващи съставни части на буржоазната идеология. И буржоазният космополитизъм и буржоазния национализъм са чужди на интересите на трудещите се. Те са създадени от експлоататорите и служат на техните цели. Напълно естествено, е че космополитическите ренегати, действащи на отделни участъци от нашата идеологическа работа са се оказали носители и разносвачи на чужди на съветското общество идеи.

Съветският народ под ръководството на болшевишката партия е разгромил буржоазно-космополитическите ренегати. Воинстващата непримиримост на съветския народ към буржоазния космополитизъм, политическата бдителност, проявяващи се от трудещите се в СССР на фронта на строителството на комунизма, свидетелства за високо ниво на социалистическа съзнателност на съветските хора, за тяхната преданост към социалистическата Родина, болшевишката партия, великия Сталин.

Съветският патриотизъм, проникнат от дълбок интернационализъм,— силно оръжие в борбата против буржоазния космополитизъм и други прояви на буржоазна идеология.

Обхващайки всички националности, идеолозите на съвременния буржоазен космополитизъм призовават към създаване на "световно гражданство", към образуване на "световна свръхдържава", "световно правителство". Вижда, се че създаването на тази пресловута "световна свръхдържава" се извършва под егидата на империалистите от Съединените Анерикански Щати.

Налудничавите изкавания на идеолозите и политиците на американския империализъм са характерни с това, че те виждат пряка, неразривна връзка между пропагандата на съвременния буржоазен космополитизъм и политиката на разпалване на нова световна война. Те показват, че буржоазния космополитизъм е едно от оръдията за осъществяване на американо-английския империализъм- идеологическа подготовка за нова световна война.

Съвременният космополитизъм призовава към създаване на наддържавни "общности" от хора и ратува на думи за образуване на всеобщи икономически и политически "съдружества", но това не отрича този безпорен факт, че космополитизма, се захранва от автентични завладяващи американо-английски планове за световно господство, че това е само маскировка, обратната страна на бесен буржоазен национализъм и расизъм на американо-английските империалисти. Космополитизмът и национализма — това не са противоположности, а само разновидности — две страни на съвременната разбойническа буржоазно-националистическа идеология. Космополитизмът винаги е бил и си остава прикритие, своего рода идеологически камуфлаж на национализма.

Обхващайки националните култури, ратувайки за единна "световна култура", единна "световна наука", американските империалистически идеолози ма космополитизма не престават да твърдят, че всички те трябва да се ръководят от една наука и култура -тази на САЩ.

Отнасяйки се с пренебрежение към въпроса за приоритета в науката, когато този приоритет принадлежи на други и особено на славянскиите народи, американските буржоазни деятели в областта на идеологията не престават нагло да присвояват за себе си чужди открития и изобретения. Те правят какво ли не за да докажат, че в развитието на световната култура палмата на първенството принадлежи само на англосаксонците.

Чрез създаването на "световна държава", американските идеолози на космополитизма непрестанно твърдят, че тази свръхдържава може да бъде създадена само под егидата на империалистите от САЩ, че ролята на "световен ръководител" може да принадлежи само на Съединените Американски Щати.

Стремейки се да докажат превъзходство на англо-саксонската раса пред, всички други нации, американските идеолози на космополитизма утвърждават, че на света има "безцветни" народи и народи "висш тип", към които трябва да принадлежи "ръководството на света". Разбира, се че от гледна точка на американските неорасисти, към тези народи се отнасят на първо място американците.

Следователно, идеолозите на буржоазния космополитизъм, проповядвайки идеята за "световна държава", считат, че тази "световна държава" трябва да бъде Съединените Американски Щати. Тези империалистически идеолози са за "световна нация", но тази световна нация трябва да бъдат, по тяхно мнение, англосаксите. Те са за "световна култура", но тази световна култура може да се строи само от Съединените Американски Щати.

Американските идеолози на космополитизма, отричайки и задрасквайки всичко национално, се стремят към поробване на всички наций от империалистите в САЩ.

Съвременният буржоазен космополитизъм се сблъсква по този начин с крайния национализъм, или с расизма, и неминуемо води към него, явявайки се прикритие, своего рода идеологическа маскировка на американо-английския буржоазен национализъм.

В основата на съвременния буржоазен космополитизъм лежат своекористните империалистически интереси на капиталистическите монополи, лежи войнстващия американо-английски буржуазен национализъм.

Ще бъде груба грешка да се разглежда космополитизма, като плод теоретическо недомислие на буржоазните идеолози. Идеологията на космополитизма има свои класови корени. Тя служи на класовите интереси на империалистическата буржоазия.

В една от своите ранни работи, в "Немска идеология", Маркс и Енгелс подчертавали, че "свободната конкуренция и световната търговия са породили лицемерния буржоазен космополитизъм"[11].

Вредоносната идеология на космополитизма се явява за буржоазия и нейната агентура удобно идеологическо средство за оправдание на всякакъв род антипатриотични действия, национална измяна и политическо двуличие.

Маркс указвал, че "патриотизма на буржоазията… се е изродило в чиста преструвка докато нейната финансова, търговска и промишлена деятелност придобила космополитически характер"[12].