Ето как е разбирал смисъла на пропагандата и агитацията марксиста Плеханов: "пропагандистът дава много идеи на едно лице или няколко лица, а агитатора дава само една или само няколко идеи, но ги дава на цяла маса от хора".
Ленин пояснява смисъль на тезиса на Плеханов подробно: "…пропагандистът, ако например вземе въпроса за безработицата, трябва да разясни капиталистическата природа на кризите, да покаже причината за тяхната неизбежност в съвременното общество, да обрисува необходимостта от неговото преобразуване в социалистическо общество и т. н. С една дума да даде "много идеи", толкова много, че веднага всички тези идеи, във всички нейни съвокупности да се усвояват само с немноги (сравнително) лица.
Агитаторът говорейки за този въпрос, ще вземе най- известния негов слушател и най-яркия пример — да речем, смъртта от глад в безработното семейство, засилената нищета и т. н. — и ще направи всички свои усилия на това, че, полвайки се с тези и други знакови факти, ще даде на "масите" една идея: идеята за безмисленото противоречие между ръста на богатствата и ръста на нищетата, ще се постарае да възбуди в масата недоволство и възмущение за тази несправедливост, предоставяйки пълно обяснение на това противоречие на пропагандиста.
Пропагандистът действа- главно печатно, а агитатора — с живо слово."
От това ленинско разбиране пропагандата и агитацията стават съвършенно ясно, че комунистите, провеждайки идеологическа работа с масите се обръщат към здравия смисъл на хората, призивават ги към разум, заставят ги да мислят самостоятелно, сами да осъзнаят в каво се състоят техните коренни, класови интереси, без удовлетворение на които е невъзможно истинското освобождение на трудещия се човек.
"Большая советская энциклопедия" дава такова определение на словото "пропаганда":
"Пропаганда (лат. propaganda — подлежащо на разпространение, от propago — распространявам), разпространение на политически, философски, научни, художественни и др. възгледи и идеи с цел тяхното внедрявание в общественното съзнание и активизация на масова практическа дейност. Решаващи за използването на процеса на пропаганда се явяват социалните интереси на нейния субект, тяхното съотношение с интересите на обществото, като цяло и отделни групи, към които е обърната пропагандата."
Съвсем по друг начин разбира буржоазната идеология пропагандата и агитацията. За буржоазията пропагандата вече не е разпространение на знания, както у комунистите, а способ за манипулация на народа, трудещи те се маси, които без особен образ на насочено идеологическо въздействие е трудно да се удържи в юзди, трудно е да се застави безропотно да работи на благото на капиталиста.
Четем в енциклопедия Британника: "Пропаганда – систематическо манипулиране на мнения и убеждения на хора посредством различни символи: слова, лозунги, монументи, музика и т. н. От другите способи на разпространение на знания и идеи пропагандата се отличаева с нацеленост на манипулация на съзнание и поведение на хора. Пропагандата винаги има цел или набор от цели. За достигане на тези цели пропагандата отбира факти и ги представя така, че въздействието на съзнанието да е най-голямо. За достигане на своите цели пропагандата може да отдели някои важни факти или да ги изкриви, така че да се опита да отвлече вниманието от аудиторията от други източници на информация. Преднамерено изкривяване и филтрация на информация отличава пропагандата от образованието."
Примерно това пишат Л. Дуба и Ж. Елюл: "Пропаганда – предварително планирано и целенаправено духовно въздействие на аудитория, целта на която се явява привлечане на аудиторията на страната на този, който води пропагандата, или контролира за мисленето и поведението. Сродно понятие- Public Relations."
А ето как разбира буржоазната идеологя, целите пропагандата и нейното отличие от рекламата и агитацията:
"Пропагандата се явява една от основните средства за политическа манипуляция. Пропагандата не трябва да се сравнява с рекламата. Рекламата е близка до самопрезентация или до информациония жанр. Рекламата, призовава към конкретни политически действия, превръщайки се в агитация. За разлика от рекламата пропагандата не се ограничава до твърди временни рамки и е трудно да се разкрие. Рекламата въздейства преди всичко на емоциите на хората. Пропагандата въздейства, както на емоциите, така и на разума на хората. Съответно, пропагандата, както и емоциите, могат да бъдат негативни или позитивни.
Целта на позитивната пропаганда — да способства на социалната хармония, съгласие, възпитание на хората в съответствие с общеприетите ценности. В сила на това, че "общоприетите ценности" вече и без пропаганда се явяват общоприети, истинните цели на позитивната пропаганда често се разминават с тези, които се декларират от пропагандистите.
Целта на негативната пропаганда — разпалване на социална вражда, ескалация на социални конфликти, задълбочено противоречие в обществото, пробуждане на долни инстинкти у хората и тем подобни. Това позволява да се объркат хората, да се направят послушни по волята на пропагандиста. Технологията за създаване на "образ на врага" позволява да се сплоти тълпата, около пропагандиста, да се предаде на тълпата изгодни на него убеждения и стереотипи. Негативната пропаганда се предава на хората по един или друг начин на принципа "целта оправдава средствата". Основна функция на негативната пропаганда — създаване на илюзорна, паралелна реалност с "преобърнатата" система на ценности, убеждения, възгледи. Негативната пропаганда активно се ползва с ниска критичност и внушаемост на масите с цел манипулиране на тези маси в интерес на определена група лица."
Мисла си, много още помнят, че именно така и беше започнато разрушаването на Съветския Съюз и именно така в съзнанието на съветските хора бяха внедрени чужди на тях буржоазни жизнени ценности.
Както може да се види от определението, разликата в разбирането на съществото и целите на пропагандата и агитацията на комунистите и буржоазията е принципна. По-друг начин буржоазията да разбира и използва пропагандата не може. Да говори истината и да предава разум на тези хора, за сметка на които тя паразитира, които тя експлоатира и унижава ежечасно, ежесекундно, за нея е самоубийство.
И комунистите не трябва да забравят за тази разлика в разбирането на термините, особено когато се налага дискусия със своите идеологически опоненти, които обичат да цитират "съветската пропаганда".
Г.Гагина
