Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2015 17:24 - Може ли църквата да бъде гарант на нравствеността в обществото
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 565 Коментари: 1 Гласове:
0



 Сред част от нашите руски граждани бытува мнение, че църквата е полезна за обществото,че тя помага да се съхрани в хората нравствеността, че е  против негативните явления – наркотици, аборти, еднополови бракове и т.н. Приемайки желаното за действително, тези хора, сами не желаят това, да станат неволни съучастници на сили, които са заинтересовани в унищожаването в нашето общество на  всякакъв морал и всякаква етика.

И все пак нравствеността в обществото определя не религията и църквата, а икономическия начин на обществото, т.е. взаимоотношенията на хората в процеса на производство. А идеологията, в това число и религията се явява отражение на тези икономически отношения.

Тези, които са живели в СССР, помнят, че нравствеността в съветското общество е била стотици пъти по-висока, отколкото в съвременна Русия или Русия на самодържавието.  А в Съветския Съюз религията и църквата въобще не се приветстваха, докато в Руската империя църквата е играела значителна роля в обществото, явявайки се един от най-важните държавни институти.

Защо така е било? А защото в СССР хората нещо не трябвало да делят по- между си, там всичко е имало – работа за всички, безплатна медицина и безплатно образование съществували за всички; храна и дрехи стрували копейки; жилища с различно качество, но за всички (голяма част от семействата в СССР живеела в отделни домове и квартири) и т.н. Затова в съветското общество и не са слушали за никакви наркотици и еднополови бракове, не удрали старци за това, че пресичали улицата неправилно, не осквернявали паметници и могили, не оплювали своя народ и неговата история и т.н.

Нравствеността се определя не само по отношение към наркотиците и еднополовите бракове, а по общите норми на морал и етика, приети в обществото, което пряко зависи от целите на съществуващия способ на обществено производство. Когато в главата ти е печалба на всяка цена, както е днес у нас в Русия и както тогава до революцията, то искаш или не искаш не можеш да се държиш нравствено, макар и да ти се иска. Защо? Защото в такъв свят всичко се продава и купува! Защото, ако нямаш пари умираш от глад и никой няма да ти помогне! Защото успешността на човека в такова общество се определя не от неговите лични индивидуални качества, не от морално-етическия принцип, а от количеството звънящи монети в джоба му! В резултат на това  желание за пари, на което може да се купи в това общество практически всичко, става доминираща и със способи за добиване церемония не се прави. В буржоазното общество започва да тържествува морал – етично и нравствено всичко, което носи пари!  Т.е. аморалност става норма на живот!

От къде са се взели наркотиците? От наркоманите? Не, инициатори на разпространение и създаване са станали наркотърговците, тези които заработват на отравяне на хората огромни пари. И хората – на самия връх на буржоазното общество. Борбата с наркоманията при капитализма е чисто декларативна. Докато съществува капитализъм, да се бориш с наркомания, токсикомания, пиянство и всички останали негативни явления,  НЕВЪЗМОЖНО!

Аналогична ситуация е била в Русия и до революцията, когато наркоманията не била получила широко разпространение, докато пиянството на населението- безразборно, особено в селото. Историческите факти просто са потресаващи – руското село не изсъхвала, значително число деца 6-8 годишни били завършени алкохолици! Да пият ги учили едва ли не на 2 години! И най-главното – руските селями правили това съвсем съзнателно, защото това е носило ПЕЧАЛБА! На Кого? На управляващата в РИ класа – търговци на отвара, производители и царското правителство. Спиртни фабрики в Русия имало повсеместно.

Помагала ли е църквата, тогава на Руската империя да се справи с пиянството? Не. На слова тя встъпвала против пиянството, а на дело свещенослужителите, особено високопоставените, сами активно участвали в алкохолния бизнес.

Днес в Русия примерно същата ситуация – факти за нелегални цехове на РПЦ, където се трудят фактически роби (вярващи хора без всякаква заплата, просто за къшей хляб и покрив над главата) в мрежата е пълно. А автора лично е беседвал с човек, работил на такъв завод почти 3 години когато е бил монах.

От друга страна, самата църква се явява производител и ярък разпространител на наркотик, само че наркотик от друг род – духовен. Религиозната идеология е нищо друго освен отделяне на човека от действителността, от реално участие в общественния живот – в свят на илюзия и безмисленни мечтания. Т.е. потребителските свойства на религията са точно такива както и обикновения наркотик! И точно така, както наркотърговците, църквата се старае да разпространи своя духовен наркотик на възможно по-голямо число граждани, защото всеки вярващ носи на него ПЕЧАЛБА!

Никаква църква не е съществувала, абизнес на душите на хората, най-нагъл и циничен от всички съществуващи, носил на неговите участници огромни пари. Съвременните църкви това са същите капиталистически предприятия, функциониращи строго по пазарни закони. Стоката, която реализират е илюзорно утешение, което има значително търсене в слоевете на най-тъмните и невежи наши граждани. Самодостатъчният, силен, уверен в себе си човек нито религия, нито църква не му е нужна. Те са нужни на слабия и загубилия, неспособен да противостои на околния свят и да намери в него своето място. Окончателно загубил уважение към самия себе си, той отива в църквата и станал послушно добиче той избира пътя на паразитиране на другите. Вярващият, като наркоман  извършва всичко, което му каже църквата всичко, което му се поднася на ръцете, не жалейки даже собствените си деца, а в замяна получава от църквата само възможност да се приобщи към паството – съобщество от такива, като него загубили се хора. Паството обогатява църковните учреждения колосално, защптп хората му отдават всичко, което имат  в това число и своя безплатвн труд. Църквата, като настоящ капиталист,  не се гнуси да използва този дарен труд от своите идеологически роби.

А това че гнева на нашата църква против наркоманията е крайна степен на лицемерие, която прикрива желанието на църковнослужителите да премахнат от пазара опасния конкурент – наркотърговеца предлагайки на народа в замяна наркотик идеологически.

Ни по-малко лицемерие проявява църквата и по въпроса за еднополовите бракове. Кого безпокоят еднополовите бракове? Простият трудов народ? Да разбира се! Той не знае, как да свърже двата края, как да преживее в този свят, където парите заработени за семейство, а да му остане да мисли за някякви сексуални извращения.

Всички тези извращения нужни на управляващата буржоазна класа, която от своето материално благополучие и разкош толкова е оглупяла, че традиционни човешки форми на сексуално общуване им се струват скучни и търсят нещо особено. Хомосексуализмът е явление свойственно именно за господстващата класам, паразитираща на слоя население, в това число и църквата – за разпространенение сред свещенослужителите, особенно монашеството е написано море от литература, в това число и от дореволюционния период и именно господстващата класа и нейните слуги е изгодна тази легализация. Църквата, както може да се види е против самото явление, тя е само против юридическо оформление на това явление. Т.е. църквата фактически прикривайки безнравствеността, често сама се явява неин источник. Тя още и призовава своето паство да проявява търпение по отношение на това, че да се търпи е аморално, съвършено недопустимо и даже престъпно по отношение към цялото общество, като цяло, защото намалява нейното оцеляване. Нима това не е тази прословута буржоазна толерантност,  активно пропагандируема в нашето общество? Но толерантността, както виждаме, у църквата е много избирателна – това сериозно застрашава безопасността и преживяването на цялото руско общество,но това нея не я тревожи, а всяко покушение на нейните доходи и права на паразитиране тя възприема с ряза враждебност, изискваща жестоко наказание даже за наивни детски трикове  - например девойките от Пусси Райт в този случай е показателен.

Що се касае за абортите, то този разговор е особен. Да се отнася тази теме чисто към нравствеността не трябва. Има аборти по медицински показания и те не могат да бъдат безнравственни по определение. Аборти от друг род, в това число сред малолетните е действително проблем, но корените не са в етическия характер, а отново следствие от социално-икономически проблеми в нашето руско общество. Рязкото падене на жизненото ниво на руското население, материалната неустроеност, безпокойството за утрешния ден, влошаването на медицинското обслужване и социалното осигуряване на населението и практически пълното отсъствие на каквато и да било държавна помощ за младото семейство – това е закономерен резултат от тържеството на капиталистическите отношения в съвременна Русия. Подложен на масирана пропаганда на буржоазен образ на живот с цялата присъща му разпуснатост, егоизъм,  индивидуализъм и гонитба за удоволствие, те убиват у нашите жени всяко желание да имат деца.

Нравствената разпуснатост на населението е ИЗГОДНА на управляващата класа, защото това носи на нея неимоверна печалба! Порнография, педофилия, проституция, секс-шопове и т.н. съществуват само за да носят огромни пари! Те са станали едва ли не цели отрасли на съвременната капиталистическа икономика, отдавна не интересуваща се от всякаква нравственост.

Може ли на тази чисто икономическа взаимовръзка да повлияят църквата и религията? Разбира се не! Цyрквaтa самата е част от този капиталистически свят и главното нейно предназначение –да държи в юзди народа, осигурявайки самото съхранение в обществото на капиталистическите отношения. Тя никога няма да рискува да отиде срещу тези, който я изкарал от 70-годишното небитие, позволил отново да паразитира на трудещите се. Не  е ли защото тя е изцяло лицемерна, встъпвайки на думи за нравственност, а на дело отстоява интересите на тези, които отдавна нямат нито морал, съвест, срам?

Нашите наивни граждани, предполагащи, че църквата може да стане в Русия гарант за нравственост в обществото, трябва да разберат, че докато в нашата страна съществува капитализъм, докато целта на руското общество бъде Печалбата, всякакъв морал и нравственост,която нив имаме днес – буржоазна, в нашето общество няма да има. В обществото винаги господства морала на господстващата класа.

Само тогава, когато трудовия народ отново вземе властта в Русия в свои ръце, ние отново ще живеем в общество, където морал и етика няма да бъдат празни думи.

Г.Гагина




Гласувай:
0
0



1. apostapostoloff - Църквата е гола вода и по
24.08.2015 18:29
гъзо кал. И слава богу!

Защото в наши дни църквата представлява истинска заплаха за човечеството. Защото религията винаги е била и е най- добре организираното мошеничество в човешката история.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 707581
Постинги: 1687
Коментари: 222
Гласове: 351
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031