Такa eдни или други форми на социални отношения, по Мак- Дугал, определят не условията на материалния живот на обществото, а пеедаващото се по наследство от поколение на поколение инстинктивно влечение. Тук ние виждаме непосредствена връзка на "дълбоката" психология с реакционната вайсманизъм-морганизъм.
Фалшифицирайки истинските причини за войните, Мак-Дугал ги разглежда като различна проява на инстинкта войнственост. Инстинктът войнственост, говори той, играе изключителна роля в еволюцията на обществата; в наши дни той действа по силно, от когато и да било.
Според Мак-Дугал излиза, че съвременните империалистически войни са породени не от борбата на монополистическия капитал за световно господство, а от вековен инстинкт, който някога е побуждал животното в човека, впил се с нокти или зъби.
В страх от неминуема гибел капитализма и неговата идеология се опитват с извращение да изобразят реалния исторически процес, да пренесат в дълбочина биологическия индивид всичко това, което в действителност е свойственно на определена социално-икономическа формация, да увековечи капиталистическата експлоатация, войните и неравенството, насилието и произвола, да припише уродливостта на буржоазния строй на "човешката природа".
Другите направления на "дълбоката" психология по принцип не се отличават от "хармичната" психология на Мак-Дугал. Между тях има само някои различия в списъка на тези инстинкти, които би трябвало да направляват човешкото поведение.
У едните числото на тези инстинкти достига няколко стотин, а у другите се свеждат до едно или две. Сред разновидностите на "дълбоката" психологии следва да се спомене психоанализата на Фройд, дълбоко пуснала своите отровни корени в съзнанието на интеллигенцията в капиталистическите страни. Фройдизмът — това е една от най-омерзителните прояви на корумпираната буржоазна култура.
Като основна инстинктивна сила Фройд първоначално издигнал половото влечение. Всякакъв живот на хората, както индивидуален, така и обществен се свежда по Фройд до борба между "немощното съзнание" и непобедимия полов инстинкт— властелин на всички действия на човека, едва ли не с момента на неговото рождение.
Задачата на фройдизма, както ние виждаме също се свежда до това, да се намали ролята на съзнанието и да се отвлече човека от социалните проблеми, издигайки на преден план проблема на пола.
В съответствие с основната установка на съвременната буржоазна психология на обяснение на историята на социалните отношения особеностите на индивидуалната психика се свеждат до биологическия потенциал на организма, фройдизма се опитва да адаптира под своята пансексуалистическа схема всички прояви на човешка култура — от първобитния тотемизъм до архитектурните стилове.
Отражавайки загубата на съвременната буржоазия на човешки облик, фройдизма въвел патологически аморализъм във всеобщия закон.
Не е трудно да се установят идейните източници на фоейдизма и прикачените към него направления.
Борбата против разума, против съзнанието като психическа дейност на човека, принципно се отличава от инстинктивната (в широк смисъл) психика на животните е била започнала от философстващите агенти на немската буржоазия през втората половина на миналия век. Тази борба поставила за цел възпитание на нагли авантюристи на германския империализъм, не обременени от съзнание и съвест. Издигнатото от Ницше положение за това, че съзнанието е манифестация на безсъзнателни импулси и сили е легнало в основата на "дълбоката" психология, като цяло, и на фройдизма в частност. "Дълбочинната" психология (Фройд и др.), не без основание забелязва един американски психолог, много научил от Фридрих Ницше.
Считайки първоначално, че фонда на безсъзнателното се състои от сексуално влечение, Фройд в последствие под влияние на известния мракобес неодарвинист Вайсман стига до мисълта, че важен двигател на поведението се явява… стремежа към смърт, към безжизнено състояние на неорганичната материя. Този стремеж, говори той, е свойствен на зародилата се плазма и ако живота въпреки това се развива, то причината следва да се търси във въздействието на външни дразнители, сдържащи волята на организма към смърт. Такъв ирационален стремеж към изчезване към небитието се явява според Фройд, причина за войните и социалните сътресения.
В бъдеще ярък симптом на загниване на съвременната буржоазна култура, през песимистическото учение на Фройд се отразява маразма на буржоазната личност, опитваща се да издигне собствената обреченост за природен закон, но заедно с това фройдизма изпълнява и определено идеологическо задание.
Фройдистското "обяснение" за произхода на войните — това е още една версия отдавна разгромена от марксистката теория за вечност на войните. Като основна сила за искане да се воюва, фройдистите изобразяват сляпата биологическа потребност от самоунищтожение, заложена може би в самата природа на организма.
Фройдизмът от една страна, маскира действителните причини за кръвопролитните конфликти, пораждани днес от бъркащата се в световните пазари империалистическа олигархия, а от друга — извращава действителната цел на освободителните войни на поробените народи, сражаващи се въпреки господата фройдисти, за утвърждаване на живота и техния разцвет.
Оказва се на корумпираното влияние на умовете на хората, живеещи в капиталистическото общество, фройдизма внушава, че борбата на народите за демокрация и социализъм е безмислена, защото единственната цел на живота — отрицание на живота, отрицание на активна дейност, явяващ се съгласно това лъжеучение, противоестествен.
Сред фройдистите и до днес не прекъсва спора относно характера на тези безсъзнателни сили, които движат индивидума и обществото. В тази врява се родили нови "пророци" на "дълбоката" психология, изразяващи се в изобретения на модни психологически системи, претендиращи на независимост от Фройд, а в действителност прокарвайки залежали фройдистски идейки.
Например, "индивидуалната психология" на Алфред Адлер, заклет психолог на австро-марксизма, утвърждава, че подсъзнателен психически двигател се явява чувството за непълноценност и воля към властта, или "аналитическата психология" на Юнг, предпочитаща да обозначи безсъзнателното "тайнственно" слово "либидо", до признание на товао "либидо" — "психическа космическа енергия".
Ако за буржоазния светоглед, като цяло е характерна антинаучна представа за това, че съзнание, разум, идеи, мнения уж безразделно правят света, че обществения живот, общественото битие определя идеи, духовен обществен живот, то в периода на империализма това представление за определящата роля на духа придобива специфичен оттенък във връзка с този страх, който изпитва империалистическата буржоазия и нейните дипломирани чиновници пред растящото съзнание на трудещите се маси.
Духовният живот на обществото, както преди се разглежда от буржоазните психолози, като определяща причина за неговия материален живот, но днес на преден план се издигат безсъзнателни, ирационални сили, продукция на връзки с расистски установки на идеолозите в съвременната буржоазия от биологическите особенности на расите.
Характерен пример може да служи издигнатата от Юнг лъженаучна концепция за "колективното безсъзнателно".
Цялата човешка дейност, утвърждава Юнг, е в крайна сметка производно от колективното или расово безсъзнателно. Това "расово безсъзнателно" се корени в самия организъм, в неговата тъкан и кръв и се предава по наследство от поколение на поколение. Структурата на мозъка, установена у дадена раса в зората на нейната история, е дошла уж неизменна през безчисленото количество поколения и предопределя способите на действия и способи на мислене на съвремените хора. "Архетипът" на мислене, възникнал още в първобитните общества, лежи в основата на съвременното научно познание, утвърждава Юнг, а цялата история на човешката култура, техника, промишленост е символична модификация и обективизация на расовото безсъзнателно.
Друга потомка на фройдизма явяваща се входяща днес, като мода на Запад е "психодрамата". Напълно наследила всичките и пороци, "психодрамата" се отличава от обикновения фройдизъм някои новости в методиката на изучаване на психиката на човека и въздействието на него. Докато голяма част от фройдистите ползват т. н. клиническа беседа, тест на свободни асоциации и т. н., изобретателите на "психодрамата" са измислили театър, сцена, действието на които в определена ситуация, в течение на много кратък срок, субекта по техния замисъл, трябва да разкрие своите подлинни влечения. Във Виена — родината на фройдизма — психиатъра Морено открил първия театър на "психодрамата", след което това направление се развило в САЩ, където придобило за последните няколко години значителна популярност, като метод на "лечение" на психически заболявания.
Не трябва да се мисли, че "психодрамата" се използва от буржоазни психолози, като терапевтично средство за лечение на душевноболни.
Адептите на "психодрамата" не само разчитат на това, че по такъв път им се удава да извадят особеностите на характерологическия склад на човека, на неговия вътрешен подтик и т. н.
Програмата на проповедниците на "психодрамата" е значително широка. С разкаяние те са принудени да признаят, че положението на простия човек в съвременното капиталистическо общество е крайно неблагополучно. Неувереността в утрешния ден, загубените надежди, социалната несправедливост, материалната необеспеченост — всичко това води личността до състояние на пределна неудовлетвореност. Натрупаните огромни "резервоари" недоволство, неизбежно водят до социални конфликти. От това привържениците на "психодрамата" въобще не правят извод за необходимостта от преобразуване на съществуващия общественоикономически строй за да се унищожат материалните условия, пораждащи бедствията на народните маси. Напротив, основна задача те виждат в това, да се намерят рецепти за спасение на съществуващите общественни отношения.
Именно, като такава рецепта и се предлага психодраматическия спектакъл. Участвайки в нея, личността, както предполагат неофройдистите, очистена от недоволството, от "агресивните" намерения и т. н., се връща умиротворена към изпълнението на своите задължения. Такова "очистване" трябва, по замисъла на Морено, да доведе до установяване на приятелски отношения между различни социални групи, до ликвидация на антагонизма между класите и др. Иначе говорейки, недоволството от автентичния живот трябва да бъде пренесено в театъра на "психодрамата" за да се превърне от реално в условно сценическо действие, и така да се разредят тези самите опасни за съществуването на социалния порядък сили.
Смегчаване на класовите противоречия, примирение на експлоатирьните с експлоататорите — такава е целта, която е била изобретена в "психодрамата". Разпространение на подобни методи на въздействие на масите—още едно свидетелство не само на деградация на съвременната буржоазна психология, но и до какви трикове прибягва тя за да се подмаже на своите стопани при изпълнение на възложените и социални задачи.
"Дълбоката" психология (Мак-Дугал, Фройд и др.) издигнала на преден план проблема с мотива на поведение, слабо разработен в пропитата с феноменализъм буржоазна психология на XIX век.
Чуждестранните историографи се опитват да докажат, че повишения интерес към мотивацията е бил предизвикан можи би от това, че Фройд и другите са се сблъскали с някои специфични явления от душевния живот (истерия, невроза и др.), подсказващи мисли за важната роля на мотивите.
Подобни обяснения са толкова лъжливи и антинаучни, както и цялата нтерпретация на т. н. "криза" на психологията. За действителните причини на акцентрираните проблемни мотиви неволно говори Мак-Дугал в своята критика на интелек- туалистическата психология. Тя е лоша, казва той, защото не може да бъде положена в основа на общественните науки.
Социологът, историка, икономиста, юриста в капиталистическото общество го интересува не човека сам по себе си, с неговите мисли, чувства, стремежи, с цялото богатство на човешката психика, а само мотиви на човешко поведение, т. е. това, което подтиква например хората да се подчиняват на съществуващия спосо на управление или напротив- да се бунтува против него, затова и отиват на война, устройват стачки и т. н.
Съществуващата психология, утвърждава Мак-Дугал и други, е безпомощна, не е по силите и да предостави на социолозите някакво удовлетворително обяснение на мотивация. Превръщенето на въпроса за мотивите в централната тема на психологията се явило от друга страна, следствие на определена идеологическа установка — психологизиране на явленията от обществения живот, подменяйки обществено-икономическите закономерности с психологически. Под предлог на разработка на проблеми на мотиви в противовес на марксическото учение за общественото битие, определящо общественното и индивидуално съзнание, се издига лъжлива психологизирана социология, призвана да отстоява в угода на своите стопани лудата идея за господство на подсъзнателните инстинкти, определящи може би хода на обществено-историческия процес. В основата на тази теория лежи съвършено порочната мисъл за това, че причините за възникване на тези или други общественни учреждения, права, морал, религии, класова борба трябва да се търсят не в условията на материалния живот на обществата, не в способа на производство, а в подсъзнателните инстинкти на индивидите.
Марксизмът разобличава научната несъстоятелност на феноменализма и интелектуализма в буржоазната идеалистическа психология, показвайки, че в своята трактовка на дейност тя обяснява един психически феномен с друг психически феномен, не излизайки от порочния кръг на иманентна духовна причинност, между това, как в действителност индивидуалнота и общественно развитие е детерминирано не от психиката, не от интелекта, а от материалните причини, по отношение на които съзнанието е вторично, производно.
Встъпвайки против психологията на съзнанието, "дълбоката" психология заменя една порочна теория с друга, още по- порочна (феноменализъм, ирационализъм) и се стреми да подпре прогниващата буржоазна социология, да я снабди с такава концепция, която тя би могла да използва за своите злобни нападки на единственно научното общественно учение — историческия материализъм.
Ярко свидетелтво на превръщането на американската психология в прислужница на империалистическата реакция се явява широко разпространеното в нея расистско мракобесие.
Психологията е била слугиня на расизма още във фашистска Германия. Групата на хитлеровските бандити начело с дипломирания бандит Иенш утвърждавала, че тя може да предостави преки и неопровержими доказателства за съществуване на биологически тип, кръвен състав, който може да определи правото да се изтребят непокорните на Хитлер народи.
Тази банда е настоявала на изтребване на "разрушаващите културата расови хибриди", в числото на които се зачисляли не само "неарийци", но и всички тези, които не искали да се солидаризират с фашистския режимм.
С бандитите на Иенш напълно могат да се конкурират американските расисти.
Te се опитват да "докажат" непълноценността на народите, не принадлежащи към англо-саксите. За тази цел буржоазните психолози използват особенни изпитания (тестове) и утвърждават, че за всяка възраст в съответствие с нивото на способност са достъпни определени тестове. Провeждaйки, чрез тестове изпитвания, те установяват, каква е неговата "умствена възраст". Ако изпитвания субект се справи с теста, предназначен от тестолога за по стара възраст, то се дава заключение за високо развитие на тези умственни способности, ако се окаже, че той не се е справил с теста, съответстващ на неговата възраст, то той се зачислява в категория умственно изостанал. Отношението между "умственната" възраст и фактическата ("ИКУ") встъпват в съвременната буржоазна психология, като основно мерило за всички способности на човека. (Става въпрос за известния тест IQ — прим. ред РП)
При това, като рководещо се издига положението за това, че указаното отношение — "ИКУ" — остава постоянно в течение на целия живот, независимо от това, в какви социални условия ще живее човек.
"Вас—пише американския психолог Бонхайм— това може да ви изненада и да се окаже странно и вие можете да попитате, нима действително интеллекта на децата остава такъв и техните дарования в течение на тези години не се е развил. Разбира се развивали са се. Но отношението между действителния и "умствен" Еозраст остава неизменно, тъй като тестовете показват способности, а не достижения (achievment); способности по отношение на възрастта остава константна"[2].
Неизменяемостта на способностите в течение на целия живот на човека, неговата независимост от възпитание и обучение може, очевидно да бъде обяснена само с една причина — с неговата наследственна предопределеност. "Средата има известно значение,— продължава Бонхайм— но експериментите показват, че наследствеността е по- влиятелен фактор"[3].
Опирайки се на вайсманистско-морганистското учение, пропито със своята не само от чуждестранната биологическа наука, но и от чуждестранната психология, съвременните буржоазни психолози говорят, че духовните особености на човека се определят не от неговия образ на живот, а от предаващите се от поколение на поколение гени. Способността на личността, чертите на неговия характер, интереси, идейна насоченост — всичко това се обявява за зависещо от неизменните носители на наследственността, от зародилата се плазма, която, както казват апологетите на расизма, "съхранява се една и съща в течение на поколения, предавайки се от предци към потомци. Детето наследява гените не от своите родители, а от всички свои преки предшественници"[4]. Наследственните биологически ресурси, а не социално-икономическите условия, не общественните отношения встъпват в тази реакционна теория, като основна движеща сила на психическо развитие. Представата за гените, като известни носители на наследственост, научната несъстоятелност, която убедително е показана от мичуринската биология, буржоазните психолози използват за обоснование на расистските възгледи на личността.
В тази връзка следва да се напомни, че като апостол в своята лъженаука съвременните тестологи превъзнасят небезизвестния Галтън — един от изобретателите на тестовите процедури и съавтор на теорията за "зародишната плазма".
Не кой да е а именно Галтън е разработил статистически прийоми за изучаване на наследствеността, които широко се ползват от съвременните психолози-расисти, рeвностно извършващи по задание на своите стопани на обследване на умственните способности на различните националности и раси.
Объяснявайки на неграмотните, не разбиращи чужд език жители на Африка, Австралия, Океания, Аляска с помоща на мимики или развален английски език различните тестове, изискващи операций със сложни геометрически фигури, цифри и т. н., тезипсихолози, разбира се получили лоши резултати, в сравнение със студентите от американските колежи. Опирайки се на тези резултати, те направили изводи за умственната непълноценност на колониалните народи.
Не отчитайки нито нивото на културно развитие, нито своеобразието на културите на тези народи, англо-американските расисти поставят решение на тестовете в зависимост от състава на кръвта и внимателно проверяват "чистотата на кръвта" на своите изпитвани. Те изхождат от това, че пресловутото "ИКУ" (показващо може би нивото на умствено развитие) се намира в пряка зависимост от биологическата природа на индивида.
Типични в това отношение се явяват проведените на Аляска "изследвания" на Андерсен и Илз. "Нашите материали — казват тези американски расисти— указват на това, че "ИКУ" на примитивните раси: ескимоси, алеути и индианци — е по нисък от тези на "белите", следователно (?!!), величината на "ИКУ" трябва прогресивно да расте съответно с примеси на бяла кръв"[5].
Опирайки са на своята лъженаучна тестология, тези фашистски бандити категорически отхвърлят възможността за изменение на интеллекта у поробените народи в зависимост от изменение на социалните условия.
"Ескимосите с несмесена кръв— пишат те— имат едни и същи умственни способности независимо от степента на техния контакт с цивилизацията на белите"[6].
Американската "тестология" разкрива истинското зверско лице на психологията на съвременния империализъм, призван психологически да "обоснове" политиката на расово и класово угнетение да внуши, че правото на материални и духовни блага принадлежат да империалистите, защото те по думите на расистите се явяват представители на "висшата" раса, че ниското ниво на култура в колониалните и полуколониални страни е предопределен не от безчовешката експлоатация на живеещите там народи, а от това, че мозъка на тези народи няма съответстващи наклонности за духовно развитие.
Наред с наследствеността съвременните англо-американски психолози поставят още един детерминиращ фактор — среда влиянието, на която те охотно признават. Съгласно такава гледна точка, две сили правят човешкото поведение — гените от една страна и външното въздействие на средата — от друга.
Но това понятие за средата, което те утвърждават, няма нищо общо с марксическото разбиране за битието, определящо психическия склад на хората. Под среда буржоазните психолози разбират различни външни обстоятелства — географски, климатически и прочие — които по тяхно мнение, във взаимодействие с биологически сили и създават тази или друга порода хора.
Като допълнение към човешката зоология се внася предложение да се създаде човешка екология. Днес в редица университети в САЩ сбор от дипломирани учени на монополистическия капитал — психолози, географи, етнографи, климатолози — изучават проблемите на влияние на климата на човешко поведение и общественния живот, като цяло. Професор Хантингтън е публикувал на тази тема огромно количество статий и 28 книги, сред които следните: "Цивилизация и климат", "Среда и характер на расите" и др. В последната му творба- "Главната движеща сила на цивилизациите", Хантингтън обявява за такова изменението на климата[7]. Цивилизациите са възниквали и рушили, народи са мигрирали, нивото на живот се е повишавало и спадало, хората са поумнявали и оглупявали — всичко това според Хантингтъне произхождало в зависимост от климата, от съдържанието на озона и температурата на въздуха, а не от социалните причини.
Доктор Милс привежда "експериментална" база под тези "климатологически" лъжи. В своето съчинение "Климатът прави човека" той привежда резултати от опити на мишки, помещавани в различни температурни условия. Изводите, на които се правят тези опити, не оставят съмнение в това, че "климатическата психология" е своеобразен вариант на расовата теорич, опираща се в този случай не на фактора наследственост, а на фактора среда.
Опитите с мишки се разценяват като доказателство на превъзходство на живеещите в студен климат, над расите, живеещи в тропическите страни.
Такъв извод напълно устройва американските плантатори, както и по-нататъшните измислици на лъженаучните климатолози за склонността на южните народи към чувственни наслади, меланхолия, към икономика основана на рабски труд, и към деспотически образ на управление[8].
Не е трудно да се разбере, с какви цели идейните оръженосци на империализма поставят обществения и духовен живот в зависимост именно от тези два фактора — наследственност и среда — които се трактуват от буржоазните псевдоучени с лъжливи, антинаучни позиций.
Те се стремят на всяка цена да съхранят съществуващия експлоататорски строй.
Ако причините за социалните несправедливости, войни, нищета, глад се крият, както те казват в гените или в атмосферното налягане, а не в материалните условия на живот, не в социално- икономическите отношения, то очевидно, че те самите обезмислят всякакви опити да се преобразоуват тези отношения.
Почти половината американски психолози непосредственно служат във въоръжените сили на САЩ. Но и тези, които не работят в секретните лаборатории и военни щабове, разпространяват идеалистическата и расистска отрова, както показват приведените материали, толкова яростно отстояват интересите на своите стопани, интересите на американския империализъм.
М. Г. Ярошевский
Журнал «Вопросы философии», 1948, № 3 стр. 280-293
[1] «Psychological Revue», p. 244. 1937.
[2] Boenheim «Introduction to present- day Psychology», p. 20. 1946.
[3] Ibid. p. 22.
[4] Нагriman «Encyclopedia of Psychology». P. 254. 1946.
[5] «Psychological Bulletin», о. 341. 1940.
[6] Ibid, d. 344.
[7] Hantington «Mainsprings of civilization». 1945.
[8] Наггiman «Encyclopedia of Psychology», p. 140. 1946.