Разкрива източника на несъкрушима духовна сила на съветските хора, техния трудов героизъм, така ярко проявено в годините на Великата Отечествена война, другаря Сталин говори:
"Трудовите подвизи на съветските хора в тила, както и подвизи на нашите воини на фронта, имат свой източник -горещия и животворен съветски патриотизъм"[22].
В това изключително дълбоко положение другаря Сталин разкрил това велико, наистина неоценимо значение, както в жиота на нашето общество, в живота и дейността на всички съветски хора- пламенния, животворен съветски патриотизъм.
Съветският патриотизъм, широко се разгърна в нашата страна в резултат на победата на социализма, възпитанието на съветските хора от партията на Ленин — Сталин, станал могъща движеща сила на развитие на съветското общество. Сплотява всички нации и народности в нашата страна в единно братско семейство, води до преданност на съветските хора в своята социалистическа Родина.
Съветският патриотизъм служи на хората в нашата страна за стимулиране към беззаветен труд и героическо деяние за слава на социалистическа Родина, в името на победата на комунизма. Ярко изразяване на съветския патриотизъм се явява благотворното чувство на съветската национална гордост, съзнание на неизмеримо превъзходство на съветското общество и социалистическата култура над буржоазното общество и неговата култура.
Чувството на съветско национално достойнство, съветския патриотизъм се явява надеждна идея- бариера за многочислените опити на международната реакция да внуши на съветските хора нископоклонство и угодничество пред капиталистическия Запад.
Светският патриотизъм, като чувство на дълбока преданост на народните маси към своята социалистическа Родина, съветския обществен и държавен строй, е качествено ново явление. Съветският патриотизъм представлява най- драгоценен резултат от този коренен преврат в съзнанието на хората, които извършиха победата на Великата Октомврийска социалистическа революция в нашата Страна.
Новите обществени отношения, възникнали с завоюването на трудящите се в нашата страна на социалистическо Отечество са породили и ново отношение на народните маси към Родината и държавата. Изразител на тези нови отношения и се явява съветския патриотизъм, съставляващ най-дълбока и ярка черта на новия духовен облик на съветските хора.
"Следва да се признае— говорил В. М. Молотов— че важно завоевание на нашата революция се явява новия духовен облик и идейния ръст на хората, като съветски патриоти"[23].
Съветският патриотизъм се укрепва и побеждава в хода на героичната борба на болшевишката партия и съветския народ за укрепване на социалистическото Отечество, за построяването на социализма.
През цялата история на Съветската държава партията на болшевиките възпитавала трудещите се маси в нашата страна в дух на съветски патриотизъм.
Още преди Великата Октомврийска социалистическа революция другаря Сталин, разобличил меншевистско-троцкистските измислици, говорейки:
"Не е изключена възможността, че именно Русия се явява страна, полагаща пътя към социализма… Трябва да се свикне с отживялото представяне на това, че само Европа може да покаже на нас пътя"[24].
Преизпълнените с пламенен революционен патриотизъм пророчески слова на другаря Сталин са дали в редиците на болшевишката партия, работническата класа и всички трудещи се в Русия твърда уверенност в своите сили, във възможностите на социалистическото развитие на нашата страна.
В началото на 1918 година В. И. Ленин говори: "Руският народ е извършил гигантска крачка — скок от царизма към Съветите"[25]. Свалянето на господството на експлоататорската класа и установяването на съветска власт означавали, че трудещите се маси в нашата страна благодарение на героичната борба на болшевишката партия са заслужили своето, социалистическое Отечество.
Партията на Ленин — Сталин водила безпощадна борба против всички врагове на социалистическата Родина. Болшевишката партия е дала решителен отпор на така наречените "леви комунисти", участници в контрареволюционния заговор на троцкисто-бухаринците.
"Странно и чудовищно",— така нарекъл Ленин тези гнусни провокатори и изменничевото заявление на бухаринците. Страстно и гневно разоблачил Ленин този позорен акт на предателство и измяна. Отбелязвайки антисъветската, антипатриотичната лъжа на "левите комунисти", Ленин свалил от тях лъжливата маска на интернационализма и показал, че действителния и фалшив интернационализъм в условия на победа на пролетариата в една страна се състои в световна защита на социалистическото Отечество.
Една от любимите форми на вредителско-диверсионната дейност на троцкистско-бухаринската банда е била неспирната клевета на съветския народ и неговите социалистически достижения, оголената проповед нископоклоничество пред капиталистическия Запад. Троцкистите и бухаринците обливали с мръсна вода руския народ. Пълзейки пред капиталистическия Запад, те се стремили да убият в съветския народ вярата в победата на социализма, да внуши в него мисъл, че те не са в състояние със собственни сили да преодолеят технико-икономическата изастаналост на страната.
Разобличавайки троцкистско-бухаринската банда на враговете на народа, другаря Сталин говорил, че това са били "шпиони, убийци и вредители, проникнaти oт робски чувства на нископоклонство пред всеки чужденец и готов да отиде към него в шпионска услуга— хора, не разбиращи, че последния съветски гражданин, свободен от веригите на капитала, стои с глава над всеки чуждестранен високопоставен бюрократ, влачещ на плещите си капиталистическото робство"[28].
В борба с всички врагове на социалистическата Родина — с троцкисти, бухаринци, буржоазни националисти — Ленин и Сталин показали, че у пролетариата, защитаващ социалистическото Отечество, няма и не може да има никакво противоречие и разлики между него и преданните служещи на социалистическата Родина и неговите интернационални задачи.
Съветският патриотизъм е неотделим от пролетарския интернационализъм, органически свързан с ниго. Toй органически съчетава в себе си националните традиции на народите с жизнените интереси на всички трудещи се в СССР.
"Силата на съветския патриотизъм се състои в това— говори другаря Сталин — че той има за своя основа не расови или националистически предрасъдъци, а дълбока преданост и вярност на народа към своята Съветска Родина, братско съдружество на трудещите се от всички наций на нашата страна. В съветският патриотизъм хармонически се съчетават националните традиции на народите и общите жизнени интереси на всички трудещи се в Съветския Съюз. Съветският патриотизъм не разделя, а обратно, сплотява всички нации и народности на нашата страна в единно братско семейство.
Съветският патриотизъм се явява пълна противоположност на буржоазния лъжепатриотизъм, от начало до край проникнат от духа на национализма и шовинизма, чужди на народните маси.
Съветският патриотизъм — могъща преграда против буржоазния космополитизъм. Партията на болшевиките непрекъснато възпитава и въсзпитава съветските хора в дух на гореща любов към своята Родина и ненавист к нейния враг.
Партията на Ленин—Сталин е разобличила антипатриотичната, буржоазно-космополитическа същност на нископоклоничеството пред капиталистическия Запад, показала е че раболепието пред чуждото неминуемо води до национална измяна, към предателство на интересите на съветския народ и социалистическото Отечество. Разобличаването на антипатриотическите групи от безродни космополити, борбата против идеологията на буржоазния космополитизъм е ярко изразена грижа на болшевишката партия за възпитанието на трудещите се маси в нашата страна в духа на животворния съветски патриотизъм.
Решенията и указанията на ЦК ВКП(б) по идеологическите въпроси са нанесли съкрушителен удар по проявата на буржоазна идеология и мобилизирали партията и всички работници на идеологическия фронт на неустана борба против буржоазните влияния, на борба за укрепване на болшевишката партийност, воинстващия, боеви съветско-патриотически дух. Тези решения и указания на ЦК ВКП(б), както отбелязва Г. М. Маленков, имат своята цел "да засилят… партийността на съветската наука, литература и изкуство и да издигнат на ново, по-високо ниво всички средства на нашата социалистическа култура: печат, пропаганда, наука, литература, изкуство"[30].
Решенията и указанията на ЦК ВКП(б) по идеологическите въпроси се явяват боева програма на партията и ръководството на трудещите се маси за по-нататъшно развитие на съветския патриотизъм и дружба на народите на СССР, в заздравяване на морално-политическото единство на съветското общество. Те вдъхновяват работниците на идеологическия фронт на нови успехи в развитието на съветската наука и култура, в създаването на духовно изобилие на нашия народ.
Источник:
Ф.Чернов «Пролетарский интернационализм и буржуазный космополитизм», Издательство «Правда», Москва, 1951 г. pdf
[1] К. Маркс и Ф. Энгельс. Соч., т. XV. стр. 223.
[2] Речь товарища И. В. Сталина на обеде в честь Финляндской Правительственной Делегации 7 апреля 1948 года. «Правда» от 13 апреля 1948 года.
[3] В. И, Ленин. Соч., т. 20, стр. 215—216. Изд. 4-е.
[4] Совещание деятелей советской музыки в ЦК ВКП(б), стр. 140. Изд. «Правда». 1948.
[5] И. В. Сталин. Соч., т. 9, стр. 28.
[6] Там же.
[7] И. В. Сталин. Соч., т. 11, стр. 152.
[8] И. В. Сталин. Соч., т. 10, стр. 51.
[9] И. В. Сталин. Соч., т. 4, стр. 91.
[10] И. В. Сталин. Соч., т. 5, стр. 311.
[11] К. Маркс и Ф. Энгельс. Соч., т. IV, стр. 139.
[12] Архив Маркса и Энгельса, т. Ill (VIII), стр. 355. Партиздат. 1934.
[13] В. И. Ленин. Соч., т. 21, стр. 371—372.
[14] В. И. Ленин. Соч., т. 23, стр. 24.
[15] А. Жданов. О международном положении. Информационное совещание представителей некоторых компартий в Польше в конце сентября 1947 года, стр. 34. Госполитиздат. 1948.
[16] А. Жданов. О международном положении. Информационное совещание представителей некоторых компартий в Польше в конце сентября 1947 года, стр. 34—35.
[17] В. И. Ленин. Соч., т 27, стр. 330.
[18] И. Сталин. Вопросы ленинизма, стр. 466. Изд. 11-е.
[19] Г. Маленков. О деятельности Центрального Комитета Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков). Информационное совещание представителей некоторых компартий в Польше в конце сентября 1947 года, стр. 146.
[20] В. М. Молотов. 31-ая годовщина Великой Октябрьской социали¬стической революции, стр. 19. Госполитиздат. 1948.
[21] Г. Маленков. О деятельности Центрального Комитета Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков). Информационное совещание представителей некоторых компартий в Польше в конце сентября 1947 года. стр. 148.
[22] И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, стр. 160. Госполитиздат. 1947.
[23] В. М. Молотов. Тридцатилетие Великой Октябрьской социалистической революции, стр. 27. Госполитиздат. 1947.
[24] И. В. Сталин. Соч., т. 3, стр. 186, 187.
[25] В. И. Ленин. Соч., т. 26, стр. 397.
[26] В. И. Лен и н. Соч., т. 27, стр, 42.
[27] В. И. Ленин. Соч., т. 27, стр. 299.
[28] И. Сталин Вопросы ленинизма, стр. 590.
[29] И. Сталин. О Великой Отечественной войне Советского Союза, стр. 160—161.
[30] Г. Маленков. О деятельности Центрального Комитета Всесоюзной Коммунистической партии (большевиков). Информационное совещание представителей некоторых компартий в Польше в конце сен¬тября 1947 года, стр. 148.
